Внимателният прочит на откъсите при Теофан и Никифор от ІХ в. за Велика България показват, че нито един от двамата не пише, че Кубрат е първият създател на държава с име Велика България.

 

 

Никифор даже изрично отбелязва, че там „била разположена отдавна още така наричаната Велика България”, а Теофан я нарича „древната Велика България”.

 

 

Подобни определения за старина не могат да бъдат прикачени към една страна, ако тя за пръв път се появява в епохата на византийският император Ираклий (610-641), ето защо и двамата летописци не отбелязват, че Кубрат е създателят на „древната Велика България”.

 

 

Теофан и Никифор черпят данни от неизвестен източник от краят на VІІ в. (този извод днес е общоприет от учените), при това преписват буквално, което става ясно от сведението им, че Бат-Боян още плаща данък на хазарите. Последното е нормално за краят на VІІ в., но не и за ІХ в (?).

 

 

За този неизвестен автор от края на VІІ в., няма как създадената от Кубрат държава в началото на VІІ в., да е „древна” („стара”) държава (?).

 

 

Там била създадена, според Никифор някога „стара Велика България”.

 

 

Там била, според Теофан, „древна Велика България”.

 

 

Теофан, който е по-многословен от Никифор, пише, че хазарите превзели „Задпонтийска България”, а после я нарича „първа България”, явно имайки предвид от позицията на ІХ в., че Аспарух през 681 г. създава втора в Мизия (?).

 

 

По-интересното в случая е, че той не нарича превзетата от хазарите българска държава към 669 г. „древна Велика България”, което ще рече, че под последната явно има предвид много по-стара страна от тази, която хазарите превземат (?).

 

 

Теофан познава две Българии: „древна Велика България” (тук компилира от неизвестен източник от края на VІІ в.) и „Задпонтийска България” (така нарича превзета от хазарите Кубратова държава), последната пък, в сравнение с държавата на Аспарух именува и „първа България”.

 

 

В началото на VІІ в. Орган и Кубрат създават наистина държава България, но тя е очевидно само приемник на традицията на тази „стара Велика България”, за която пишат Теофан и Никифор?

 

Неизвестният източник от краят на VІІ в. на Теофан и Никифор не отбелязва Кубрат като първи създател на „древна Велика България”.

 

 

Кой е създателят тогава на тази Велика България, която в очите на неизвестният летописец от последната четвърт на VІІ в. е била стара, древна страна?

 

Теофан: „Тук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите. По тази страна на северните брегове на Евксинския понт (Черно море – бел. К.М.), зад езерото, наричано Меотийско (Азовско море – бел. К.М.), откъм страната на океана по сарматската земя тече река Ател (Волга – бел. К.М.); към тази река се приближава р. Тапаш, която извира от Иберийските (Грузинските) врата в Кавказ; от сближението на р. Танаис (р. Дон) и р. Ател, които са над Меотийското езеро и се разклоняват в различни страни, извира р. Куфис и се влива в Понтийско море, близо до мъртвите врата, срещу полуострова Овнешко чело. От горепосоченото езеро морето, подобно река, се съединява с Евксинският понт при Боспор Кимерийски (Керченският провлак – бел. К.М.), където вадят мурзила и друга риба. На източните брегове на Боспор Кимерийски, зад гр. Фанагория, освен евреи, живеят много народи. Зад това езеро нагоре, където е р. Куфис, в която ловят българската риба ксист, се намира древната Велика България и живеят съплеменните на българите котраги. По времето, когато Константин беше на запад (стъпва в Италия през 662 г.-бел.К.М.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал...” (с.138)

Никифор: „Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството им. Около Майотийското езеро, по река Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика България и така наричаните котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял...” (с.49)

прочетен: 1 134 439

Днес се навършват 2 г., откакто имам исторически блог в нета. Благодаря за отношението...

