Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2014 10:10 - Прабългарската религия.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 8917 Коментари: 17 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Прабългарите не са били монотеисти, вярвали са в много божества, които били олицетворение на природните стихии. Основните култове са почитани около скали, капища и в свещените гори.

image

В много от българските думи е съхранен спомен за култови домашни предмети. Един от тях е „хурката“, чието име е запазило спомена за древните хури. Това предположение се потвърждава и от българската дума „метани“ (поклони), съхранила в значението си другото название на хурите, т.е. името митани.

image

Хурито-урартската култура оказва влияние не само на гръко-тракийските божества, но и на кимеро-българите, чиято древна държава Гамирая е била през ІХ в. пр.н.е. на север от Урарту.

image

Влиянието, което хуритския божествен пантеон оказва на хетската и древногръцката митологии, е посочено отдавна. От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние.

Ето защо е добре да кажем нещо и за произхода на хурито-урартския език. Днес сред езиковедите се смята за доказано родството на хурито-урартския с древните източно-кавказки езици. Урартурската дума  bedә "страна" — изт-кавк.  *p"VdV "id."; xyp. fвvanә  "гора",  урарт.  vвvвnә "id."  (с удвояване) — изт-кавк. *f˙anV "id."; xyp.  tвlә "дърво" — изт.-кавк. *t˙wāl1ỹ1) "талпа’; хур. ŝawalә  "година" (ср. с диал. бълг. "сабале"),  урарт.  šвlә "id." — изт.-кавк.  *swyrHo "id."; хур.  ḫill - "говоря" — изт.-кавк. *HīḉḉV-3)  "id."; хур. ukrә "крак", урарт. qurә — изт.-кавк. *ḳwirV "id."( I. M.  Diakonoff,  S. A.  Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. Mьnchen, 1986).

Според  Вяч. Вс. Иванов голяма част от балто-славянските думи водят произхода си чрез хатския и хуритския езици.

www.inslav.ru/images/stories/pdf/1983_Ivanov_Istorija_nazvanij_metallov.pdf

Много кимеро-български думи са свързани с хурито-урартския език. Да не забравяме най-вече урартската дума "хини" (син, поданик) във формите „хони, хуни“. Урартската дума за оръжие  „шури” ( šurə) и близоста й с българската дума „шурей”, е също интересно съвпадение. Още по-интересно се оказва името на стария анатолийски слънчев бог „Истану” и българската дума „истина”. Това ме подтикна да сравня думата „дилом” от „Именникът на българските князе” с анатолийската дума за „змия” (илуян), а не с тюркската дума, чийто произход е очевидно месопотамски и посредник при усвояването й, е явно согдийската писменост, откъдето водят произхода си и орхонските тюркски руни. Същото може да се каже и за думата в „Именникът...” – „вери“, нейният произход е ВУРУНЦИМУ (ВУРУШЕМУ)  - т.е. „Слънце от Арина”, главна богиня на хетския пантеон, съпруга на Тару. Има аналог в „Именника на българските владетели” – „вери”. И при волжките-българи – „вараж, барадж“.

Очевидно главните прабългарски божества са се съхранили и до днес в българският фолклор и това са Коледа и Сурва.

Арменският късно-античен историк Мовсес Каланкантуаци пише, че хуно-българите почитат бог Куар като основно свое божество. Той посочва, че след VІ в. сред тях е проникнал от тюрките и култа към Тангри-хан, „който персите наричали Аспандиат“. „Если громогласное огненное сверкание молнии, обжигающее эфир, поражало человека или другое животное, то они считали, что это жертва, посвященная богу Куару, и служили ему. И еще почитаемому ими идолу какому-то, огромному и безобразному богу Тангри-хану, которого персы называют Аспандиат, приносили в жертву коней на кострах“ (Историята на Алуанк, кн. ІІ, гл. ХL).

 Кой е бог Куар (= Кубар, Сувар, Сурва) ? Той, заедно с Халди (= Коледа), е засвидетелствуван в урартския пантеон!!!

 "Среди урартских эпиграфических памятников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посвящении надписи царем какому-нибудь божеству.  Кроме этой формулы, в этих надписях иногда помещена также титулатура царя-посвятителя. Эти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посвящалась данная стела.

