Имаме ли описание в някой от летописите как са били поканени българите в Тракия от Зенон и защо? Официалната версия е, че Зенон ги кани към 484 г. за да ги противопоставил на готите....Но готите са доста отпреди това на Балканите, да не би пък да има друго събитие??? През 484 г. хунския цар превзема Персия и убива Пероз, 2 години персите са под властта на тези варвари, пише Прокопий...През 484 г. посолство на Зенон се среща веднага с хунския цар (явно Ирник), след победата на хуните над Пероз. Очевидно това посолство, описано от Прокопий, чийто водач е Евсевий, има за цел да покани победителите (българи) в Мизия. Зенон много повече се е опасявал, че победили Персия през 484 г. хуно-българите могат да нападнат Византия от изток. С поканата той действа прибързано, обещавайки им явно трофеи, ако дойдат в Мизия и Тракия и разгонят готите...Както се знае, готите напускат Тракия и Мизия и създават своя преходна държава в Италия...

Прокопий разказва, че след като убил Пероз през 484 г. хунския цар взел обицата му и я подарил по-късно на Кавад...

Ако хунският цар се е оженил за дъщерята на Пероз и властва две години с прозвището Балас (разчетено като „Бал” при Теофан), тогава той в очите на магите е незаконен Сасанид. Едва ли бракът му с Аспеведа му е давал право на кръвно родство със Сасанидите, въпреки, че този брак явно има значение. Персия е управлявана и от Сасанидки, а не само от Сасаниди... Хунският цар, въпреки, че е окупатор на Персия, явно е осъзнавал особената царска традиция в тази държава, която признава само един царстващ род. Тава личи от сведението на Прокопий, че римското посолство не успяло да купи царския бисер на Пероз от хунския цар, а по-късно той го дал на Кавад. Изобщо перипетиите около този бисер, разказани от Прокопий, се оказват много ценни. Едва ли можем да си представим, че хунският цар няма да продаде бисера за злато, освен ако този трофей не е бил част от персийските царски антрибути, необходими за един владетел на Персия. По същата логика, едва ли хунският цар ще даде на Кавад този бисер, ако не му препредава фактически властта?

Елише директно пише през V в., че "хон Херон е завзел Баласакан"......................Къде е бил Баласакан? Според надписа на Шапур І от Накш-и-Рустам, Баласакан е " Баласакан - до Кавказките планини и вратите на Албания", т.е. при Дербенд....наричан както алански, така и по-късно хунски...врата...Ето защо хон Херан е известен и като Балас...

Поздравления за поста. Извинявам се за отклонението, но имама страното чувство, че ако заменим думата "ВАРВАРИ" във всички писания на "древно гръцките" историци по-лесно ще разберем каквае нашата история. ВАРВАРИ=БЪЛГАРИ. Поздрави.

На гръцки "варвари" не е етническа дума, а дума за чужденец...Те, преди да паднат под властта на римляните, и тях са наричали "варвари"...Освен това има десетки сведения, при които наричат "варвари" и персите...Така че няма как да направим уравнението ВАРВАРИ=БЪЛГАРИ....Доста лековато ще изглеждаме, а ние не искаме това, нали?

Съгласен съм. Доста емиционално го написах. Повод за това ми даде един разказ на приятел. Бил в Лондон ирешил да види Четвероевангелие на цар Иван-Александър.
Оказва се че е по-лесно да получиш английско гражданство, от колкото да го видиш.
Същото е и със съкровището на Кубрат, в Ермитажа. В мен възникна следния въпрос: Защо няма нито един ред написан от Български историк, а една от най-ценните книги съхранявана от Лондонския музей е Българска.Поздрави.

Благодаря предварително.

Много интересно.Четох някъде едно сравнение на повече корони от Изтока с българските,но не мога да се сетя къде беше.Не знам дали ще е от полза.

