Как се е казвал вторият син на Атила?  Имаме няколко форми на името му Δεγγιζίχ.

Формата Dengizich ни е предадена от съхранените при Константин Багрянородни през Х в. записки на части от летописа от V в. на Приск Панийски  (Priscus, EL 588[6, 24, 28]).

  Но при компилациите на Йордан (и Касиодор) от VІ в. името на вторият син на Атила е Dintzic ( Getica 120[21]). Също и при Марцелин Комес от VІ в.: Denzic (Marcellinus Comes, CM II, 90[7]). В Пасхалната хроника от VІІ в.  срещаме формите  δινζίχ и δινζίχος .

Превода на името на вторият син на Атила с тюркската дума *Dдηiziq, «малко озеро» е наложен еднозначно в науката от Макуарт (1929, 83) и от  Ласло Расони (1932, 100). Те изваждат етимологията от `денгиґз` — море.

През 1973 г. Ото Менхен-Хелфен в монографията си „Светът на хуните“ посочи, че в тюркският език формите `tдηiz, dдηiz` не са засвидетелствувани до ХІ в. (гл. ІХ, Език, Етимологии. Δεγγιζίχ).

Много учени са склонни да извеждат името на вторият син на Атила от унгарската дума `tenyesses` — плодородие.

В този смисъл е редно да обърнем внимание и на българската дума `Денница` (същ. соб. лич. ж.), чийто произход е от старобългарската дума `ДЬNЬ` с корен в индоевропейският език `*di` (светъл). Санскрит: `di-na-m`; лат.: `deus` (бог).

Аз мисля, че името на вторият син на Атила няма как да е „малко море“ или дори „море“, при положение, че хуно-българите са конен народ и за тях корабоплаването и свързаното с него „море“, не са имали никакво значение.

Името на вторият син на Атила очевидно етимологично е свързано с древната българска дума „Денница“, която както знаем в старите представи на българите не означава само `ден`, или `звезда`, но и носи смисъла за `божественост`, съхранен в лат. `deus` и в гръцката „ `DiFi`  дат.п. Зевсу..“ (Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологичен и правописен речник на българския книжовен език, С., 1941, с.124).

Raichin Rachev На война , като на война. Прозрачността и разкритията поне помагат част от мислещите да прогледнат и да не забравят в каква среда съществуват.

Позоваването на Константин Багренородни за много от фактите от историческите събития преди неговото царуване, в много от случаите, е много рисковано по няколко причини. Първата е свързана с желанието му да преправи историческите факти, които са свързани с убийството на император Михаил III от неговия дядо Василий Македонец и узурпирането от последния (бившият коняр на императора) на престола на Източната Римска империя. За следващите причини няма да споменаваме, но по негово време редица от произведенията на предходните автори са унищожени след като от тях са "иззети" само благоприятни факти за неговия род и са компилирани в известните Судис, За обрядите, За управлението и За темите. По негово време Скилица и Кедрин, с негова благословия, преиначават много от фактите от времената преди тях, така че много от съобщенията, които са предадени от Малала и Георги Монах, или не се споменават или се представят в друга светлина, а от техните произведения няма и следи в границите на империята. Типичен е примерът с фактите, които са свързани с българската история преди българите да преминат на юг от Дунав и след това. В този ред е много рисковано да се приеме за достоверно съобщеното име, 500 години след събитията, на втория син на Атила. Във всички случаи по-достоверни са на авторите преди него, а не й на авторите по негово време и след него. Неоспорим факт е, че неговите съобщения за посещението на Княгиня Олга от Киевска Рус са написани като приписки върху листите за събития в 946 г, а не в основният текст за тези години, а и не са описани в текстовете за 955 г. То е установено при първото изследване за това посещение от един от най-известните учени в Европа през 18 век и сигнал, че много внимателно трябва да се съпоставят фактите, които той съобщава със съобщения от други автори за същите времена и тези преди тях.

отколкото "Денница". Дали монголите са си го харесали или обратното, ето това е въпросът, и втория вариант на отговора отхвърля връзката с "Денница".

Дори и да има връзка с Деница, все пак формата на името е Денгизик както отбеляза и vmir и тя трябва да е характерна за определени езици. Никой не изключва заемки в тюркските езици от индоевропейското семейство, още повече че самите хуни са общевали с готи и алани. От друга страна защо морето трябва да се свързва с непременно плаване ? То може да е свързано с това че обитават крайморските степи. По принцип северно-черноморските степи след хуните, а и преди тях се владеят единствено и само от конни народичак до към 17-18 в.

