Много често читателите на категория „История“ в blog.bg остават с впечатлението, че тук не се публикуват сериозни неща. Но това не е съвсем така.
      Освен огромната доза историческо пустословие, в blog.bg се публикуват и неща, които имат приносен момент за изясняването на древната българска история.

   
     Ще дадем два примера, които са във връзка с бурно развиващата се напоследък в историческа наука дисциплина  „Кимерология“. Явно прав се оказа ветерана И.М.Дяконов, който преди няколко години предрече, че кимерологията я чака такъв научен бум, какъвто преди стотина години сполетя египтологията.



      Първият пример се свежда до това, че - преди да излезе нарочна статия в blog.bg letopisec.blog.bg/history/2012/02/08/kyde-e-bil-kimeriiskiiat-grad-harcalas-frigi-i-mizi-syiuznic.897900 - не бе локализирано мястото на кимерийския град Харцалас. В своята статия "За скитското нахлуване в Палестина" И. Медведская пише: „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]“.history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

   

        Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993...books.google.fr/books
           Следователно, нито големият кимеролог Иванчик, а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийският град Харцалас, нито Медведская знаят къде е...

           В персийско-византийския мирен договор от 562 г., преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860)            И така, очевидно кимерийският древен град Харцалас се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...



           Вторият пример, на който искаме да обърнем внимание е къде е била местността Гуриана, която е била между Урарту и държавата Гамирая ( акадското „KURGamir (ra)”)?

                 Асколд Иванчик в статия "Съвременното състояние на кимерийския проблем" пише: "Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз  обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените. /.../ По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки.             Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.
     Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна.

          Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a (в асирийските клинописи - бел. letopisec), с която е граничила  територията  населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартските текстове и разположени на север от Урарту."history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html

            И така, споровете са къде е била Гуриана, но както и във връзка с град Харцелас, така и тук, учените, специалисти по Древен Изток, изобщо не предполагат, че могат да потърсят помощ от късно-античен текст.

             През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд  "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“


  
       Излиза, че оногурите не са нищо друго, освен хуни от областта Гуриана, а тази местност е в Лазика, т.е. Иванчик е почти прав сочейки я в северна Армения и Южна Грузия, но пък и не съвсем точен, ако ползваме сведението на Агатий Миринейски, че тя е в Лазика, но още древните колхи са воювали там с хуни...



       Явно прав ще се окаже Прокопий Кесарийски от VІ в. в твърдението си, пренебрегнато от историческата наука: "В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях." (Войната с готите, кн.ІV.5).

 

Много често читателите на категория „История“ в blog.bg остават с впечатлението, че тук не се публикуват сериозни неща. Достатъчно е да се видят статийки на смешни никове като „падре“, "спароток", "дулси" и т.н... Но не е съвсем така, освен огромната доза историческо пустословие, в blog.bg се публикуват и неща, които имат приносен момент за изясняването на древната българска история.

...да се видят статийки на смешни никове като „падре“, "спароток", "дулси" и т.н............Маcтурбирането на публично място си е вид изкуство и като такова не всеки го разбира. Обаче тези които го приемат като еротика, а не като порнография си преживяват страхотно и страхотно се празнят.