Благодаря, изпратили сте ми това, което е много ценно:

През 8-10 хил. пр. Хр. индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа. По време на неолита и енеолита Балканите са обитавани от индоевропейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). Това обяснява генетическата близост между всички индоевропейци, и особено между европейските им представители (Vernesi et al., 2004). Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съществувала преди хиляди години (Шопов, 2001).
Резултатите от пан-европейският генетичен проект и анализа на генофонда на човечеството по женска линия убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най- далечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа от тюркски гени (Димитров, 2002, Richards et al. (2000)).
Задълбочените изследвания за произхода на езика на древните българи (Марр (1925), Державин (1946), Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Шопов и др. (2002-б), под печат) показват, че езика на (пра)българите е от индо-иранската група на индоевропейските езици. От тези важни резултати следва, че през периода след V-IV хил. пр. Хр. българите са населявали иранското плато заедно с иранските народи. Многобройни археологически и исторически данни за древни българи на територията на днешен Иран са намерени от Шопов (2004). Това навежда на мисълта, че в резултат на Потопа в Черно море древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Мала Азия и в последствие се преселват в планината Загрос (сега в Иран), където отсядат не по-късно от 3900 г. пр. Хр. Това се потвърждава и от българските топоними (Шопов и др., 2005).

... И "История на света" том.V-ти, озаглавен "Обсадените империи" в който пише: "Шапур вероятно се е зарадвал на почивката, която му предлага договорът с Йовиан. Защото към 350 г. сл.Хр. сигурноста на източната граница на Персия е заплашена от нов страшен враг - БЕЛИТЕ ХУНИ.
"ЕФТАЛИТИТЕ са от хунската раса и носят хунското име" съобщава Прокопий. Само те, сред хунските народи имат бяла кожа и правилни черти с големи очи".
Прокопий още казва че, "не са скитащ народ и не се предвижват от място на място, като обикновените хуни а са управлявани от цар и имат закони, от които се ръководи администрацията им. Поведението им към техните съседи и ближни е свирепо и по това напомнят римляните."
- Специфично за тях е че, са бръснели главите си и са оставяли кичур(кика) ... понякой път и с две плитки минаващи покрай ушите им.
- Второ, което е интересно при тях е че са практикували полиандрия ... тоест една жена е можело да има до няколко мъже.
Тук вече от себе си ще допълня, че по този си обичай те наподобяват масагетите, тоест Великите(големите) гети.

- Във връзка с последният ти пост дължиш задочно извинение на блогъра Григор Симов, който бе прав в твърденията си ... предвид, че и ти пишеш същото, което той ти каза преди няколко дни ??
- Имам в предвид това БАЛАСАКАН - частицата САКАН си е просто калка на етносно наименование САКА, като по-голямото и общо в което то влиза е СКИТА/СКУТА/СКУДЗА и др. подобни.
- Името(иманата) Валах/Блах/Балас/Балаш - са синонимни, просто произнасяни по различен начин ... тъй като е много старо и разпространено из този регион ?! - синоним е на Бел/Бал/Вал ... като се явява синоним , или по-точно е едно от имената на Богът гръмовержец !!

- Но заострям вниманието ти върху, това което преди време се опитвах да ти обясня, като ти правех препратки към епитетите на Буда Шакамуни(на/сака/скитски-син)

Забележка: "История на света" том.V-ти, озаглавен "Обсадените империи", издателство/а Абагар*Тайм Лайф - ISBN954-584-159-1 изд.1995 г.

Захарий Митиленски, живял в края на V в. и началото на VІ в. директно пише, че Пероз е победен от хуни от Предкавказието.
Псевдо-Захарий Ритор, чиято история e от ок. 555 г. пише, че ефталит са кавказки хунски народ...


В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното, като полза за извор Захарий Митиленски:
„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”


Очевидно този текст е зает от Бар Ебрей през ХІІІ в. от същият източник (= историята на Захарий Митиленски, гл.ІІІ от кн.VІІ) , от който черпи и Михаил Сириец, който през ХІІ в. пише почти същото:


„[256] По времето на Зенон хуните нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях...Те живеели в северо-източните части...(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието[257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно сражение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.”

