По времето на Златарски руската хунология е изцяло в ръцете на една малка книжка на Иностранцев от 1900 г., в която е лансирано едно старо просвещенско мнение от ХVІІІ в., че европейските хуни са идентични със средноазиатските монглоиди Hsiong-nu, за които китайските историци дават сведения до І в. от н.е., когато тези „хсионг-ну” („хунну” на руски, пишат ги и „сюну”) от Жълтата река и Ордос са претопени от „хсионг-пи” („сянбийци” на руски).

 

         Златарски се доверява на хипотезата на Иностранцев и прави това не защото разглежда критично неговата теория, а просто защото всичко, което знае за произхода на хуните, е от книжката на Иностранцев:

 

 „Идентичността на китайските хун-ну с европейските хуни напоследък се приема от всички почти ориенталисти за несъмнена. Обаче по въпроса за етническия произход на хун-ну и хуните засега съществуват четири теории: монголска, турска (или тюркска), финска и славянска, от които, докато последната е съвсем изоставена като несъстоятелна, първите три по доказателствата и изводите на своите представители все още стоят на становището си. Но и при все това повечето изследователи-ориенталисти усвояват турската теория и градят своите изводи не толкова върху отделни факти, върху тълкуване на собствени имена, колкото върху общи съображения досежно историческия вървеж на събитията и групировката на племената. Затова тая теория е най-вече разпространена и може да се каже, че тя си е спечелила вече общо признание в историческата наука. За същността и значението, както и за доказателствата на всяка от споменатите теории вж. К. А. Иностранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), стр. 353—386 и 525—564 и посочената там литература.”

 

         Ето за това изследване става въпрос - Иностранцев К.А. Хун-ну и Гунны (библиографический обзор теорий о происхождении народа Хун-ну китайских летописей, о происхождении европейских гуннов и о взаимных отношениях этих двух народов); (начало) С.353-386.

 

         Въпросът обаче не е в това, че Златарски се доверява на хунската хипотеза на Иностранцев, а във факта, че всъщност в Европа хунологията не е разработена като сериозна научна дисциплина въобще.

 

         Ето защо не можем да съдим Златарски.

         Това, което е предположил Иностранцев и което се е опитал да формира като концепсия през 1900 г., не е негово хрумване. Още от времето на Едуард Гибон (1737-1794) в европейската медиавистика се пише своеволно за такава връзка на Hsiong-nu и Huns, без да се разглежда критично проблема и без да се проучи по същество. Вследствие на което в модерните исторически книги масово съществуват безсъдържателни шаблони като „велико преселение на народите”, „хунските пълчища” и т.н.

 

         Констатацията, че в Европа хунологията не се разработва като сериозна и обективна хуманитарна научна дисциплина, а за хуните се пишат общи фрази и за тях се повтарят едни и същи схеми още от времето на Гибон, е дадена през 1973 г. в монографията на американския професор Ото Менхен-Хелфен „Светът на хуните”, издадена посмъртно (Хелфен умира през 1969 г.) от издателството на Калифорнийския университет.

         Пробивът в хунологията като наука за европейските хуни (да не се бъркат със средно-азиатските Hsiong-nu, които се изучават от сюнологията), бе направен от американски професор.

Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press, 1973
books.google.bg/books

хунски котел


 Урартски котел

 

         Относно произходът на европейските хуни, Хелфен отрича още от 1945 г. руската хипотеза на Иностранцев, заради което е атакуван през 1960 г. от Л.Н.Гумильов, който за да го опровергае разработи една модификация на хипотезата на Иностранцев, според която само един конен отряд  Hsiong-nu (хунну) бил дошъл на Волга през ІІ в. от н.е. и те си взели местни жени и създали народа „гуны” (Huns) до ІV в.

 

         Когато човек чете произведението на Гумильов остава с лошия привкус, че за него е по-важно да съхрани теорията на Иностранцев, отколкото да е обективен. Явно Л.Н.Гумильов е гледал на приемствеността между хунну и гуны като на защита на собствената си концепсия за евразийството и предвид на разцвета на евразийството в Русия в края на ХХ в. и в началото на ХХІ в., трудно може да допуснем, че противоположните научните доводи (археологът С. Миняев отрича сюну, т.е. хунну, да са мигрирали на Волга, дори и като един конен отряд) ще преборят конюктурните в руската историческа наука днес.

