Йордан пише De origine actibusque Getarum, повече известна като Getica, през 551 г. и основно ползва като источник готската хроника на Касиодор (487-583), завършена до 530 г., а така също осемтомната история на Приск Панийски (ум. ок. 477 г.).

     В своя труд  Йордан дава сведения за заселване на хуни на Балканите „по негово време“.

   Според  Йордан, по негово време (т.е. около 551 година, когато пише своя исторически труд) имало хуни, заселени във Византия, които той нарича „сакромонтизи и фосатизи”.         В това свое съобщение Йордан  отъждествява две, хронологично раздалечени заселвания на хуни във Византия.



       Около 457/8 г. (с възцаряването на Лъв) и рухването на Хунската империя в централна Европа, хуни са поселени в региона на гр. Лом до р. Вит на изток.



    Тези хуни, Йордан нарича „фосатизи”, от римското понятие за „военен лагер”.

   Те са заселени от Лъв с традиционната римска уговорка да защитават военно земята и да не пропускат на юг външни врагове. Така те играят ролята на „фосатизи” (преден военен лагер на Византия).

      Що  се отнася обаче до ония хуни, които Йордан нарича „сакромонтизи”, това име е неточно предаване от него на византийския топоним „Стримон” (областта на заселване е  по поречието на р. Струма, МАКЕДОНИЯ, около превала между планините Рила и Пирин, в дн. България - б.м.), където хуни са заселени обаче не по времето на Лъв, а по времето на Юстиниан І, т.е. след 527 година.





     Но Йордан по принцип е прав за наличието там на хуни-сакромонтизи (чети: стримони), тъй като „по негово време”, т.е. към 551 година, те вече са там.

За същите времена, територии и за заселването им, но с българи, има записана приписка-съобщение с български произход във Ватиканския препис на Хрониката на Константин Манасий (Синопсис хроники) от преводача й "попъ Филипъ". С червено мастило е записал, че българите заемат земята на юг от Дунав от Видин и на запад до Драч (сегашния Дурас). Заслужава допълнително да се отбележи, че Йордан в своята Getika има текст, с който той съобщава, че хуните тръгват от земята на българите. Така излиза, че тези наричани от Йордан "хуни-сакромонтизи" и "хуни-фосатизи" не са друго освен българи.

В допълнение на написаното от sandlih, ето и едно цитатче по ГИБИ (или христоматия не помня) от хрониката на Михаил Сирийски: „По това време [управлението на император Маврикий 582-602 г., б.м.] трима братя излезли от Вътрешна Скития... на брой 30 000 души..., дошли до реката Танаис (Дон), която излиза от езерото Меотида (Азовско море) и се влива в Понтийско море (Черно море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите по брега на Азовско и Черно море, които в това време били византийски владения), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той преминал реката Танаис по посока към Дунав, който също се влива в Понтийско море. Той помолил Маврикий да му даде една област, за да се заселят и да станат съюзници на ромеите... Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени от тях (ромеите) българи.”
Това разбира се е особено фешън превода (със съпътстващите удобни съкращения и още по-удобни пояснения в скобички), та ето как завършва абзаца свързан с българите в "Хрониката": "l'epoque d'Anastas Ils habiterent la et furent une garde pour les Romains. Ils furent appeles par ceux ci : Bulgares". Демек още по времето на Анастасий, на Балканите има едни военизирани общности (федерати), които ромеите изполват за стражи и тез общности са наречени - българи. Редовете на тез "българи" са попълвани периодично от скитски - какъвто е случая с 10 000 скити, хунски а защо не и тюркски племена.

Много детски писания ...

Не бива да се оставя с впечатление, че в годините преди 500 от н.е. няма други източници, които изрично споменават за Българите. Ето част от Chonicon на Марцелин Комес (Комита) за 499 г. от н.е.:"(A. C. 499.) Ind. VII, Joanne Gibbo solo cos. Aristus Illyricianae ductor militae cum XV millibus armatorum, et cum DXX plaustris armis ad praeliandum necessariis oneratis, contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium consertum, ubi plus quam IV millia nostrorum, aut in fuga, aut in praecipitio ripae fluminis interempta sunt. Ibique Illyriciana virtus militum periit, Nicostrato, Innocentio et Aquilino comitibus interfectis. Hoc anno ingens terraemotus Ponticam concussit provinciam." - (499) При консула Йоан Гиб 1.Арист, командващият на войските в Илирик, се отправил с петнадесет хилядна войска и петстотин и двадесет коли, натоварени с необходимото оръжие, срещу българите, които опустошавали Тракия. Сражението се завързва до река Цурта (неуточнено разположение или до Чорлу или Крива река до Крива паланка), където загинали повече от четири хиляди наши войници, било в бягство, било като се хвърляли от високия стръмен бряг. Така там погинала илирийската военна мощ и погинали началниците им Никострат, Инокентий, Танк и Аквилин.... (A. C. 502.) Ind. X, Probo et Avieno coss. Consueta gens Bulgarorum depraedatam saepe Thraciam, nullo Romanorum milite resistente, iterum devastavit. ..., Choadis rex Persarum, .... - По време на консулите Проб и Авиен. 1. По обичая си българското племе отново опустошило често плячкосваната Тракия, без да му се противопостави никакъв римски войник. Другият текст се отнася за сасанидския шах Кавад. Но от други автори от тези времена е известно, че последният през 496 г е възстановен на трона си с помощта на северния владетел на хуните, който му предоставил войска от няколко десетки хиляди войници. Според Бл. Клайнер в тези времена Великият вожд на българите бил Реан, а според други, в т.ч. Именникът ... това бил Ирник.

Името на българите е известно още от 354 г., във връзка с Анонимния латински хронограф. Предположението, че латинското "бургии", което значи стражари, понеже идва от "бург", има нещо общо с името на българите, е изказано преди няколко десетилетия от гръцки учен, и е опровергано отдавна от науката...Този термин "бургии" е съсловен и не е етнически, по същата логика може да се свърже, както е и ставало още от Исидор Севилски, с бургундите...Изобщо древната българска история, вече е ясна: кимерийци-хуни-българи.

Бихте ли внесли яснота по въпроса кога човек е за психиатър,кога за психолог и кога за психоаналитик (а каква всъщност е разликата между психолог и психоаналитик? И може ли човек сам да прецени към кой от трите специалиста да се обърне за помощ?

Благодаря Ви за отделеното време!