В някои от нашите ранни  истории, писани от монаси, е посочено, че най-древен български крал е Илирик. Така четем в анонимната „Зографска история“, а също и в историята от 1792 г. на йеросхимонах Спиридон Габровски.

Началото на "Зографската история" в книгата от 1865 г. "Българска старина" на Г.С.Раковски.



             Защо е посочена римската провинцията Илирик?

 Според изследователката на Спиридоновата история Татяна Яруллина ал-Булгари, понеже християнската църковна история на Балканите „възлиза  към Илирик, то и светската й история според отец Спиридон продължава същата линия“ (Татяна Яруллина ал-Булгари. Йерисхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском., 2013, с. 66).

Отъждествяването на първия български крал Илирик с топос, т.е. с местността Илирик, е в духа на библейската традиция.

Тук се следва духа на "библейската Таблица на народите", където имената на праотците на народите са идентични с имената на съответен народ или област. „В рамките на всяка генеалогична линия възходяща към един от тримата синове на Ной, очевидно са се използвали критерий на културното и политическото лидерство, съществуващо по времето на съставяне на паметника (Библията, к.м.) - не по-рано от VIII в. пр. н.е. Във всяка от тези три групи, на първо място са поставени най-значителните топоними, по-рядко етноними - всички това са внуците на Ной. Сред тях - Египет, Палестина, африканския народ кушити, арамейски племена, Елам, Асирия, Мидия, Лидия, Фригия, Гърция. Всички тези страни и народи са изиграли важна политическа роля в Древния Изток.“ (И.Н.Медведская. За скитското нахлуване в Палестина. history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html)

Главен град на Илирик е бил Сирмиум.

В юстиниановата новела, поместена под № 11 в ІІ том на Corpus juris civilis Romanorum, четем: „Понеже преди главното управление беше в Сирмий и там бе всичкото илирийско величие и в гражданските и в епископските работи, но след това по времето на Атила, като бяха завладени ония места и Апений, управителя на главното управление на град Сирмий избяга в Солун, тогава и свещенното достойнство се премести заедно с главното управление, и Солунския епископ, не с особена власт, но под сянката на главното управление се удостои с някои привилегии.“

Анастасий Библиотекар (ок. 810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав" (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f.).

При Мавро Орбини (1601 г.) е съхранен един откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва, че българите завоювали Сирмиум по времето на Теодосий Велики (379-395). Това сведение може да бъде съпоставено с известието на Анастасий Библиотекар. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).

През 869 г. Анастасий Библиотекар е изпратен от немският император Лудвиг II в Константинопол, за да разговаря за годеж на единствената му дъщеря с първородния син на Василий I. В Константинопол Анастасий Библиотекар през 870 г. присъства на Осмия вселенски събор. На път за Рим протоколите изчезват и Анастасий пише до папата за какво е станало дума на събора, който минал нормално, с изключение на въпроса към Рим или към Константинопол да бъдат причислени новопокръстените българи.

Спомените и бележките на Анастасий Библиотекар са поместени в "Vita Hadriani papae" - източник, писан след края на събора от 870 г.

Според летописеца,  българските пратеници на цар Борис І били казали пред събора: "Usque hodie pagani fiumus, et nuper ad gratiam Christianitatis accessimus." ("До днес бяхме езичници и наскоро се приобщихме към благодатта на християнството").

На събора латинските пратеници спорят с местните от Константинопол и с викариите от източните патриаршии към кого да са новопокръстените през 865 г. българи? Те ги питат: “Quando vos illam patriam cepistis, cuius potestatis subdita erat et utrum Latinos an Graecos sacerdotes habuerit, dicite?” (“Когато вие завладяхте онази страна, под чия власт бе тя подчинена, и кажете дали латински или гръцки свещеници е имало?”).

Интересен въпрос, коя е тази страна, завладяна от българите?

Отговор ни дават латинските викарии, чрез съхраненото от Анастасий Библиотекар: „Апостолското седалище, за което бихте могли да се уверите от декретите  на светите римски първосвещеници, е държало и е давало канони на двата Епира, нови и стари, и цяла Дардания и Тесалия, дето сега се сочи града Дардания, която земя по тези българи се казва България.“

          През 59 пр.н.е. по силата на закона Lex Vatinia е създадена римската провинция Илирик, където в началото на новата ера проповядват първите християнски апостоли.

          От времето на Диоклетиан (284-305), а след това при Константин Велики (306-312) Римската империя е разделена на четири префектури: Галска, Италийска, Илирийска и Източна.

