Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2011 17:10 - Фолклорът като исторически извор, І част - "Веда Словена"
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 2788 Коментари: 1 Гласове:
3



 Помаците са дунавски българи, които започват да изповядват ислям няколко века след Османското превземане на България през 1393 година. 

         Това не ги прави по-малко българи, имат фолклор, който е записан в два обемисти сборника (1874 г., 1881 г.), които издателят Веркович настоява да се казват „Веда Словена”. Явно Веркович е  искал да докаже на европейската наука, че на Балканите има фолклор стар, колкото санскритските веди. А всъщност помаците, независимо, че изповядват ислям чрез тези сбирки са показали, че имат българска историческа памет. Тяхната памет, в някои отношения, е дори много по-ясна от тази на християните българи, чийто фолклор, обреди и трапезна култура, са били потискани от официалната църковна политика. Още Йоан Екзарх (Х в.) в едно от своите слова съветва, че на трапеза трябва да се казва по една молитва, а да не се разказват героични басни. Същото отношение към легендарните разкази (басни) има и презвитер Козма (Х в.).

         През Х в. третият син на цар Симеон, Вениамин (с прозвище Боян) използва новата азбука на Св. Св. Кирил и Методий, и написва епос.

         Юрий Венелин и Г. С. Раковски са убедени, че упоменатият в „Слово за похода на Игор”260 писател Боян, е българин.

         Ако се сравни какво казва за Боян (третият син на Симеон) кремонският епископ Лиудпрад, когато през 949 г. идва с немско посолство на Балканите, с онова, което казва за писателят Боян, летописецът на „Слово за похода на Игор” (ХІІ в.), ще установим, че то е почти едно и също.

         Според Лиудпрад261 Боян имал магически способности (разбирай „езически”) и ставал „веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш”.       Явно Боян е почитател на един езически обред, съхранен и до днес във фолклора на българите в Република България под името „кукери”, където танцуващите се обличат в животински кожи.

         Според летописецът на „Слово за похода на Игор” (ХІІ в.), писателят Боян бил езичник, нарича го „син на Велес”. Той е епичен певец и:

 

         „мисълта му се понасяше

         като катерица по дърво

         като сур вълк по земята,

         като див орел под облаците 262

 

         Следователно, магьосничеството на Боян у Лиудпрад не е само чисто езичество, но е и - писателска дарба.

         Християнският летописец на „Слово за похода на Игор” постоянно спори задочно с „приумиците на Боян”, но именно по тази причина някои от „приумиците” са се съхранили в „Словото...”

         Вениамин е наречен в народната памет Боян, защото е писал за народа „боян” (баан). Фолклорен вариант на епосът за народа „баан” е съхранен във вторият том на „Веда словена” (1881 г.) от стр. 393 до стр. 557. Източникът е един природно образован българин - мюсюлманин с име Исиин, от с. Лъжене, Неврокопско.

         Изглежда помаците доста са се чудили на записвачът Гологанов и на няколкото чуждестранни анкети263, които доказвали автентичността на техния фолклор.

         Чудили са се, понеже те не крият, че е имало книги, откъдето  са черпили своето легендарно познание, а по-късно паметта се е прехвърляла от поколение на поколение, включително стари обреди, окончателно забравени у християните българи. Учените обаче искат да видят в тяхната историческа памет, не писмени спомени и обреди, почерпени от стари български книги, а митологично-ведическо мислене./???/

         Един от мотивите, с които М. Арнаудов отрича „Веда Словена” е, че песните са прекалено дълги, цели епоси.

         Но помаците казват точно това - че е имало епични книги, които са основа на тяхната историческа памет. С течение на времето последната се е фолклоризирала.

         „Слово за походът на Игор” ясно сочи, че писателят Боян е структурирал времето в своя епос по един изключително оригинален начин. Събитията, за които разказва, са съпоставени с времето на римският император Траян (98 - 117 г. от н. е).

         Това са интерполации, която ясно показват, че словосъчетания като „по пътеката Траянова през поля към планини” (с. 20, 21), т. е. известната на всеки българин „Траянова врата” в Средна гора, а така също „Отминаха Траяновите времена” (с. 25), „В средата на Траяновият век” (с. 34), са все словосъчетания, които разкриват един образован средновековен писател Боян, който използва времето на римския император Траян, за да създаде историческа достоверност на своя, за съжаление несъхранен, епос.

         Което е съхранено обаче във „Веда Словена” е ценност и не заслужава съдбата си 130 години да не е изучавано, дори да е заклеймено.

         Помаците имат свой фолклор и ако той казва нещо важно за българската история, не бива да го отричаме, единствено защото то не е съхранено у българите - християни.

         Нека да преразкажем фолклорният вариант на епоса за народа „бояни” (баан) такъв, какъвто е във втори том на „Веда Словена” (1881 г.).

