Прочетен: 22360 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2013 12:28
Оттогава, т. е. повече от 130 г., около този огромен фолклорен материал, обхващаш 23 809 стиха, се води спор дали е автентичен или фалшификат.
Едва през 1997 г., за първи път след 120 г., песните са преиздадени в София в ограничен тираж. Фактически това е първото им българско издание. Известни са като „Веда словена” (заглавието им дава Веркович). При подготовката за изданието от 1997 г., на основата на езиковедската диалектология, бе посочено, че изворовият материал, е от поне три български диалекта, което обезсмисля основното обвинение, че песните, обхващащи два тома от по над 500 страници, са авторско дело на един човек: злощастно оклеветеният възрожденски учител и книжовник Иван Гологанов (1839 - 1895 г.).
Босненският сърбин Стефан Веркович (1827 - 1893) възлага на учителят от Валовища (дн. гр. Сидерокастрон, в Гърция) Гологанов, срещу скромно заплащане, да издирва и записва народни песни.
По онова време същото правят и братя Миладинови, които благодарение на своя меценат – Штросмайер, издават през 1861 г. в Загреб „Български народни песни”.
Книгата на Миладинови е посветена на Йосипа Юрия Штросмайер „епископ босански или дяковачки и сремски, узпрестолник на негова светост апостолическия управител на белградската и смедеревската епископия, римски граф, на негово царско кралско величество действителни тайни съветник...”. И т. н.
Стефан Веркович пък е бивш францискански монах, който от 1850 г. се установява в Македония и работи за сръбското правителство. В този регион населението е предимно българско и Веркович постепенно става част от онези възрожденски книжовници, които имат интелектуален принос преди Освобождението на България (1878 г.). След това Веркович живее в София и се ползва с опекунството на премиера Стефан Стамболов.
Колкото и парадоксално да звучи, но 130 години фолклорното съдържание не е интерпретирано, а единствено се "доказва" е ли то фалшификат или не е! Псевдо-дебатът, който водят учените, е доколко това са ведически стихове на някаква славянска митология. Стара, колкото - забележете - санскритските веди! Пълен абсурд! Българските легендарни песни стават заложници (а и до днес са) на една безумна историческа идея на пан-славизмът, с която на един етнос „склавини” (славяни), упоменат в историческите извори за първи път през VІ в. от н. е., се вменява „удревление” (старина), която да го направи древен (даже със свой митологичен корпус), колкото са ... санскритските веди.
Българската позивистична фолклористика пък, в лицето на Ив. Шишманов и особено в „догмите” (наречени „методология”), които очертава М. Арнаудов, е издигнала идеята, че българският фолклор не може да съхранява памет преди ХІV в. (превземането на Второто българско царство през 1393 г. от османците).
Арнаудов е готов да нарече „фалшификатори” не само Веркович и Гологанов, но и книжовници като Г. С. Раковски, Димитър Маринов, Кузман Шапкарев... Дори го прави, което е „тъмната страна” от лицето на този заслужил български учен.
Човек се чуди къде точно е причината? Коя „методология” ползва този немски възпитаник, че вменява на книжовници като Раковски, Гологанов, Маринов... ролята на книжовна мафия, която е сякаш някакъв културно-исторически клан, с призива си за... „жива старина”?
Песните за Крали Марко били изключение. Когато Кузман Шапкарев изкарва песни за цар Иван Шишман, Арнаудов му размахва пръст, че фалшифицира. Изобщо позивистичната фолклористика в следосвобожденска и в социалистическа България, на основата на своята сравнителна методология, си присвоява априорното право да е инстанция, която верифицира що е истина и що е мистификация (?).
Това е основната причина българите да не познават и досега историческите и фолклорни изследвания на Георги С. Раковски, те не са преиздавани в автентичен вид...
Ив. Шишманов пише студия „Раковски като политик”. Това е разрешено и българинът познава революционера Г. С. Раковски. Но историкът и фолклористът Раковски е табу. Книгите му не се преиздават, особено онези, които засягат проблемът „Жива старина”.
Веркович със своето събирателско дело пък ярък пример, чрез издаването на „Веда Словена” (1874, 1881), как хипотезите на Раковски за „Жива старина” (1859 г.), не са абстрактни постулати...
Според Арнаудов обаче в това няма някакъв сложен фолклорен проблем, който трябва да бъде специфично проучен, а съзнателен заговор. Конспирация, която субективно предприел и гениално осъществил един учител, Иван Гологанов!
Както знаем Веркович издава първият сборник песни през 1874 г. с гръмското название „Веда Славена” и с претенцията, че това са песни от „предисторично и предхристиянско доба”. В предговорът на вторият сборник (1881 г.) той се надява някой славист да проучи дали песните, които Гологанов е събрал, са от „докириловскаго времени или еще более старинной эпохи” (VІІ стр.).
Очевидно, в мечтите си Веркович се е надявал, че е открил толкова старинен славянски източник, колкото индийските веди.
Това му изиграва лоша шега.
Да допуснем, че Веркович няма критичен поглед за времевостта, която експлицират събраните от Гологанов песни. Това обаче, въобще не омаловажава труда и на двамата, които добросъвестно изваждат на бял свят онова, което българите са съхранявали като фолклорна памет.
В нея има значим исторически, а не доисторически момент.
Той е отпреди ХІV в.
Позивистичната фолклористика обаче, както вече посочихме, априори смята, че народната песенна култура на българите не може да съдържа историческа памет, макар и в стилизиран вид, отпреди ХІV в. Така, единствено на методологично основание, песенният материал на Гологанов и Веркович, е отстранен и фактически е оставен извън всякакво внимание и проучване. До 1997 г. даже не е преиздаден. Гологанов е обвинен, че сам е съчинил над 20 000 стиха! Това обаче е още по-абсурдно, понеже вменява, че даскалът Гологанов би трябвало да е в историята на българската литература един от най-оригиналните писатели (?).
Друга причина за тоталното забвение на народно-песенния материал във „Веда Словена”, е трудността да бъде... разбран.
Не като съдържание, а като културен феномен.