Большинство дошедших до нас таких стел посвящено верховному богу урартийцев — Халди, но имеются также стелы, посвященные богам Тейшеба (ЦУПМГ, 22), Шиуини (CICh, 85), Хутуини (CICh, 84). До сих пор были известны такие надписи, которые посвящены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Но оказывается, что имеется такая же стела-надпись, посвященная двум урартским богам. Это надпись на стеле царя Менуа, опубликованная в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, № 94). На стеле дважды повторяется одна и та же посвятительная надпись; начало этой надписи в транскрипции Леманн-Хаупта представлено в таком виде: [Dḫal-di-e e-ъ-ri-e Ime-nu-ъ-a-še I]iš-plu-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Леманн-Хаунта дается: Dḫal-di-[i-e e-ъ-ri]-e-i Ime-nu-ъ-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si ku[-gu-ni], т. е. «Богу Халди, владыке, Менуа сын Ипшуини эту надпись написал». Фотография с эстампажа этой надписи, опубликованная в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Леманн-Хауптом, нуждается в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке ясно читается вместо eurie («владыке») имя хорошо известного урартского бога Куера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Леманн-Хаупта), a quera. Итак, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [Dḫal-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ъ-a-še I]iš-p[u-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: Dḫal-di-[i-e] [D]qu-e-ra Ime-n[u-ъ-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni], т. е. «Богу Халди(и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера..." (Меликишвили Г.А. Урартоведческие заметки: V. Об одной урартской посвятительной надписи; Вестник древней истории, 1951, № 3).

image





Гласувай:
11
1


Вълнообразно


1. olivie - Не е така
24.06.2014 11:43
Метани е турска дума. Нашата си е поклони. И т.н. и т.н.
цитирай
2. letopisec - Това не е вярно. Метани, премятане си е българска дума...
24.06.2014 11:56
olivie написа:
Метани е турска дума. Нашата си е поклони. И т.н. и т.н.

цитирай
3. olivie - Не е така - траки и българи е едно и също
25.06.2014 11:21
А Орфизмът си е монотеическа религия.
цитирай
4. olivie - А и
25.06.2014 12:07
Мятам - хвърлям не е метан - поклон, нали?
цитирай
5. fenor - Драги приятелю къде си тръгнал да търсиш
25.06.2014 14:02
Сурва в тия дебри чужди и неизбродни. Сурва си е дума в българския езиков фонд с ясно и определено значение. Попитай старите и ще ти кажат че "сурва", "сура" значи млад, млада, нов, нова и в по отдалечен смисъл неопитен, суров и т.н. Най-често старинната дума е употребявана за така наричаното "младо слънце" една представа за прераждането на слънцето след зимното слънцестояне. Употребява се и за млада(сура) вода след топенето на снеговете през пролетта. Дълго време следя публикациите ти и ми прави впечатление упоритостта да подхвърляш на аудиторията едни и същи полувинчати съвпадения за които се търсят "високонаучни" лингвистични причини. Пък ако някой реши да търси ще намери много бързо прости и логични обяснения
цитирай
6. letopisec - Благодаря, че коментирате...Евредика богиня ли е? :-))))
25.06.2014 15:44
olivie написа:
А Орфизмът си е монотеическа религия.

цитирай
7. letopisec - Някой трябва да учка граматика, граматичка :-)) Ще дърпам уши...
25.06.2014 15:45
olivie написа:
Мятам - хвърлям не е метан - поклон, нали?

цитирай
8. letopisec - Стига, приятелю, с тези сури от Корана. Българското божество Кубар, Сувар, Сурва....няма нищо общо със сурите на Корана.
25.06.2014 15:47
fenor написа:
Сурва в тия дебри чужди и неизбродни. Сурва си е дума в българския езиков фонд с ясно и определено значение. Попитай старите и ще ти кажат че "сурва", "сура" значи млад, млада, нов, нова и в по отдалечен смисъл неопитен, суров и т.н. Най-често старинната дума е употребявана за така наричаното "младо слънце" една представа за прераждането на слънцето след зимното слънцестояне. Употребява се и за млада(сура) вода след топенето на снеговете през пролетта. Дълго време следя публикациите ти и ми прави впечатление упоритостта да подхвърляш на аудиторията едни и същи полувинчати съвпадения за които се търсят "високонаучни" лингвистични причини. Пък ако някой реши да търси ще намери много бързо прости и логични обяснения

цитирай
9. fenor - Какви "сури от Корана" са те поблазнили, Приятелю,...
25.06.2014 17:23
... ти чувал ли си въобще за българска народна култура, знаеш ли благословията "Сурва година, весела година", която децата изричат и до днес с дряновата суровакница в ръка по Нова година. Много далеч си се отнесъл, приятелю, върни се в нормалния свят. А сура вода българите и до днес наричат младата снежна вода със сивозеленикав цвят, която тече в реките при бавното стапяне на снеговете. Освен това "суров" и сега е жива дума и освен в обикновения смисъл за обозначаване на несготвени продукти се използва като синоним на човек млад и неопитен. Често казваме "суров си друже", вместо да обясняваме на човека че е зле осведомен. Така, че не ни бъркай с турци, тюрки и тюркюти, които иначе са си нормални исторически етноси. Както и с хуните, за които е спорно дали са точно етнос или временно име на многоплеменен съюз. С всички тях имаме само епизодични общи периоди в историята... за съжаление! Бъди здрав !
цитирай
10. olivie - А Хермес бог ли е?
25.06.2014 17:46
letopisec написа:
olivie написа:
А Орфизмът си е монотеическа религия.