         Един народ с име „баан” (боян) мигрира от източните земи на Черно море, наречени „Крайна земя”, установява се за известно време в близост до народа „карба” (карпи), след което продължава миграционния си път към „на Дунав, на море264 (с. 395).

          Народът минава река Дунав и там „Бана крале” (с. 402), след много перипетии от чисто епосно естество (воюва с лоши свръхестествени същества, но пък постоянно му помагат добри свръхестествени същества) създава нова държава.

         Откъде идва този народ?

         Идва от източното Причерноморие, от местност до една река, около която расте специална билка (китка). Тази „трева”, която явно има важно значение за целият епос, е наречена по името на реката и се казва „купра билка”.

                            „Копра китка русина” (с. 486).

                            „Копра е китка росина” (с. 488).

 

         Китката има соларно-обредно значение, а не е подправка за манджа. Когато китката е с „роса” - животът е добър, слънчев, плодовит. Когато е скована от „слана”, е в обратно значение. В епосът сланата е персонифицирана - „Слана юнак” (с. 401). Този юнак е слуга на бога на снега („Снигна Бога, с. 401). Богът на снега праща „Слана юнак”, който:

                            „Да си вие бела снега

                            Дуръ да поле побелне” (с. 401).

         В епосът ясно е казано, че новата земя на този народ е на „църно море”, но и земята, откъдето идва, е на това море. „Край-земе” е била също на Черно море, но не на Дунав, а на река Купи (Кубан), където расте „купра билка”.

         Ето как епосът описва новата земя:

 

                            „Река са вие кату змие.

                            Та ми тече фафъ море-ту,

                            Река ми е ду белъ Дунав

                            Море ми е църну море,

                            Кат си ми е на Край-земе” (с. 403).

 

         Описана е територията на Добруджа, в чието поле (котлива) Бана крал построява първият си град.

         „Нова града нишенлие” (с. 402). Думата „нишенлие” в случая може да бъде преведено и като „столица”.

         Морето е Черно море, каквото е било („кат си ми е”) морето на „Крайна земля”/старата родина/.

         В епосът двете земи са в постоянен контакт, те не са разделени или поне авторът на епосът е искал да ги види така, ето защо именува земята, където расте „копра китка” - крайна земя. Епичният герой цар Боян е оставил там майка си, сестрите си и братята си. Той като тръгва към „новата земя”, определя:

                            „ут сега си брата уставем,

                            да ми в сарае седи” (с. 398)

         Фолклорните певци на епосът, благодарение на които днес имаме поне „фолклорен вариант” на този епос, не крият автора, откъдето те са пожънали онова, което българите-помаци съхраняват като легенди до края на ХІХ в.:

                            „Бана крале книга пее,

                            Бела книга църну писму” (с. 402)

         От теренните проучвания на Димитър Маринов, Любомир Милетич, Н. С. Державин и др. знаем, че фолклорни песни за „Бан” (Боян) и танц „боенец”, са съхранени не само при българите мюсюлмани (помаците), но и при българите християни, дори у тези, които живеят в Бесарабия (Н.С.Державин).

         На стр. 384 във вторият том на „Веда Словена” са посочени всички книги на един стар средновековен авторов епос, който можем да предположим, че е бил именно на Вениамин, третият син на цар Симеон, който благодарение, че е създал епос за народа „бояни” (и техният легендарен цар Боян), е получил прозвището Боян.

         Това прозвище е толкова силно в българската средновековна държава, че никак не е случайно, че по времето, когато според Димитър Маринов се играе „боенец” („до денят срещу Лазарница”265), по същото време преди Лазаровден в православният църковен календар, е „Св. мчк Боян, княз Български”.

         Според житието на този първи български християнски светец, той е брат на кан Маламир,  казва се Енравота и живее в първата половина на ІХ век.

         Защо обаче Енравота е мчк. Боян, е въпрос, на който може да се отговори, ако се припомни, че християнството масово учредява свои календарни празници, на мястото на стари езически.

         През Х век третият син на цар Симеон, Вениамин (Боян), се опитва със своя епос от няколко книги, да възкреси старите езически обреди на жертвоприношения (курбани) и легендарната история на народа „бояни”.

         На стр. 384, както казахме, са изброени книгите, които са съществували още от Х век и които масово са фолклоризирани по българските землища, но фолклорните варианти у помаците, поради изолацията на мюсюлманското малцинство през ХVІІІ век (когато гръцките владици започват поголовно да изгарят стари български книги), са по-добър източник за народа „бояни”, от описаният от Димитър Маринов (и др.) фолклорен обряд „боенец” при българите християни.