Там постоянно се пее, че обредите и ритуалите са се поддържали през вековете, понеже „народната памет”, която е двигател на сказа у певците, се е съобразявала с някакви книги. За позивистичната фолклорна наука, това е труден за разбиране момент, понеже ревизира концесията, че песенния фолклорен материал произхожда единствено от неписмен източник, от устната памет. Такава е базата на теоретико-хердеровите постулати за фолклора.
Но нашите учени би трябвало да знаят, че средновековна България, е изключение в Европа до ХV в. със своето „трето писмо”, кирилицата, което е давало възможност още в Х в. да бъдет записани древните български легенди...Според традицията, третият син на Симеон, който се е казвал Вениамин, но е по-известен като "мага Боян", е правел точно това в обкръжението си, което учудило немския посланик Лиупрад...
Не може коя и да е методология да затрие реалността.
Сто и тридесет години българският фолклор се тълкува като славянски и не се проучва в България.
Един от защитниците на автентичността на народните песни във „Веда Словена”, е литературният критик Кръстьо Куюмджиев, който в книгата си „Словото - творец” (С., 1989, с. 63 - 114) написва специална студия: „Милион въпроси”.
Има и други адепти на автентичността, но ние тук ще се спрем единствено на Куюмджиев. Той обръща внимание на следният факт: „Приказките, записани от Гологанов, са истински и неподправени и представляват голям принос в славянския фолклор. Защо? Защото са издадени от Чешката академия на науките през 1932 г. под редакцията на П. Лавров и И. Поливка. Това вече е щемпел за автентичност. А защо „мошеникът” Гологанов песните съчинява, а приказките добросъвестно записва от народа, това умът (...) не може да го побере” (с. 96).
Куюмджиев се заема да проследи как се заражда "теорията" на Шишманов и Арнаудов за това, че „Веда Словена” е фалшификат и я преразказва в пародиен стил:
„Да се върнем отново на логиката на Ив. Шишманов и М. Арнаудов: Екзалтираният антиквар Ст. Веркович тръгва на лов за доисторически песни. Той направо знае какво иска и го заявява открито. Поради тая причина учените го изключват като фалшификатор. Случаят го среща с крушевския даскал Иван Гологанов, който се наема да му помага при търсене на песните срещу заплащане. Хитрият даскал вижда колко е наивен Веркович и започва да фабрикува народни песни. В скоро време се трупат цели грамади от ръкописи. Наивният Веркович изпраща по един екземпляр на Янко Шафарик в Белград и наивният Шафарик се връзва и той. За тия песни започва да се говори в учения свят. Френското министерство на просветата изпраща Албер Дюмон в Белград да провери песните. Наивният Дюмон също се връзва и изпраща възторжен доклад до министерството. По това време става френско-пруската война и едва след нейното завършване министерството, страхувайки се все пак от мистификации, наново изпраща човек да се увери на място как стоят нещата. Август Дозон пристига в Серес и се среща с Веркович. Запознава се със сбирката и със самия Гологанов. Гологанов му довежда певец, който му изпял ведическа песен. Наивният Дозон и той пада в капана. Изпраща доклад, в който поставя песните извън всяко съмнение. „Загубеният даскал” вече върти на пръста си цяла редица от наивници и ахмаци, кой от кой по учен, ама на, будали.
През 1874 г. първият том от сборника на Веркович излиза в Белград. Ученият свят вече може да се запознае с част от сбирката. Но ученият свят се оказва и той наивен. Наивният поляк Ал. Ходько пише възторжено за откритието на Веркович. Гологанов разбира, че работата става дебела и всеки момент може да го разобличат. Но продължава да съчинява все нови и нови песни, той е просто неизтощим, фантазията му се оказва бездънна и купищата с ръкописи нарастват застрашително.
Най-после един трезв глас. В реферат, изнесен в Чешката академия на науките, Йозеф Иречек „разобличава” Раковски, Милоевич и Веркович - във фалшификация на народното творчество. Видяхме, че цялата му аргументация се състои във въпроса - как е възможно това? Но Луи Леже веднага го превежда на френски и пише статия срещу Веркович, в която заявява, че тия на него не му минават, виждал е и други мистификации, не се безпокойте, виждал е.
Но тия трезви гласове не правят никакво впечатление на ученият свят. Продължават да пишат за „Веда Словена” солидни учени - Вс. Милер, Л. Гайтлер, Филгиер, Л.Подхорски от Клаузенбургският университет, който вижда във „Веда Словена” паметници от каменния век, а проф. Хуго Мелзл смята, че в песента за Вълкана има реминисценции от преданието за потопа. Тук вече иначе сдържаният Шишманов не може да скрие иронията си. А е толкова ясно, че в тая песен се съдържа именно спомен за някаква планетарна катастрофа.
Не стига това, но още един наивник. Професорът от Казанския университет В. Качановски се надига от далечна Русия и пристига внезапно на 27 декември 1883 г. при Гологанов в Крушево, където записва от местни хора песни, и се уверява, че наистина „Веда Словена” е съставена от песни, които се пеят от народа. Как е успял хитрият Гологанов да преметне и тоя наивник, не се знае, но фактът си остава факт.
Наистина събират се много наивници! Тоя демоничен даскал ги разиграва като маймуни и тайно им се смее. Как си го обясняват това скептичните Шишманов и Арнаудов? Обясненията за сполучливите анкети на Дозон, Качановски и в. „Новини” са направо смехотворни. Едното е, че Гологанов специално „мущрувал” срещу малко възнаграждение отделни помаци и ги е карал да пеят, когато дойдат учените. А за анкетата на в. „Новини” ни се дава следното обяснение: певецът Димо Ташков от с. Скребатно си е преписал песента за Юрфен юнак от „Веда Словена”. Но тъй като той я пеел през 1869 г., т. е. пет години преди да е излязло Белградското издание, то остава предположението, че я е преписал от Московското издание на песента за Орфей от 1867 г. Да предположим, че тая научна фантасмагория е самата истина, какво ли не става по тоя свят, едно научно издание може да попадне в с. Скребатно, грамотният Димо Ташков я харесва, преписва я и започва да я пее като народна песен. Добре, но „загубеният даскал” (Гологанов - б. м.) няма хабер от стихотворна стъпка, от метрика, песните които пише, нямат никакъв размер. Това го твърди М. Арнаудов през страница в своя труд и няма как да не се съгласим с неговото твърдение. Остава да се запитаме - как тия „мущрувани” помаци са пеели песните на Гологанов? Като оперни арии, речетатив? Нали, за да се пее една песен, е необходим точно определен размер! Ако Гологанов знаеше размера на песните, той нямаше да ги записва така неграмотно. А певците, които са пеели пред Дозон и Качановски, са знаели размера на песните.