Орфизмът е Херметична, монотеична религия.
цитирай
11. letopisec - :-)))) А Дионис виночерпеца на Хермес ли е?
26.06.2014 08:43
olivie написа:
letopisec написа:
olivie написа:
А Орфизмът си е монотеическа религия.


Орфизмът е Херметична, монотеична религия.

цитирай
12. letopisec - Да, приятелю, Сурва е българо-кимерийска традиция: Куар, Кубар, Сувар, Сурва...
26.06.2014 08:48
fenor написа:
... ти чувал ли си въобще за българска народна култура, знаеш ли благословията "Сурва година, весела година", която децата изричат и до днес с дряновата суровакница в ръка по Нова година. Много далеч си се отнесъл, приятелю, върни се в нормалния свят. А сура вода българите и до днес наричат младата снежна вода със сивозеленикав цвят, която тече в реките при бавното стапяне на снеговете. Освен това "суров" и сега е жива дума и освен в обикновения смисъл за обозначаване на несготвени продукти се използва като синоним на човек млад и неопитен. Често казваме "суров си друже", вместо да обясняваме на човека че е зле осведомен. Така, че не ни бъркай с турци, тюрки и тюркюти, които иначе са си нормални исторически етноси. Както и с хуните, за които е спорно дали са точно етнос или временно име на многоплеменен съюз. С всички тях имаме само епизодични общи периоди в историята... за съжаление! Бъди здрав !


Радвам се, че вече си възприел моята теория, че няма народ с име "хуни", а това име е име на съюз. Самото име идва от урартски "хини" и така урартите са наричали кимерийците. Благодаря!
цитирай
13. fenor - Да, приятелю, след "твоята теория" за хуните...
26.06.2014 09:42
... светът е във възторг. Надявам се че имаш и подходяща теория за ползата от топлата вода, както и за изоблената форма на колелото и предимствата пред плазите на шейната, на която все още се возиш по коловозите на историята. Ставаше дума за прецизността в анализа, особенно в лингвистичните изследвания на отдалечени във времето езикови и етнически връзки. Обикновено се тръгва от близкото към далечното, а не обратно. Желая ти успех!
цитирай
14. letopisec - Объркал си се приятелю, теорията за хуните от Европа, които не са от Средна Азия, е на американския проф. Хелфън.
26.06.2014 10:02
fenor написа:
... светът е във възторг. Надявам се че имаш и подходяща теория за ползата от топлата вода, както и за изоблената форма на колелото и предимствата пред плазите на шейната, на която все още се возиш по коловозите на историята. Ставаше дума за прецизността в анализа, особенно в лингвистичните изследвания на отдалечени във времето езикови и етнически връзки. Обикновено се тръгва от близкото към далечното, а не обратно. Желая ти успех!

цитирай
15. fenor - Съжалявам, приятелю, че те принудих ... да се оправдаваш!
26.06.2014 12:02
Кой се е объркал аудиторията ще прецени. Може да си "летописец" на средноазиатските племенни истории, но не си софист, а риториката е хлъзгава почва. Можеше да си спестиш закачката за колелото и шейната, ако не беше прибавил към "теорията за името хуни" местоимението "моята". То е повече от ясно, че не е твоя, пък и ти си го споделял вече. Припомни си по-горе едно от значенията на "суров". Весел ден!
цитирай
16. letopisec - Благодаря, че коментирате...
27.06.2014 04:11
fenor написа:
Кой се е объркал аудиторията ще прецени. Може да си "летописец" на средноазиатските племенни истории, но не си софист, а риториката е хлъзгава почва. Можеше да си спестиш закачката за колелото и шейната, ако не беше прибавил към "теорията за името хуни" местоимението "моята". То е повече от ясно, че не е твоя, пък и ти си го споделял вече. Припомни си по-горе едно от значенията на "суров". Весел ден!

цитирай
17. letopisec - Разбира се, че не съм софист. Има си хас да каламбуря думи. Вашата диалектика, приятелю, е отрицание на отрицанието. Дано риторичността да Ви е от полза. Лек де
27.06.2014 08:52
fenor написа:
Кой се е объркал аудиторията ще прецени. Може да си "летописец" на средноазиатските племенни истории, но не си софист, а риториката е хлъзгава почва. Можеше да си спестиш закачката за колелото и шейната, ако не беше прибавил към "теорията за името хуни" местоимението "моята". То е повече от ясно, че не е твоя, пък и ти си го споделял вече. Припомни си по-горе едно от значенията на "суров". Весел ден!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9757004
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3299
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