През 2011 година се навършиха 42 години от кончината на  забележителния американски професор Хелфън, чиято книга (The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press, 1973) не е преведена в България и българските интелектуалци не знаят, че според Ото Манчън-Хелфън етнонимът „българи” е тясно свързан с произходът на хуните.

         Някак е тъжно, че в България не се знае нищо за хуните, освен онова, което е казал още в 1900 година руския историк Иностранцев, а именно, че те са азиатския, монглоиден като антропология, народ хсиен-ну (хунну, на руски).

         Ото Манчън-Хелфън цял живот, като се започне от статиите му от 1945 година, оборва на професионално историческо ниво тази грешна руска, а след това и съветска хипотеза...

         През 1960 г. (ВДИ,4) съветския историк Л.Н.Гумильов подлага на критика възраженията от 50-те години на ХХ век на американския изследовател Ото Манчън-Хелфън (O. Maenchen-Helfen. The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22. The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945), в които се посочва, че въпроса за произхода на европейските хуни все още не е окончателно решен в историческото познание.

         В своята статия (Некоторые вопросы истории хуннов; В: журнале Вестник древней истории, 1960, №4/74/.) Гумильов си поставя за цел да защити хипотезата от 1900 г. на руския учен Иностранцев за това, че средно-азиатския народ „хсиен-ну” (Hsiong-nu) и европейските хуни (Huns) са един и същ етнос. Защитавайки Иностранцев и превръщайки го в нещо като гуру на руските исторически изследвания за Средна Азия, Гумильов възприема себе си като част от една дълга традиция на руската наука за този регион, която според него държи монопол върху историческото познание по  въпроса.   

         В тази своя статия Гумильов разработва идеята за „конния отряд” хсиен-ну (”хуну”, „сюну” на руски), който избягал от хсиен-пи  (”сянбийци” на руски) и стигнал до Волга, там те си взели жени и по логиката на „пасионарната теория” създали за два века нов народ – „гуны” (европейските хуни).

         По-късно Гумильов посочи и историка от ок. І-ІІ в.в. от н.е. Дионисий Периегет като автор, който доказва хипотезата му за наличието през ІІ век от н.е. на хуни при Волга.

         В своята посмъртна монография (Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press) от 1973 година Ото Манчън-Хелфън в гл.Х (”Ранните хуни в Източна Европа” http://history.rodenkrai.com/) намира начин да отговори на „съветските историци”, както той пише, които решават да превърнат неясното сведение на Дионисий в Perigesis в авторитет за средно-азиатския произход на европейските хуни.

         Американския учен обръща внимание, че сравнителния филологически анализ на първоизточниците показва, че Дионисий е заел от Страбон (ХІ,516) името „Труни”, което пък Страбон на свой ред го е заел от Аполодор. В каталога на народите на Дионисий, най-източно са „серите” (предположително: китайците). При преводите на Дионисий до VІ век от н.е. става редакционна промяна от „труни” в „уни”. Ото Манчън-Хелфън проследява погрешната преписваческа еволюция детайлно по извори до Касиодор, от който компилира Йордан. „Три народа в Getika - пише Манчън-Хелфън - хуни, албани и сери се явяват тези, с които започва и свършва изброяването в „поправения” Perigesis, където „хуни” заема мястото на „труни”” .

         Изследователят обръща внимание, че вследствие новите филологически разработки по въпроса, изданието на Мюлер на Perigesis в частта му  Scythica et Caucasica e негодно, а точно него ( І,1,186) е превел през 1948 г. във „Вестник Древней истории” (ВДИ, 1, 23,241) съветския историк Латишев „без всякакви изменения и с някои коментари. Съветските историци – продължава американския професор – са останали назапознати с филологическите разработки, направени в периода след превода на Латишев и все още сочат този излязъл от употреба текст, като крайъгълен камък при тяхната реконструкция на историята на хуните. Виж, например, Бернштайн 1951,135; Тревер 1959,192; Артамонов 1962,42; А.П.Смирнов в „История на СССР-т.1”(Москва,1966,15т.),323. Понякога техните идеи за Perigesis  са немалко странни: Смирнов нарича Дионисий, който е съвременник на Птолемей, „византийски писател”. Г.Б.Федоров (МИА 83,1960,15) го бърка с Дионисий от Халикарнас. Л.Н.Гумильов (ВДИ 1960,4,123-125) отива най-далече в изводите си, произтичащи от превода на Латишев. В 155 г., под натиска на хсиен-пи (сянбийци в речника на Гумильов – бел.м.), хсиен-ну (хуну в речника на Гумильов-бел.м.) побягнали от Тарабаг на запад. В 160 г. те вече били на Волга. При други обстоятелства /от тяхната история – бел.м./ хсиен-ну са се преселвали с покъщина, но сега те преодолели без нея 2600 км за две или три години. Постоянно воювайки с преследващите ги хсиен-пи /сянбийци-бел.м./ те не смогли да вземат със себе си деца, жени и стари хора. Те продължили да бягат на запад от изгрев до залез слънце дотогава, докато техния враг най-накрая ги изоставил. Само най-издръжливите оживели в отчаяното бягство. Мъртвите тела на хунските жени били разпръснати по цяла Средна Азия. В тези хиляда дни на преход, всички видове висока социална организация били разрушени, всички прекрасни културни достижения на миналото били изгубени. На р. Волга воините хсиен-ну били длъжни да намерят жени от чужди народи. Хсиен-ну се превърнали в „гуны”. Това наистина е чудесна история, само където още по-чудесна се явява елементарната грешка в смятането: 2600 км  разделени на 1000 дни не е 26 км на ден преход, а 2,6 км. Дистанция, която не би била трудна даже за бременните хунски жени.”

          Леко ироничният преразказ, направен от Ото Мачън-Хелфън на популярната хипотеза на Л.Н.Гумильов за произхода на хуните, отразява точно  съдържанието на оригинала.

горният текст е от книгата на Кирил Милчев ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ
ВЛАДЕТЕЛ http://letopisec.blog.bg/history/2011/06/29/pyrviiat-bylgarski-vladetel-vip.773726

благодаря ти, винаги съм имал нужда от коректор

благодаря

"В тези хиляда дни на преход, всички видове висока социална организация били разрушени, всички прекрасни културни достижения на миналото били изгубени. " И как става това, при положение, че носителите им са живи?! Ако изобщо е вярно (в което определено се съмнявам), то излиза, че на Волга са пристигнали тълпа оскотели полуидиоти, страдащи от пълна загуба на памет. Та нали при това положение при всеки по-дълга и тежка кампания по онова време, всяка армия би загубвала "всички видове висока социална организация и всички прекрасни културни достижения на миналото"?! Още повече във времена, когато историята на племето се наизустява и рецитира, а не толкова се пише.

Лично за мен тези думи определено са показателни или за плоска манипулация, или за доста слаб историк.