Какво излиза? Излиза, че анкетите на Дозон, на Качановски и в. „Новини” са дали положителни резултати, но Шишманов и Арнаудов не могат да повярват на тоя факт, защото противоречи на техните теории.” (с. 91, 92, 93).
Ето по този начин през 1989 г. Кръстьо Куюмджиев е разказал как две книги с автентичен български фолклор са забравени за повече от цяло столетие от българската хуманитарна наука!
Тагове:
Македония или МаймуноДолна
3 март 2022 г. - 144 години от тежката з...
В какво се изразява теорията на Кирил Ми...
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Както и да е :)
Лично аз също не си мисля, а съм убеден че Веда Словена е ... исторически недостоверна компилация, а даои реално е песенен сборник, кой знае...
Ввъ всеки случай много от песните там не знам някой у нас да ги е пял някога, а нямам претенции за етнограф, но съм слушал и чел наше песенно творчество...
Ясно ти е предполагам ,че такива... доказателства - са доста съмнителни.
Ходил колю на баира, изпяла му бабата песен и му казала, че тая песен се пее в техно село от средновековието, а селото им на 100 години и песента съчинена на селския празник по учебника за история от 4-ти клас, и така :)
Ето как епосът описва новата земя:
„Река са вие кату змие.
Та ми тече фафъ море-ту,
Река ми е ду белъ Дунав
Море ми е църну море,
Кат’ си ми е на Край-земе” (с. 403).
Морето е Черно море, каквото е било („кат’ си ми е”) морето на „Крайна земля”/старата родина/.
И ратина и звезница,
И звезница и земица,
Йоще ти дава и петица”
В апокрифната средновековна българска литература също са запазени някои стари книги, които са наречени за изследователски цели - „Коледник”, „Кръговник”, „Зодиак”, „Трепетник”, „Мълнияк”, „Месецослов”.
Очевидно става дума за един и същ, почти непроучен в българската наука писателски корпус, който има за основа една развита българска езическа памет и обредност, която след християнизацията (ІХ в.) започва да добива и апокрифно-християнски черти.
Тези книги не са били само обредно-ритуални.
Книга „Ратина” показва, че е имало летописи за военните действия.
14.10.2011 14:07
Епосът е изпълнен с поетична носталгия към „Крайна земя”. Тя е плодовито и топло място. Майчината земя е осеяна с лястовици, предвестници на пролетта и лятото. Боян иска новата му земя да е „кат Крайна земя”, да намери ново копие на татковината си.
Преди да стигне до „бел Дунав” народа „бояни”, подобно на Аспаруховите българи, е временно на една земя, където живее народ, наречен в епоса „карба”. Земята не стига за „йоран” (оран), понеже:
„Доста хми карба на поле” (с. 394).
Карба, в епоса, са народ от Карпатите, известни в историческата литература като „карпи”. Планината Карпати е западната граница на Аспаруховият „Онгъл”, територията откъдето тръгва за Дунав, за да мине реката на юг...
14.10.2011 14:12
Да пишете бела книга,
Бела книга, царну писму,
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да увиет белу сукну,
Белу сукну и царвену,
Да му вързат на рока-та,
На рока-та на деснива-та,
Ега си е веке лету
Лету и пролету,
Да му вързат, да му думат:
Чи ни си е белу сукну,
Белу сукну и царвено,
Туку си е маринка,
Устала ут Край-земе” (с. 168, 169, т.2)
публикувана във вестник "Южна България" /издаван в гр. Пловдив/, бр. № 155 от 05.01.1885 г.
“...В началото на появлението по бял свят част от битовите сбирки на г-на Верковича, гръците, които съзираха в тях огасването на своите фактори за величието им, вдигнаха врява до небесата, че това е невъзможно, че то е фалшиво, сковано с користолюбива цел от Верковича; печатът техен пълнеше колоните си с опровержения, а силогосите гръци проводиха свои агенти до Европа да проповядват неистинността му...
..Тъй компрометирани, повече от нас българите, сбирките на г-на Верковича, този человек се опропасти, а заедно със себе си и челядта си! Ще дойде време обаче и то може би не твърде късно, когато голата истина ще запуши устата на клеветниците и противниците на тия сбирки...
... тежко на оногова, който е пожертвал всичко за един народ, а още по-тежко за този народ, който заплаща на тружениците си съ забвение и презирание!!! С.”
източник:
www.libplovdiv.com
Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив, дигитализация на периодичен печат;
by Иван
Labels: Южна България Веда словена Пловдив Веркович
http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2011/04/21121884.html
Георги Михов
В далечната 1874 година в Белград излиза от печат една книга, която разбунва духовете в научните среди и не им дава покой до днес. Авторът" й е босненският сърбин Стефан Веркович, а заглавието -
"Веда Словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха". Това е един особен сборник с фолклорни песни и предания, събирани в продължение на дванадесет години сред българите - мохамедани (помаци) от Македония и Родопския край. Особен е защото изложените в него умотворения са с необикновена тематика и съдържание; говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари - знания, спомени формирани далеч преди насилственото потурчване на помаците и преди християнизацията на целокупния български народ, вечни истини, съхранени от езически времена, доказващи устойчивостта, дълбокия смисъл и високата културна стойност на езическите идеи, вярвания и философия. Именно затова, заради езическото си съдържание, "Веда Словена" бива отречена, обявена за "фалшификат и откровена измислица". Защото коя държавна научна институция, коя власт и кой закостенял "учен" мозък биха допуснали някакви си "съмнителни" народни песни да проповядват езическата правда, да мътят благоверното съзнание на едно "целомъдрено" християнско общество, пък били и тия песни проявление на хилядолетната езическа мъдрост на цял един народ. С какво е ценна за българите Веда Словена?
