Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2013 11:13 - Царят на ефталитите бил от Боспор Кимерийски (???).
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7049 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 17.06.2013 12:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
           В поредица от статии ние проследихме, че хуните-ефталит произхождат от пост-атиловите хуни.
         Това означава, че произходът на ефталитите е на север от Кавказ, където след 465 г. са пост-атиловите хуни
 (утигури и кутригури), чийто облик е български.

image

Гр. Боспор е гр. Пантикапей.

     
И така,  необходимо да се размести целият исторически пъзел за произхода на хуните-ефталит в посока на нашата версия:

          През 484 г. Персия е нападната от българите на Ирник и шахиншах  Пероз е победен и убит от предкавказките хуни.

imageмонети на Пероз (459-484)

       Сведенията на Захарий Митиленски и на Йешу Стилит от началото на VІ в. и хрониката от ХІІІ в. на Бар Ебрей, потвърждават този извод.

          Хуните окупират Персия (Прокопий, а след него и Теофан, пишат, че Персия е две години окупирана след 484 г.), а през 488 г. Ирник (Балас)  възкачва на престола в персийската столица Ктезифон  Кавад, син на убитият през 484 г. Пероз.

image 
монети на Балас (Ирник), управлявал окупирана Персия от 484 г. до 488 г.

           През 496 г. Кавад бяга от персийската столицата, вследствие на дворцов преврат (и брат му Замашп заема престола на Персия), при хунския цар. Но не бяга на изток в Тохаристан, а в Предкавказието.

            Хунският цар е женен за сестра на Кавад още през 484 г. (или 485 г.), според летописа на Йешу Стилит.

         Дъщеря им от този брак става съпруга на Кавад през 499 г. (потвърждават го Прокопий, Йешу Стилит, Агатий, Теофан).

           Хунският цар става тъст на Кавад и заради това му дава „голяма армия” (Прокопий), с която Кавад си връща трона на Персия от брат си Замашп (Йешу Стилит, Агатий), а през 502 г. с нея напада Византия.

imageмонети на Кавад (488-496; 499 - 531)

         Първият период от управлението на Кавад като цар на Персия (488-496) e разказан накратко от Йешу Стилит:           „Кавад изпратил посолство с един голям слон в дар до императора (Зенон- бел.ред.), за да иска от него злато. Но още докато посланиците стигнали Антиохия сирийска, Зенон умрял и след него се възцарил Анастасий” (фр. ХІХ).             Зенон умира през 491 г., на третата година от управлението на Кавад. Във Византия се възкачва Анастасий. Кавад, според Йешу Стилит, искал пари и от него.

          Прокопий упоменава за посолството до Анастасий след 499 г., т.е. във втория  период (499-531) от управлението на Кавад в Персия, но преди започването на войната му с Византия през 502 г.           Анастасий отказал да даде злато на Кавад. Византийският император, според Йешу Стилит, бил „раздразнен” от „високомерните думи” на Кавад, че ако не получи пари „да приeме война” (фр. ХІХ). Освен това Анастасий „разбрал и за глупавия му нрав, с който толерирал отвратителната ерес на магите зарадуштакан (т.е. маздакизма – бел.ред.), която учи, че жените трябва да са общи и че всеки може да живее с когото си иска (последното е намек за незачитане на частната собственост – бел.ред.). Разбрал също, че той (Кавад) се отнася лошо с подвластните му арменци, принуждавайки ги да почитат огъня. Той го презрял и не му изпратил злато...” (фр. ХХ).           Йешу Стилит дава сведения за арменски бунтове и за засилени в този първи период от управлението на Кавад „арабски разбойничества” (фр. ХХІ, ХХІІ). Той характеризира първия период от управлението на Кавад (488-496) като „безпорядък в неговата държава” (фр. ХХІІ). „Персийската аристокрация обмисляла тайно как да го убие...” (фр. ХХІІІ). Омразата сред висшите слоеве в Персия явно се подклажда и от магите, заради „нечистите обичаи и извратените закони” (фр. ХХІІІ) на ереста на маздакизма.

