Писането на хроники, които започват от Адам и повествовуват до времето на авторът им, става модерно след първата всемирна хроника на Йоан Малала (οκ. 491-578).

   
       Хрониката като жанр заимства от летописите, дори често съобщава източниците, които ползва; така тя формира едно историческо съзнание, което държи сметка за равнопоставеност между събитие и времето на неговото случване.

        Достатъчно е да сравним този „западен метод” с арабоезичната средновековна историография от ІХ в. и Х в., за да ни стане ясно различието. В арабоезичната средновековна историческа и географска литература голяма част от сведенията се препредават по книжен път между различни автори, без да се държи сметка за първоначалният източник и времето, което той е имал предвид. Това води до значими трудности при определяне кога са станали тези събития. При загубата на определени източници трудно може да се съпостави кой е първоизточник на даденото съобщение и съответно към кое време се съотнася.

    На запад не е така, там също се губят през вековете ръкописи, но още Йоан Малала съобщава например за автори на летописи като Евстатий Епифанийски (летописът му днес е изгубен), които сравнителният метод днес може да реконструира като първоизточници на дадени сведения и съответно да  посочи относително точният времеви отрязък на случването на събитията.

          Дори нещо повече – самата основна цел на хрониката е сякаш да възстанови миналото по години.

           Хрониката на Теофан от ІХ в. е една от най-значимите, особено с факта, че тя утвърждава критическият разбор при заимстването на едно и също съобщение от различни източници. Теофан например охотно се доверява на сведенията на Прокопий Кесарийски, писал в VІ в., но не винаги. На места той предпочита например Йоан Малала, пред Прокопий.

          Разбира се, тук не бихме могли да говорим за някакъв утвърден критически метод, а просто за надрастване на едно особено езиково статукво.

        Във Византия до VІІ в. е имало три езикови школи.




         Говорело се е и се е пишело както на латински и гръцки, така и на сирийски.  


         Сирийската книжовна школа е имала културен статут, равен с гръкоезичната.

         Не е никак правилно учените да съпоставят във Византия само гръцкият и латинският, и да забравят сироезичието и неговата пространна и многожанрова литература.

           От друга страна трудно може да се каже, че е съществувал някакъв езиков сепаратизъм. Наистина в сирийската книжовност имаме дори промяна на алфабетните особености, за да се прокара видима граница между текстове на несторияни и монофизити. Но все пак всички те са били по същество сироезични. Що се отнася до ползване на източници, е видно, че в сироезичните летописи няма дискриминиране на гръкоезични автори или латиноезични. За гръкоезичната книжовност е характерно същото.

   В това отношение късно-античната историография на Византия е недостатъчна за обяснение само като гръкоезичен феномен. И това е особено видно от хрониката на Теофан, в която сироезичните източници са равнопоставени с гръкоезичните.

              Сироезичните области отпадат от Византия едва след VІІ в., но дори през ІХ в. от хрониката на Теофан е видно, че до VІІ в. полиезичието (латинският е бил дотогава официален език на администрацията и военните) е хомогенно явление, в което ролята на сироезичната култура е фундаментален византийски феномен. Същото може да се каже и за египетските копти...




         Коптска икона

Гръцкият език е бил езикът на образованието и културната комуникация за цяло поколение възрожденски интелектуалци
Доц. Надка Николова
Шуменски Университет
Надка Николова е родена в гр. Шумен на 17 март 1955 г. Преподава в ШУ "Епископ Константин Преславски". Доктор по филология (1996). Научните й интереси са в областите: езикова култура, история на новобългарския книжовен език, теория на книжовните езици, социолингвистика, съвременна, историческа и съпоставителна лексикология, лексикография, сравнително славянско езикознание. Автор е на "Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878)" (2003), "Езикова култура" (1996; 2002), както и на много статии в научния печат.