Angel Dimitrov Здравей! Впечатлен съм от анализа, който правиш. Ще ти напиша още нещо за думата "Денница", която се явява и дума от Стария завет. Исая, глава 14, стихове 12 - 15 -> 12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,
14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.
15 Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова. ===>>> Едно от имената на сатаната - Луцифер или "утринна звезда" /денница/ - идва от този стих (Исая 14:12). Името на Луцифер е свързано с Венера, едно от най-блестящите небесни тела. Но когато изгрее слънцето, то напълно засенчва светлината и на най-ярката утринна звезда. Тук се говори за жестокостта и агресивността на Вавилонския цар, който сега прелива от гордост, но впоследствие ще стигне до погибел. Исая говори и за силата, която стои зад този човешки цар - самият Сатана. Чрез метафората за угасващата утринна звезда е описано падането на високомерния цар на Вавилон /както и на самия Сатана/. Амин! Добре е да прочетеш Исая 14 глава цялата . Също можеш да прочетеш Езекиил 28 глава, където се говори пак за Сатаната. -> Поздрави! http://biblia.bg/index.php?k=23&g=14&s=12&sw=%C4%E5%ED%ED...

Произход на името на първородния син на Атила. Българската етимология.
Омир в „Одисеята“ пише следното за кимерийците:
„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.
Там кимерийски мъже населяват града и земята.
Те са обвити от вечна тъма и мъгла.
Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

В тези стихове на Омир откриваме мита, свързан с хуритското божество Кумарби и неговото отроче Уликуми, което било скала и скрило слънцето...
Отзвук от този мит е съхранен и при волжко-българската легенда за Сак и Сок и за това, че е скрито слънцето...


Улликуми буквално означава "улли" (унищожител, разрушител) на куми (града на божествата, които Кумарби иска да накаже)...
Респективно, думата е съхранена в българската лексика, като „хУЛИ“, „хАЛА“...
Има и обратно пропорционално значение, т.е. инверсия, при „еЛА“ ( елха, свещенното дърво)...Eлек (дреха).




Името на първородния син на Атила, също е свързано с Ули/Ела.....



Казва се Елак, където "к" е суфикс за мн.ч...Ако свържем етимологията на името с "ела" (свещенно дърво), то буквално името на Елак, първородния син на Атила, означава "свещенни дървета" (мн.ч.).

Pavlina Dimitrova БЛАГОДАРЯ...КАКТО ВИНАГИ ОРИГИНАЛНА МИСЪЛ И ПРЕКРАСНО ДОКАЗАТЕЛСТВО....

Кирил Милчев:Името на вторият син на Атила очевидно етимологично е свързано със древната българска дума „Денница“, която както знаем в старите представи на българите не означава само `ден`, или `звезда`, но и носи смисъла за `божественост`, съхранен в лат. `deus` и в гръцката „ `DiFi` дат.п. Зевсу..“ (Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологичен и правописен речник на българския книжовен език, С., 1941, с.124).
1. " е свързано със древната българска дума „Денница“ - това е лъжа, тъй като дума "денница" НЕ съществува в старобългарската реч и казано с други думи, не съществува ДОРИ във всички паметници от всички векове списвани със старобългарска азбука.
2. "както знаем в старите представи на българите не означава само `ден`, или `звезда`" - и това е лъжа, тъй като в "стари представи на българите" не може да има представи за нещо, което никога не е съществувало в говоримата и писмена реч.
3. Ако се търси "денница" в новобългарската реч, то с този термин се означава Сатаната и това е твърде далеч от внушениято, които се опитва да пласира Слънчо Милчев.
4.Да се прилага списанието на Ив. Вазов и да се твърди, че "денница" значи "ден" или "звезда" също е поразяваща простотия, защото със "денница" в българския фолклор се индикира Зорницата (планетата Венера).
5." но и носи смисъла за `божественост`, съхранен в лат. `deus` ..." --- и това е изказана по невероятен начин простотия от шареното папагалско ято. Да се твърди, че "Зорница - Венера" се съхранила в "deus", което значи "бог" е не само непознаване на разликите между мъжки - женски родове, но и пълна непросветеност по отношение на гръцката митология и пълна неграмотност по отношение на смисловата връзка между лични и нарицателни имена.

6 " . ...и в гръцката „ `DiFi`дат.п. Зевсу". Друго велико изригване на Слънчо Милчевата неграмотност. Зевс на гръцки се изписва Ζεύς (по закон божи - в номинатив - им.п.). Ако се ползва личното име Ζεύς, като нарицателно за бог - Διός, то склоненията имат вида в акузатив (вин.п.) Δία Día; genitive (род.п.) Διός Diós и dative (дат.п.) Διί. Какво е това "`DiFi`дат.п. Зевсу" написано от Слънчо Милчев си знае само той и навярно филолозите от джунглите на Бонго-Бонго.
7. Как личното име Атила (на гр.ез. Αττίλας, лат.ез. Attila ) ще е свързано етимологично с Денница, Зорница, Διί, Deus и каквото още се сетите е поредното световно откритие на Кирил Милчев, който лети с пълен размах на крилете и скоро ще оглави първенците в папагалското ято.
Разбира се такива велики открития се съхраняват на подходящо за поколенията място: https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/don-quixotes-iii

Небезизвестният член на ОМО-Илинден Борислав Георгиев Борисов и неговата секретарка Саръдива, отричат Вехтият завет (вж. коментар 7) явно смятайки, че той е от времето на Ив. Вазов и се опитват да отрекат големият български езиковед проф.д-р Ст. Младенов. Всуе са опитите на ОМО-Илинден да оплюе старата българска история....