image
 Ктезифон                              Кавад е бил явно поборник на някаква чистотата на персийската вяра и очевидно именно това го е привлякло към идеите на Маздак. „Зарадушт – кан” буквално може да се преведе като „дълбочината на Заратустра”, ако тук „can” е др.иран. „копая”. Но тази „чистота” не е била нищо друго, освен ерес в очите на официалното персийско жречество.          Според Михаил Сириец, Кавад поголовно се справя с манихейството в Персия, което там има дълга история. Храмовете им предал на християните, а тях ги подложил на гонение и те избягали в Армения, пише летописецът (фр. 278, 279, 312). Това показва, че Кавад номинално поддържа съществуването на персийската самостоятелна християнска църква, учредена при Балас (484/485), след като й отдава манихейските храмове, а арменците подтиска и принуждава да почитат огъня. Явно за него тяхното християнство е форма на про-византийско влияние.                Кавад трансформира някои от маздакитските религиозни идеи в държавна политика.                  Отзвукът от чисто религиозните идеи на Маздак е бил голям и не се ограничава само в Персия. Негови форми могат да бъдат открити и във византийската ерес на адамитството по-късно...                    Сблъсъкът на маздакизма с традиционното жречество на магите явно е бил теологичен. За съжаление липсват точни данни за догмите на Маздак. Маздакизмът набира сили още в периода 484-488 г., вследствие отслабването на държавният жречески институт при Балас. При възкачването на Кавад един от отраслите на маздакизма пленява новия цар с идеи, които той решава да приложи в държавната си политика. Това води до сътресения от социален характер и удря върху статута на аристократичното съсловие, което показва, че Кавад се е опитвал да извърши сериозна реформа в Персия, но не успява поради консервативните сили и избягва от трона през 496 г. Укрива се при сестра си и хунския цар.                 Избуяването на маздакизма при Кавад не е съпоставяно от изследователите с краха на Персия в периода след 484 г. Нито пък данните за управлението на Балас (484-488) посредством два аристократични рода е разглеждано като форма на чужд протекторат.  Прокопиевото сведение, че две години персите са били под властта на хуните не е намерило място при модерните проучвания на историята на сасанидска Персия, дори като хипотеза (N.B.).                             И така, в края на 496 г. положението на Кавад на персийския трон в столицата Ктезифон, е станало толкова опасно за него, че той избягва при хунския цар и сестра си. При тях престоява до 499 г., когато получава „голяма войска” (хуните-ефталит) и си връща трона от брат си Замашп, удобно поставен от аристократи и маги начело на Персия след бягството на Кавад.

image
            Вторият период (499-531) от царстването на Кавад няма нищо общо с първия.              Кавад започва да гради авторитет на силен цар и няма как да не отбележим, че основната причина за това е хунската армия (ефталит), с която разполага. Опирайки се на нея, той само за три години (499-502) успява да стабилизира Персия и да си върне контрола над арменци и араби. При това този контрол е бил до такава степен влиятелен от страна на държавната персийска власт, че Кавад с лекота принуждава арменци и араби да мобилизират свои военни подразделения за войната, която той започва с Византия в последните месеци на 502 г.             Йешу Стилит пише, че причината за тази война е отказът на Анастасий да даде злато:

