Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2011 11:00 - Кутригурите са българи.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 15114 Коментари: 14 Гласове:
8

Последна промяна: 09.04.2012 11:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Атила умира през 453 година.

      Две години по-късно най-доверените му съюзници гепидите се обръщат срещу неговия син и воюват с престолонаследника на Хунската държава Елак при река  Недао в Панония. Елак губи битката и е убит в 455 година.

      Йордан  пише:”Останалите братя, след като той бе убит, ги изтласкаха до бреговете на Понтийското море (Черно море – бел.м.), където, както ние вече описахме, са били преди готите.”

      Ото Менхен-Хелфън смята, че се е случило  почти същото, което към 375 година сполетяло готите, когато те, прогонени от хуните, дошли до северните брегове на река Дунав и търсели място от византийския василевс за заселване на юг от реката.

      „Така отстъпваха хуните,- пише Йордан- пред които преди това отстъпваше целия свят (ойкумен, вселена). Разделението и низвержението между съюзниците, които преди с обединени сили всяваха ужас, бе пагубно. Делото на Ардарих, владетеля на гепидите, донесе щастие на различни племена, които дотогава против своята воля се подчиняваха на властта на хуните. То насочи техните души – отдавна пребиваващи в дълбока печал – към радостта на желаното освобождение.”

      Готите  все още са съюзници на хуните при  гепидската битка на река Недао, когато Елак умира. Победата на гепидския васал на хуните Ардарих над престолонаследника Елак, е онова „дело”, което според Йордан, зарадвало душите на готите.

      Те  се възползват от променената ситуация и ”изпратили посолство до римската земя, където били приети с величайша милост от тогавашния император Маркиан”.

      Това  готско посолство до император Маркиан е втория тежък удар върху Хунската империя, след военните действия малко преди това на гепидите на Ардарих. Готите измислят хитър, почти одисеев дипломатически ход. Те буквално предлагат на Маркиан областта Панония, която дотогава е част от Хунската държава, да бъде върната на Рим и отново да стане римска провинция. За себе си те поискали в Панония „да получат отредените им (от императора-бел.м.) места, в които да се заселят” (Йордан). Гепидите пък, според Йордан, взели „хунските поселения” в „пределите на цяла Дакия” като победители. Те били „делови хора” и „не искали от Римската империя нищо, освен мир и ежегодните дарове по приятелски (разбирай: за федерати-бел.м.) договор.”

      Така  се оказва, че без военни действия и  почти мигновенно Рим си възвръща огромни територии, завзети от хуните до смъртта на Атила, в своите бивши земи в Дакия и Панония.

      Очевидно  още до края на 455 година гепиди и готи са засвидетелствали федеративно вероподаничество на Рим, понеже Ото Менхен-Хелфън цитира в своята монография от 1973 година един панагерик на  поета Сидониус Аполинарис (Panegyric on Emperor Abutus), в който поета на 11 януари 456 година в Рим възхвалява новият западно-римски император Авитус, че е „възвърнал изгубената Панония след много поколения”..

      Една част от хуните, явно тези, които са изтласкани от горна Дакия от гепидите, с разрешението на византийския василевс Лъв (457-474), са допуснати на юг от р. Дунав и се заселват в областта между гр. Лом (Алмом) и р. Вит (Утом). Друга част от тях намира подслон в Мала Скития (дн. Добруджа) на север от р. Дунав, до Черно море, според готския историк от VІ век Йордан.

      Основната маса от хуни обаче все още е в Панония.

      Когато  Денгиз, втория син на Атила, разбира  за готското съглашение с Рим относно  Панония, той напада готите. Йордан пише:”синовете на Атила тръгнаха против готите”.

      Което ще рече, че това събитие е преди 465 година, когато Ирник (третият син на Атила) се отделя с утигурите на изток.

      Братята воюват с готския владетел Валамир, според Йордан. Конкретен повод е притеснението, което готите оказват на садагиите (явно славянско население в Панония, от „сад”, градинари; това племе е известно и като сагадии, в „Чудесата на Св.Димитър Солунски” през VІ в., по време на аваро-кутригуру-славянското нападение над гр.Солун).

      В тази битка с готите, Денгиз и  Ирник губят, но Денгиз не е убит. Неговото убийство е чак през 469 година, когато според историка Марцелиан Комес, главата му е занесена в Константинопол.