Не бива да се забравя НИКОГА, когато тези имена са дадени от същите онези, които безспорно са смятали себе си за най-велики и като такива са се опитвали да се справят с противниците си, без да подбират средства. Защо винаги се хващаме на стръвта за величието си??? Какво печелим, като превеждаме "велик" вместо "голям", каквото означава в превод същата дума на нашия враг за нас??? Защото от това губим много. Например това, че освен "Велика" (голяма) България по северното черноморие, е имало и "малка" България по западното черноморие. Договорът на Аспарух с Византия ИЗОБЩО не е доказателство за тогавашно основаване на България и доколкото си спомням, самите Византийски летописци в описанието на битката при онгъла използват обозначението "България" съвсем не за "Велика България", където искат да пратят Аспарух за зелен хайвер, пардон - да търси величието си... Аман от наивници...

Преводът от гръцки е велик, не знам какво не Ви харесва. Подобно обозначение не е прецедент, имаме и "Велика Армения", напр. в гръцките текстове...МЕЖДУ ДРУГОТО ПРАВ СТЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ПРОТОКОЛИТЕ НА ВСЕЛЕНСКИЯ СЪБОР ОТ 680 Г. НАИСТИНА НАРИЧАТ ДЪРЖАВАТА НИ НА СЕВЕР ОТ ДУНАВ, ОТВЪДПОНТ, само България. Това потвърждава тезата ми, ако внимателно сте прочели по-горе, че древната Велика България е по-древна, от "Отвъдпонтийска България" на Теофан...Що се отнася до напълно грешната Ви теза, че е имало държава България преди 680 г. "по западното Черноморие", бих казал, че няма как да коментирам наивни блянове...

всичко е БЪЛГАРИЯ! Но не се казва и истинската история се крие! канове,ханове,дръпнати очи,космати кончета...?няма ли кой да каже:световната цивилизация е тук!На Балканския п-ов! Палеобалкански народи,които поради незнание или нарочно,наричат белазги и траки,което е екзоним!А,че много от траките получават по-късно и многократно името БЪЛГАРИ!?Не ти е лош матрялът!

Говорейки за "Задпонтийска (Хазарска) България" Теофан явно е имал предвид,че освен нея тогава е имало и "други" Българии или по-точно провинции на Българската империя а именно: Киевска,Уйгурска,Волжка,Балто-Скандинавска,Аварска,Новгородска и пр. Българии сиреч каганати,подчинени на Великия кнез (канес)- императора на България!

Доколкото знам, "megalos" не означава само "велик", а има и други значения, между които и "голям". И не става дума непременно за ДЪРЖАВА България, а област, населена с българи, каквито са много и извън "Стара Велика България", която, съдейки по липсата на международни договори е толкова държава, колкото и останалите области с население, наричано "българи", например по заладното черноморие.

Така, че "щедрото" възхваляване на българското величие от Византия не значи друго, освен: "Абе, мястото ви е в Азия, я ни освободете Балканите, че ни харесват, ама без вас, а и за вас ще е по-добре да ни ги освободите, защото в Азия между диваците ще бъдете мнооо вилики, а не варвари в сравнение с умници и всезнайковци като нас".

Елементарно!

http://www.mfa.bg/embassies/greece/bg/611/index.html

Република България
Министерство на външните работи
Посолство на Република България
Атина, Република Гърция
През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.
КОНТАКТИ
Посолство на Република България в Гърция
Адрес: Greece, 15452 Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., Paleo Psychico
Teлефон:
+30 2106748 106
+30 2106748 105
+30 2106748 107
+30 2106748 108
Дежурни телефони в извънработно време:
+30 6937 096 220
Факс: +30 2106748130
Работно време: 09.00 - 16.00 ч.
E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg

Кирил Христов (1875 – 1944) е български поет, писател и преводач....откъст от книгата на поета Кирил Христов - "Бурни години. 1913-1916"

