Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2015 11:00 - "Гошеш Джмурано", разказ от сборника на Кирил Милчев "Мастилени задушници".
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 130499 Коментари: 6 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                                                                             на sande

          През ваканцията се ходи на село или на море, по-често на село.

На море ме пращаха на пионерски лагер в Обзор. Друг път съм ходил с мама на Солниците до Бургас, в жепейската станция. Бил съм и с родителите на мама в Поморие, в бараките на бай Димо Бахчеванов.

А на село ме водеше татко в Кюстендилския край, при баба и дядо. Там, в Осоговската планина над Палатиково, беше родовата махала и двайсетина къщи съхраняваха паметта на преселник от Македония след въстанието от 1903 г.

image

Татко разказваше за особняка  Гошеш Джмурано само на село. Просто там всички знаеха за кого и какво говори. Ако сабале се наплискаме хубаво за разсънване с вода на извора, татко ще припомни на чичо, че Гошеш Джмурано не си е миел лицето, а само топвал два пъти с показалец в извора и намокрял леко клепачи. Чичо веднага разбира приказката на татко и припомня, че Гошеш Джмурано само веднъж е ходил на лекар, понеже не дочувал. Докторът му казал:

      -   Мокрил си си ушите, чичо Гошеш.

      -   Никога – отричал Гошеш Джмурано.

imageЧичо Страхил

Ей тия легенди за Гошеш Джмурано винаги съм се чудил как могат да съживяват детските спомени у чичо и татко. На село какво друго е имало, освен лакърдии за Гошеш? Едно основно училище за пет родови махали, все преселници от Македония. Църква нямало, магазин също. След девети септември 1944 г. се опитали да правят текезесе по нашия ръбест и планински край, но къде ще стигне трактор по тия чукари, върнали на хората по няколко частни ниви, да имат за люцерна и за зеленчук.

image

В наше село на мегдана само една дървена барака се мъдри. С голям казан за варене на ракия. Това е. Е, има и една бакалия, но тя е чак на пет километра от казана. При асфалтовото шосе, където спираше междуградският рейс „Чавдар“ и ни стоварваше с татко по време на ваканцията. Татко все ще купи нещо от бакалията, ще стегне вървите на моите обувки и пеша тръгваме по коларския път за село.

Вляво се белеят руини от стара еврейска сушилня за сини сливи. Тук дядо се продавал сливи. Цели волски коли натоварени с кошове. Евреите ги сушели, пакетирали и транспортирали за Германия. Добри пари е изкарвал дядо тогава, според татко. Веднага купувал с тях още земя и гори. После комунистите всичко му взели. Той не искал да дава, но тате помни как дошъл един папуняк и казал на дядо, че ако се дърпа, „ще го попляска“. Дядо върл македонец, не му пука. Отгледал е четири сина и една дъщеря, няма да се даде лесно.

image

Синовете един ден всички се явили пред портата му.

Татко помни тия неща. Била купонна система, ако дядо като частен земеделец внесе брашно в текезесето, на синковците, дето са по градищата, дават купони за хляб, ако не - глад. Дядо внасял редовно, но един ден всички пред портата му. Баба се зарадвала, разточила зелник, мътеница се лее на софрата. Дядо съсредоточен, усеща че става нещо и ги пита как така всички решиха да гостуват наедно? Те, момчетата му, гледат в земята, срам ги е да кажат.

Най-големият е военен в самолетната база на Божурище. Вторият, даскал в Горна Джумая. Третият -  миньор в Бобовдол. Най-малък татко, след него само сестричката. Татко завършва електротехника в Радомир, но и той дошъл, вместо да си гледа изпитите.

          Ручали сладко на обед, пък дядо излезе в двора. Разходи се до магарето в обора, огледа козите, отбие се до кравата, даде бучка сол на овцете. Усеща дядо, че нещо не е наред. Всички дошли наедно и гузни. Иде и до кочината да види голямата свиня, а по пътя му квачката се тътри едва, едва. Петел се не види.

Вече бил убеден, че нещо не е наред и свърнал към сайванта. Там синковците ядат сушени сини сливи с орехови ядки. Деликатеса на баба, прави го като маха костилката на синята слива и слага на нейно място орехова ядка, после навърже един гирлянд от това на канап и остави сливите да се сушат… Лапат синковците и мълчат.

         -  Хайде казвайте! - подканва ги дядо.

        -  Тате, - отворил уста големият – казаха ни да не се връщаме на работа, докато не влезеш в текезесето. А на Мичо са му казали, че няма да му дадат диплома – кимнал той към баща ми.

       Дядо беше висок, снажен мъж. Но и на ум бе голям. Виждал съм го как  се връща с воловете през портата, води ги отпред, а колата тегне над добичетата и те го ръгат. През това време обаче баба, видяла че си иде и го посреща в двора, пък му хортува кое как е. Дядо слуша внимателно и кима, не прекъсва баба. Воловете в ниско, тежи им колата и ръгат кръста му с рогата, но той не мърда. Чака баба да се изкаже. Умен човек беше дядо.