      За  нас е важно да уточним това време точно, понеже в периода между битката на Денгиз и брат му с готите преди 465 година (когато той не е убит) и битката от 469 година, когато е убит от гот-федерат с римски военен чин Анагаст, е важният над петгодишен (може би около 10 годишен) период, през който хуните  действително масово се изселват от Панония на изток.

      Знае  се, че през 465 година Ирник и утигурите вече са към Приазовието. Те, според Прокопий, се върнали на „старите си места”, за да „владеят сами” тези земи. Отметката на Прокопий, че те се върнали сами, има смисъл единствено, ако с тях не са се върнали още някои от хуните, с които те преди са владеели заедно там. Незавърналите се, са наречени от Прокопий (от позицията на около век след тези хунски разслоения), с името „кутригури”.

      Според  Йордан, по негово време (т.е. около 551 година, когато пише своя исторически труд) имало хуни, заселени във Византия, които той нарича „сакромонтизи и фосатизи”.

        В това свое съобщение Йордан  отъждествява две, хронологично раздалечени заселвания на хуни във Византия. Около 457/8 г. (с възцаряването на Лъв), както вече казахме, хуни са поселени в региона на гр.Лом до р.Вит на изток. Тези хуни, Йордан нарича „фосатизи”, от римското понятие за „военен лагер”. Те са заселени от Лъв с традиционната римска уговорка да защитават военно земята и да не пропускат на юг външни врагове. Така те играят ролята на „фосатизи” (преден военен лагер на Византия).

      Що  се отнася обаче до ония хуни, които Йордан нарича „сакромонтизи”, това име е неточно предаване от него на византийския топоним „Стримон” (областта на заселване е около дн.Струмяни в България, по поречието на р.Струма, около превала между планините Рила и Пирин-б.м.), където хуни са заселени не по времето на Лъв, а по времето на Юстиниан І, т.е. след 527 година. Но Йордан по принцип е прав за наличието там на хуни-сакромонтизи (чети:стримони), тъй като „по негово време”, т.е. към 551 година, те вече са там.

      Да  се върнем на първото нападение на Денгиз срещу готите, предизвикано от тяхната измяна и от опита им да прогонят „садагиите от владенията им във вътрешна Панония” (Йордан). Вследствие загубата на Денгиз, започва голямото изгнание и преселение на хуни от Панония. Тук става дума не за военни подразделения, а за изселване на покъщина. Хуни и готи са живеели съвместно по тези места повече от „50 години” (Йордан).

      Къде  отиват изгнанниците ?

      Йордан  пише: „ те се отправиха към онези области на Скития, по които протичат водите на р.Днепър, която на своя хунски език те наричат Вар”. Явно и р.Вардар в Македония носи името си от хуните-стримони; р.Кубан, според „Арменската география” от VІІ век на Анани Шираканци, също е била наричана „Вардар”...

      И така, землище на пост-атиловите хуни, след тяхното прогонване от новите  римски федерати (остроготите) от Панония, към 465 година става територията от Мала Скития (дн.Добруджа), където е северния ръкав на р.Дунав (р.Серег), до р.Днепър (на хунски език - р.Вар).

      Именно  тази територия през Х век Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” именува като топоним „Атилкезе”.

      През VІІ век тази земя аспаруховите българи наричат „ол” (Ογλον), т.е. „дом”. Благодарение на намесата на Иречек „ογλον„ стана „ογγλον„  и бе преведена чрез славянски като „онгъл” (ъгъл), а дори Крум през Х век нарича жилищата си „ол”/αυλήν/, което на тюркски е „аул”.

      Хуните в Атилкезе стават известни, чрез Прокопий, с името „кутригури” (котраги, хотраги).

        Още по-наизток, край река Дон и Азовско море, се заселват утигурите с Ирник.

      Фактически  двамата братя Денгиз и Ирник  се прибират с кутригурите и утигурите в „западната” (от Добруджа до Днепър) и „източната” (Дон, Приазовието и Предкавказието) части от остатъчната атилова хунска империя, без загубените земи в централна и западна Европа.

      И така кои са кутригурите?

      Откъде  произхожда това наименование?

      Това  е един от най-заплетените въпроси  в българската етногенеза. Пренебрегването  му е непростимо, защото етнонима „кутригури”  се отнася за същия народ, който преди  е наричан „ултин”. Същият този народ хазарския каган Йосиф  през Х век нарича „в-н-н-т-р”, а някои арабски летописи още преди това го именуват „V.n.nd.r”. Този народ пък се самонарича „бояни” (и „бояндур”)...

