Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2011 11:43 - Епосът на Микаил от гр. Боспор „Шах кизи дастани” (865 г.)
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 8474 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 23.12.2011 12:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                 Васалният на Хазария български балтавар Айдар (825 - 855 г.) е имал в административният си център в гр. Боспор един мюсюлманин книжовник, очевидно сириец, останал в легендите на волжките българи под името Шамс. Той умира през 854 г., като за него пише и ал-Гарнати през ХІІ в., без да упоменава името му.

         Синът на  този Шамс се казва Микаил и бил сам наричал себе си „Шамси Башту”, т.е. „боспорски сириец”. Микаил е двадесетгодишен през 854 г., когато поема книжовните задължения на баща си и продължава да бъде проводник на мюсюлманските тенденции сред пост-кубратовите българи в Хазария.

         Според „Барадж тарих”, Кубрат е въздигнат за владетел на Велика България през 629 г. в гр. Боспор и оттук носи и прозвището „Башту”. Доста преди това през 620 г. по-големият брат на Кубрат, чието име е било Шамбат/Самбат създава първоначалната крепост, на мястото на която по-късно израства гр. Киев. Багрянородни изрично е упоменал, че Самбатос е било името на крепостта, преди да се казва Киев.

         След смъртта на Кубрат около 660 г., Шамбат се установява в Боспор и предявява претенции за трона, на основата на българското обичайно право. Тронът на българите, както пише и Йоан Екзарх през Х в., се е предавал не от баща на син, а от брат на брат и едва след това на сина на първородния брат. Тази стара българска династична традиция е прекъсната от Орган, който не само преостъпва своето място на племенникът си Кубрат, но и предпочита него, пред по-големият му брат Шамбат. Очевидно в това „нововъведение” на Орган не може да не видим влияние от страна на византийската система на онаследяване.

         И така, именно благодарение на Шамбат, волжко-българските средновековни летописи именуват Башту не само гр. Боспор на Джалда (Крим), но и Киев, понеже негов основател е Шамбат, който както пише в „Барадж тарих”, окупирва Боспор след смъртта на Кубрат и оттук, с помощта на племенникът си Аспарух, предявява законни претенции за трона на Велика България...

          

         Но да се върнем на Микаил, авторът на епосът „Шан кизи дастани” (или по-вероятно името да е била „Шах кизи дастани”). Микаил явно се изучава гр. Бухара. Това предположение ще бъде обосновано при разглеждане структурата на епоса му.

         През 855 г. умира Айдар. Той има двама сина, първородният Шилки (Джилки) и Лачин. Десет години те са в междуособица. Тези князе са васали на хазарския каган, който се казва Манас (упоменат и в писмото от Х в. на каган Йосиф до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут).

         Основен помощник на хазарският каган е била фигура с много правомощия, която държи в свои ръце управлението на военно-административната власт в Хазария. Нарича се „шад”, а така също и „бег”. Бегът Иляс се опитва да подтикне каган Манас да вземе страна във васалната вражда между Шилки и Лачин, но - както пише в „Барадж тарих” - „три години безрезултатно бегът се опитвал да противопостави двете държави” (Джагфар тарих-и, С., 2005, с. 37).

         Очевидно става дума не за „две държави”, а за каганат и васална структура на владетелите на династията Дуло, от коляното на Бат - Боян.       Последният умира, според „Барадж тарих”, „през 690 година” (с. 26).

         Благодарение на това, че през ХІІІ в. Баба Худжей в своя летопис „Барадж тарих” компилира важни сведения за Хазария от трудът на Абдула ибн Башту „Хазар тарих” (Х в.) (продължител на делото на Абдула е синът му Мамли), са запазени доста летописни сведения за Хазария в „Барадж тарих”.

         Днес, благодарение на публикуването на рускоезичният вариант на „Барадж тарих” (в свода „Джагфар тарих-и”) хазарологията може да запълни много бели петна в своето познание за хазарският каганат.

         Още Бат - Боян се е ползвал като васал с уважение в хазарският двор. Баба Худжей пише: „Менла Абдалах (Абдула ибн Башту - б. м.) разказва: „Хакан Кабан толкова много обичал Бат - Боян, че го поканил с внукът на Орган, Хумик, да присъстват при затягане на въжето на шията му по време на обреда, при който се отправя питане към Тангра за срока и характера на неговото царуване” (с. 26, 27).

         За този ритуал хазарологията знае и от други източници.

         В „Барадж тарих” има и други ценни съобщения за Хазария, което превръща трудът на Баба Худжей в значим за хазарологията.

         Бегът (шад) Иляс успява в плановете си да раздели единната васална област на българите и Лачин получава „Баштуйската и Уруската области” (с. 119).

         Шилки, братът на Лачин, приема, макар и неохотно, новата васална държавна структура, дори на ниво посланици, и назначава за „свой посланик при уруския бег (=брат си) Микаил Башту” (с. 39).

 

          Да внесем малко яснота, за да ни стане ясно коя е тая „уруска област” и кои са тия уруси!

 

         Към 825 година, според летописа, настъпва криза в хазарската династия Ашина и един от наследниците, с име Урус (= Урсила, Ашина; при Менандър от VІ в. името на династията Ашина е изписано Урсила - бел.ред), чийто баща е убит от каган Булан (понеже отказал да приеме новата юдейска религия), успява да се възкачи на трона.

         Каганът - езичник Урус е подпомогнат военно от българския васал Айдар (825-855).

         Именно този хазарски каган Урус, е упоменат в „Бертинските анали” като „каган Рос” и твърденията на руските историци Новоселцев и Галкина, че това е руски каган, е грубо преиначаване на историческата истина.