        -  Не бойте се, няма да загубите работа. Влизам в текезесето – казал дядо с мъка. Пък стане и слезе в зимника. Наточи жълта ракийка от бурето в стъклено прозрачно шише, върне се. Сипе на всички по чашка, вземе своята и им покаже един нов ритуал, дето още го пазим потомството му. Отсипал капка на пруста и казал:

        -   А да не е източно!

        -   Какво значи това, тате? – пита чичо Борис, миньора.

       -  Ако ви питат комунистите, щото и тяхната няма да я бъде вечно, що значи тая приказка, речете им да не се източва бурето, да има. А вие си знайте истината, да не я бъде оная на изтока. С политика не се занимавайте, не ви трябва на баир лозе. Цанков го уважавайте. И не ни забравяйте на село с майка ви! Идвайте, водете деца и внуци. След време, понеже няма да ги бъде дълго тия дето сега прибират земята, да си потърсите своето. Четиридесет декара земя и още толкова гора е наша наоколо. Щях да правя швейцарски кантон за вас, а тя каква стана? Пръснаха ви като пилци, а земята и горите ги секвестираха…

И заплакал. Тате казва, че не го е виждал никога да плаче, освен сега.

Минаваме старата порутена еврейска сушилня и пред нас букова гора. След нея е кладенчовата поляна, после върлото и ей я отсреща нашата махала. Като пейзаж от стар пасторален разказ е. Плетищата са овехтели вече...

Баба и дядо ни виждат и излизат да ни посрещат щастливи. Дядо ме гали, нали съм му внуче, че и името му нося. Баба разпитва татко за мама, за работата му, за туй-онуй.

Баща ми постои ден два, остави ме за ваканцията и си тръгне.  Преди това свърже някоя крушка, поправи контакти, ремонтира ел. таблото, нали е завършил техникума в Радомир. Разбира от токове и електричество. Дядо гледа, съгласява се, доволен е. Има вече крушка над леглото. Баща ми я прави модерна, нощна, забита в бакелит. Като стегне тоците и по дърветата се катери. Набере една кошница от любимите си круши петровки, вземе торба сушени сливи и ябълки, дамаджана ракия от дядо. Готов е за път.

Дядо отвърже магарето Марко, сложи му самар, натовари го с багажа на баща ми и изпроводи синковеца до асфалтовото шосе. Като тръгне автобуса, дядо влезе в бакалията и купи повечко брашно, сол, захар, кибрит. Вземе и няколко дини. Всичко останало си произвеждат сами с баба…




Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. letopisec - коментар във ФБ
01.04.2015 12:48
Димитър Пенев СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ , ПРИЯТЕЛЮ.....ХУБАВ ДЕН.....!!!!
цитирай
2. shtaparov - Имало е живот някога в Длъхчево-...
01.04.2015 13:22
Имало е живот някога в Длъхчево-Сабляр,но комунистите за съжаление съсипаха всичко с тия заводи и ТКЗС-та.
цитирай
3. sande - Благодаря ти, Кириле, за хубавия разказ!
01.04.2015 14:32
Носи аромата, топлината и ведрината на нашия забравен, но благословен край.

Поздрави!
цитирай
4. letopisec - Благодаря...
02.04.2015 09:46
shtaparov написа:
Имало е живот някога в Длъхчево-Сабляр,но комунистите за съжаление съсипаха всичко с тия заводи и ТКЗС-та.

цитирай
5. letopisec - Благодаря...
02.04.2015 09:46
3. sande - Благодаря ти, Кириле, за хубавия разказ!
01.04 14:32
Носи аромата, топлината и ведрината на нашия забравен, но благословен край.

Поздрави!
цитирай
6. pvdaskalov - Разказът е чудесен, на познавач, неподправен...
02.04.2015 13:24
"Дядо отвърже магарето Марко, сложи му самар, натовари го с багажа на баща ми и изпроводи синковеца до асфалтовото шосе. Като тръгне автобуса, дядо влезе в бакалията и купи повечко брашно, сол, захар, кибрит. Вземе и няколко дини. Всичко останало си произвеждат сами с баба…"
Ако така е било, това означава, че татко ти, Кириле, не само му е помогнал с тоците, но и парички му е остави. А аз, калпазанинът, правех дребни подаръци на моите родители, но не съм им дал и стотинка. Съжалявам. Вече няма как да поправя грешката си. Но помня, че със сина ми посетихме татко в болницата, в Пловдив. Докторите го бяха яко объркали. Позволили на студенти да му бъркат в гърлото със сонди, да се учат, и го бяха изпоранили. Не можеше да преглъща. Синът ми, кръстен на негово име, даде на дядо си 5 лева, а татко се разплака и изхълца: "Доживях внукът да ми даде паричка." Спирам, защото плача.
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10043260
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3302
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