image
            „Той започна войната с римляните заради това, че не му било дадено златото” (фр. ХІХ).             Повече подробности научаваме от Прокопий Кесарийски:          „Кавад нямал възможност да върне на царя на ефталитите парите, които му дължал и поискал римският автократор Анастасий да му заеме тази сума” (Войната с персите, кн. І, VІІ, 1).             По повод на това искане на Кавад, Анастасий свикал съвещание, на което го увещават, че за Византия „не е изгодно да съдейства на враговете си (т.е. персийците – бел.ред.) да имат съюз с ефталитите и че много по-изгодно е да ги скара помежду им.”
              Пари не са дадени.  „Заради това Кавад, без всякаква друга причина, решил да започне веднага война...”(Прокопий, пак там, VІІ, 32), независимо, че било зима.
              Така става ясно, че през 499 г. Кавад е получил армия от хунския цар, обвързвайки се с него не само чрез женитбата на дъщеря му, но и с някакво задължение, което той се е надявал Анастасий да кредитира, за да спази уговорката си.             Към 502 г. Кавад е бил вече в тригодишен срок от 499 г., когато му е дадена армията. Понеже Анастасий отказва да даде злато, с което Кавад да се издължи на хунския цар, Кавад явно е бил поставен пред единственото възможно решение как да се снабди с плячка и предприема война срещу Византия през 502 г.             Кавад изплаща дълга си към хунския цар през 503 г., изпращайки му много злато и сребро, конфискувано в гр. Амида, след предземането му през януари 503 г. Освен това Кавад изпраща на хунския цар голям брой пленници, сирийски християни. За съдбата на тези пленници пише подробно Псевдо-Захарий Ритор, който разговаря лично с двама от тях по-късно, през 555 г.                   Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният, по времето на срещата (ок. 555 г.), е епископ в манастира Бет Айшахун край гр. Амида. Те разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография:                 „След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел. ред.) останали в тяхната земя 34 години.” През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”. Тоест, не са били роби, а имат своя диаспора и са развивали църковна и стопанска дейност, имат право дори да получават подаръци от римския император, както ще стане ясно след малко. Йоан, епископът на манастира Бет Айшахун разказва, че християнската колония имала и епископи. Те идвали от аранската митрополия. Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амида (т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване) дошъл епископ Кардост.              Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел и заминал от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.              Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан). Сирийските пленници са отведени след януари 503 г. Като прибавим 34 г. пребиваване сред хуните на Тома и Йоан, в които влиза и седем годишната мисия на Кардост, се оказва, че в промеждутъка от 530 г. - 537 г., е бил създаден хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание.             Вероятният период на епископската и книжовна дейност на християнската колония, ръководена от Кардост, е между ок. 524 г. и  ок.532 г., ако приемем всички сведения на Псевдо-Захарий Ритор, включително, че византийският посланник Проб се е срещал с Кардост в гр. Боспор. Пигулевская датира визитата на Проб в 526 г., а Артамонов в 522 г. Очевидно и двете хипотези не се връзват със сведението на Прокопий, че визитата на Проб е имала за цел да бъде платено на хуните да окажат помощ на грузинския цар. Последният, който е васал на Персия и е бил номинален управител на Грузия, е сменен от Кавад през 523 г. и на негово място встъпва персийски марзбан. Явно това подтиква грузинския владетел да моли за помощ Юстин І, който изпраща Проб явно още на следващата 524 г., за да наеме хунския владетел и да го подтикне да се намеси на страната на грузинския васал, тъй като директна помощ от Византия би означавало нова война с Персия, която Юстин І не може да си позволи, защото в този регион интересите му са към  лазите. Проб не успява в мисията си.                       Основателно можем да допуснем, че граматични и книжовни работи на собствения си език сирийците са извършвали в Боспор  дори  преди 530 г., т.е. още след 503 година. А така също явно те са пренесли в този регион и много важни познания в областта на занаятите, търговията и строителството. Броят на пленените в началото на 503 г. граждани от Амида (Диярбекир) и нейните околности е бил няколко хиляди. Имайки предвид, че Йешу Стилит дава сведение, че Кавад само от едеските околности взел 18 500 пленици, можем да си дадем сметка, че гр. Амида и областта са  сполетяни от същото.             Руският учен Н.В.Пигулевская проучва въпроса със сирийските пленници при хуните два пъти.                          Първият път тя е убедена, че пленниците са прекарани през Дербендския проход на Кавказ и са отпратени на изток. Причината да смята така е официалната версия-догма, че хуните-ефталит са на изток от Каспийско море и нямат нищо общо с пост-атиловите хуни. Псевдо-Захарий Ритор обаче е дал едно много важно сведение: сирийската колония е посетена от византийския пратеник Проб, който разказал като се върнал в Константинопол за тези хора на императора Юстин І, който пък, като разбрал за тях, разпоредил от съседните римски градове да им се изпратят хранителни запаси и свещенни пособия. Пигулевская нарича този Проб „византийски посланик” и посочва, че според източника той се е срещал с Кардост (Zachariae Rhetori — Historia, ibid., p.216). Проблемите, засегнати от нея в „Сирийский источник VI в. о народах Кавказа // Вестник древней истории. №1 М. 1939”, са доразвити по-късно в изследването й „Заметка об отношениях между Византией и гуннами в VІ в.”, където сведенията за Проб са допълнени, откъм данните на Прокопий за него.             Именно Прокопий е дал сведенията, че Проб, който е „племенник на предишния император Анастасий” (Войната с персите, кн.І, ХІІ, 6), е бил изпратен с „много пари” в Боспор (N.B.), „ за да склони с дарове войската на хуните да отидат на помощ” (пак там, ХІІ, 6) на грузинския цар. Мисията на Проб е по изричната заръка на „василевса Юстин”, който бил „специално обещал” (пак там, ХІІ, 6) тази помощ на грузинския владетел.