1. Песните в нея са събирани сред родопските и беломорските българи - мохамедани. Съдържат огромен брой реминисценции от християнски и езически религиозни практики, характерни за българския народ. Така Веда Словена се явява неопровержимо доказателство за българската принадлежност на т.нар. помаци от Южна България и Северна Гърция. Тя доказва, че българите мохамедани в определен исторически период са споделяли с останалите българи славянските езически вярвания, а по-късно и християнската религия.
2. Песните събирани сред македонските българи пък са на специфичен български диалект и на нито едно място не се споменава нищо, характеризиращо ги като "македонци". Самият сърбин Стефан Веркович издава Веда Словена под наслов "Обрядни песни отъ язическо время. Упазени со устно предание при Македонско - Родопски-те Българо - Помаци". Какво по-добро доказателство за бърския характер на "македонците" от това сам сърбин да събира български песни в Македония?
3. Легендите във Веда Словена са записани в периода 1860-1870 и съдържат митологически спомен от езическо време, славят езически божества, езически герои, духове, самодиви. Т.е. езическите вярвания сред помаците са оцелели и след християнизацията (ІХ в.)и след ислямизацията им (ХVІ - ХVІІ в.), потвърждавайки дълбоката истина за света и голямата ценност за човека, които носят.Съществуването на тези легенди е доказателство, че езическата религия е била необходима на народа ни и продължава да съществува хилядолетия след опита за изтриването й от народнатапамет, живеейки на апокрифно ниво - сред обикновените хора в изолираните планински общности.
4. Редица от сказанията говорят дори за предславянски митологически персонажи, познати специално на древните траки - факт, разобличаващ наложената в българската историография абсурдна презумпция, че във формирането на българския етнос участват единествено славяни и прабългари. Песните от Веда Словена показват, че във фолклора ни траките оставят мистично наследство, което доказва тяхното важно участие в изграждането на българската народност, култура и система от езически вярвания.Формалните доводи за оспорване автентичността на един неудобенписмен паметник могат да бъдат всякакви - диалектови разминавания, смислови несъответствия, необичайна стихотворна стъпка, "прекомерна" дължина на стиховете, неочаквано стара историческа памет, грешно поставени запетаи, нуместноупотребени местоимения, сбъркано минало несвършено време и т.н, и т.н. По-важен е въпросът с какво е "неудобен" въпросният писмен паметник? На пръв поглед - с нищо, поне за обикновения българин. Но всъщност има твърде много хора, които са заинтересовани от пазенето му в тайна: - като Българската Православна Църква, например, с целия клир - тене желаят да съществува нещо, което напомня на българите, че някога са били езичници, че са имали своя лична (не еврейска, не гръцка) езическа митология, свой личен езически епос и хилядолетна родова памет, за тях е по-добре българите въобще данямат история отпреди покръстването.
- като редица учени, набедени професори и доценти, които не желаят да се занимават с проучване на нови, изцяло непознати им фолклорни монументи, които противоречат на показното им християнско благоверие и съдържат напълно непонятна им (поради слабите им познания за езическата религия) информация.
- не желаят да съществува Веда Словена и някои политически анти-български елементи в България, които всячески се опитват да убедят българите-мохамедани, че всъщност не са и никога не сабили българи и че са мюсюлмани от дълбока древност (!?).
- подобни нечисти кроежи следват и учените във Вардарско, които ако признаят, че Веда Словена е автентична, автоматично ще признаят, че така наречените "македонци" са всъщност българи -идея табу отвъд югоизточната ни граница
- Не се отплесвай с такива несъществени въпроси, “Славянски или български е фолклора ни?“, коЕто при това се появява в много по-късна епоха от тази, която представлява за мен и теб и интерес - тоест ДО СЕДМИ ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА !!
- Словени е едно(това произтича от език, като му се предава и етносен характер !) ... славяни(това е понятие с религиозна обагреност, на което в късните след 12-ти век се предава и етносност !) ... Относно това, което съм стигнал като изводи по въпроса !! ... и които силно те вълнува е че р“О“снаците НЕ СА Р“у“СНАЦИ !! Пояснявам, първите движени от религозни, политически и шовинистични мотиви, са представители на група угрофински племена силно повлияни културно и езиково от народи и култура от СЛОВЕНСКОТО СЕМЕЙСТВО, каато вв последстниве си присвояват етнонима и по-късно и част от политическа, етносна и културна история !! ... на това приблизително отговаря, късното от 14-и век държавно образувание, известно ни от тогава та и до сега, като ВЕЛИКА Рус ... които упорито обаче ... продължават да изписват името на страната си забележи с !!! ... “О“, което се чете пък, като “А“ = Р“О“сия още и Р“А“сия !! Пак повтарям, тези същите в преобладаващата си част са от фино-угърски произход !! Истинските исторически рУси са част от населението на Украйна, и др. държави от т.нар. Мала Рус !!
- Но, връшам се към към най-съществената част, на която ти не даваш прецизен отговор и която е от голямо значение, тъй като касае нас Българите !!
- Хуритските езици основно на които се е говорило в Урарту, имат ли нещо общо с езикът(ците), които са говорили историческите ни предци, на които се явяваме и ние ... сегашните техни ннаследници, самоназоваващи се Българи ???!
- Защо племенният бог Кубар-Сувар ... името му (фонитечно)докарва така много на една още по-древна малоазийска богиня, която по несигурни данни приемат че се зовяла или наричали Кубаба, или ... вероятно нещо смислово близко до нашето съвременно ХУБАВА ?!!
- Относно Бан-Пан мога да ти отговоря конкретно, етимологично откъде и какъв и смисъла на тази дума ! ... ако те интересува можеш да ми пишеш на лични !!