Няколко думи за често коментирания проход -"Дарялски", който и сега е предмет на текста. Той представлява един път, който се вие по руслата на две реки Терек от северната му част и Аравги от южната. Сега този проход е известен, след 1800 г., с името "Военно-грузинския път" и се вие по пролома на река Терек, който се вие през Кавказ на изток от петхилядника Казбек. В продължение на 3 км от пролома над пътя се издигат отвесни скали с височина 1000 м, Най-голямата височина по пътя е 2395 м., при Кръстовия превал. Името Дарялски проход идва от персийското "Дариал"- вратата на аланите. От грузинската страна го именуват като "Арагвис кари"- Аравгиевите врати. Проходът е описан от Страбон в очерка му за Иберия, като споменава, че "От областта на северните чергари/номади има трудно тридневно изкачване, след което следва тясна речна долина надолу по (река,к.м.) Арага, по която върви път, равен на четиридневен преход от един човек. Последният участък от пътя се охранява от непристъпно укрепление. Проходът от Албания върви от начало през скали изсечени в каменна пътека, а после през заливана низина, образувана от реката Алазония (неизвестно име), течаща от Кавказ". Има известие от ІІ в.пр.н.е., че най-тясната и непристъпна част на прохода е била изградена крепост, която го е защитавала от проникването на племена от север, а в І е.н.е. един грузински цар наредил в тази част на пролома от високите скали да се провеси дървена врата обкована с желязо. Нищо чудно до именуването му от персите "Дариал" да е имал името "Харуцон", а укреплението от южната му страна да е наричано "Харцалас"!?
Ето един поглед към Дарялския проход > http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sudkovsky_007.jpg

sandlih - Когато гърците са създавали европейската цивилизация и през 776 год. преди христа са провеждали олимпйиски състезания вие прабългари и славяни сте се люлели на клона хванати с опашката и ви нямало на света дори като сперматозойди или ако ви имало някъде по-казахстанските степи сте се люлели на клона хванати с опашката и мяукали както котките, лаели като кучета, диви и варвари като маймуните макаци, без писменост до 9-ти век след христа, както пише и Академик Проф. Васил Гюзелев....."Славяните и прабългарите идват в балканските провинции на Византия както всички други “варварски” народи.........

До появата на Н. Коперник "създателите!!!??? на европейската циЛИвиЛИзация", чиято циливизационна столица е била Александрия с огромната си библиотека, са твърдяли и са "доказвали", че Земята е центърът на Вселената, около която се върти и Слънцето, което се оказва НАПЪЛНО НЕСЪСТОЯТЕЛНО!!! и че тя е плоска и се крепи на гърба на китове всред океана!!! Ако "Академик Проф." е обучаван по каноните на тази "циЛИвиЛИзация", от която, както личи е пасал и 'aristo...' , то е ясно като бял ден, че резултатът е плачевен: не "славяните и прабългарите идват ...", а българите завладяват територията си, след като хубаво опердасват византийците и те им плащат данък за това! кала (καλά)!!!

Преди 1987 г. известният специалист по древен и средновековен Иран Луконин В. Г. прави следното съобщение: "в письменных источниках Ближнего Востока в VІІІ в. до н. э. (древнейшие из известных — донесения ассирийских шпионов из Урарту 720-х гг.) под разными названиями: «умман (племя; манда», «гуммару» (киммерийцы), «ашкузай, ишкузай-» (скифы), «сака» (саки)."

sandlih - Тъпичък си и малоумен!

sandlih - Маcтурбирането на публично място си е вид изкуство и като такова не всеки го разбира. Обаче тези които го приемат като еротика, а не като порнография си преживяват страхотно и страхотно се празнят.

Не намирам за необходимо да отговарям на написаното от aristotelis. То характеризира самия него, но ми дава отговор на един друг въпрос. До скоро не можех да си отговоря защо Юстиниян закрива, по-точно разгонва, Атинския университет, но като чета преживаното на обявилия се за възпитаник на наследника на същия, вече няма нищо за чудене, явно са били от рода на същите .обичета!

Здравей, sandlihvski - ето какъв е моят проблем. Сърбят ме ташаците! Ама много! И то само, когато съм на обществено място! Стоя си и си викам: леле, ами ако сега ме засърбят?! И те ме засърбяват на момента! И се почесвам, какво да правя. Срам ме е, ама няма как! Ходих на лекар, всичко ми е наред. Но ме сърбят! МНОГО! Какво да правя? Доктора ми каза че ше се лекувам ако прочета орфическите химни от 6 век преди Христа на български език!
Рано или късно sandlihvski, историческата мастурбация се допира до еротичните зони и тези действия се затвърждават с времето като навик!