Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2014 11:30 - Православното учение за Раждането на Иисус Христос.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4581 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 09.12.2014 11:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     През ХІV в. на сцената на православното богословие изгрява личността на Григорий Палама, който в спор с латински теолози разработва теорията на исихаското богопознание.

image

Палама дебатира различните видове светлина и енергия. Светлинно-енергийното преобразяване на Иисус Христос на планината Тавор, описано в евангелията, е повод Палама да покаже образеца на нетварната светлинна енергия, която обаче е била видима за Иисусовите ученици, придружили Го на Тавор. Те виждат също така и срещата на Преобразения в светлина Иисус с Мойсеи и Илия.

image

Опитът на учението на Св. Григорий Палама (ХІV в.) да дебатира различните светлини (тварна и нетварна) на Таворското преображение на Христос, показва че византийското богословие започва да се интересува от физическата разлика между емпирична енергия и божия енергия. Това е първата заявка, че в битието (космоса) има светлина, която е в невидимия спектър, но чрез Христос може да се експлицира така, че тя да е видима.

Тази видимост на нетварната божествена енергия от човешкото тварно същество е в основата на исихийното просветление, което Палама отстоява пред Варлаам по време на дебата им.

Този дебат най-ясно разкрива вече настъпилия и утвърдил се догматичен разрив между източно-православното богословие и латинско-томиската теология. Палама е предизвикван от опонента си да докаже как общуват тварно и нетварно. При това Варлаам очаква от Палама исихийното познание да бъде сведено до аристотеловите силогизми, които залягат в учението за божественото познание на Тома Аквински.

Речникът на Палама е вече неразбираем за латинските теолози, които след филиокве са пренебрегнали основите на православното богословие.

Много често без основание се твърди, че православното богословие не е теоретично, а догматично, свеждащо се до формули. Това не е съвсем вярно, тъй като зад всяка една православна догматична формула стои теоретична дискусия, понякога водена с векове.

Да вземем кападокийската реформа в понятията, с която се сложи край на арианската ерес през ІV в.

Арианството е ерес на онищностяването на божествената същност на Иисус Христос. Арий и неговите апологети спореха с Никейската формула за едино-същието на Отца и Сина, от чисто силогистични позиции. Няма как, съгласно Аристотеловата метафизика, оусия/същността да е едно и също с нетъждественото на себе си, то е подобно на същността. Така учеше Арий, с което понижаваше Иисус Христос от бог в богоподобен, при това в традициите на гръцката култура, където много извисени хора са „богоподобни“, напр. Ахил…

image

Василий Велики атакува именно силогистичното мислене на Арий и Евномий, според което всяка една същност е родово понятие, а единичното е единично не по същност, а по число. Василий Велики утвърди понятието „ипостас“ като равноправно на „същност“, т.е. ако до този момент на разликата между двете се гледаше от позицията: същност=общо, ипостас=единично; то след реформата на Василий Велики, разликата между същност и ипостас, не бе вече числовата им стойност, а се зароди едно ново понятие, което гледаше вече на ипостасната единичност от позицията на характер, персона, т.е. от позицията на една уникалност, която и днес семантично присъства в понятието за индивид.

Православното богословие въздигна Въплъщението, т.е. раждането на Иисус Христос, в ранг на уникалност, еднозначна на Сътворението на самото битие някога. В този смисъл, ипостасата на Син, чието свойство е „раждане“, няма как да не влияе и на общоприетото понятие за раждане при хората. Ето защо православието разглежда човешкото раждане като въ-ипостасяване към раждането на Иисус Христос.

image

Смисълът на въ-ипостасяването, е обратен на Въплъщаването на Бог в човек, а именно: човек, чрез възможностите които му дава раждането в този свят, да се стреми към божествената природа, така както бог се въплъти в човешка природа. Да, човек не може да се въплъти „втори път“, независимо от притчата на Иисус за раждането втори път, но в това е и смисъла: „второто раждане“ е от Духа.

Ето защо православието не прие филиокве. На пръв поглед спора е неясен: православната догма е, че Син се ражда от Отца и Свети Дух изхожда от Отца. Католиците прибавиха, освен че Син се ражда от Отца, че: Свети Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина. 
            Тази католическа формула е "Филиокве"...

image

При католическата конструкция рухва учението на Василий Велики за ипостас. В латински няма дума „ипостас“, а "субстанцията" е нещо съвсем друго като понятие.

Смисълът на православната ипостасна догматика е, че Светата Троица е единосъща по същата православна логика, по която Отец и Син са единосъщи, т.е. общата същност на Троицата не прави от нея три различни същности, едва ако всяка една ипостас е представена само с едно свойство, понеже две свойства на една ипостас, вече не-е/не-са ипостас, а същност.

Ако Свети Дух изхожда от Отца и от Сина, тогава неговата ипостас е възможна, благодарение на две ипостаси и фактически изхождането е общо, т.е. вече не говорим за ипостас, а за същност, при която общото е спецификата й.

Отказът на Томиската теология от Василиевото теоретично понятие за "ипостас" и връщането на метафизиката от нивото на кападокийците отново при силогистиката на Аристотел, е нещо, което оказва влияние и на философията на Новото време след Декарт.

Засега православното богословие е единственото, което съхранява – разбира се, в догматични формули – мисловната съкровищница на учените на Изток от ІV до ХІV в.в. Друг е въпросът, че днес, за да влезеш в кладенеца на тази мъдрост, са необходими много повече усилия, отколкото да яхнеш коня на една модерна философска теория и да гледаш от високо на „скучното“ православие.

image

Да се върнем при Раждането на Иисус Христос и да си зададем въпроса, след като е важно за Бог да се въплъти в човек, важно ли е, че и аз – без да съм бог – съм въплътен в човешката природа?

image

Ще отговоря с цитат от моята книга „Битие и съдба“: „Не в друго, а точно в съдбовното бихме могли да открием как „сътворяване“ и „раждане“ битийстват в единосъщие, как произходното на битийстващото се захвърля чрез отредено време в произлизане на човешкото същество и как ние наричаме това произлизане единствено „раждане“, а онова, което не знаем тепърва предстои да намери своето питане в съдбовния въпрос: защо това се случи?(с. 9).

image

image

image




Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. kabuli - В българкия
10.12.2014 11:27
речник няма дума "битийстват".
цитирай
2. aboychev - ДУМИТЕ МОГАТ И ДА СЕ
10.12.2014 14:24
КОМПОЗИРАТ,
АКО СЕ РАЗБИРА СЪЩНОСТТА НА ЕЗИКА,
РЕЧНИКЪТ Е ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ МОГАТ
ТВОРЕНЕТО И ЗА ТЕЗИ КОИТО МОГАТ
цитирай
3. kabuli - Характерна черта на тези,
10.12.2014 15:07
които го могат творенето е да не признават грешките си. А няма нищо по-лесно от това да кажеш "Сгреших!" Все пак пишещия пише за това, да бъде разбран още при самия прочит. А ако думите се композират така, както се композира музиката и текста на днешната пошла чалга... Е, да, но и за чалгата има слушатели.
цитирай
4. krumbelosvet - Спор с обиди не е спор,
11.04.2020 15:13
а джавкане, драги кабулецо.
цитирай
5. krumbelosvet - А за мене
28.04.2020 10:56
е трудно да отлича думата БИТУВАМ от БИТИЙСТВАМ. Освен, че в речниците "битувам" има чисто материално, прозаично обяснение. Вероятно това ОПРАВДАВА ползването на "(той)битийства", "(те)битийстват".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10134803
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3304
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