Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2015 14:42 - "Бутимото", един разказ на Кирил Милчев от сборника "Мастилени задушници".
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4750 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 28.11.2015 11:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                                                      на Страхил Николов

         Гледам една сутрин баба бие точилка в едно каче, но с тясно гърло. Името му било „бутимо”. Много бях впечатлен. Баба почине за миг и пак замахва отривисто, бълбук-бълбук. Бърза, че леля Лоза всеки момент ще доведе братовчедките Анито и Катето. Да си играем заедно, по време на ваканцията.

image

Лоза е единствената дъщеря на баба и дядо, живее в Пиперков чифлик до Кюстендил. Остана вдовица, знам името на мъжа й Асен, но не го помня.

Баба спря да бие в млякото и изтърга от стените на бутимото едри буци домашно масло. На пейката встрани до огнището бяха наредени и покрити с бели кърпи няколко кръгли хляба, които тя вчера омеси с брашно от нощвите и опече във фурна до външната врата. Баба грабна един нож. Отряза и намаза голяма филия с масло за мен, а отгоре щедро посипа захар. След такава закуска, пригладнявах чак привечер.

Изтичах с филията в ръка отвън. Стадо кози пъплеше покрай оградата до портата и аз се загледах. Козарът проточи глас и дядо му отвърна: „Ида, ида“. Нашите кози бяха пет, но ме бе страх само от Шимика. Дъвче авторитетно, гледа сопнато и всеки момент е готова да ме чушне. Вчера заби сурата си в мен и ме боцна с ръбестите си рогца.

-  Пази се от тая мющерия, - рече дядо и изведе Шимика. Той я държеше за верижката, а звънчето й глухо трептеше.

Мющерията ме погледна с бялото на окото и изви учудено глава към мен, все едно ме виждаше за първи път. Проточи шия и изблея, че ще се върне, след което мина под юрисдикцията на козаря. Той свирна чевръсто и поведе стадото към баира с шумата.

Аз си отдъхнах, но друга опасност ме връхлетя. Петелът подгони филията ми и аз бързо побягнах към сайванта. Затворих вратата под носа му. Гребнах вода от котлето със скосената кратуна. Огледах се. Баба сръчно биеше млякото в бутимото. Не й бе до мен. Замерих петела с водата. Той се сопна, поклати гребен и подви опашка към курника.

  -   Мамо, мамо…- обади се отвън леля Лоза и братовчедките нахлуха шумно около бутимото.

Селският живот си има своята идилия, а братовчедките познаваха всичко наоколо. Заведоха ме веднага при малините и ядохме на воля. След това се катерихме по стълба в плевнята и скачахме в сеното от една едра греда. Скоро се установи, че моето любимо място е на черницата, все там висях и се провирах през листата, като бубите на съседката баба Чима.

Баба Чима бе живата история на нашия род. Все говореше за Охрид, откъдето е дошъл отеца ни Милчо. Прокудени с брат му от орисията, те се сгушили в Осоговските чукари и дълго живеели в дървен заслон, а след това направили първата къща. Комаровецът също дошъл, но се заселил с челядта си на отсрещния дол. Дошли и други, така скоро няколко родови махали се пръснали като дълга сабя по Осоговската пустиня. По едно време дошъл и Гоце Делчев, пък нали било пущинак, решил тука да направи бомболеярница.

Баба Чима като ни видеше, пристягаше забрадка и махаше да отидем при нея. Черпеше ни все със сладко от боровинки и ни показваше как живеят бубите и как хрупат черничеви листа. През ваканцията идваха и други деца, наши далечни роднини и баба Чима не пропускаше да ни разкаже за Крали Марко. Той бил великан, с единия крак стъпвал на Шар планина, а с другия на Пирин. Така воювал според нея най-добре и Муса Кеседжия го било много страх…

 Баба Чима не знаеше други исторически легенди, но можеше да бае, бе знахар, участваше в изражданията с други баби и най-вече ни учеше как да се пазим от караконджули. Тия пущини идвали при ония деца, които си слагали ръцете между краката преди сън. Ръцете трябвало да са при главата. Караконджулът го е страх от чистото, ако си мием ръцете ще бяга, наставляваше Чима. Даваше ни за лош пример в хигиената някакъв Гошеш Джмурано. Той не пълнел шепи с вода и не си плискал лицето, ами само с показалец посягал към извора и затова е срещал караконджули, дори по пътя.

Като тръгнехме по козите пътеки с братовчедките, все се отбивахме при извора. Пък се плискаме, плискаме. Да не срещнем караконджули.

Нали бях момче, един ден дядо ми връчи да паса кравата. По баира трева много, тя дъвче, аз се заглеждам наляво и надясно, да не би някой караконджул да обикаля. Много бях наблюдателен, но се заплеснах и кравата я няма. Бре, тичам до баира, обратно в дерето. Няма я. Викам я по име, викам. Няма и няма. Пък като ревна, вървя и рева. Връщам се вкъщи и пак рева, чак сополив. Дядо ме вижда на портата, пък пита:

      -   Да не си паднал? Удари ли се?