ОЩЕ ЕДНО УТОЧНЕНИЕ

В кн.VІІ, гл.ІІІ Захарий Митиленски потвърждава сведението на Йешу Стилит, че победителите на Пероз през 484 г., когато Персия е превзета за „две години” (Прокопий), са пост-атиловите хуни от северен Кавказ. Те са хуните-ефталит. И оттук насетне почти всички сироезични автори, включително и Псевдо-Захарий (555 г.), поставят хуните-ефталит на север от Кавказ. Това правят също Михаил Сириец (ХІІ в.) и Бар Ебрей (ХІІІ в.).
Тоест, Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец, Бар Ебрей са били пренебрегнати от модерните учени, които изфабрикуваха, единствено само на основание на Прокопий, че хуните-ефталит не са пост-атиловите хуни, т.е. българите на Ирник от рода Дуло, които са именно в Боспор, точно там, където през 503 г. Кавад, в знак на благодарност към хунския цар, който през 499 г. му става тъст и му дава „голяма войска” (Прокопий), изпраща около 20 000 пленници сирийски християни, които в Боспор създават хунски алфабет и превод на Св.Писание на хунски, т.е. на езика на утигурите (= българите).
Понеже е очевидно, че Прокопий ползва почти дословно сведения от гръка Захарий Митиленски за превземането на Амида през 503 г. от персите, става ясно защо Прокопий противопоставя хуните-ефталит на познатите му хуни и защо не се съгласява с версията на Захарий Митиленски, че те са дошли от северен Кавказ. Прокопий пише като очевидец след 527 г., а тогава хуните-ефталит вече са на изток в Памир, Согд, Тохаристан и владеят Балх, който Страбон знае като гр. Бактр. Прокопий очевидно полемизира със Захарий Митиленски, когато пише, че ефталит са хуни, но нямат нищо общо с познатите ни хуни, т.е. с пост-атиловите хуни. Сиреч, версията на Прокопий, че хуните-ефталит са от югоизточното Прикаспие, където е Гиркания, не е нищо друго, освен анахронизъм, понеже след 522 г. (Еноки) те действително са там, на изток от Персия.

Защо Прокопий Кесарийски пише, че хуните-ефталит не са от "нашите хуни"?...Просто защото полемизира с гръкоезичния автор, писал преди него по тая тема, Захарий Митиленски. Части от съчинението на Захарий са съхранени но на сирийски през VІ в., от анонимен съвременник на Прокопий, известен в науката като "Псевдо-Захарий Ритор".....Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...". Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури. Очевидно Прокопий вече знае от някъде името "ефталит" и дори не може да допусне, че кутригури и ефталит (ср.с `авитохоли` в "Именника на българските канове") биха могли да бъдат едни и същи, но от Теофан през ІХ в. много добре знаем, че кутригурите през 557 г. нападат Балканите и Константинопол, а още на следващата година тия "тракийски хуни", както ги нарича Теофан, атакуват гр. Анастасиопол, който е съвсем близо до Амида.
Статия в Роден Край

- Цитирам ти от Уикито, тъй като го споделям(проверено, като фактология от мен !): "Около 559 персийският цар Хосров Ануширван сключва съюз с тюрките, като се жени за дъщерята на Истеми хан. Войната започва през 560, когато ефталитският цар Гатфар избива преминаващите през негова територия към Персия тюркски пратеници. Към войските на Истеми хан се присъединява отделилият се Хотан, а персийците успяват да постигнат първата значителна победа през 562. Истеми хан превзема Чач и ефталитите отстъпват от Бухара към планините. В битката при Несефа през 565 те са напълно разгромени от тюрките, а държавата им в Средна Азия е унищожена."