          Кавад превзема Амида на 11 януари 503 г. Той, според Прокопий, „заповядал на персите да ограбят богатствата, а останалите живи граждани да бъдат пленени в робство” (пак там, VІІ, 32).
               Ако си припомним за ролята на граматичния център Амида при създаването на арменската и грузинската писмености през V в., съобщението за създаден от сирийците на Боспор хунски алфавит, се потвърждава от житието на Св. Кирил, че по време на хазарската му мисия в средата на ІХ в. се е запознал със Св. Писание, написано с алфабет, в който отсъстват гласните. Това писмо не е нито еврейско, нито самарянско (т.е. сирийско), според житието на Св.Кирил.             Благодарение на Прокопий става ясно, че една значима колония от сирийските християни пленници, взети от Кавад през 503 г., са изпратени от него не на изток, а на... Боспор. (N.B.)
 
               Както пише Пигулевска в „Сирийский источник VІ в. о народах Кавказа...”:            „Когато през 502 г. персийският цар Кавад подготвял коалиция против Византия, той обещал да възнагради хуните-ефталит от плячката, в която очевидно влизали и роби-военопленици”.               Кавад изпраща тези пленници на Боспор, което отново потвърждава хипотезата, че хуните-ефталит не са нищо друго, освен пост-атилови хуни... Сборът от сведенията за Проб при Прокопий и Псевдо-Захарий Ритор разкриват една нова картина кои са хуните-ефталит и къде е местоположението на техният цар. Учудващо е, че тези данни изобщо са пренебрегнати от изследователите.    






Гласувай:
3
1


Вълнообразно


1. letopisec - Тиранкс и Торомана. Хуни и ефталити.
17.06.2013 13:00
През 527 г. Юстиниан І става самодържец и поемайки трона на Византия изпраща посолство до хунския владетел Балах. Той е починал и посолството е прието от вдовицата царица Воа. Посолството донася искането на Юстиниан да бъдат възпрени 20 000 хуни, които подпомагат персийския цар Кавад срещу ромеите. „По това време се присъедини към ромеите и Воа, предводителката на хуните-савири, жена по мощ и разум, подобна на мъж. Вдовица, майка на двама малки синове, имаща под свое началство 100 000. Тя, след смъртта на мъжа си Влах, управлявала земята на хуните. Василевсът Юстиниан, като й подари много царски одежди, различна сребърна посуда и немалко пари, я подбуди да хване в плен двама други предводители на хуните, които Кавад, царя на персите, склонил на съюз с него против ромеите. Тази същата предводителка Воа ги застигнала, когато те се отправяли в Персия към цар Кавад с голяма 20 000 войска, която изцяло загинала в схватката. Заловявайки единият от техните предводители по име Тиранкс, тя го изпратила вързан в Константинопол при василевсът Юстиниан, който го обесил на онази страна на [Златния Рог], близо до Св. Конон. Другият вожд на тези същите хуни, Глом (Γλώμ) бил убит по време на битката от воините на предводителката [Воа]“.
www.vostlit.info/Texts/rus15/Malalas/frametext.htm

Интересно защо всички изследователи смятат, че сблъсъкът е станал между хуните-савири и кавказките хуни?

Всъщност, 20 000 хунска армия, ръководена от Тиранкс и Глон, е армия на хуните-ефталит, които са на изток от Персия към 527 г.

Защо твърдим това?

Този Тиранкс (Τύραγξ) не е всъщност никой друг, а всеизвестният ефталитски цар от ок. 500 г. Торомана (Toramāna), който в един индийски надпис е наречен „великият Торомана, прославен владетел на земята“.



През първата четвърт на VІ в., един от ефталитските царе,„стремейки се да завоюва северна Индия, нападнал с многочислена конница и около двеста слона. Това бил поход на белите хуни (ефталитите), начело с Галас…“( Н. Пигулевская. Византия на путях в Индию. М., Л., 1951, гл. „Торговля шелком и караванные дороги”).



Колко интересно.

