Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2014 10:37 - Българското християнство през 865 г. между Изтока и Запада.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 9596 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 17.03.2014 11:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Българският църковен въпрос през призмата на богословският спор между Изтока и Запада за filioque.

image

През 865 г. българският княз Борис І приема за официална държавна религия в неговата държава  християнството.

image

Дали в основата на неговото решение стои верски или дипломатически мотив? Вероятно и двете. Разрастването на българската държава, чиито граници на запад опират до Франкската християнска империя, а на изток до Византийската християнска империя, несъмнено са дали основание на Борис І да оцени каква трябва да е в религиозно отношение неговата държава, за да оцелее в Европа като трета сила.

image

          Борис си е давал сметка, че Църквата е нещо различно от езическите религиозни институции и се различава съществено от персийския жречески институт, където жреците участват в политиката единствено, ако е застрашено статуквото на ортодоксалността им, както е било по времето на маздакизма в Персия през V в.
 Църквата, като религиозен държавен орган, е била носител на мисионерство още от времето на Константин Велики през ІV в., което съществено се различава от апостолското мирно мисионерство дотогава. След ІV в. църковното мисионерство се налага със средствата на държавно-военния апарат и това е било много ясно за българския цар.

image

image
До Борис І българите налагат военната си воля на огромни територии, но само военният гений не успява да създаде устойчивост на териториите им. Атила и неговата хуно-българска империя са пример как една огромна империя от Средни Дунав до Кавказ зависи само от военния гений на един човек.  Неслучайно още Орган към 629 г. решава да наруши династичното право и предоставя своя трон на Велика България на племенника си Кубрат, а собствената си роля виждал, според волжко-български легенди, в духовната власт. Ние малко знаем, но е факт, че именно Орган и Кубрат, които са християни от 619 г. (Бревиария от ІХ в. на Никифор), започват процеса  на една промяна, която едва Борис І прилага окончателно. Колко далновиден като държавник е бил цар Борис І, става ясно от факта, че само 230 г. след като българите приемат християнството, т.е. през 1095 г., е обявен първия кръстоносен поход. Целта на кръстоносните походи, както знаем, е била да освобождават „светите земи от неверници” и независимо, че основната „света земя” за тях е била Йерусалим, на територията на България е било също пълно със „свети земи”, които са част от църковната история. Ако България в началото на ХІ в. не бе християнска, тя вероятно щеше да е обект на „атака срещу неверниците”, видно от факта, че четвъртия кръстоносен поход (1202-1204), възприема за „неверници” дори православните християни, след схизмата от 1054 г. и кръстоносците превземат Константинопол.

image

       Как се стига до тази схизма и каква роля играят българите?

image
Въпреки, че към 864 г. няма сблъсък между Изтока и Запада, българският цар Борис І и неговите съветници много добре знаят не само християнските постулати, канони и администрация, но и неписаните закони в църквата. Борис се обръща едновременно към папата и константинополския патриарх по въпроса за вярата, което показва, че хода му е дипломатически. Константинополската катедра е една от най-младите, но поради факта, че източния император е там, тя има неписан статут като най-важна за Изтока, независимо, че Йерусалимската, Александрийската и Антиохийската са много по-стари и престижни, относно самата вяра. На Запад е ясно – Рим. Ако интереса на Борис І беше само верски, той можеше да се обърне към Йерусалимската катедра за съвети по вярата, там е най-престижното място. Интересът на Борис І е бил обаче дипломатическо-верски, а не верско-дипломатически…

 На папа Николай са изпратени едни проформа въпроси, на които отговаря библиотекаря Анастасий Библиотекар в т. нар. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите" (Борис I). Замисълът на Борис І с тези въпроси до папата, е бил единствено да повдигне проблема за създаването на християнски диоцез с името „България” и ръкополагането на български архиепископ, дори и да не е българин, каквото е желанието на Борис за Формоза Портуенски.
 
Папата, който умира през 867 г. недооценява какво се случва в Европа, понеже не познава българите, а Анастасий отговаря на Борис І все едно пише на неграмотни кой е Христос и що е християнството…

 Обаче Константинополския патриарх Фотий (857-867 и 877-886)  много добре схваща за какво иде реч, предвид желанието на българите да станат християни. Включването на всесилните българи като християни под юрисдикцията на Неговата катедра, е всъщност господство над целият ойкумен и това не е пресилено. И Фотий решава не само да приобщи българите към Константинопол, но и да обедини всички източни църкви срещу Рим, с което окончателно да реши въпросът за йерархичното първенство на Константинополската катедра в християнския ойкумен.