      Нека  проследим метода, чрез който Златарски  идентифицира утигурите като българи. Той анализира съобщението в сирийската хроника (555 г.) на Псевдо-Захарий Ритор, където има изброени „13 хунски народа”. Между тях липсва „утиг” (утигурите), но затова пък е посочен народ „бургар” (българи). Златарски към 1918 година направи извод, че „утиг” на гръкоезичните византийски историци, съответства на „бургар” на сирийският византийски автор от 555 година, известен като Псевдо-Захарий Ритор.

      Йордан  през VІ век пише, че когато „хуните се уплашили от готското оръжие” Денгиз имал под своя власт „ултинзури, ангискири, битугури и бардори”.

      Битугурите, според Ото Манчън-Хелфън, по-късно изоставят хуните. Той предполага, че и други племена са сторили същото.

      Но между тях явно не са „анчийците” (антите), които можем да разчетем при Йордан под етнонима „ангискири”...

      Най-важния народ, който командва Денгиз е първи в списъка на Йордан, това са „ултинзури” (ултин, аудан). Агатий изрично упоменава, че ултинзурите „били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв и на живеещите по това време римляни.” (с. 83).

      Ако приемем метода на Златарски, бихме могли да кажем, че „ултинзури” на Йордан съответства на „кутригури” на Прокопий...

      Имаме ли основание да направим такава идентификация?

      Необходимо  е да повторим, че името „Улдин”  ни е известно още от времето на римския генерал Стилихон (ок.365-408), когато войската на Улдин (явно прозвище на Харатон) му оказва помощ. Улдин е споменат от Зосим, Созомен, Агатий, Йордан.

      Ние допускаме, че „ултин” е етноним, така както пише и Йордан за „ултинзури”.

      Кога  се появява името „кутригури”?

      Можем ли да допуснем, че „хотраг” (котраги, кутригури) е външен етноним на „ултин”?

      Мисля, че да. Той им е даден от антите (анчийците) и неслучайно се появява по време на преселението на хуните от Панония в междуречието на реките Прут, Днестър, Буга и Днепър. Преди това етнонима „кутригури” е непознат...

      Единственото  място, откъдето можем да научим нещо за произхода на названието „хотраги”  е летописа от ХІІІ век „Барадж тарих”. Там е казано: „А в древността това племе се наричало сохот или по сербийски хол, но след това думата се променила и станала хот или хотраг”.

      Анчийската (славянска) дума за къща е „хат”. „Со хот” е всъщност „със къщите (покъщината)” и отразява именно времето на преселението на денгизовите хуни в Атилкезе. Сербийската дума „хол” ни е позната от „Именника на българските канове” като добавена към „Авито” (Ултин, Аудан), т.е. „Авито-хол”; а така също като „ол”, „аул”...Византийският император Никифор през 811 година, според Теофан, превзел и изгорил крумовите жилища ( „ол”).

      През  Х век византийския император Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” надлежно описва териториите на симпатичните му печенеги, в които вижда евентуални мощни съюзници. Той пише (гл.37), че на запад страната  Пачаникия е на един ден път разстояние от Киевска Рус, на четири дни от Унгария и на половин ден от балканската държава България. Императорът-писател уточнява, че на територията от четирите дни път между Пачаникия и Унгария живеят „ултин,древляни и лензити”...

      Последните  два народа са славянски, а може би и антски... ”Древляни” (горци) и „поляни” (от lend, лензити).

      „Ултин”, които Багрянородни поставя на първо място, вече знаем кои са, това са кутригурите...

      Сега, след като дешифрирахме, че именно дингизовият  народ „ултинзури” (Йордан) е онзи, който получава външен етноним „хотраги” от антите (прото-украинците), сме изправени пред не по-малко сложният въпрос: а кои всъщност са „ултин” (аудан, авито)?

      Отговора  получаваме от арабската средновековна  историческа школа, която на същото географско място, където през Х век Багрянородни поставя (гл.37) „ултин”, сочи по същото време народ „V.n.nd.r”.

      За  щастие арабоезичните източници  по този въпрос са внимателно и детайлно представени от Минорски.

      Единственото, на което той не е обърнал внимание е, че арабските историци не слагат знак на равенство между наименованието на даден народ и наименованието на страната, в която обитава.