Хората, които изучават ефталитите, знаят прекрасно за Торомана и Галас, но и наум не им идва, че това са същите Τύραγξ и Γλώμ, упоменати от Йоан Малала (ок. 491-578) в неговата всемирна хроника.


Кой е Глом, Глон?



През 484 г. хунския цар, царя на хуните-ефталит, побеждава персийския цар Пероз и Персия е, както пише Прокопий, „две години под властта на тия варвари“. По това време, т.е. от 484 до 488 г., на персийския трон е Балах. Името съвпада едно към едно с това на покойния хунски цар Блах от 527 г., когато посолство на Юстиниан идва при вдовицата Воа.
Апропо, сироезичният хронист Йешу Стилит към 517 г. дава сведение, че през 484 г., когато е бил убит Пероз, хунския цар се жени за дъщеря му.
Тоест, жени се за сестрата на Кавад, сина на Пероз. Сестрата на Кавад, според Прокопий, се казва „Аспеведа“.
Малала, както си спомняме от цитата по-горе, постоянно нарича Воа, предводителка . Ако тя е яздела на кон (аспа) до хунския цар, можем да допуснем, че Воа на Малала и Аспеведа на Прокопий, е просто една и съща жена ?

Когато се натрупат толкова повторения, човек има право да се запита какво става?

През 499 г. Кавад, който заема трона на Персия от 488 г. след четиригодишно управление на Балах, бяга при сестра си и при хунския цар. Жреците, армията и брат му Замашп му готвели преврат, заради ереста на маздакизма.

Там, в изгнание при хунския цар и сестра си, се жени за племенницата си, т.е. за дъщерята на сестра му от брака с хуна, и става зет на хунския цар. Това е бъдещата майка на Хосрой Ануширван (531-578).

Това пишат всички хронисти (Йешу Стилит, Прокопий, Агатий). Ставайки зет на хунския цар Балах, той получава „голяма армия“ (Йешу Стилит, Прокопий) и с нейна помощ си връща трона от брат си Замашп. След това през 502 г. напада с тази армия хуни-ефталит Византия и в началото на 503 г. окупирва и превзема стратегическия византийски град Амида, дн. Диарбекир.

Когато Кавад на 11 януари 503 г. превзема Амида, той продължава войната, а в този град оставя въоръжен отряд, начело с Глон, героят който ни интересува в случая…

Прокопий пише, че по-късно градът е обкръжен от римски войски, но те не могат да го превземат и той остава окупиран и под властта на персите до началото на военните преговори, когато „персите получили от римляните хиляда либри злато” ( ІХ, 4), за да им го върнат.

Тук Прокопий разказва и за Глон. Той го нарича „персиец”, но това трябва да се тълкува като персийски градоначалник на Амида. Няколко сирийци в крепостта са на служба при Глон, за да се поддържа чрез тях порядъка сред населението на този голям град:

„Скоро, оставяйки гарнизон от хиляда човека, начело с Глон, родом перс и няколко нещастни амидяни, които за прехрана били длъжни да служат на персите, Кавад с останалата войска и пленените се върнал обратно у дома” (кн.І, VІІ, 33).

Преди да бъде върнат града на византийците, които платили откуп за него, Глон, според Прокопий, бил убит. Той дори разказва една легенда как е станало това, която знае и гръкоезичният Захарий Митиленски, което означава, че или двамата ползват общ извор, или пък Прокопий заема от Захарий. Някакъв селянин, безпрепятствено и тайно, въпреки римската обсада, бил влизал редовно в Амида и носел на Глон „птици, хляб и плодове”. Същият бил казал на римския военачалник Патрикий, че ако получи награда, ще им предаде Глон. Римлянинът му обещал, че ще получи всичко, което пожелае, само да бъде убит шефа на персийските окупатори... Селянинът излъгал Глон да излезе от крепостта да убие някакви скитащи се уж римляни и така бил убит.

Йешу Стилит, който е изключително сериозен автор, не знае тази легенда и единственото, което съобщава е, че край Амида е убит един от персийските марзбани. Това не може да е Глон, чието име е всеизвестно като най-главната личност в окупираната Амида.

Теофан в своята хроника явно не вярва на тази легенда на Прокопий. Той преразказва много неща от него, но специално за събитията около Глон не го следва и не пише, че Глон е убит край Амида. Само отбелязва, че Кавад „узнавайки, че и Глон, защитавайки Амида, неизбежно трябва да загине, с голяма потеря отстъпи по друг път...” (л.м. 5997).