- Нашите смахнати тюрколози ... коментират този факт ... пресладването на оцелелите остатъци от Истеми на ефталитската армия(авари-ардараганти ?) за да ни докажат теорията си, че видите ли тюрките са от поне 4-ти век, на територията на Европа, под вида им "хуни". Само аз не мога да си обясня простотията им ... как така, тълкуват че аварите са ... част от тюркската армия (?!) която по този начин преследва сама себе си ?!
- Междувпрочем последното сражение на евталитите с/у сборната персо-тюркска армия е било нещо грандиозно, само поради факта ! - БИТКАТА Е продължила ОСЕМ ДНИ !!
- Вече ОТ ТОЗИ МОМЕНТ можем да говорим за присъствие на тюрки и то не в Европа а в Средна азия !!
- Отделно наместо да се захласваш в глото-етимологични сравнения на разни кучи/кути-гури ... обърни внимание на символиката на монетите ??
- Виж на аверса с какво е овенчана главата на владетелите (бичите роги - Символ на Бел/Арес ?!)
- Реверса хаста IYI, символ на по-ранното "женско начало" ... но тук вече доразвито в типичната за "огнепоклонниците" символика ... идеща да ни покаже над-женско, над-хтонично, земно-късмическо начало на нашият свят !!
- А, "рогатият" символ е присъщ на протоевропейци от поне 7 000 г. ?

Пак повтарям, самоназванието на ефталитите по нумизматиката им е "хион" (капиталния труд на Гиршам)...Това са пост-атилови хуни...Намеквам: ефталит/авитохол...Само си на крачка от истината...ефталит не са авари...

Маджарин.

С едно "смело" заглавие, задмина и себе си и всички напъни на спартакиадата! Български цар управлява Персия..... Жълтата фланелка и почетен медал "Ганчо Ценов"! Я сега обясни къде в цитираните по твой си начин извори въобще се споменава под каквато и да е форма името "българи", камо ли пък на български владетел, още повече пък бил той "цар".... Ама къде към този момент въобще има споменато името "българи" и в какъв контекст! Подобна ефтина пропаганда и жалка манипулация даже чак си заслужава коментара!

Иначе, честита и хубава нова година!

ами мога да ти обясня и то доста подробно...но ако според теб кутригурите не са българи, за какво да се хабя...

българин

В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.

„Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан... Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...Нарекли го... пръв български цар.” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).

Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него? Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?

Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения. Персия анексира и Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.

Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наричат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.) – Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през 559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”.

„Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.



Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.



Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:

„Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).



Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г.

Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.





И все пак, по-важното е друго.

Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.

Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?



Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34)





Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.

Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава...



Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация.



Произходът на името „Касан” при Орбини и Паисий, което съществува и в запазените откъси от волжкобългарския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” (виж „Джагфар тарих”, С., 1995), трябва да бъде търсен в името (топоним) „Гар" и в персийският афикс (окончание) „ан, ен”.

В чувашкият език, приносител на който в Предкавказието са очевидно савирите от V в. (по-късните „хазари”), е съхранена ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както Касан (Орбини, Паисий) и Газан (Барадж тарих), така и патронима „Хазар”, който не случайно през Х в. хазарският цар Йосиф редопоставя като произход до патронима „Българ”, в кореспонденция си с андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут...



И все пак откъде през 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини, който пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса (която има обем от „77 печатни страници, от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”), е заел сведението за този български цар?



За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.

Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.

От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.

Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.





Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.

Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия.

Как те са попаднали в библиотеката на дука Д`Урбино в Пезаро, си остава загадка.

Но това е част от българската история, завещана ни от Паисий Хилендарски и е жалко, че никой учен не си е задал въпроса колко истина може да има в това сведение на Паисий.

Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484 г., когато хунските войски нападат от „северо-запад” (Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Михаил Сириец, Бар-Ебрей) Персия и убиват шахиншах Пероз.

Прокопий пише през VІ в., че персите били „две години под властта на тия варвари”?

Кой е този български владетел, който превзел Персия чак до гръцките земи около р. Тигър? Арменски историк от V в. Елише го нарича „хон Херан”, а в „Именникът на българските канове” той е известен като „Ирник от рода Дуло”...

Балас (Балаш) отговаря на нашето име Белик (Балик,Велик: с прех. от "Сатем" към "Кентум" форма),но може това да е по етнонима на народа,завладял Персия: народа Бълъг (Бълъги,Бълъгари= Бълъги-ора).

