Прабългарите не са били монотеисти, вярвали са в много божества, които били олицетворение на природните стихии. Основните култове са почитани около скали, капища и в свещените гори.

В много от българските думи е съхранен спомен за култови домашни предмети. Един от тях е „хурката“, чието име е запазило спомена за древните хури. Това предположение се потвърждава и от българската дума „метани“ (поклони), съхранила в значението си другото название на хурите, т.е. името митани.

Хурито-урартската култура оказва влияние не само на гръко-тракийските божества, но и на кимеро-българите, чиято древна държава Гамирая е била през ІХ в. пр.н.е. на север от Урарту.

Влиянието, което хуритския божествен пантеон оказва на хетската и древногръцката митологии, е посочено отдавна. От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние.

Ето защо е добре да кажем нещо и за произхода на хурито-урартския език. Днес сред езиковедите се смята за доказано родството на хурито-урартския с древните източно-кавказки езици. Урартурската дума  bedә "страна" — изт-кавк.  *p"VdV "id."; xyp. fвvanә  "гора",  урарт.  vвvвnә "id."  (с удвояване) — изт-кавк. *f˙anV "id."; xyp.  tвlә "дърво" — изт.-кавк. *t˙wāl1ỹ1) "талпа’; хур. ŝawalә  "година" (ср. с диал. бълг. "сабале"),  урарт.  šвlә "id." — изт.-кавк.  *swyrHo "id."; хур.  ḫill - "говоря" — изт.-кавк. *HīḉḉV-3)  "id."; хур. ukrә "крак", урарт. qurә — изт.-кавк. *ḳwirV "id."( I. M.  Diakonoff,  S. A.  Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. Mьnchen, 1986).

Според  Вяч. Вс. Иванов голяма част от балто-славянските думи водят произхода си чрез хатския и хуритския езици.

www.inslav.ru/images/stories/pdf/1983_Ivanov_Istorija_nazvanij_metallov.pdf

Много кимеро-български думи са свързани с хурито-урартския език. Да не забравяме най-вече урартската дума "хини" (син, поданик) във формите „хони, хуни“. Урартската дума за оръжие  „шури” ( šurə) и близоста й с българската дума „шурей”, е също интересно съвпадение. Още по-интересно се оказва името на стария анатолийски слънчев бог „Истану” и българската дума „истина”. Това ме подтикна да сравня думата „дилом” от „Именникът на българските князе” с анатолийската дума за „змия” (илуян), а не с тюркската дума, чийто произход е очевидно месопотамски и посредник при усвояването й, е явно согдийската писменост, откъдето водят произхода си и орхонските тюркски руни. Същото може да се каже и за думата в „Именникът...” – „вери“, нейният произход е ВУРУНЦИМУ (ВУРУШЕМУ)  - т.е. „Слънце от Арина”, главна богиня на хетския пантеон, съпруга на Тару. Има аналог в „Именника на българските владетели” – „вери”. И при волжките-българи – „вараж, барадж“.

Очевидно главните прабългарски божества са се съхранили и до днес в българският фолклор и това са Коледа и Сурва.

Арменският късно-античен историк Мовсес Каланкантуаци пише, че хуно-българите почитат бог Куар като основно свое божество. Той посочва, че след VІ в. сред тях е проникнал от тюрките и култа към Тангри-хан, „който персите наричали Аспандиат“. „Если громогласное огненное сверкание молнии, обжигающее эфир, поражало человека или другое животное, то они считали, что это жертва, посвященная богу Куару, и служили ему. И еще почитаемому ими идолу какому-то, огромному и безобразному богу Тангри-хану, которого персы называют Аспандиат, приносили в жертву коней на кострах“ (Историята на Алуанк, кн. ІІ, гл. ХL).

 Кой е бог Куар (= Кубар, Сувар, Сурва) ? Той, заедно с Халди (= Коледа), е засвидетелствуван в урартския пантеон!!!

 "Среди урартских эпиграфических памятников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посвящении надписи царем какому-нибудь божеству.  Кроме этой формулы, в этих надписях иногда помещена также титулатура царя-посвятителя. Эти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посвящалась данная стела.