- Знам че твърде много информация, непотвърдена чрез цитати на източници ти сервирах, чрез този си пост ... но мисля, че съм бил обективен в твърденията си тъй като, съм все още на етап проучване и сравнения ... Но мисля, че не бъркам ?!
- Със същият успех можеш да поставиш проблема питане - българският етносен фолклор и култура ... български ли са или европейски !?
- Отново повтарям - така наречените малорУси са ни етносно и културно близки ! ... великорОсите ни стават такива, в значителен късен период от време вече към 11-и век, това след пренасянето на християнството(за мен определено основно от българи-мисионери, свещеници) ... вследствие на това, повлияване се преминава масово към употреба на старобългарски език и изобщо, като цяло “велика“рОс добива култура, която се явява дъщерна на нашата !!
- Второ с това задълбаване в “хунският“ етап от историята ни !! - това е само част ... епизод от историята ни, като такава ! Задълбавайки в една част от това население кимерийци или хуни, или скити ние им предаваме изключителност ... ексклузивност и по този начин има опасност да добият черти, които по-скоро ще ги оттделят от основният и много стар етносен масив от който те са произрасли !!
- Пак за “н“-ти път повтарям, дали една част от предците ни са обитавали или са следвали исторически маршрут от юг или от север на Черно море, това не им предава до такава степен самоидентичност или различност, та да ги откъсне от по-старата и определяща етносна и езикова култура ! ... имало е различия, няма как да не стане това, но в основното, ние сме били в досатъчна степен близки, така че при едно ново събиране това ни е подпомагало а не разделяло, като етноинтеграция !
- Отново казвам - дай да не екстраполираме до безкрайност тези не дотолкова исторически а политически тези за словени и славяни !! ... като второто е много късно и отделно твърде натоварено с политика и поради това предвзето ... неисторично !!
- С уважение !
фратерче,
ут срещи с миски си забравил за полските панита. Пан Натан,Пан Натан так ани кричает.
бан е хосподар и сите средновековни надписи и на самоедски тоже така пишат и на грамоти и на манетки "господин кралю порталю отвори царски двери"
ще ти кача ена самоедская да зобачиш ако хцеш и ена българска от валашките воеводства да ти покажа
Но пренебрегването на основни природни закони на историко анархизъма,като "С какъв се събереш,такъв маймунясваш",води до печални резултати. Хунйологията например е на път да се маймуняса в зародиша си.защото ако сам не си помогнеш и БАН Натан не може да ти помогне. Забелязах,че главни хунщолог на републиката е иронизирал световно изветсната титла приета на въуръжение и ут мадураторите БАН и от полските Панита на морьето. Очакваме да пропише и за Тракийските Пирамиди в Гипед.За факсимилетата на Муртагон,които не ставали за доказ,защото противоречели на РОМСКАТА "ТЕЗА" и търсенията МУ. Нищо чудно да направи опит да бие рокорда по плагиатсво на психопата Боцман,който едвам удържа ТЪРСЕНИЯТА установили,че Българи=Комити,които били стражари на служба,като служебно име, при солидната атака на прасето Дзвер за Несъществуващата ТРаянска Вагина на Майкъл Уууд от 50 години. Едва десет години не му стугнаха на дзверчо да бие другия психопата с Тезата На Керамопулос .
Бан?Пан фратерче азначает Хосподар.Господин.
Дуклщнеца сказал ,что Бан е Войвода.Шу Пан е Комита,което псиохопата е доказал =българи ,защото комита така звучало и на булгарский.А комита си имали име,те били стражарите на римите,ромска гранична армия.
хеле па като дойдат лизачите и разбирачите на боцнатите търсения прасетро дзер гипедско и лизача ептен забиваш у белетсристиката
я черпи ут живота не ут театъра
И разбира се ,като вметнеме и принципа на анонимните маймуняци ,че Афтурчето се самопризнало за Фалшифицирането и инсценирането на театро с цел заблуждаване на народните следователи ,Значи сите песни били фалшификат заяото боцмана е доказал,че болгарцуъ ромски стражари и лизача гет с дзвера са го доказали и доразвили ,хехехе директну скачаш у жопчето на търсачите .
17.10.2011 00:20
- Съсредоточих се към момента, когато за пръв започва да се появяват признаци за формиране на българският народ ! Обикновено това се свързва с поява на етноназванието в източници ! С течение на времето осъзнах, че методологията ми страда от слабости ! Тогава разширих търсенията си ! За момента съм по-склонен да приема, че по-скоро ние се явяваме част от по-голям суперетнос, появил се в причерноморския ареал и източно средиземноморие от халколита ! Времевият интервал на изследванията ни следва да се дръпне напред, поне до “Колапса на бронзовата епоха“ и появата на хората от желязната ера !
- От тогава можем да търсим сравнително ясно изразени признаци, които ни дават основание да извеждаме народностен произход !
- В противен случай ще попаднем в капаните най-напред на религиозният а в последствие на политико-етносният ционизъм ... продукт на който са и разсъжденията на Н/с/атанчо ! ... който се опитва да муви по по полскего ... ма требе да прочете твърденията на полската аристокрация-шляхта, че етносно те нямат нищо общо с простият крепостен селянин, полски славянин !
Шляхтичите до 19-ти век твърдят, че са по произход сармати, тоест “сребърни“ едно от самоназванията на българите-САУРОмати !! ... това да ти докарва фонетично до главният бог в пантеона им Сувар-Сурва-Сувастика(отговарящо на земната прецесия и положения на Слънцето) + частицата “Ар“. Това се свързва и с астрологичният знак Телец-Бик-Боус-Таурус ... тъй като явно се е почитало Младото слънце - Ра-Райко ... ма за да ти прозвучи убедително това, което ти пиша ... доста ще трябва да прочетем, като древни религии и ред др.неща !! Културно и народностно, мисля започваме да се отделяме поне от 10 в. пр. Хр. от едни “други“ народи с претенции !!
- С уважение !