      -   Не, кравата изчезна – хлипам аз.

      -  А… - успокоява се дядо – Она се прибра одеве, не плачи. Хайде, измий се и да ручаме. Баба ти е сготвила качамак с пръжки…

Друг път дядо, нали съм момче, ме прати в зимника да загреба с купа ечемик. После ми покаже „пи, пи, пи” как да нахраня кокошките. Петелът един хрисим около крачолите на дядо, не ме закача.

Най-вкусното безалкохолно, което съм пил през живота си, е мътеницата на баба. Това не е айрян, не се заблуждавайте. Мътеницата е като осоговско цвете, трябва специална почва, за да вирее. Расте на глътки само край оджака, до бутимото…


imageДядо Кирил

виж също 
  Град Мил и родът на Милчо. Приписка в селската кондика на Цръкник.

letopisec.blog.bg/history/2015/03/27/grad-mil-i-rodyt-na-milcho-pripiska-v-selskata-kondika-na-cr.1349409




Гласувай:
8
0


Вълнообразно


1. pvdaskalov - * ! *
30.03.2015 16:03
Благодаря за посвещението, колега Милчев! Можеше и без този жест, но етнографската раздумка е безценна за мен, защото прописах много късно и много подробности и думички бях забравил, а сега си ги поприпомних. Някога бяха в сила и в нашия средногорски край.
Моята баба Иванка също държеше всичко да е чисто. Затова аз я издебвах, когато иде да разбърка манджата в тигана на огнището (оджака), бърках с пръст и обирах от стената на качето, в което перка избиваше масло от млякото, каквото успея за секунда-две – влажно и студено бяло масло от биволиците, пъхах го в устата и изчезвах. Е, ако имаше време, успявах бързешката да топна пръста, накамарен с масло, и в буркана със захарта, но това ставаше рядко, тъй като обикновено имаше кисмета (бучки захар), а тях баба криеше нависоко в един долап – при сребърните пари от времето на последните двама български царе.
Сякаш беше вчера, нали Летописецо?
Като те прочетох, а сега бърникам из моите спомени, разбирам колко добро момче си бил в сравнение с мен – един малък разбойник.
Благодаря още веднъж за вниманието и насладата от спомените. Те сякаш са и мои, а героите в тях приемам като роднини...
П и е р
цитирай
2. letopisec - Благодаря за този коментар 1. sande ; преди малко без да искам го изтрих...Така е, всичко което казвате е истина...
30.03.2015 16:21
1. sande - В Пастух го наричат бутим, използваше се масово в миналото ...
15:47
Сега изглежда използват пералните.

Интересен разказ. Сигурно вашето село е Длъхчево Сабляр. Там е имало оръжейна работилница за бомби, саби и пр. от времето на Гоце Делчев.

Колоритен край. Славно минало.

Поздрави!
цитирай
3. letopisec - Благодаря, за хубавите думи. Сякаш беше вчера, прав сте...Да можеше да се върнем там поне за ден...
30.03.2015 16:24
pvdaskalov написа:
Благодаря за посвещението, колега Милчев! Можеше и без този жест, но етнографската раздумка е безценна за мен, защото прописах много късно и много подробности и думички бях забравил, а сега си ги поприпомних. Някога бяха в сила и в нашия средногорски край.
Моята баба Иванка също държеше всичко да е чисто. Затова аз я издебвах, когато иде да разбърка манджата в тигана на огнището (оджака), бърках с пръст и обирах от стената на качето, в което перка избиваше масло от млякото, каквото успея за секунда-две – влажно и студено бяло масло от биволиците, пъхах го в устата и изчезвах. Е, ако имаше време, успявах бързешката да топна пръста, накамарен с масло, и в буркана със захарта, но това ставаше рядко, тъй като обикновено имаше кисмета (бучки захар), а тях баба криеше нависоко в един долап – при сребърните пари от времето на последните двама български царе.
Сякаш беше вчера, нали Летописецо?
Като те прочетох, а сега бърникам из моите спомени, разбирам колко добро момче си бил в сравнение с мен – един малък разбойник.
Благодаря още веднъж за вниманието и насладата от спомените. Те сякаш са и мои, а героите в тях приемам като роднини...
П и е р

цитирай
4. aristotelis - Заслужавате всяко уважение като ...
30.03.2015 22:03
Заслужавате всяко уважение като учен от висша класа, мойте поздравления!
цитирай
5. letopisec - Благодаря Ви
31.03.2015 10:04
aristotelis написа:
Заслужавате всяко уважение като учен от висша класа, мойте поздравления!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10265009
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3305
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