Большинство дошедших до нас таких стел посвящено верховному богу урартийцев — Халди, но имеются также стелы, посвященные богам Тейшеба (ЦУПМГ, 22), Шиуини (CICh, 85), Хутуини (CICh, 84). До сих пор были известны такие надписи, которые посвящены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Но оказывается, что имеется такая же стела-надпись, посвященная двум урартским богам. Это надпись на стеле царя Менуа, опубликованная в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, № 94). На стеле дважды повторяется одна и та же посвятительная надпись; начало этой надписи в транскрипции Леманн-Хаупта представлено в таком виде: [Dḫal-di-e e-ъ-ri-e Ime-nu-ъ-a-še I]iš-plu-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Леманн-Хаунта дается: Dḫal-di-[i-e e-ъ-ri]-e-i Ime-nu-ъ-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si ku[-gu-ni], т. е. «Богу Халди, владыке, Менуа сын Ипшуини эту надпись написал». Фотография с эстампажа этой надписи, опубликованная в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Леманн-Хауптом, нуждается в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке ясно читается вместо eurie («владыке») имя хорошо известного урартского бога Куера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Леманн-Хаупта), a quera. Итак, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [Dḫal-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ъ-a-še I]iš-p[u-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: Dḫal-di-[i-e] [D]qu-e-ra Ime-n[u-ъ-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni], т. е. «Богу Халди(и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера..." (Меликишвили Г.А. Урартоведческие заметки: V. Об одной урартской посвятительной надписи; Вестник древней истории, 1951, № 3).

Метани е турска дума. Нашата си е поклони. И т.н. и т.н.

А Орфизмът си е монотеическа религия.

Мятам - хвърлям не е метан - поклон, нали?

Сурва в тия дебри чужди и неизбродни. Сурва си е дума в българския езиков фонд с ясно и определено значение. Попитай старите и ще ти кажат че "сурва", "сура" значи млад, млада, нов, нова и в по отдалечен смисъл неопитен, суров и т.н. Най-често старинната дума е употребявана за така наричаното "младо слънце" една представа за прераждането на слънцето след зимното слънцестояне. Употребява се и за млада(сура) вода след топенето на снеговете през пролетта. Дълго време следя публикациите ти и ми прави впечатление упоритостта да подхвърляш на аудиторията едни и същи полувинчати съвпадения за които се търсят "високонаучни" лингвистични причини. Пък ако някой реши да търси ще намери много бързо прости и логични обяснения

... ти чувал ли си въобще за българска народна култура, знаеш ли благословията "Сурва година, весела година", която децата изричат и до днес с дряновата суровакница в ръка по Нова година. Много далеч си се отнесъл, приятелю, върни се в нормалния свят. А сура вода българите и до днес наричат младата снежна вода със сивозеленикав цвят, която тече в реките при бавното стапяне на снеговете. Освен това "суров" и сега е жива дума и освен в обикновения смисъл за обозначаване на несготвени продукти се използва като синоним на човек млад и неопитен. Често казваме "суров си друже", вместо да обясняваме на човека че е зле осведомен. Така, че не ни бъркай с турци, тюрки и тюркюти, които иначе са си нормални исторически етноси. Както и с хуните, за които е спорно дали са точно етнос или временно име на многоплеменен съюз. С всички тях имаме само епизодични общи периоди в историята... за съжаление! Бъди здрав !

Орфизмът е Херметична, монотеична религия.

Радвам се, че вече си възприел моята теория, че няма народ с име "хуни", а това име е име на съюз. Самото име идва от урартски "хини" и така урартите са наричали кимерийците. Благодаря!

... светът е във възторг. Надявам се че имаш и подходяща теория за ползата от топлата вода, както и за изоблената форма на колелото и предимствата пред плазите на шейната, на която все още се возиш по коловозите на историята. Ставаше дума за прецизността в анализа, особенно в лингвистичните изследвания на отдалечени във времето езикови и етнически връзки. Обикновено се тръгва от близкото към далечното, а не обратно. Желая ти успех!

Кой се е объркал аудиторията ще прецени. Може да си "летописец" на средноазиатските племенни истории, но не си софист, а риториката е хлъзгава почва. Можеше да си спестиш закачката за колелото и шейната, ако не беше прибавил към "теорията за името хуни" местоимението "моята". То е повече от ясно, че не е твоя, пък и ти си го споделял вече. Припомни си по-горе едно от значенията на "суров". Весел ден!