На старите българи и изобщо на славяните липсваше тъкмо онова, което липсваше на хуните и на редица други варварски народи (кумани, печенеги, татари и пр.), които вършеха завоевания в Европа, без да бъдат в състояние да образуват трайно господарство: липсваха им широките морални хоризонти на християнската идеалистическа философия. От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава и само в няколко десетилетия, във времето на цар Симеона, постига едно такова държавно и културно развитие в кръга на идеите на християнството, което развитие я поставя наред с най-напредналите тогавашни държави. И ако нашата земя не беше на прага на Азия и на пътя на толкова варварски нашествия; ако нам историята не беше предопределила тежката участ да загинем, спирайки с телата си тия нашествия, които застрашаваха да унищожат европейската просвета, нашето държавно и културно развитие щеше да продължава дори и днес, и ние сега бихме представлявали един от най-големите върхове на световната цивилизация.
Ако българската книга и възприетото от славянството чрез България християнство послужиха едвам да ни спасят от изчезване като народ, у другите славянски, па и неславянски земи, те дадоха безценни плодове.
С изобретената от Кирила и Методия славянска азбука и с книжовните трудове на българските равноапостоли започва културната история и на Русия, и на Моравия, и на Сърбия, а е известно, че и румънците до неотдавна са си служили с нашата азбука и с нашия църковен език.

Средновековие : Създаване и укрепване на

българската държава на Балканския полуостров

(681-803) Печат



Автор RValtcheva
История
Тук ще откриете теми за кандидат - студентски изпит по История за СУ Св. Климент Охридски, изработени през 2003 г. под ръководството на научен ръководител, учебници по история и други помощни материали.

http://valtcheva.com/index.php?Itemid=26&id=19&option=com_content&task=view


Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най – разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най – дълъг исторически живот и най – много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ).
Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш.

Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат – Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България. Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 – те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите.
Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват.

Славяни. Произход. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил пр. Хр. Те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. Сведения за тях има в “История” на Херодот. По расов тип и начин на живот римският историк Тацит ги нарича венеди и ги причислява към германците, защото били уседнали, строели жилища, били добре въоръжени, занимавали са се със земеделие и животновъдство. По време на Великото преселение на народите IV – VII в. славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди – западна, анти – източна и славини - южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р.Дунав (Панония и Дакия). Така те влезнали в непосредствен контакт с римско – византийската цивилизация, която оказала значително внимание върху тяхното развитие.

Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III—I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура.

Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Особен интерес в това отношение предизвиква описанието на Херодот, който е бил един от най-добрите познавачи на тракийските племена. У него срещаме добре известните и твърде показателни известия за еднаквия начин, по който е била третирана жената сред отделните племена, за обичая да се продават деца в робство, общ за всички траки, за обичая да се татуират телата като израз на благородство,за еднаквите погребални ритуали чрез издигане на надгробни могили и устройване на игри, за почитането на едни и същи божества, а именно гръцките Арес, Дионис и Артемида и казано накратко, от изложеното на старогръцкия писател може да се заключи, че сред тракийския етнос към средата на V в. пр. н. е. независимо от регионални особености в бита и нравите на едно или друго племе е съществувала значителна общност по отношение на материалната и духовната култура, на обичаите, нравите и традициите. Специално внимание заслужава обобщаващото наблюдение на Херодот, че траките „носят много имена, всяко племе според страната си, но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение с изключение на гетите, травсите, и траките, които живеят над крестонците. Тази констатация на Херодот отговаря на действителното състояние на нещата. Тя свидетелствува, от една страна, за липсата на единна тракийска народност и за наличието на отделни племена със собствени названия и същевременно за голямата близост на тези племена, намерила израз в разпространението на една еднаква почти за всички материална и духовна култура. Тази общност именно е давала основание на античните автори да употребяват и общото название — траки — за цялото огромно множество от различни племена на север и на юг от Стара планина.

Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Племенната раздробеност сред тракийския свят се е отразявала и върху облика на тяхната материална и духовна култура.Ако е съди от данни на гръцки, елинистически и римски писатели, може да се заключи, че са съществували редица регионални особености в характера на тази култура съобразно социално-икономическото и етническо състояние на дадено племе. Така напр. узнаваме за регионално местни обичаи на такива тракийски племена като агатирси, травси, гети, мизи, сарапари и др., които се срещали само у тях и не били познати на другите племена.Така напр. агатирсите, които живеели в днешно Седмиградско, имали обичай за общо ползуване на жените, травсите имали обичай да оплакват новородените деца, сарапарите практикували отрязване на главата или одиране на черепа на убития неприятел, някои от мизите (т. нар. капнобати) не употребявали месо, а други (т. нар. ктисти) не се женели.С една дума, налице е било едно разнообразие в различни сфери на материалната и духовната култура, на бита, на общественото устройство, на идеологията, което предава на тракийския свят през доримския период значителна вътрешна колоритност. Това разнообразие е характерно не само за тракийския етнос, но то може да се наблюдава и у други етнически общности, които още не са се споили в една по-устойчива категория (народност) и сред които господствува племенното деление.

Нима е по-добре да товарим себе си днес с подвеждащи предположения? Или още по-лошото - да си гъделичкаме днешното его заради внушението, че няма по- велико от рязането на клона, на който стоим?

Че те и днес да има начин, ще ни пратят в Азия, камо ли в онези времена, когато още не сме имали държава. Е, добре, всички онези про-български народи из Азия (не съвсем основателно причислявани към държави вместо към географски области), най-вероятно също имат отношение към историята ни, но не по-голямо от отношението на народите по днешните ни земи, за да ги игнорираме, не е ли така? Независимо, че древния свят е пълен с преселения, от гледна точка на ресурсното обезпечаване, няма как преселниците да са повече от местните, каквито и фантасмагории да пишат летописците. Ако нашествениците изтребят местните, за да им вземат храната, за да им стигне тази храна, трябва да са по-малко от изтребените, и даже при това положение, на следващата година ще измрат от глад, защото ще са пропуснали сеитбата. Отидат ли да изтребят други заради храната, следва същото, и така за няколко години няма да останат производители на храни и в края на краищата, нашествениците пак ще измрат от глад, ако ще и по злато да ходят.

Честно казано не разбирам за какво говориш. Историята не е кеф под чардака на икиндия, нито клон на черницата...Аз лично не отхвърлям, а напротив, натъртвам на факта, че остатъчните траки на Балканите, както и славяните, са станали българи...Българите създават държавата България, която тук на Балканите вече 1300 и кусур години, е с име България. Комунизма откъсна от нея Македония, внушавайки с твойте доводи неща, които са нелепи...Ако днес гените на хиспанците са най-много в САЩ, САЩ испанска страна ли е???...Какво общо имат гените и хрумванията...Безочието на тракедонизма, който проповядва същото като македонизма, е вън он възможността за обяснение...

Тракоман
Тракоман е подчовек, който се въодушевява от ежедневно обновяващи се днк-анализи, извлечени от генетичния материал, добит в тоалетните на МБАЛСМ "Пирогов", които показват връзката на днешното население на Факултето, ту с Орфей, ту с Александър Македонски, ту с Жозе Барозу.Човек който води интернет битка срещу онези, помнещи родовата памет и изтъкващи арийският (ирански) произход на българите. Българите почитащи старите български богове като Хърс, Барин, Барс, Сива, Артиш, Нардуган или други също са обект на нападки. Тракоманите обичат да правят сексуално-алкохолни оргии на сборища за тракомани тип триградските поляни - осрани от боклуци и торбички оставени от тракомани. Тракоманите мечтаят за тамплиерски чеп на Перперикон, за вампирски кол в Созопол, за окосменото тяло на Бендида и зърната на първия педераст според римският историк Овидий - ОРФЕЙ. Важно е да се казва че сме траки, да се плюе Кубрат и Аспарух, да се отрича всичко българско, да се казва че кутригурите и оногурите са лоши, а бесите и бесните им последователи са много велики.

Не виждам някой да те е питал нещо, следователно простотиите ти са нежелани.