В нарочно писмо от 867 г. Фотий уведомява всички източни патриарси, че латинските духовници в България (866 г.) проповядват ерес и то не каква да е, а Филиокве/Filioque, т.е. променят богословската формула на светая-светих на християнството -  Никео-цариградския символ на вярата.

image

Наистина, по онова време Рим още не е приел официално филиокве, но в Испания е прието и папата си мълчи.

Фотий се изживява като нов Василий Велики и пита източните патриарси какво ще стане с тия нови чеда на Църквата българите, ако изначално латинските духовници ги покварят?
ia700202.us.archive.org/8/items/bulgarskistarini05bulguoft/bulgarskistarini05bulguoft.pdf
В този момент Фотий спечелва за своята „българска кауза” всички източни патриарси и на свикания през 867 г. Църковен събор, не само е анатемосан папа Николай І, но на българите на Борис І им е дадено всичко, което искат, само и само да не ходят на запад при папата.

Старият Илирийски диоцез е преименуван на „Български”, а новата поместна Българска църква получава архиепископ.

От страна на римската църква на събора от 867 г. не присъства никой.

В Рим през юни 869 г. е свикан събор от новият папа Адриан (867-872 гг.), който приема, че папата може да съди всеки, а него никой. Материалите от събора от 867 г. са унищожени, след като са занесени в Рим от посланици на новия източен император Василий Македонец.
 
Фотий е отлъчен от Църквата от папата, но – както пише големият руски богослов от края на ХІХ в. В.В.Болотов – „въпросът с юрисдикцията на България, съборът така и неразрешил в полза на папата, независимо, че имало специално послание на папата до новия патриарх Игнатий да остави България”.

image

Игнатий се опънал и вероятно, ако не била смъртта на папа Адриан през 872 г., го чакало отлъчване, подобно Фотий…



Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. letopisec - Филиокве променя богословието в логическо-силогистичен томизъм и това е крах за християнската ученост.
17.03.2014 11:57
Загубата на ипостасната интерпретация на аристотеловата метафизика (приносът на Василий Велики), е очевидна след filioque (ХІ век), когато латинското понятие за субстанция става тъждествено на метафизическото понятие за същност.

Каква загатка се крие във Василиевото понятие за ипостас?

Василий Велики не прави нищо друго, освен да „разконспирира”, че аристотеловото понятие за „при-рода” е понятие само за общ, родов опит. Метафизиката няма учение за битийното присъствие на единичното, тя го възприема само „по число” в битие, а ако то трябва да има „същност”, тогава не е единично, а родово понятие.

Кападокийското учение съзнава, че аристотеловото понятие за същност не може да даде понятие за монотеистичната „божествена природа”, понеже е онтологично. За да се придвижи онтологията на нова степен, е необходимо да се придвижи в нова светлина и нейният метафизически познавателен апарат.



Може да кажем, че „втора философия” на Аристотел при василиевата интерпретация става „първа”, понеже отговора, който Василий Велики дава за понятието „божествена същност”, не е логически, а онтологичен.

Арий и Евномий са логически богослови, докато кападокийците изхождат от онтологичната проблематика и я решават, като до Аристотеловото „учение за същност”, поставят едно ново „учение за ипостас”.

Ипостасното богословие, в този смисъл, не е само догматичен, но и интелектуален въпрос.

Василиевото богословие задълбочава интелектуалната основа на християнското мислене. На същото това християнство, което забравя метафори като „новия Адам”, но не забравя метафизическата категория за „същност” /ousia/, която тресе богословското мислене през целия ІV век.

Да се смята, че началото на източното богословие е платонистично, е изключително непрофесионално.

Василиевото понятие за ипостас няма нищо общо и с философията на Плотин. То се заражда от метафизиката на Аристотел и има за цел полемично да докаже, че фигури като Арий и Евномий не богословстват, а силогистицират метафизични съждения.

Кападокийското богословие открито признава, че догматиката е поставила още от времето на Ориген пред себе си онтологичен въпрос, който е крайно време да се разреши.

Божествената същност е само „родов отговор” на въпроса за Бог, докато Светата Тоица е Откровение пред битието и следователно нейното познание изисква богословско учение за битието.

