Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2011 08:02 - Тайната на православното богопознание
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 2333 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Богословието не е философско учение, то е философия, но чрез събори.
    Именно съборността е обществения орган на Църквата за формиране на догмите и изчезването на този форум е причината „догматичния корпус” да се консервира на Изток. Действително още след ІV в. там има „консервативно ядро” около изповядването на Символа на вярата, ала това случва православното богословие като метафизико – ипостасно учение и в никакъв аспект не е завършено догматично познание, корпус.                
    Християнството на Изток не е само въпрос на познание, но и въпрос как се случва самото познание, как се случва човешкото същество като „словесно същество”. 
   
Ще рече, още от ІV в. гръко-езичното богословие в лицето на Св.Василий Велики разработва метафизико – ипостасен отговор на въпроса що е „Логос”, въпрос дълбоко традиционен за старогръцката култура.

    Случването на православната мисъл през ІV в. е случване на интерполиране на темата за Христос от юдейската култура към метафизичната култура на гръцката способност за познание, къдетo най-важен е архетипа на Логоса. В юдейската култура най – важен е архетипа на Месията.

   За европейската култура оттук насетне въпроса що е Месията, е отговор що е Логос.
    В тази светлина, най-голямата заслуга на кападокийското богопознание от ІV в. е, че никога не е забравено от историята на православното богопознание до ХV в., че ипостасното значение на Логос не може да се отъждестви с аристотеловото метафизично познание що е „логос”. Аристотеловото понятие за „Логос” е равнозначно на крайните възможности на човешкото познание, докато кападокийското разбиране за „Логос” е метафизико – ипостасно, т.е. що е ипостас, в крайна сметка отговаря на случване извън човешките познавателни възможности.
    Така, според православните богослови като Преп. Максим Изповедник от VІІ в., се случва не само Въплъщаването, но и индивидуалността на човешка душа, благодарение на което човешкото същество не е безсловесно същество.

   Този важен момент в докриналното мислене на православното богословие още от ХІV в. се тълкува на Запад като мистика, докато от Св.Василий Велики (4 в.) до Св. Григорий Палама през ХІV в., това е проблем на опита човешко и божествено да открият допирност, където познавателните силогистични възможности на човешкото познание да не „мислят” вместо Бог, да не прехвърлят „понятийното познание” върху „божественото познание”, понеже ще изчезне основната ценност на православното богословие, а именно, че Бог не е само Логос, а и „личност”, т.е. Ипостас.

   Ето в този пункт е особеността на православието. Ипостасът е „личност”, в която Христос като „Син” от Троицата, е „роден” от Отца, а човешката душа, чиято върховна ценност е словесното й качество, е ипостасна особеност на понятието за „човешка природа”. Така аристотеловото понятие за родова същност на човешката природа, е доусъвършенствувано от кападокийците в посока на моралните и обожени качества на човешкото словесно същество, което се въ – ипостасява към Логос – Христос, именно благодарение на една неприродна даденост, каквато е личната душа на всеки. Точно душата не е родово понятие , а индивидуално и случването на душата в тялото не е магия , а непознаваем божествет акт. Оттук насетне обаче, докато е живо тялото, душата е опознаваемо явление, чрез словото и актът на това познание се нарича „личност”.

  Така в православното богопознание, личността няма как да е само социално явление, тъй като душата не подлежи на социума и е непозната като родова същност, но затова пък , ако човек няма познание за йерархията на ипостасните явления в битието, е напълно възможно въобще да отхвърли статута й, тъй като след Filioque /ХІ в./ на Запад фактически не съществува метафизико – ипостасно познание. То бива тотално подменено от метафизически силогизми върху схоластични теми.




Гласувай:
7
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9713693
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3299
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