 

         На запад хипотезата за приемственост на далечните Hsiong-nu с европейските Huns вече не се поддържа, предвид на критичният анализ и на фундаменталните разработки от 1945 г. на Хелфън и още през 1948 г. Томпсън в монографията си за хуните отхвърля, че европейските хуни имат нещо общо с хсионг-ну от Ордос и Жълтата река в Китай.

 

         В общи линии обаче един български учен, който е изправен пред задачата да потърси отговор за произходът на българите, днес е в не по-малко деликатно положение, от това на Златарски през 1918 г...

         Каква е връзката между българи и хуни, това е посланието на Златарски, което трябва да бъде върнато на „дневен ред” при историческите анализи за ранните българите и да бъде критически преосмислено в посока на един обективен хуно-български синтез.

и хуни и готи и вандали са говорили на славянски език,т.е. те са сродни племена,винаги е имало борба между латино говорящите и славяно говорящите,и винаги ще има.друг е въпросът за произхода им,за мене всички те са с така наречения тракийски произход,начина им/ни на живот и тогава и сега е същият,както и манталитета им/ни,борба помежду ни за власт,пари и т.н.който ни купи сме готови да забием нож в гърба на братята ни по кръв,примери много през войните..

но не го споделям. Все пак не казвате нищо ново, просто повтаряте руския учен от ХІХ в. Иловайски, с примес на тракофилия.

Според мен, историята на малките народи винаги е била обект на политически спекулации и злоупотреби от страна на Великите сили... Именно победителите пишат историята на победените..., и човек е много трудно да се ориентира кое е истина, и кое е лъжа..., особено от квази-историческите извори, публикувани в нета... Така че, виж, специално на мен ми е много трудно да заема категорична позиция - за или против Златарски, за или против Ганчо Цанов..., и да преценя, кой е 'по-патриот'... Според мен, всеки член на глобалното гражданско отворено информационно общество, което се опитваме да изградим.., би трябвало да бъде свободен да търси Истината.., която в крайна сметка, е 'някъде там'.... А що се отнася до братушките..., това го споделих и с Николай Колев Босия.., грозно впечатление ми направи един руски учебник по Сердновековна история, от 1999 г., където обширни материали имаше за Византия, Сърбия, Чехия, Полша..., а БГ държава бе спомената в един-единствен ред..., че сме били агресори, завладяли остатъците на Стефан-Душанова Сърбия... Защо е тази омраза към нас? Въздържам се от коментар..... Желая ти приятен ден, и се надявам да не ми се разсърдиш за различното мнение! Здравко Б. Спасов

не виждам за какво да Ви се сърдя, все пак аз смятам, че историята е наука, а не патриотизъм; по отношение на руската историческа наука съм се изказвал многократно; там историята има дълбоки традиции като наука, но по отношение на българите никой в СССР и НРБ на средно ниво даже не знаеше, че има волжки българи, например; да не говоря за бедите върху нашата родна историческа наука, вследствие съветските приумици. Лек ден.

за стремежа Ви да бъдете обективен, а не пристрастен, във Вашите исторически разследвания; Защото има и други блогери тук, които не са професионални историци, но пишат по тези въпроси..., като се отнасят понякога доста лековато към българската история. Здравко Спасов

не се чуват много добри оценки по тези блогове

Важно е да се повтаря и да се венцеславят "великите" руски възпитаници създали нашата история и да благодарим на другаря сталин за въвеждането на "историческата" надстройка на която берем плодовете сега!
Разбира се ,че тази история е скалапена в услуга на русняци алемани и других ....

златарски е предател на българските интереси и пише историята ни в 3 л.мн.ч. ...той не се чувства българин ,какво да говорим повече?

всичките му писаники се опровергават под черта но остават да се повтарят ,ама ЗАЩО?

че имате право на лично мнение.

Вл. Георгиев за траките и тракийският език, ЦИТАТ І