      В случая, те поставят на едно и също място  народ „V.n.nd.r” и независимата държава с име „Аскал” (Исигел). Наименованието на тази държава влиза в употреба в арабоезичната историография след 922 година, когато е посолството на Ибн Фадлан в гр.Болгар на реките Волга и Кама. В своите „Записки” (Рисала) Ибн Фадлан пише, че владетеля на гр.Болгар е „малик” (цар) на „ас-сакалиба” (ас-к.л.)175. След това Фадлан обяснява, че княза на Аскал е подчинен на Алмъс, владетеля на гр.Болгар.

        Фактът, че Ибн Фадлан посочва  двама владетели, би трябвало отдавна да насочи изследователите на този щекотлив въпрос в историческата наука, към предположението, че техните правомощия не са на една и съща територия.

      В противен случай не биха били двама. Фадлан не бива да бъде подценяван, той е  грамотен мъж и много добре  е знаел, че владетеля на гр.Болгар е „балтавар” (васал), спрямо Хазария, в чиито земи е този град. Спрямо земята на Аскал обаче, която на запад граничи с Маджария (Унгария е в Панония), а на изток с печенегите, за Алмъс може да бъде казано, че е „малик” (цар). Ето защо, според Ибн Фадлан, владетеля на гр.Болгар е „малик на ас-сакалиба”.

      Това  княжество, чиято територия е  „4 дни” (Багрянородни), е волжко-българско, независимо, че по-голямата част от поданиците са славяни (ас-сакалиба).

      Аскал (Есегел) е българска провинция  с особен статут, която обаче се е подчинявала на владетеля на гр. Болгар.

      Къде  е била тази държава?

      Какво казват за нея арабските източници?

      Ибн Русте (Х век): „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.”

      Гардизи и Бакри компилират свободно от Ибн  Русте.

      Точното географско разположение се уточнява от „За устройство на империята” от К.Багрянородни.

      Самият  Фадлан пише: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Болгар)”.

      Така  става ясно, че народа „ултин” на Багрянородни съвпада с „V.n.nd.r” на арабоезичната средновековна историческа школа.

      През  същия Х век хазарския кагат Йосиф пише в писмо до андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут, че народа на Аспарух (VІІ в.) се казвал „в-н-н-т-р”.

      В тази светлина, която идва от арабските източници за „V.n.nd.r”, е необходимо отново да бъде критично преразгледано наименованието на народа „Venet” на Йордан, който по негово време живее съвместно с анти и славяни...

      Според  Ото Менхен-Хелфън етнонима „Venet” Йордан го е преписал от Касиодор.

        Йордан волно пише, че още Херманарих  бил победил „Venet”, но забравя да ги впише в списъка на покорените под този владетел народи, който той нарочно подготвя.

      В началото на ХХ век панславянизма  в Русия реши да превърне „Venet” в славянско племе, въпреки сериозните възражения на А.Шахматов. Оттогава аз лично съм прочел само една руска статия (на В.П.Шувалов, 2003 г.), в която се допуска, че този народ е може би част от пост-атиловите хуни...

http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false





Гласувай:
8
0


Вълнообразно


1. letopisec - Вж
20.06.2011 11:20
Вж също така статията "Кои са утигурите?" в http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/koi_sa_utigurite.html
цитирай
2. shtaparov - Хуните и Готите са родствени племена:
21.06.2011 00:45
Хуните и Готите са племенни разклонения на един и същ пранарод,затова са били традиционни съюзници. Името на този пранарод е било Бохари /Богари/ , Бхарати /Богарати,Богаричи/ и Барбари /Бургари/,а всички Трако-Фригийски,
Скито-Славянски и Келто-Илирийски племена са били част от него преди да настъпят големите разпади,довели до обособяването на нови народи от многобройните стари Богарски племена.Ето и доказателствата на "Ангеловия анализ",подкрепящи твърденията на древните летописци:

1. Кутригури= Кутри гури /Кутри хора,Малки хора/.Наричани са още Остроготи /Остро готи,Кощро-гети,Кутри-чеда/,т.е.-Малки чеда /Малки хора/ и Хипоготи. Споменатото от Йорданес загадъчно название "Сакромонтизи" е друго алтернативно диалектно тяхно име,което означава Кутрогонтичи /Кутрогетичи/.В Ср.Азия те са познати и под местното диалектно име Острушани /Остро шани,
Остро чада,Кутри гети/,т.е. Малки чеда /Малки хора/.