10.03 14:30
- Бургарои ~ българи, са военизирани подразделения, създадени от централната власт"
Защото панимал МИСЛАТА : бозман "В Римската теза също е доказано поне на двадесет места, че "bulgarin" се използва в смисъл на "боец от граничната Римска армия"
Психопата лизач ,се пасира дзверски без да е одил у Гипеда да гледа Тракийските пирамиди,за докъз,че факсимилетата на Муратагон ако и в мн. ч .за разлика от камика на Пресияна , не стават за доказ,последният бил в ед. ч. и пак не сатва;л за докъз от лизачите и тапигщосите, разбрали тезата на Керамопулос,че българите са стражари ,адаптирана за възприемане от маймуняци чрез маймунджулъци от маймуняк.С което маймуняците ногу се гордеят,чи една маймуна ут тях им обяснила тезата на Керамопулос на техния език и те и разбрали МИСЛАТА,че га человек ,ама грък напише ,че българите са стражари,не важи щоту требва да е казано ут един ут тях маимуняк пу маймуняшки. За еволюционното им ниво тва си е постижение.Доказва,че маймуните могат да адптират и възприемат за свои човешки достижения.
путсказвача путсказа "Как да кажа ? - римската теза се явява частна по отношение на това, което се опитвам да защитя и Ви подсказвам с Тауро - Бико - Боии - Кан и т.н. ... пояснявам това има отношение и към т.нар. Градски съвет в който влизат представители, определено на военната аристрокрация, и са военно-елитарното общество на спартанците(по-рано микенците), а илотите за мен не са роби, а по-скоро крепостни.
Това и във връзка със средновековната рицарска аристокрация - защото за да може да се "самоиздържа" един тежко въоръжен конник, тоест рицар на него са давали около шестдесет домакинства с процент от доходите на които, той се е издържал. Това е съотнесено и към Аварите-армдараганти-обри, тоест елитарно воинско общество ... аристокрация !!"
ненормалници
важнуту психопата боцко да го е доказал
тая не била доказала ромската "теза" само я доразвила
маймуна
17.10.2011 09:38
новата религия.Това се случва често и особено далеч от държавните центрове.Иначе днес много обичаи нямаше да съществуват като мартеницата например.
У де иде лестувица
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда,
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ,
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
17.10.2011 10:23
„Копна си коне утиде,
Утиде ми, Бана, на Край-земе” (с. 502)
Този вариант е изключение, но е съхранил, че „копра китка” (копра билка) е от река Копна (Кубан, Купи).
все пак ми стана интересно има ли такъв район с такъв климат
17.10.2011 12:46
- Не съм историк “библеист“ ... но това не ми пречи, да отчета факта, че голяма част от съвременните исторически изводи и хипотези за произхода на културите(цивилизациите) от “плодородният полумесец“, междуречието, мала азия, северна Африка-Нил, а вероятно и причерноморие почиват именно на такъв фундамент ... на база езиков признак ! За всички се твърди, че говорят на прото“семитски“ езици !!
- На това аз категорично възразявам изхождайки от религиознание и културология плюс археологични артефакти ... културата Чатал-хююк и Варна-Хаманджия(последната със златното халколитно съкровище) говорят за нещо коренно различно на това, което би ни дало едно семитоориентирано тълкуване на същите !! Тук ще вмъкна още малко ... носителите на семитската култура и език с тяхната образност и ментална насоченост са антипод на по-старата “халколитна“ такава от цитираният ареал ! - Ерго !? ... имаме среща на два етносни езиково-културни масива в резултат на което се появява и формаринето на народи(те) ! - Това е накратко малко или много несъвършенният модел на разсъждение и генезиса на същите, при мен !
- В контекста на разсъжденията ми дотук бе и въпросът, който на няколко пъти ти поставям - Кимерийците(протобългари) живели при Урарто на какъв език говорят ? ... божествният им пантеон и от там менталност каква е ? Това е определящото при формирането на народа !
17.10.2011 16:29
- Второ, ти вкарваш факти от различни исторически епохи в отказа си да вникнеш в това, което ти обяснявам !?
- Не споделям етноцентристките позиции, които си ми изредил, в опит да покажеш несъстоятелността на тезите ми ! Говоря за едно движение от по-голямо към по-малко и частно, което е присъщо при формирането на един народ ?!
- По-близка ми е ностратическата теория ... лингвистическа компаравистика, отколкото яфетическа теория или глотогенезата !!
- Да, извеждането на етносностната принадлежност на един народ въпреки всичко е необходимо да си изясним и езиковата му принадлежност ? ... тоест проблема е интердисциплнарен а не тясно исторически на база писменни източници !
- А относно твърденията на молдовският археолог ... мога да кажа, че страдат от предубеденост по причина, че те крият като “срамна тайна“ факта за езика ... през кой век те преминават към езиковата подмяна в страната им и в резултат на какви обстоятелства !
Още по-ярък пример, като историко и езиково-политически феномен в тази насока е въвеждането на иврита, като национален и литературен за едно население, което до преди двеста години не само не го е говорило но и не го е познанало !!
Така че, панславизма, пангерманизма и др. пантеории са отрочета на етно-религиозният и политически ционизъм ... в тази връзка ще се подпомогнеш, да ме разбереш, ако си направиш труда да прочетеш религиозно-правните галахически разпоредби, които са залегнали в Талмуд ! ... това е и пример за другата менталност, за която ти говоря, а също и за различията в обосновки от религиозно-фундаментален характер ! Това е основно разграничение, именно на по-старата култура(която е нашата) и “другата“, която си противоборства с нея на етносно-културен и реигиозен принцип !!
- С уважение !
Епоса за Крали Марко,който не е верен защо го признават?
"Шан кизи дастан" още докато излезе тук и побързаха веднага да не я признаят...А после се оказа ,че се основава на реални исторически събития.
Фолклора ни е български и доста самобитен. Ако съберем на едно място по един състав от всички славянски страни ,не знам дали всеки сериозен учен ще може да направи разликата ,но съм сигурен ,че всеки африканец хванат от гората
ще отдели българския! Ще го обяви за различен.