много ги познават:1x2wins.com

много ги познават:1x2wins.com

Цялата династия на Сасанидите в Персия, към която принадлежи и този цар Балаш е от българският царствен род Дуло:
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1303594/_._._._.1_.24-34_2007_
Сасанидската династия се образува от разцепването на Великата Кушанска империя (управлявана тогава от рода Дуло) през II в. сл. Хр. на източна (на българите) и западна (на Сасанидите):
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/434452/Ancient_Bulgarian_States-_Emerging_Structure_and_Migration_-_

Т.е. ти смяташ, че всички дето те четат са идиоти или по примера безкритични фенове от друг вид! Да оставим какво мисля аз. В науката еднозначно приемане за това, че котригурите са българи принципно няма! Да оставим и това! За какви котригури въобще говориш в коментара, като в целия ти пост нито веднъж не се споменава, нито пък в цитираните извори от теб, независимо колко коректно и от какъв превод си ги цитирал нито името БЪЛГАРИ, нито името КОТРИГУРИ!

Значи няма споменати котригури, няма споменати българи, почти ги няма на картата още въ обще българите по това време и изведнъж БЪЛГАРСКИ ЦАР УПРАВЛЯВАЛ ПЕРСИЯ, ама нито персийците, нито сирийците, нито ромеите, нито никой знаел за него. Ми те да не са идиоти тия хора, а определено не са. Щяха да си пишат "кортригура" или "българина"............. ама не са написали или "световният заговор за прикриването на ИСТИНСКАТА българска история" започва още от 4-5 век! Казах ти мина Спаро и тракедонците.

Що не направиш една научна конференция в ИФ по темата, че да видим какво ще да се получи!

Напротив, има много доказателства. Най- авторитетните от тях са в монографията на археолога Марин Димитров, който намира родовия знак (тамга) на рода Дуло на монетите на късните кушански владетели. Династичния списък на източните кушански владетели завършва с Грумбатес (гръцка форма на името на известният български кан Крумбат). 146 от общо 164 кушански топонима в цяла Русия попадат на територията където са се намирали Велики Булгар и Волжска България, което показва, че те са донесени там от българите:
Шопов Я. Й., П. Димитров, Д. П. Димитров, Б. Шкодров (2007а) - Българската държавност и пренасянето и в Европа. (Потопът: най-стари писмени свидетелства и миграциите на българите). Доклад на Международната научна конференция “Българската държавност в Европа пред своя 20 век”, 18-20 март 2005 г., Исторически факултет на Софийският Университет “Св. Климент Охридски”. - Авангардни изследвания на древните българи, т.1, стр.3- 23.

... какъв етнос и какъв език са приказвали от кео голямо етносно семейство са ??! - щот сега ще дойде смахнатата Джойса да ми обяснява за ... на баба си (туркиня-прабългарка ) шалварите !!

Първо, индоевропейския произход на българите не означава, че са кушани, а кимерийци. второ, Грубат е хионит, а не кушан...От много манджа с грозде, не става вино, а буломач....Да, българите имат индоевропейски произход, но хипотезите Ви са неправилни и при това противоречат на самите изводи на Шопови...

- Но явно не искаш да осмислиш, това което на няколко пъти се опитвам да ти обясня ??!

- Ефталит(и) са племе, етнос-народ съответно с държава и устройство на същата !

- Войската на тези същите ефталити са така наречените "авари" ! - тоест "авар" не е етноним а наименование на социален статус, специализация в обществото ... занятие Военен ?! - Това поне на първо време е значело Авар ! - авар(ите)-воините се появяват/явяват като население именно след разгрома армията на Ефталитската държава след битката при Несефа през 565 ... когато тази армия е разбита и част от нея се спасява "скривайки" се в Панония след помоща оказана им от БЪЛГАРИте, които пък са здраво уседнали от време оно действително в ареала, който е спицифичен и го свързвам с кимерийците !!?
- По тази причина и обстоятелства ... вече става разбираемо поведението и заплахите на Естими ПРЕСЛЕДВАЧА ИМ ?! - още обяснявам ! - той не гони някаква фикция ... избягала част от армията му, Не !! - той гони оцелялата от битката част, от ефталитската армия ... която явно на ефталитски се е наричал Ав/бар/Обри - Воин ?!
- Ако прочетеш и по-късни сведения ... трябва да ти стане ясно ... че поне на първо време ТЕ СА НЯМАЛИ СЕМЕЙСТВА и ЖЕНИ ... та са си "ВЗЕМАЛИ" такива от местното, подчинено и неродствено на тях население ?! - с това са предизвиквали недоволството му ... поради което и постоянните, конфликти и бунтове на местните и колаборационизма им с "франките" и др. неродствени съседни държава !!