2. Утигури= Ути гури /Ути хора,Иши хора,Виши хора,Боги хора,Болги хора,
т.е.-Големите хора,Божиите хора/,наричани още Визиготи /Визи готи,Виши гети,Боги чеда,Болги чеда/,Ного чеда= Много чеда /с носовка/,Маса гети. Названието Фосатизи,употребено от Йорданес,означава Фоса тизи /Визи гити,Визи готи,Маса гети/= Много гети /Маса чеди,Висши чеда,Божи гети
и т.н./.
3. Самото название "Хуни" означава освен всичко друго и Гани /Ганти,Генти,
т.е.Гети-с носовка/,но също и Чади /Чада,Чеда/. Техни най-преки потомци днес са не само една част от Българите,но също и Чудите /угрофинско племе/, Фините /Финландците/,Хунгарите /Хун-хората или Унгарите/,а техни предци са Онгурите /Оногурите/,наричани още Онгри или Онгли /Онгъли/,чийто диалектен вариант в Зап.Европа е бил произнасян и като Англи.
4. Названието "Аул",така любимо на някои тюрколози,е тюркска заемка от древното Българско название Агул /Ангул,с носовка/,което означава не само Онгул /Онгъл/,не само Ентал /Ентар,Центар=Център/,но и още нещо,което ще разясним тогава,когато му дойде времето.
5. Атил кезе /Атил кессе/ означава Атил каза /виж испанското и латинско "Каза" и "Каса"/ или Атил каща /Атилова къща,Атилов дом/! Значението на името Атила съм разяснил в постингите на Спароток.
Поздравления за проявения патриотизъм!
цитирай
3. letopisec - исторически риалии
21.06.2011 08:53
Благодаря за коментара Ви, беше ми интересен, независимо че няма как да го използвам, защото аз се занимавам с "историческите хуни" и "историческите готи", а глотогенетичните конструкции, които създадоха даже измисленото понятие "индоевропейски народ", са встрани от интересите ми, може би защото съм завършил и филология.
цитирай
4. atil - Гласувах за този постинг(честно ...
21.06.2011 14:16
Гласувах за този постинг(честно казано не ми харесва тази чужда дума...),защото изследванията и мисълта на автора отиват в правилна посока.Че котригурите или хуните са българи това за булгараведите е ясно от доста време.Интересни са сведенията на чуждите автори ,които потвърждават събитията описани от булгарските летописци...А иначе като изключим някои коментари и свободни съчинения има нужда и от някои уточнения от последната част на материала.Много са били племената служили в хуно- българската войска - германски,славянски,влашки...Антите са едни от тях.Думата е булгарска("прабългарска") и идва от "анчи"- побратим.Река Кубан и река Вардар(Кубар-дара) са кръстени на един и същ персонаж - алпа Кубар.Главния дух почитан от североогузките български племена.Хуни ги наричат заради управляващата Хунска династия по това време.Този народ вече почти няма нищо общо с хун-ну или дин-лин или сян-би(сербийците) от Северен Китай.Една малка част от сербийците се връща в Европа през втори век и много скоро се влива в състава на доминиращия булгарски етнос в Източна Европа - от Северен Кавказ на юг до Бяло море на север.Само че техния род Дуло става царски род и оттам Каганата става популярен в Западна Европа като хунски а не булгарски.Както преди са ги наричали - алани или сармати пак по името на управляващите династии.Дори рода Дуло се сдобива с държава на свое име - Дулоба или Дулеба през 7 век...А Атилкусе е прякора на Аспарух и означава - Голобрадия Атила(насмешливо прозвище на Аспарух от ранните му години).Балтавар не означава - васал а вожд.Така се е наричала царската династия на Волжка България (клон на рода Дуло).Нарекла се е така по името на герба на този род - Тризъбеца,съставен от балта - брадва и вар-лък.Символизирал властта над степните и горски земи.Есегел е име на провинция(Урало-Сибирската част на Булгария).Древляните не са славяни а по-скоро сармати или бившите таври а полянците това е славянското име за алани...
цитирай
5. letopisec - към atil
21.06.2011 15:03
писанията на Нурудинов не може да бъдат единственият източник за българската история, ясно е, мисля...
цитирай
6. borjanmljakov - Произнася се Ото Менхен-Хелфен.
21.06.2011 16:00
.
цитирай
7. atil - Нурутдинов няма писания а публи...
21.06.2011 16:17
Нурутдинов няма писания а публикации като научен редактор.Писанията са на булгарските летописци.И никой не ги е опровергал досега защото и да иска няма как.А ние благодарение на тях научихме действителната си история.Чужденците ,каквото и да пишат,винаги си остават чужди и странични наблюдатели.И далеч не винаги разбират това което са чули от втора или трета ръка.Или пък лично са видели.Ако са добросъвестни.В миналото повечето са били такива,за разлика от съвременните маймун-шебеци.Затова и в момента сайта на "Булгарское сопротивлене" отново е блокиран...
цитирай
8. germantiger - ...
21.06.2011 23:43
Коментиралия нагоре Щапаров, не за първи път не прави разлика между:

народи
расови типове
езици/езикови групи

Това са три различни "неща!