Същото ще се случи и ако го съберем българския състав с всички тюркски или ирански състави..Няма да се впише никъде,така като всички те си приличат помежду си!
Самоедите само знаят да не признават и да се самоизяждат, докато не ги впрегнат да слугуват на някой господар,или на някой "авторитет"...
Жалко ,че не съм я чел тази "Веда словена", обаче вече имам за задачка да си я доставя отнякъде.
18.10.2011 11:39
Telling the Truth about History.
W.W.Norton a. Co., 1994.
322 p.
Burke, Peter.
History and Social Theory.
Ithaca (N.Y.): Cornell University Press, 1993
Lloyd C.
The Structures of History.
Oxford, 1993.
.....p.
Baechler J., Hall J., Mann M.
Europe and the Rise of Capitalism.
Oxford; New York: Basil Blackwell, 1988.
249 p.
Potts D.T.
Mesopotamian Civilization. The Material Foundations.
Ithaca; New York: Cornell Univ. Press, 1997.
p.
Cameron A.
The Later Roman Empire. A.D. 284-430.
London: Fontana Press, 1993.
238 p.
Capogrossi Colognesi L.
Dalla tribu allo stato: Le instituzioni dello stato cittadino.
Roma: La Sapienza, 1990.
261 p.
Le Bohec Y.
L’armee romaine sous le Haut-Empire.
Paris: Picard, 1989.
288 p.
Millar F.
The Roman Near East 31 B.C.-A.D.337.
Cambridge (Mass.); London: Harvard University Press, 1993.
587 p.
Bachrach B.S.
A History of the Alans in the West.
University of Minnesota Press, 1973.
161 p.
Thompson E.A.
The Early Germans.
Oxford, 1965.
161 p.
Thompson E.A.
A History of Attila and the Huns.
Oxford, 1948.
228 p.
Zoller E.
Geschichte der Franken bis zur Mitte des 6.Jahrhunderts.
Munchen, 1970.
278 S.
Jones, Prudence.
History of Pagan Europe.
London: Routledge, 1995.
288 p.
Roesdahl E.
The Vikings.
London: Allen Lane, 1991.
368 p.
Lawrence C.H.
Medieval Monasticism. Forms of Religious Life in Western Europe in the Middle Ages.
London; New York: Longman, 1985.
260 p.
Brown, Peter
The Rise of Western Christendom: Triumph and Diversity
AD 200-1000.
Oxford: Blackwell, 1996.
353 p.
Barber, Malcolm
The Two Cities: Medieval Europe, 1050-1320.
London, 1992.
.....p.
Gies F., Gies J.
Marriage and Family in the Middle Ages.
New York, 1987.
p.
Contamine, Philippe.
La guerre au Moyen Age.
Paris: Presses univ. de France, 1980.
516 p.
Guenee, Bernard.
Histoire et culture historique dans l’Occident medieval.
Paris: Aubier-Montaigne, 1980.
450 p.
Borst, Arno.
Lebensformen im Mittelalter.
Berlin: Ullstein, 1990
784 S.
Nicholas, David
The Growth of the Medieval City: From Late Antiquity to the Early XIVth century.
London; N.Y.: Longman, 1997.
414 p.
Nicholas, David
The Later Medieval City. 1300-1500.
London; N.Y.: Longman, 1997.
430 p.
Nicholas, David
The Evolution of the Medieval World: Society, Government and Thought in Europe, 312-1500.
London; N.Y.: Longman, 1992.
.....p.
Friedrichs, Christopher R.
The Early Modern City, 1450-1750.
London-N.Y.: Longman, 1997.
.....p.
Lindberg, Carter
The European Reformation.
Oxford: O.U.P., 1996
О'Malley J.W.
The First Jesuits
Cambridge (Mass.), 1993.
.....p.
Munch, Paul.
Lebensformen in der fruhen Neuzeit.
Berlin: Ullstein, 1985.
608 S.
Delumeau J.
Le peur en Occident (XIVe-XVIIIe siecles): Une cite assiegee.
Paris: Fayard, 1978.
485 p.
Delumeau J.
La peche et la peure: la culpabilisation en Occident (XIIIe-XVIIIe siecles).
Paris: Fayard, 1983.
741 p.
King, Margaret L.
Women of the Renaissance.
Chicago; London: University of Chicago Press, 1991.
334 p.
Burke, Peter.
The Historical Anthropology of Early Modern Italy: Essays on the perception and communication.
Cambridge etc.: C.U.P., 1987.
281 p.
Ozment, Steven.
When Fathers Ruled. Family Life in Reformation Europe.
Cambridge, 1983.
238 p.
Ozment, Steven.
Protestants: The Birth of a Revolution.
L., 1993.
270 p.
Kamen, Henry.
Inquisition and Society in Spain in the Sixteenth and Seventeenth Centuries.
Bloomington: Indiana Univ.Press, 1985.
312 p.
Monter W.
Ritual, Myth and Magic in Early Modern Europe.
Brighton: Harvester Press, 1983.
184 p.
Levack, Brian P.
The Witch-hunt in Early Modern Europe.
London; New York: Longman, 1987.
267 p.
Thompson, Janice E.
Mercenaries, Pirates, and Sovereignes: State-building and extraterritorial violence in early modern Europe.
Princeton: U.P., 1994.
219 p.
Henshall, Nicholas.
The Myth of Absolutism: Change and Continuity in Early Modern European Monarchy.
London; N.Y., 1992.
.....p.
Parker Geoffrey.
The Thirty Years’ War.
London: Routledge & Kegan Paul, 1984. [1987], [1996].
340 p.
Parker, Geoffrey.
The Military Revolution: Military Innovation and the Rise of the West, 1500-1800.
Cambridge, 1996 (2nd rev.ed.).
Peters, Edward
Inquisition.
New York: Free Press; London: Collier Macmillan, 1988.
362 p.
Pagden, Anthony.
Lords of all the World: Ideologies of Empire in Spain, Britain and France, c.1500-1800.
New Haven; London, 1995.
p.