        

                            Ясна книга и ратина,

                            И ратина и звезница,

                            И звезница и земица,

                            Йоще ти дава и петица”

 

         В апокрифната средновековна българска литература266 също са запазени някои стари книги, които са наречени за изследователски цели - „Коледник”, „Кръговник”, „Зодиак”, „Трепетник”, „Мълнияк”, „Месецослов”.

         Очевидно става дума за един и същ, почти непроучен в българската наука  писателски корпус, който има за основа една развита българска езическа памет и обредност, която след християнизацията (ІХ в.) започва да добива и апокрифно-християнски черти.

         Тези книги не са били само обредно-ритуални.

         Книга „Ратина” показва, че е имало летописи за военните действия.

         Съществува само един начин, по който може да се потвърди хипотезата, че са съществували военни летописи, т. е. епично-военни разкази.

         Нека експлицираме военната лексика от апокрифната (наричана „гадателска”) книга „Кръговник”, от която са запазени две версии: Гръмовник и Гръмник-зодиак.

         Какво ще получим?

         Стара българска литература, т. 1, Апокрифи:

 

         ●стр. 318: „Битки на велики мъже (...) Много мъже ще починат от меч и войска (...) Хората ще погубят княза на тая земя (...) Корабите ще потънат (...) Много войни и мнозина ще загинат (...)”

         Бъдещото време, характерно за гадателски сборник по месеци, не бива да ни обърква. Всъщност, може основателно да допуснем, че то е инверсия, на минало време (летописно). Нека продължим:

 

         ●стр. 319: „Мъдри и праведни мъже ще измрат (...); войниците ще загинат (...) Ще има пожари по всички страни и градове. Кораби ще потънат (...) За царете - мир (...) Война няма да има (...) Другостранци ще отворят война и ще паднат в робство, а техният цар ще погине от робите си (...) Царят ще погуби своите противници (...) Царят ще остави и града, и войската и ще отиде в други страни, у друг цар ще се спре (...) Война с много градове и с нови народи (...) Междуособна война и метеж между хората, убийство, въздишки и много...”

 

         ●стр. 320: „... сълзи сред хората. Градовете ще се развълнуват (...) За болярите с висок сан падение и по много места пожари (...) Ще има голяма морска битка (...) Болярите ще направят помежду си война поради ревност и после ще се умиротворят (...) Старейшините на тази земя ще познаят много добро, а в други градове за старейшините ще настъпи пагуба (...) Хората ще погубят княза на тази земя (...) Война и пагуба (...) Между големите царе - мир, а на изток и запад - много смърт (...) Съседни царе ще започнат помежду си война. (...) Метеж сред хората. Няма да се покоряват на своите боляри и князе, и ще напуснат своя старейшина, ще мислят зло за своя цар и ще започнат да не работят. Във войската му няма да има ред. Западният цар ще умре (...)”

 

         ●стр. 321: „За арабите показва гибел (...) Честни царе и князе ще се смирят (...) Враговете ще погинат и на това място ще има похвала (...) Гонение и плен ще има на това място (...) на Изток и на Запад законите ще се отменят (...) Войници ще дойдат от друга страна (...) Те ще превземат тези земи (...) Войниците на царя ще въстанат и ще го погубят (...) Ще има война между царете им.”

 

         ●стр. 322: „В царството ще има голяма радост, на изток - сеч, метеж и глад, някакъв насилник ще се появи (...) В тази страна ще се надигне някакъв насилник и ще има голяма напаст, за силните хора - гибел и тази страна ще бъде завладяна (...) В северните страни ще има пагуба и гибел за царя на тази страна (...)”

 

         ●стр. 323: „Ще има битки и сеч, всеки ще се вдигне срещу всеки (...) на много места ще има война (...) А в южната страна ще погине всичко. В тази страна ще има грабителство, ще въстанат един срещу друг, царят им ще се смени и на негово място ще бъде въздигнат друг цар (...) Борба и метеж много в тази страна (...) В източната страна ще има много битки (...) Метеж между първенците, на изток ще се появи друг цар (...) В морето гибел за корабите (...)”

 

 

         Изнесохме почти цялата военно-летописна лексика от гадателската книга „Кръговник”, понеже всеки фолклорист много добре знае, че гаданията и баянията не са били записвани в книги, тъй като речта, която врачува, не е публична реч, а се предава от човек на човек.

         Под псевдо-жанра на гаданията в средновековната българска книга „Кръговник” (така е наречена от учените), се крие някакъв опит за съхранение на военно-летописни документи, за съжаление прекалено абстрактен. Това обаче все пак потвърждава, че книга „Ратина” определено е  съществувала.

