Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2014 14:52 - Първият ми роман.
Автор: letopisec Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1680 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 18.07.2014 14:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сервантес въвежда в литературата идеята, че “много четива” са “зловредни” и могат да объркат главата на човек. За пример посочва “един ламаншки рицар”, своя герой Дон Кихот.

Гьотевият герой Фауст също смята, че след като е изучил философия, право, медицина и богословие “и ей ме – същият глупак” .

Още легендарният Еклисиаст съветва: “А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги – то няма край, и да четеш много – то е уморително за тялото” (12:12).

И така, Дон Кихот се втурва след въображаемата Дулсинея и привидности, Фауст се обръща към Мефистофел за да навлезе в забуления свят от магии, а синът на Еклисиаст най-накрая разбира “същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека; защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.” (12:13, 14).

Аз се обърнах към моите книги и видях, че съм издал много, а още повече стоят в ръкопис.

Спомням си, че първият ми роман “Кесийка от пергаментови ръкописи”, го писах от 1983 г. до 1987 г. бавно, почти ритуално, дори с оброк. Имах идеята, че това е единствената книга, която трябва да напиша в този живот, затова гледах на нея като магия, която след като бъде публикувана ще ми открие нов и непознат свят.

Романът бе публикуван в краят на 1991 г., а няколко месеца след това преживях първият си шок. Светът не се бе променил.

В средният курс започнах да пиша стихове и бях толкова плодовит, че поета Иван Есенски като се запозна с творенията ми, ме посъветва че не е необходимо да произвеждам по няколко на ден.

Бях помолил един мой учител, Петър Влахов, да ме запознае с някой творец. Бе време, в което явно съм желал да се срещна и с други себеподобни. Саможивецът у мен бе създал цяла вселена и още тогава със сигурност е смятал, че може да я лансира, за сметка на външния свят. Всяка наудача оттук насетне, бе само повод за още по-голяма устременост.

Вътрешният ми свят бе дотолкоз обсебен от идеята, че може не само да се съвмести, но и да се наложи върху външния, че аз, без повод в родителските очи заявих, че ще уча филология. Това доста ги учуди, защото те ме подготвяха за полицай и в плановете им за мен влизаше Висшата школа. Естествено те не успяха, не за друго, а понеже вече знаех какво значи “сериозна литература”. Криминалетата не влизаха в този жанр. А когато проумях, че поезията губи много от себе си при превод на друг език, реших вече да не пиша стихове.

Четях в леглото Достоевски толкова всеотдайно, че си развалих зрението и сложих очила.

Независимо, че ме приеха филология в Пловдивския университет през 1984 г., аз още през 1983 г. бях започнал да пиша първият си роман “Кесийка от пергаментови ръкописи”. Каквото учех, го смилах в “Кесийката” и тя до 1987 г. набъбна. Стана “книжен роман”, с алюзии към западно-европейската литература, с подтекстове към руската. Гордо му сложих подзаглавие: “роман за интерпретирането на романа”.

Преподавателят ми по литература Светлозар Игов един ден в курса ни даде за задача да подготвим есе как си представяме, че се пише роман. Аз не занесох есе, а вече готовият си текст. Игов се впечатли, чете от него и дори сам предложи да му напише кратък предговор.

Като излезе книгата Бойко Пенчев написа голяма и много добра рецензия в “Литературен вестник”.

Изобщо, като си  помисля, имах всички шансове да стана нормален писател още от самото начало. Но се забърках с политиката и загубих онази магия, която имах в очите на чистите интелектуалци…

image

 

“Кесийка от пергаментови ръкописи”

 

Първата книга на Кирил Милчев е роман. Роман, който с еднакви основания може да се нарече психологически, философски, литературоведски, експериментален - защото е едновременно всичко това. Фрагментите от различни текстове и техните коментари се взаимооглеждат огледално в тръсене на авторовата - и човешка - идентичност.

Проф. Светлозар Игов, 1991 г.



          Бойко Пенчев в. “Литературен вестник”, 29 юни 1992 г.

Роман за интерпретирането на романа - с такова подзаглавие книгата на Кирил Mилчев “Кесийка от пергаментови ръкописи” очевидно разчита на интелектуално изкушения читател. Книгата включва един ръкопис, интерпретацията на този ръкопис и интерпретацията на интерпретациите му. Без да бъда богохулен, романа има само един - единствен герой, пребиваващ в три ипостаса – автора на ръкописа и двамата му приятели, които трябва да довършат книгата след смърта му. Романът бяга от сюжета, излъчвайки в хода на повествованието микросюжети и макрометафори, които като фалшиви цели трябва да обърнат радарите на кръвожадния читател. Ако се вярва на Лотман, събитието винаги е нарушаване на някаква забрана. В света на К. Милчев събитията са невъзможни - в провинциалното желе няма дори забрани, героите потъват в стените, с които искат да се сблъскат. Все пак сюжет има и той е в търсена на автентичност сред илюзорния свят, където по една “невидима верига човек получава познания,за които си няма понятие, откъде произхождат”.

Честно казано, романът на Кирил Милчев е труден за четене, особено в първата си част. Авторът на ръкописа “Иполит и детето” се самоидентифицира чрез твърде автономен, обърнат към собствените си основания текст. Едно от ядрата на тази част, пък и на романа като цяло, е притчата за двамата братя, една вариация на Кайно-Авеловата тема в духа на Буберовото “Аз и ти”, гарнирано с прилична доза Франкенщайнски комплекси. Интересното е в рефлексията върху оръдието на греха - чумоносната мишка, пусната и направлявана от единия брат срещу другия, рефлексия, в единия край на която стои Иисусовото “горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда”, а другия са екзистенциалните плъхове на Камю.

Романът на Кирил Милчев е пределно литературен, скритите и явни позования на теми и концепти от световната литература са сламките,за които опитват да се заловят героите в своето безтегловно битие.





Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10265192
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3305
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