Ето голямата римска провинция Илирик, която българите завоюват. Ето оригиналния текст на Анастасий Библиотекар от писмото му до папа Адриан II: “saepe memorata Vulgarum natio adit et sibi iure potestatis omnia vindicat”, който значи: “често споменаваният български народ нападна и ги присвои чрез правото на силата”.

И така, причината да попадне името на Илирик като най-стар „крал на българите“, е свързана с факта, че през 870 г. на каноничен събор стария илирийски диоцез е преименуван на Българска архиепископия. Това е било желание на княз Борис І и събора се съобразява с него, за да примине тази архиепископия към константинополската патриаршеска катедра.

През 1018 г. византийският император Василий Българоубиец, който завоюва България, превръща Българската патриаршия в Охрид в архиепископия, но запазва името й (Българска архиепископия), дори разширява диоцеза й. Причината е, не обич от страна на Българоубиеца към българското име на архиепископията, а понеже тя е канонично утвърдена от Константинополския църковен събор от 870 г., когато по искане на българския владетел Борис І илирийския диоцез е преименуван на Българска архиепископия.

В стила на библейската Таблица на народите, старото име на Българската архиепископия е трансформирано в християнизираната памет на българите, като „български цар Илирик“.

Преводите от латински на български са на Legatus

Освен всичко друго,в Зографската история (позоваваща се на изгубени по-стари изворови данни) твърди,че по времето на Филип и Александър Българите са си живели на Балканите. А това не е лъжа,понеже се подкрепя от множество по-стари римовизантийски източници,та даже и арабски.

Античното име на Българите е "Барбари",което е изопачен гръцки вариант на думата "Баргари" (Балгари). Тази дума я употребява дори Демостен,за да обозначи народността на племето Македони в 4 в. пр. н.е.,а също и Херодот. Другото име на Пелазгите е Пелгари (Белгари),и Фир Болг не са се озовали в Ирландия през 15 век,а през 30-33 в. пр.Хр.,пристигайки от Тракия. И не е правилно да се казва,че Българите са Траки- истината е,че Траките са Българи,а Кимерите на 100% са отломка от тях,но по-различна (другаде ще обясня защо това е така).

българите преди са се наричали "гимери и кимери" и са дошли на Балканите от Волга...

Гърците наричат "варвари" всички неелини, така са наричани от тях и персите....

Разбира се че между Барбарите се нареждат и някогашните Перси,щом те са още Берси (Берсили,Берс-или,Берс-ари,Перс-Ари): Второто коляно на Българския род,наричано също Верили и... Илири! А думата Перси (Берси) е само фонетичен вариант на нашето народностно име,получен от формите Белси и Белзи (Белги) чрез прехода Л-Р.

Ако цялата тази история се разглежда в традиционният и вариант, то винаги ще има разминаване от хиляди години. В Библията не е описана еврейската история, а българската. Илирик (iLiRiC в обратно четене е Исраел iCRaeL). Топонимите са записани само със съгласни букви. Идването на българите от Волга в библията е описано като Изхода от Египет.Само трябва да се има в предвид, че българите са си живеели тук до идването на Траян и само част от тях са изгонени зад Днепър заедно с даките на Дикефал (Даки Бел, или цар на даките) и се заселват около Волга, където правят Волжска България. После при Валент се завръщат отново. Но на територията на България са си живяли българи, които са били управлявани от латини. В историята ни това е записано като идване на "прабългари" от Волга, които се претопили със славяните по нашите земи (отново българи) и така създали България. Българите от Волга са имали за религия юдейството, което е било прието и от хазарите, но по времето на брата на Крум Ионатан (Мурат хан, Муртагон) приемат Християнството, а той християнското име Борис. Разделянето на стара българия е описано в Библията като отделяне на Исраел (Илирик) от България (Юдея).

Къде в библията пише за евреи? Пише за народ на Исраил (Илирик), юдеи, но никъде не се споменават евреи.

реформата на Ездра. Но Илирик никъде няма да откриете сред израилтяните...И сред караимите да търсите, пак няма да откриете...

О-оо,езикова археология е и още как- чрез нея човек се добира до такива,бих казал дори феноменални прозрения,до каквито теренната археология никога може да не се добере! Но за да е наясно човек с това,той трябва да познава в детайли "Анализа",както и всичките му примери- възходящи и низходящи. А който не го познава трябва или само да слуша констатациите му и да ги одобрява,или да си мълчи. Впрочем животът отдавна е доказал,че самонадеяността е враг на науката,така че без прибързани заключения,моля.