...

Неведнъж съм писал конкретно към него за расологията и защо германо-скандинавски народи (не само в митология) ИМА за антропологията (не социалната имам пред вид), но пък защо славяните могат да бъдат поставени под съмнение!

Несъмнено за челите Ганчо Ценов германци въобще няма, наскоро освен готите, баварите и франките също бяха обявени за българи. Скоро аз ще направя един постинг защо те са германски племена, макар готите да увличат и други племена.

Наскоро посочих и единствените две сказания баварски отнасящи се до Кавказ в които един българин не е споменат, също така показах речник на баварския език, който далеч не се различава толкова от различните (над 100 германски диалекти, поне 65 са "фиксирани), но пък Щапаров не е наясно, че езиците могат да се изменят бързо и не са критерий за истинност - пример е староанглийския, почти германски език преди векове, а после с лексика заела много от френския и много променен, но днес отново в германската езикова. Фолклористиката която представих в други коментари не само към Щапаров също не беше опровергана било от него, било от Спароток за които всички са траки, ерго българи. Дори не е комично вече?! ;)

...

На автора за конкретния постинг наистина БЛАГОДАРЯ, защото има изворов превод, ще допълня само, че ДУМАТА ЗА ГЕРМАНЕЦ В ИСЛАНДСКИ ВСЪЩНОСТ ЗНАЧИ ОСВОБОДИТЕЛ, именно даден за германците след битката при река Недао!
цитирай
9. schumpov - Благодаря. Нямам пазнания в тази ...
11.08.2011 21:21
Благодаря. Нямам пазнания в тази област, но ми беше интересно. Понякога използвам думата " агъл" за овчарник , сая, а думата "балтия" за брадва.
цитирай
10. syrmaepon - Действително никой народ не изчезва изведнъж
02.09.2011 10:45
и хунски заселници са живеели и след разгрома на тяхната империя,така че написаното е логично и нормално пък има и източници.
Само две неща - възможно е утригури и кутригури да са два родови хунски клона ,другото е за венетите - не може да сме напълно сигурни.За живеещите в Малка Скития анти въпросът наистина е интересен.
цитирай
11. анонимен - Interesting, thanks
27.09.2011 06:07
he website was how do i say it… relevant, finally something that helped me. Many thanks
цитирай
12. solinvictus - През VІІ век тази земя аспаруховите ...
10.04.2012 10:50
През VІІ век тази земя аспаруховите българи наричат „ол” (Ογλον), т.е. „дом”. Благодарение на намесата на Иречек „ογλον„ стана „ογγλον„ и бе преведена чрез славянски като „онгъл” (ъгъл), а дори Крум през Х век нарича жилищата си „ол”/αυλήν/, което на тюркски е „аул”.

АУЛА е латинско понятие и е много по близо до турско-алтайските хребети в 5-6 век!
цитирай
13. solinvictus - Нека проследим метода, чрез който ...
11.04.2012 10:36
Нека проследим метода, чрез който Златарски идентифицира утигурите като българи. Той анализира съобщението в сирийската хроника (555 г.) на Псевдо-Захарий Ритор, където има изброени „13 хунски народа”. Между тях липсва „утиг” (утигурите), но затова пък е посочен народ „бургар” (българи). Златарски към 1918 година направи извод, че „утиг” на гръкоезичните византийски историци, съответства на „бургар” на сирийският византийски автор от 555 година, известен като Псевдо-Захарий Ритор.============ Еваларка на Бащицата Ви,отсякъде блика БАН...Кириле ,много фантастично си описал ,даже ми стана интересно ,Бравос!!!
цитирай
14. totyu - Истината се търси...
07.06.2012 20:45
БРАВО!!! Хареса ми написаното и прочетох коментарите, които също са написани повече или по малко от хора със задоволено интелектуално любопитство и вещина. Тотю.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 6040890
Постинги: 698
Коментари: 12629
Гласове: 2935
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