Яснотата на фундамента на онтологичния въпрос дава и начина на решението му, без да се изостави интелектуалната семантика на метафизическото понятие за същност, а чрез обявяване на недостатъчното в него, което не може да репрезентатира новият християнски божествен въпрос.
Въплътената природа на Иисус Христос е преди всичко ипостасна величина, а едва след това е същност на човешката природа (страда, пие, уморява се). Ипостасната величина е сотирологична (спасителна) за човешката същност.

Душевно и физически е болна същността на човешката природа, докато ипостасността на човешката природа, е преход от същност към ипостас, от родовата обвързаност към личността на Спасителя.

Човешката личност е въ-ипостастяваща се към личността на Спасителя и това православно значение за личност е първата хуманитарна и екзистенциална заявка към онтичното.

Човек е „човек во-Христе”, в тази максима има послание, че човековостта е в опита на битието, което Христос домострои.
цитирай
2. ivoki - ПРЕКРАСНО ! БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ. ...
17.03.2014 13:46
ПРЕКРАСНО !
БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ. МНОГО ОТ ТОВА ГО ЗНАЕХ, НО НЕ ТАКА ПРЕКРАСНО НАПИСАНО С ПОДРОБНОСТИ.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ , МОИТЕ БЛАГО ДАРЕНИЯ !
цитирай
3. letopisec - Благодаря...
17.03.2014 14:43
ivoki написа:
ПРЕКРАСНО !
БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ. МНОГО ОТ ТОВА ГО ЗНАЕХ, НО НЕ ТАКА ПРЕКРАСНО НАПИСАНО С ПОДРОБНОСТИ.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ , МОИТЕ БЛАГО ДАРЕНИЯ !

цитирай
4. mominasylza - Здравете,
17.03.2014 20:13
Искам да Ви попитам, какво всъщност става с Магнаурската школа.Има ли някакви запазени документи или археологически запазени паметници ,които да дават някаква информация. Какво се е учило там? И още, Когато селджукските турци превземат Константинопол, какво става с архивите /доколкото ги е имало/на Византийската империя.Остават при султана или рицарите ги вземат със себе си към Фландрия и Франция? Има ли някаква информация? Поздрави
цитирай
5. letopisec - Привет...
17.03.2014 22:06
mominasylza написа:
Искам да Ви попитам, какво всъщност става с Магнаурската школа.Има ли някакви запазени документи или археологически запазени паметници ,които да дават някаква информация. Какво се е учило там? И още, Когато селджукските турци превземат Константинопол, какво става с архивите /доколкото ги е имало/на Византийската империя.Остават при султана или рицарите ги вземат със себе си към Фландрия и Франция? Има ли някаква информация? Поздрави


През 2005 г., по време на посещението ми в Истанбул, се снимах през руините на Магнаурската школа, останките й са близко до църквата Св. София. След падането на Константинопол под Османска власт, цариградската патриаршия продължава да действа, макар и номинално и именно цариградския патриарх е попечител на всички християни, преустановено е съществуването на Търновската патриаршия, откъдето е съхранена една легенда, открита от М. Арнаудов за главнята, която забил един османец и казал, че от руините на Търново ще стане град, ако тая главня стане фиданка. Според легендата станала мощно дърво...Така че цариградската фенерска патриаршия не само е съхранила техните стари архиви, но и по сведения на будни българи, гръцките владици по българските земи са изгаряли или преработвали за палимпсести българските архиви и стара книжнина...
цитирай
6. voulgaros - Г-н Милчерв. . . . . жената Ви пита ...
20.03.2014 00:18
Г-н Милчерв.....жената Ви пита Конкретно за архива на Магнаура..

ВИЕ И ОТГОВОРИХТЕ ПО КОРЕННО ДРУГА ТЕМА, НЕЗАСЯГАЩА КОНКРЕТНО ШКОЛАТА ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ.

ТА И АЗ ВИ ПИТАМ....ЗНАЕТЕ ЛИ НЕЩО....САМО И КОНКРЕТНО ЗА АРХИВИТЕ ОТ МАГНАУРА. ??

А НЕ ЗА НЯКАКВИ ИЗМИСЛЕНИ И СМЕШНИ ЗА МЕН ОБВИНЕНИЯ, КОИТО СТЕ НАПИСАЛ КАТО ОТГОВОР.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10265095
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3305
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