Теофан не преразказва и версията на Прокопий как е убит Глон. Причината е, че той, имайки на разположение хрониката на Йоан Малала, следва неговото сведение, че Глон намира смъртта си чак през 527 г. Тогава посолство на Юстиниан І иска от хунската царица Воа тя да се справи военно със Тиранкс и Глонис, които помагат на Кавад в коалиция срещу Персия към 526 г. (Теофан, л.м. 6020).



Излиза, че през 527 г. Юстиниан І моли Воа да се справи с хуни-ефталит? Как мислите, ако тези ефталит нямаха нищо общо с пост-атиловите хуни, щеше ли Юстиниан да търси царя на хуните Балах?



ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Всички тези данни ни дават възможност да реконструираме следната картина: през 504 г., КОГАТО ФАКТИЧЕСКИ Е КРАЯ НА ЗАПОЧНАЛАТА ПРЕЗ 502 Г. ВОЙНА МЕЖДУ Персия и Византия, една част от голямата армия хуни, дадена на Кавад през 499 г., явно не се връща при хунския цар и Глон е измежду тях.



Размерът на армията, която дезертира, е около 20 000 конници (толкова са хуните на Зилинг през 522 г., толкова са и тези на Тиранкс и Глон през 527 г.- бел.ред.).

Кризата между хунския цар и Кавад е провокирана явно от последния, който подлъгва тези елитни войници, които не се връщат през 504 г. при Балах, съпругът на Воа, и ги пренасочва отвъд източните предели на Персия, явно смятайки да наложи чрез тях собствената си власт в старите размирни кушано-кидарски територии.



Във връзка явно с това, по същото време хунският цар подобрява отношенията си с Анастасий и както пише Прокопий, даже искал да му продаде правата върху Дербендския проход. Очевидно „Амбазук”, както изписва Прокопий името му (кн. І, Х), е бил доста обиден на Кавад.



Както обърна внимание Ото Менхен-Хелфен в „Светът на хуните” (1973, гл.ІХ. Език. Ирански имена.) името Амбазук означава „притежаващият оръжието и властта” на персийски (от древ.иран. ama-bazuka). Това име на хунския цар е явно иранско нарицателно за Балах, заето вероятно от Прокопий оттам, откъдето произхожда и легендата за ролята на селянина при убийството на Глон или пък от персийския роман, откъдето знае легендата за бисера на Пероз. Това иранско прозвище на хунския цар се припокрива с образа на човека, притежаващ военната сила и властта, който дава армия от хуни-ефталит през 499 г. на Кавад.



Какво точно е станало в отношенията между Кавад и хунския цар, е трудно да гадаем. Кавад успял, според Прокопий, да си върне правата над Дербендската врата (кн.І, Х). Конфликт явно е имало. Оттук насетне Кавад търси помощ през 522 г. и през 527 г. само от онези хуни, които „живеели във вътрешните предели” (Теофан, 6020).

Кои са те, става ясно от хрониката от началото на VІІІ в. на Йоан Никиуски, който изрично подчертава, че „Боарикс” („Воа” при Йоан Малала), е от „външните хуни” (Jean de Nikiou, p. 390).



През 527 г. Юстиниан І (според Малала) изпраща посолство до хунската царица Воа, чийто мъж Влах бил починал, с молба да се справи със Тиранкс и Глонис, чиято 20 000 конница Кавад мобилизирал срещу Византия.
Така става ясно, че Глон от 504 г. е жив до 527 г., когато е убит от „външните хуни” (Йоан Никиуски) на Воа. Дотогава Глон е от ония хуни, които „живеят далеч във вътрешните предели” (Теофан), явно на Персия.

Малала нарича Воа царица на хуните-савири и по този начин е дал териториалното й място в Предкавказието.

Савирите стават първоначално известни чрез Приск Панийски, който пише, че към 460 г. те атакуват някои от пост-атиловите хунски народи, понеже савирите са прогонени от аварите. Инвазията на савирите е по северното Прикаспие на запад, но много скоро те се включват в хунския съюз и стават органична част от пост-атиловите хуни. През VІ в. „савирите” вече са известни като „хуни-савири” на гръцките автори...