Elton, Geoffrey R.
The English.
Oxford; Cambridge (Mass.): Blackwell, 1992.
248 p.
Briggs, Asa.
A Social History of England.
London: Weidenfeld & Nicolson, 1983.
320 p.
Perkin, Harold
The Origins of Modern English Society, 1780-1880.
London; Henley: Routledge & Kegan Paul, 1978.
465 p.
Perkin, Harold
The Rise of Professional Society. England since 1880.
London; New York: Routledge, 1989.
604 p.
Kiernan, Victor G.
The Duel in European History: Honour and the Reign of Aristocracy.
Oxford etc.: O.U.P., 1989.
348 p.
Klessmann, Christoph.
Die doppelte Staatsgrundung. Deutsche Geschichte 1945-1955.
Gottingen: Vandenhoeck, 1991.
605 S.
Kolb, Eberhard.
Die Weimarer Republick.
Munchen: Oldenburg, 1992.
284 S.
Grunberger, Richard
A Social History of the Third Reich.
London, 1977 [1971].
.....p.
Torstendahl, Rolf
Bureaucratisation in Northwestern Europe 1880-1985:
Domination and Governance.
London; N.Y.: Routledge, 1991.
335 p.
Gay, Peter
Style in History.
New York: Basic Books, 1974.
242 p.
Hutton, Patrick H.
History as an Art of Memory.
Hanover; London: University Press of New England, 1993.
p.
Veyne, Paul.
Les Grecs ont-ils cru a leur mythes?
Paris: Seuil, 1983.
161 p.
Darnton, Robert
Literary Underground of the Old Regime.
Cambridge (Mass.): Harvard Univ. Press, 1985. [1982].
258 p.
Davis, NatalieZemon.
Fiction in the Archives.
Stanford: Stanford University Press, 1993. [1987].
217 p.
Le Goff J.
L’imaginaire medieval.
Paris: Gallimard, 1989.
352 p.
Reynolds, Susan
Kingdoms and Communities in Western Europe, 900-1300.
Oxford: Clarendon Press, 1984.
387 p.
Sawyer P.H.
Kings and Vikings. Scandinavia and Europe A.D. 700-1100.
London; New York: Methuen, 1982.
182 p.
Hamilton, Bernard
Religion in the Medieval West.
London etc.: Edward Arnold, 1986.
216 p.
Bossy J.
Christianity in the West 1400-1700.
Oxford; New York: Oxford University Press, 1987.
189 p.
McGrath, Alister
The Intellectual Origins of the European Reformation.
Oxford; New York: Blackwell, 1987.
223 p.
Spitz L.W.
The Protestant Reformation, 1517-1559.
New York etc.: Harper & Row, 1984.
444 p.
Moeller, Berndt
Deutschland im Zeitalter der Reformation.
Gottingen: Vandenhoeck, 1988.
217 S.
Berce, Yves-Marie
Revoltes et revolutions dans l’Europe moderne (XVIe-XVIIIe siecles).
Paris: Presses univ. de France, 1980.
263 p.
Pagden A.
European Encounters with the New World: From Renaissance to Romanticism.
New Haven; London: Yale University Press, 1993.
216 p.
Dann, Otto.
Nation und Nationalismus in Deutschland 1770-1990.
Munchen: Beck, 1992.
263 S.
Lee S.J.
The European Dictatorships, 1918-1945.
London; New York: Methuen, 1987.
343 p.
18.10.2011 21:06
- Цялата тази литература ... списъкът - всичко ли сте прочели ?
20.10.2011 23:58
21.10.2011 11:12
ИСТОРИЯТА Е НАУКА, А НЕ ПРОБЛЕМ НА МЕНТАЛНОСТТА И ПОЛИТИКА...
ТОКУ-ЩО ВИЕ МИ ЗАЯВЯВАТЕ, ЧЕ Е НЯМАЛО РАННИ БЪЛГАРИ, ПРИ ТОВА ГО ПРАВИТЕ БЕЗ ДА ВИ ПУКА, ЧЕ ИМА КЪСНО-АНТИЧНИ ЛЕТОПИСИ, ПРОСТО ЗАЩОТО СТЕ СИ РЕШИЛИ, ЧЕ СТЕ "МЕСТЕН", ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА ГЛАДИАТОРА СПАРТАК...СЕРИОЗНО ЛИ ГОВОРИТЕ? Аз съм съгласен с Вл. Георгиев и с Ив. Дуйчев, че след 680 г. траките също стават българи, и като патриот също се гордея с древната история на траките, понеже тя е била на нашите земи; ЗАЩО ИСКАТЕ ДА НЯМА БЪЛГАРИ, КАКВО ВИ СТАВА? ТА НИЕ И БЕЗ ТОВА СМЕ НА ИЗЧЕЗВАНЕ ДЕМОГРАФСКИ, ДА ЗАЛИЧИМ МИНАЛОТО СИ ЛИ ИСКАТЕ?
25.10.2011 23:56
публикувана във вестник "Южна България" /издаван в гр. Пловдив/, бр. № 155 от 05.01.1885 г.
“...В началото на появлението по бял свят част от битовите сбирки на г-на Верковича, гръците, които съзираха в тях огасването на своите фактори за величието им, вдигнаха врява до небесата, че това е невъзможно, че то е фалшиво, сковано с користолюбива цел от Верковича; печатът техен пълнеше колоните си с опровержения, а силогосите гръци проводиха свои агенти до Европа да проповядват неистинността му...
..Тъй компрометирани, повече от нас българите, сбирките на г-на Верковича, този человек се опропасти, а заедно със себе си и челядта си! Ще дойде време обаче и то може би не твърде късно, когато голата истина ще запуши устата на клеветниците и противниците на тия сбирки...
... тежко на оногова, който е пожертвал всичко за един народ, а още по-тежко за този народ, който заплаща на тружениците си съ забвение и презирание!!! С.”
източник:
www.libplovdiv.com
Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив, дигитализация на периодичен печат;
by Иван
Labels: Южна България Веда словена Пловдив Веркович
http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2011/04/21121884.html
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