През 507 г. епископ Енодий пише панагерик за Теодорих от Амалите, възхвалявайки го, че е победил българи, като изрично пише, че този народ не е бил побеждаван до победата на Теодорих. „На него до теб принадлежеше всичко, което той искаше”, пише патетично Енодий.

 

           Касиодор в своята Готска хроника (ок. 519/530 г.) под  504 г. е записал: „В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум”. И още: „Пълководецът Толвин в младостта си участва в сирмийският поход, изпита триумфът над хуните, в числото на тези народи и обрече на смърт българите, страшни по цялата земя.”

 

           Цитатът „Италия отново овладя Сирмиум” има смисъл  единствено, ако Мавро Орбини правилно е преписал от Касиодор, че първият път, когато „Италия си възвърнала Сирмиум”, е по времето на Теодосий Велики през 390 г.

         „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І  (ум. през януари 395 г. - бел.К.М.); след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).

Тедосий Велики

                   Когато в началото на VІ в. Касиодор решава да изчисти образа на остроготите като хунски народ, той смело въвежда на мястото на неопределеното съюзническо име „хуни”, името на народа, известен като „българи” и пише, че българите  воюват през 390 г. с Теодосий Велики при Сирмиум (а от другите източници знаем, че това са просто хуните).

           Както виждаме, дейността на Касиодор за подмяна на съюзническото име „хуни”, все още тегнещо над остроготите, с етнонимът на българите, не е случаен план, а има своя произход още при панагерика на епископ Енодий.

     Няма никакви други сведения, освен от хунското минало, че до началото на VІ в. на българите е „принадлежало всичко”, както пише епископа...

             В тази „готска линия” се включва плахо и Йордан, сам признаващ, че е недостатъчно грамотен. Той явно не може да се справи с учената витиеватост при Касиодор, ето защо споменава за „българи” едва при пост-атиловите хуни. Но в този откъс, съвсем в духа на Касиодор, вметва, че българите били онези, с които „бяхме наказани заради нашите грехове”. Тоест, Йордан приписва на българите старият атилов образ за „бичът Божий”.

      От една страна, говори за тях по времето на пост-атиловите хуни, от друга страна пише за понесени наказания от страна на българите, а от трета въобще не пише в своята „Готската история” (за разлика от съчинението му за римската), че българи са воювали с готи (?).

            „Готската линия” през VІІІ в. е продължена от Павел Дякон, апологет на Касиодор, в неговата „Лангобардска история”, който твърди, че няколко поколения преди времето на Одоакър, старите лангобарди са атакувани от българи и е пленена дъщерята на краля.

            Павел Дякон отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през нощта го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен.

И така, какъв е извода?

Българите са били основният народ, но не единствен, във военният съюз известен ни като „хуни“.

 Няма отделен народ хуни, за такъв не упоменава нито Амиан Марцелин през ІV в., нито Псевдо-Захарий Ритор през средата на VІ в., а Прокопий Кесарийски от същият VІ в. направо си пише, че две кимерийски племена създават хунския съюз…

Касиодор е имал за задача да напише история на готите и неговата цел е била да избегне срамният факт, че остроготите, от които е и амалският род на Теодорих Велики, са били хунски народ до 455 г. и дори през 451 г. са воювали срещу визиготи под знамената на Атила в Каталунската битка. 



    За целта Касиодор заема удобното сведение на Енодий, който първи в панагерика си към Теодорих е прехвърлил хунското съюзническо минало само върху българите („На него до теб принадлежеше всичко, което той искаше”) и продължава тази линия, като вместо „хуни“ нарича враговете от 390 г. на византийския император Теодосий Велики, само „българи“. Павел Дякон, който боготвори Касиодор, продължава в тоя дух и дори смята, че „първият лангобардски крал“ е убит от българи, а не от хуни…

И така, сега вече ни става ясно, че в момента, в който Касиодор се заема да напише готска история, той за да оневини (!) хунското миналото на остроготите, решава да посочи ясно „българите“ като народа в ядрото на хунската съюзническа империя, които са отговорни изобщо за хунската история и произход…
      Йордан пък ни е оставил доста текстове, заети от Касиодор, където наивно последният оправдава остроготите, че са избивали визиготи през 451 г., с довода, че били..."роби на Атила" ???

 

Мавро Орбини, Семир Османагич, Нутрудинов, Д-р Боцкан, поп Койчо... нема ли да добавиш и Борат към списъка на авторитетите, които ползваш...

Като става дума за Йордан/Jordanes, ето какво пише той по времето на Юстиниян (551 г. н.е.) в GETICA 37: латинския текст : "... fortissima, frugum ignara, quae pecoribus et venationibus victitat, ultra quos distendunt supra mare Ponticum Bulgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecerunt, hinc iam Hunni quasi fortissimorum gentium fecundissimus cespes bifariam populorum rabiem pullularunt. ..." и в превод (но не от заклет преводач) "По-далеч и над морето Понт са живелищата на българите, добре познати от направените ни неправди, поради греховете ни. А от там са и хуните, които са най-плодовитият израстък от всички най-силни племена, разпрострели свирепостта си върху народите". Характерно за повествованието му е, че когато пише за Атила, Гермнарих и разпада на техните държави споменава хуни, а когато пише за събитията по негово време споменава за българи заедно с анти и склавени. Прокопий. Агатий и Менандър (100 години преди Иордан) никъде не пишат за българи, но за същите местоживелища по времето на Иордан описват кутригури, утигури, сабири и т,н."

В основни части хрониката на Касиодор днес се възстановява на базата на Йордан, който сам си признава, че е заемал от Касиодор. Не се знае обаче кога е загубена точно хрониката на Касиодор. През 1600 г. Мавро Орбини пише, че ползва от нея...Това е Натанчик...

мавро орбини е късен папищяшки провокатор, за да има хисторияеска стойниост и инструмент за алагане на славяската доктрина от защитника на славшните ватикан, к/то не използва хроники а си прави компилации тип психоапата боцман бул долина гард охрана


(Йорданес както и всеки друг писали хроники и др под са посояили съвестно аторитетите които са използвали Така наприемр за да си проумеев безмислицата и злонамереността ти в коментара ти " сам си признава, че е заемал от Касиодор" следва да ди е ясно че прояутите описания за двора на атила от още по прочутия Приск Тракиец не съществуват никъде а са само част от фантазията на Хорданес , където той твърди яе това било написано от некъф Приск тракиец големата работа за периода

Така приписвайки му своите неща той полуяава леегитимост за работата си ха ха ха Повод за осиране и избиране "хрониката " на Нутрудинов
за изтояник

лунатик
Е и ?

Какво следва от това и какво доказва това - осиране на Йорданес по ветеринарно медицинскиш метод на психопата боцман защото Орбини бил писал ха ха х аследван от нутрудининов

да ти бъ ф афтуритетите за хисторито

добави си и фцата серафимоф ха ха ха това ти е метода орбини



кога се дипломираш кат инж ?

инж letopisec,
когато използваш своите псевдо литературни източници от 17-20 век за История, независимо от това колко нависоко в хранителната верига на Науката са те според теб и другите "учени" и тва го екстраполираш в девети век -пети век и го представяш за История се легитимираш, като Лунатик

Метастазите на профанщината са стигнали до там, че е Денка е изолирала гена на инж.
ха ха ха