Воа и нейният мъж Балах управляват 100 000 хуни, както пишат Малала и Теофан. Това показва, че към 527 г. Воа е царица на целия хунски съюз след смъртта на мъжа си, а не само царица на савирите.
цитирай
2. letopisec - Грумбат и народа му. Кои са те? ...
17.06.2013 16:47
Грумбат и народа му. Кои са те?
Първите сведения за тях са от ІV в. от н.е. в историята на Амиан Марцелин.
Хионитът Грумбат и персийския цар Шапур ІІ първо воюват помежду си през 357/8 г., а след това стават съюзници и хионит на Грумбат, заедно с перси и алани участват в обсадата през 359 г. на византийския град на горен Тигър – Амида.
За хуни, които първоначално воюват с Шапур ІІ, а след това стават негови съюзници, пише в повествувателна форма и арменският историк Мовсес Каланкантуаци:
„През това време настъпи хун на хуните по име Хонагур. Той първоначално заграбил много от Персия, но след това изпратил вестоносец при Шапур и му предал: „Защо е това кръвопролитие?”” (кн.ІІ, гл.І). Така станали съюзници...






Възможно е Грумбат и Хонагур да са една и съща личност, второто име е явно прозвище (хон от Геруа, област на север от Дербенд, упомената още през ІІ в. в Географията на Птоломей).
Действието, разказано в историята на арменския средновековен автор Мовсес Каланкантуаци се развива в Задкавказието, в област Сюника.
Амиан Марцелин, независимо че пише на латински, е заел явно от сироезични източници, че народът на Грумбат, се казва „хионит” (кн.ХVІІІ, 6.20). Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.
От съобщението в историята на Амиан Марцелин (кн.ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).
Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път европейските хуни, преди те да превземат алани и готи към 375 г., съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.
От сироезичният автор Йешу Стилит, писал летопис към 517 г., много добре знаем, че „кионайе” (хионит) и хуните, са едно и също:
„В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от спомена за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ). Това сведение, между другото, дава отговор кои са т.нар. „бели хуни”, убили през 484 г. Пероз и завладяли за „две години” (Прокопий) Персия. Тоест, в сведението на Прокопий, че белите хуни-ефталит нямат нищо общо с пост-атиловите хуни, има очевидна грешка...
„Кионайе” от времето на краха на Персия при шахиншах Пероз (484 г.), са същите онези хуни, според Йешу Стилит, които през 395 г., „в дните на императорите Аркадий и Хонорий”, нападнали сирийските територии на Византия.
Оттук става пределно ясно, че „хионит” (хион, хони) е просто форма на името, известно на западните автори като „хуни”.





Произходът на името „хионит”, под което сироезичния летописец от 517 г. Йешу Стилит има предвид европейските хуните, е явно сироезичен, така както „хион” е персоезично наименование на „хуните”, упоменато за първи път в Деветия Яшт на Авеста през VІ в. пр.н.е.
Забележително е, че по данни на ефталитската нумизматика (R. Ghirshman., 1948; W. Henning.,1960) самоназванието на ефталитите е хион (на монетите OIONO).


Гумильов отъждествява арменското название „хони” с хионит и ги разполага като произход в Согд, което си е доста своеволно, предвид кавказкия произход на етнонима „хони” в арменските и грузинските извори.
А.М.Манделщам пък вменява, че хионит са тъждествени с източните на Персия кидари, което също е грешно:
”Мы имеем основания считать, что Кидара сыграл выдающуюся роль в событиях, разыгравшихся на протяжении второй половины IV в. н.э., и сумел возглавить хионитские племена, по всей вероятности после участия их в походе Шапура II на запад. При их помощи он покончил с зависимостью от Ирана, а затем завоевал ряд областей северной Индии, имея намерение, очевидно, восстановить кушанскую империю. При дележе захваченных областей возникло столкновение с частью хионитов, участвовавших в походе. Это столкновение вынудило Кидару отдать хионитам центральный Афганистан. Часть хионитов, обосновавшаяся в Прикаспии, от Кидары не отложилась и продолжала сохранять в дальнейшем тесные связи с его преемниками, что обеспечивало этой части хионитов до определенного периода независимость от Ирана.”( КСИЭ. Вып. XXX. 1958. С. 66-72).
Що се отнася до формата „хионит”, която и Йешу Стилит в началото на VІ в. употребява, е видно че по никакъв начин не може да се сложи знак на равенство между съобщението на Приск за кидарите и на Йешу Стилит за „кионайе”, които той в един и същ пасаж свързва с предкавказките хуни от 395 г.
Името „хион” не е чуждо като название за обозначаване на предкавказките хуни и в арабоезичното житие (очевидно превод от сирийски) на Св. Григорий, където хуните са наречени „куан”: Крещение армян, грузин, абхазов и аланов святым Григорием//Записки Русского Имперского археологического общества. Том 16, 1904-1905, Вып. ІІ-ІІІ, Спб.,1906, с.482, 22. В този текст е посочено, че в дните на арменския цар Трдат (298-330), Св. Григорий изпраща епископ при хуните:
”И изпрати той (Св.Григорий – бeл.ред.) Йоан като епископ над страната на куаните.”
От арменската история от V в. на Тавстос Бузанд знаем, че тази християнска мисия на Йоан е била сред хуни и масагети в Кавказ през ІV в. от н.е., явно за нея е знаел и Йероним през втората половина на ІV в., оповестявайки, че „хуните четат Евангелието”...