- Тва е тя ... хипотезата ми !!

Може ли като домакин да ми бъде разрешено тая глупост да не я дебатирам. Просто не съм очаквал толкова плоска историческа мисъл от теб.-..Нали разбираш, че вече почвам да си мисля, че се гъбаркаш, като Щтапаровия...
Създали значи държава ефталитите в Панония и я кръстили на служебното си име авари...Да влезе боцмана, твоя учител...

Е, той гета, вече е омазал и тази тема, така че няма смисъл.

- "гномското название на Орките, Rukhs, мн.ч. Rakhаs, изглежда че е родствено на елфическото наименование и напълно е възможно да е заимствано от Аварина"
... "Аварите - това се елфи, които останаха в Средноземието и не откликнаха на призива на Валар;"

- "Изгонен от земния рай, Кандид вървя дълго, без да знае къде отива, плачеше, вдигаше очи към небето и често ги извръщаше към най-красивия от всички замъци, където се намираше най-красивата измежду младите баронеси. Без да вечеря, той си легна сред нивите между две бразди, а снегът валеше на едри парцали. ... се довлече до близкия град, който се нарича Валдбергхоф-трарбк-дикдорф, без пукната пара, ни жив, ни умрял от глад и умора. " ... "Тъкмо щеше да започне третото преминаване през тоягите, Кандид, който изнемогваше, помоли за милост, поиска да имат добрината да му пръснат черепа. Оказаха му това благоволение, завързаха му очите и го поставиха на колене. Тъкмо в този миг мина царят на българите, осведоми се за престъплението на потърпевшия и понеже беше надарен с голям гений, от всичко, което му казаха за Кандид, разбра, че младежът е метафизик и не знае нищо за земните неща. Царят му подари живота, воден от милосърдие, което ще бъде възхвалявано във всички вестници и през всички векове. " - Хехехе !! - позна ли ? ... защото и това можем да отнесем, към понятие "източници" в които се споменават "авари" :))

- Ами твоите тълкувания на "вар" и "хони" ... ми дадоха тема за пародиране ?!
- Отделно едно такова етимологично през имена тълкуване ... за исторически процеси и народите които ги осъществяват ... ? - ми това в момента дагестанците се изкарват наследници на "аварите" ... а те говорят на тюрки, тоест отново пак възниква смущението относно - етносноста на аваратите ?

- Ако вземем само частицата вар от етнонима ... тогава елементарно мога да ги отнеса към варгите-варянги от прибалтика ?! ... но това теб не те спира ... Смело(и безотговорно) само по едно наименование в "източник" да ми вадиш етносност ?!

„Името авари в китайските източници не се среща; среща ли се в Орхонските надписи, си остава спорно; беше изказано мнение, че така трябва да бъде обяснено загадъчното народно название пар-пурум и апар-апурум, присъстващо в надписите само на едно място, където се говори за миналото. При своя последен превод Томпсън разглежда думите апар и апурум като названия на два отделни народа, и при всеки от тях поставя въпросителен знак. Думата авари в разни форми се среща във византийските, западноевропейските и руските източници (в руските летописи като обри); византийците различават истинските авари, загинали, по техните думи, на изток, от народа, приел името авари и под това име появил се в Европа; но, както изглежда, тук имаме или един и същ народ, или, във всеки случай, народи, близкородствени помежду си. (В.В.Бартольд. Тюрки. Алматы., 1998, с.17, 18).