”Гръцкият е езикът, казва Р. Попович в предговора към Христоитията си от 1837 г., на който тогава всички образовани българи “хоратуват, и на всяк ден четат и пишат, и без него не можат (Родолюбивий 1992: 76). Гръцкият език е бил езикът на образованието и културната комуникация за цяло поколение възрожденски интелектуалци. За тях гръцкия език е бил културно есперанто, общият литературен и научен език на народите от Югоизточна Европа, подобен по значение на латинския език за западните страни. Както казва проф. Ив. Шишманов, те са го владеели по-добре и по-свободно от матерния си език (Шишманов 1903: 430). В “Книговище за прочитане” от 1874 г. Богоров споделя: “Още и до днес между нас има такива учени, на които, дотрябва ли нещо да напишат български, те го сключат изпървом на гръцки, а сетне го превеждат на български” (Богоров 1874/75: 2). Гръцкият език се оказва в ролята на посредник в културната адаптация на българското общество към съвременната буржоазна цивилизация през първата половина на века. Броят на селищата във вътрешността на България обаче, в които гръцкият е доминиращ в училищните програми, е внушителен. През 1830 год. се открива и първият гръцки университет в Атина, който става особен притегателен център за жадните за образование млади българи.Гръцките училища стават притегателни центрове за образование на младите българи и ревностни разпространители на елинистичните идеи. Не случайно възпитаници на гръцки училища са най-изтъкнатите дейци на Българското възраждане: д-р Н. Пиколо, д-р П. Берон, д-р Ив. Селимински, В. Априлов, Г. С. Раковски, С. Доброплодни, д-р Ив. Богоров, Д. Душанов, Г. Кръстевич, П. Бобеков, К. Фотинов, Ст. Чомаков, Ив. Добровски, Ив. Момчилов, Н. и Д. Михайловски, Р. Попович, Д. Миладинов, Гр. Пърличев, Ат. Богориди, Ст. Богориди и мнозина други.От друга страна обаче, липсата на светско българско училище “остава незащитен проход за проникване на гръцкото влияние” (Радкова 1986: 30). Петър Берон не само че използва гръцкия въобще като писмен език (напр. писмото му до котленци за уреждане на учебно дело в града е написано на гръцки), но и разговаря на гръцки език на философски и въобще научни теми. В спомените си за д-р Берон М. Балабанов споделя: “мене ми се струва като че да съм още при него и да го слушам да ми разправя убедително ту на български, по котленски, ту на гръцки, по филибешки, за своите открития по небесната физика” (Балабанов 1899-1900: 11). Така главен посредник между българите и идеите на модерния свят за дълго време остава Гърция. На гръцки пишат художествени, научни и педагогически произведения, защото не са знаели писмен български език, мнозина от тях: Ат. Богориди (внук на Софроний Врачански), Александър П. Куртович (Зоирос паша от Пловдив), Никола Пиколо, Гр. Пърличев, братя Сим. и Мих. Христови от Стара Загора, Ив. Симеонов и Ант. Цанков, съставители на гръцки христоматии, и мн. др. (Стоянов 1978: 107).

40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки!
Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Значение на изучаването на старогръцки език
Гръцкият език има 2500 години история. Той е в основата на европейската цивилизация, като норма. Изчислено е че по-всичките европейски езици има около 54.000 гръцки думи. А на речника на Уебстър на англйиски език има 45.000 гръцки думи. Влиянието на старогръцкия върху старобългарския и среднобългарския език е много силно. Има 3 периода в развитието на езика: 1) старогръцки език 2) средногръцки език (византийски език) 3) новогръцки език. На база на старогръцкия може да се реконструира как са се развили другите езици, за които няма толкова знания към момента. Основни характеристики на гръцкия език:
1. езиково единство, което се е запазило от отделянето на езика като самостоятелен до сега (~ 3000 години); много малко езици по света го имат.
2. непрекъсната традиция (устна и писмена)
3. едновременно използване на езикови форми, създадени в различни периоди: 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки.
4. изключително гъвкав.
5. огромни словообразувателни възможности, по-големи дори от тези на немския език.

Говорело се е и се е пишело както на латински и гръцки, така и на сирийски.......КОГА ЛИ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ СИ ПОСЕТИЛ ПСИХИАТЪР? Спешно се нуждаеш от лекарска помощ!