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Произходът на ефталитите е пост-атилов...

В историческата наука се знае много добре годината на превземането от хуните на персийската държава на Пероз, това е 484 година...

Но има едно неудобство, повечето модерни изследователи твърдят, че хуните, които превземат Персия през 484 г., са всъщност на източната й граница, докато нашите пост-атилови хуни, са на северо-западната граница на Персия (???).

През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.
„Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).
Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).
Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

Такова преразглеждане не е направено в историческата наука.
До какви изводи може да ни доведе то, ако бъде предприето?
цитирай
3. sandlih - Ако за кратко отклоним поглед от ...
17.06.2013 17:40
Ако за кратко отклоним поглед от събитията на юг от Кавказ през тези години след 484 г., прави впечатление, че далече на запад от Кавказ, на Балканите също протичат много интензивни събития с участието на българи (или наричаните от някои гръкоезичните автори хуни - например Прокопий пише за едни и същи народи на една и съща територия в едно и също време в едни произведения утигури и кутригури, ефталити, а в друго (Тайната история) хуни) през 493 г, 499 г. и 502 г. според Марцелин Комес, който е свидетел на тези събития на Балканите, тъй като се представя пред Бог след 534 г. Бл. Клайнер съобщава, че в този период това се осъществява под ръководството на "Великият български предводител Реан [97] с помощта и по съвета на император Анастасий, със съгласието на славяните, потеглил в 504 г. с войската си от изток към запад и завзел не само България, но и голяма част от Унгария заедно със Сирмиум. Обаче кралят на Италия, [98] излязъл срещу българите със силна армия, превзел завзетия от тях Сирмиум и в 504 г. ги разбил напълно в сражение, както свидетелствуват Марцелин [99] и Касиодор [100] в своите хроники. След това поражение българите се завърнали и завзели в Банат земите около Тиса, които запазили чак до 884 г.
За победата на Теодорих над българите така говори Енодий [101] в произнесената си похвална реч в чест на споменатия Теодорих: „Този е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е продобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на противниците, у който бойното поле прослави рода, тъй като, комуто повече почервенеят от кръв стрелите в бран, той без колебание се счита за благороден. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези.” И след като говори обширно за тяхната мощ и воинска твърдост, прибавя: „По-рано вярваха, че светът е открит за тях; сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти браниш.”
Всичко посочено по-горе насочва към мисълта, че има голяма логика да се приема местоположението на “главната квартира” на Великия предводител в района на Кимерийския Босфор. Там Кавад изпраща големия брой пленници от Едеса и Амида. Там отива посланикът на Римския Император Проб, от там по-късно се осъществява посещението на Грод в Константинопол, там той намира и своята гибел. От там е най-удобно да се контролират и двете направления юго-изток и югозапад-запад, чрез насочване на усилията и съответните сили на основните племена от българската група утигурите и кутригурите и техните съюзници.
цитирай
4. letopisec - 3. sandlih
18.06.2013 12:03
Благодаря за коментара...И за подкрепата...Малцина искат да имаме истинска история на късно-античните българи, повечето, като тракедонистите и тюркофилите, отричат ролята на Ирник в превземането през 484 г. на Персия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10199876
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3305
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