         И така, нека преразкажем фолклорният вариант на епоса за народа „бояни”, такъв какъвто е във втори том на „Веда Словена” (1881 г.), независимо че това ще е за сметка на образното и метафорично богатство, което извира буйно в самият фолклорен текст. Нашият преразказ ще бъде пределно схематичен и ще проследи само сюжетната линия /идеята за преразказ заехме от Куюмджиев/ на развитие на действието, която в епоса (ако е на Вениамин, както предполагаме) е била явно много по-пространна.

         Цар Боян („Бана крале, Бана царина”, с. 393) търси нова (пуста) земя, за да се посели с народа си (бан, бенди). Той е тръгнал от земята, където расте „копра билка” и в неговите представи тази земя на дедите му, където е оставил майка си, е идеалното място.

         Епосът е изпълнен с поетична носталгия към „Крайна земя”. Тя е плодовито и топло място. Майчината земя е осеяна с лястовици, предвестници на пролетта и лятото. Боян иска новата му земя да е „кат Крайна земя”, да намери ново копие на татковината си.

         Преди да стигне до „бел Дунав” народа „бояни”, подобно на Аспаруховите българи, е временно на една земя, където живее народ, наречен в епоса „карба”. Земята не стига за „йоран” (оран), понеже:

                            „Доста хми карба на поле” (с. 394).

         Етнонимът „карба” е употребен само в началото и в края на песенният цикъл. В края на сюжета, когато от един цар Бана са се размножили „Триста крале, триста Бана” (с. 507), се пее:

                            „Бог да ги бие триста му брата” (с.509).                                                                                                                      

         Само един цар Бана от наследниците се държи като „Брана”, т. е. държи се като воин и брани земите на „бана”. Останалите, дето „бог да ги бие”, услужливо са поканили народа „карба” да се засели при тях, на Дунав:

                            „На бел Дунав, на полето

                            Де ми са карба карали” (с. 509).

 

         Карба, в началото на епоса, са народ от Карпатите, известни  в историческата литература като „карпи”. Планината Карпати е западната граница на Аспаруховият „Онгъл”, територията откъдето тръгва за Дунав, за да мине реката на юг...

         Да се върнем към началото.

         След като земята за копане, оране и паша не стига, понеже е заета от „карба”, цар Боян (изглежда прототип е Аспарух) се насочва с хората си към „бел Дунав”.

         Първоначално легендарният водач е подложен на укор от епичния автор, че е забравил какво пише във „Вета книга”, за да е добър и успешен живота на народа му. „Ич ми курбан ни колел” (с. 393).

         Тепърва, а това изглежда е и една от важните цели на епоса, легендарният предводител Бана ще трябва да си припомня значенията на жертвоприношенията (курбаните), защото без тях не може да умилостиви висшите сили.

         Първият курбан трябва да бъде направен на една добра и постоянна помощница на цар Бана, Юда самовила. Етимологично „Юда” изхожда от персийското име за божество - „Худ” .

         Боян прави курбан: „колеш ясну пиле, ясну ми пиле от море”.         

         Тогава помощницата Юда Самовила идва „на Дунав, на море” (с. 395) и започва да съветва Боян. Тя му дава два вълшебни предмета. „Люта стрела” и „Златна свирка” (с. 396). С лютата стрела Боян ще трябва да се справи с „люта Ламие” (с. 396), понеже ламята „ми е Дунав заптисала, Дунав ми йоще море” (с. 396). А златната свирка е необходима на Боян и народа му, за да преплуват река Дунав.

                          „Как си свирне да си пливам” (с. 396).

         След като успява с тези вълшебни средства да надбори ламята и да преплува Дунав, Боян стига до „поле запустено” (с. 396). Оказва се обаче, че то не е съвсем пусто, понеже там се разпорежда някакво свръх-същество Дива, което „трева пасе” (с. 397). То е прекалено мощно и събира войска („Силна си войска собира”, с. 397). Без „ирдам” (помощ) от Юда самовила, Боян не може да се справи.

         Сюжетът се разширява в ретроспективен план.

         Още докато Боян живее в старата земя на дедите си, една нощ Юда самовила му предсказва, че той ще колонизира земята около река Дунав. Юдата литва преди първи петли, а Боян на „майка си дума говори” (с. 398). Той я моли да отключи сандъците и да му даде нови дрехи, понеже тръгва на път. Казва й: „Ще ида, мале, на шедба” (с. 398). Определя „ут сега” (с. 398) брат му да го замества, и облича „златну руху серманлие” (с. 398). Майка му е разтревожена и търси начин да го спре. Казва му, че такава плодовита и топла земя като „Крайна земя” няма другаде. Накрая го увещава:

                            „Да си та майка годи,

                             Да си та майка ожени.

                             Чи да пливаш до бел Дунав” (с. 402)




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. letopisec - Виж Фолклорът като исторически извор, ІІ част - "Веда Словена"
24.06.2011 17:37
Вж
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9700849
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3298
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