         Каганът-езичник Урус не присъства в списъка на Йосиф от Х в. в писмото му до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут, и това е разбираемо, предвид стремежа на Йосиф да даде списък на хазарските царе-юдаисти.

         Урус става каган на Хазария, с помощта на българския васал Айдар, потомък на рода Дуло, по линия на Бат-Боян...

         Този епизод е описан не само в „Барадж тарих” (ХІІІ в.), но е известен и през ХІІ век: разказан е в книгата на ал-Гарнати. Последният пише, че го е прочел в „История на България” (ХІ в.), „преписана от български кадия, който бил ученик на Абу-л-Масали Джувейни”.

         Става дума за Якуб ибн Нугман, чийто баща Нугман ибн Хамид (ум. 1061 г.), е автор на ръкописа „История на България”. Тази книга Якуб преписва и допълва, по всяка вероятност тя е на арабски.

         Абу-л-Масали ал-Джувейни (ум. 1085 г.) е имам на два свещени града, Мека и Медина. При него, освен Якуб ибн Нугман, се е учил и енциклопедиста ал-Газали (1058 - 1111).

         Интересното е, че в откъса, цитиран от ал-Гарнати, не присъства личното име на Шамс, както е в летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих” на Баба Худжей, а е съобщено само за „един мюсюлманин”.

         Едва ли, ако в „История на България” (ХІ в.) на Нугман ибн Хамид (и синът му Якуб ибн Нугман), е присъствало личното име Шамс, ал-Гарнати щеше да пропусне да го отбележи.

 

          И така, след смъртта на хазарския каган Булан, на хазарския трон за кратко е неговия син Вениамин, а след това трона поема по-малкият брат, чието юдейско име не е запазено в „Барадж тарих”. Летописът го именува с прозвището „Карак” (опак човек, карък).

          Урус от Приазовието (не случайно след този Урус тази област става известна като „уруска”) също предявява братовчедски претенции към каганския хазарски трон, около него се групирват кабарите, т.е. онези поданици на Хазария (в това число и българи), които са готови да воюват, за да запазят старата си езическа вяра в бог Кубар (Сувар, Сурва).

          Те вдигат бунт и Урус го оглавява. Той се обръща около 825 г. към българския васал, балтавар Айдар. Българският балтавар в Хазария има само ограничена гвардия, но Айдар се възползва от наследството на чичо си http://letopisec.blog.bg/history/2011/10/20/voljko-bylgarskite-letopisi-za-bylgarite-koi-sa-karabylgarit.838507 и довежда от Кара-Българ карабългарска и антска конница. С нейна помощ Урус побеждава Карак, битката около 825 г. е описана не само в „Барадж тарих”, но и от ал-Гарнати. Победеният хазарски шад разказвал след сражението в столицата Итил на кагана: ”видях големи мъже на сиви коне, които убиваха моите войници и ме обърнаха в бягство...” (с ал-Му"риб ан ба"д аджаиб ал-Магриб , открит през 1953 година в Мадрид от С. Дублер).

          Урус, с помощта на карабългарската и антската конница, става каган на Хазария.

           Към 839 г. каган с името Урус (Рос), е упоменат в „Бертинските анали”, както вече стана дума и това не е руски каган, както твърди Елена Сергеевна Галкина в „Тайны Русского каганата” (2002 г.).

         Явно това е хазарския каган, който с помощта на византийски майстори построява гр. Саркел на Дон.

          Остана само да уточним, на основата на „Барадж тарих” какво прави Урус в Приазовието?

           Майката на Айдар е била сестра на майката на Урус, според Абдула бну Башту, цитиран от „Барадж тарих”. Баща на двете сестри е бил българския балтавар Тат-Утяк. Хазарският каган Булан убива майката на Урус и баща му, който бил от хазарския династичен род, защото последният отказал да приеме юдейството, даже привидно. Малкият Урус е отведен в Боспор, където е българският балтаварен център и така е спасен. Когата умира Айдар през 855 г., в хазарският династичен двор е жив спомена от помощта, която Айдар оказва на Урус за да стане каган и бегът на следващият каган Манас решава да скара двамата братя, синове на Айдар.  

         Планът на бегът Иляс е уникален, той няма аналог в средновековното държавно строителство и заслужава специално изследване.

         За да се отърве Хазария от силния васален български административен център в Приазовието, откъдето балтавара, както става ясно по времето на Айдар, може да мобилизира кара-българска и антска конница (с което изненадващо да допълва ограничената от кагана васална българска  гвардия), Иляс решава да бъде създадено на Кримския полуостров независимо княжество, което да е сателит на Хазария.

         Иляс предлага на Лачин да го оглави, давайки си сметка, че законният балтавар, първородния брат Шилки, ще остане без административен васален център.

         Лачин се поддава на провокацията и Иляс го обявява за княз на „Баштуйската и Уруската области”.

         Княжеството, според летописа, било наречено „Рус с център Башту”. Това е град Боспор, а не Киев, независимо, че волжките българи по традиция са наричали и Киев с името Башту, понеже Шамбат, градоначалника на град Башту (Боспор, дн. Керч), по времето на Кубрат, е фактическия основател на първата крепост (Самбатос, според Константин Багрянородни), от която изниква по-късния град Киев. Това вече го уточнихме, но е необходимо да се повтори, поради честите обърквания.

          Шилки се скарва с брат си Лачин, но не воюва с него, защото няма как да оправдае военни действия срещу собствения си народ, който неочаквано за един ден е станал независим в това креатурно княжество.          То не включва всички български васални земи, а само онези в Крим, където е административния център град Башту (Боспор).          Фактически, единствения изход от политиката на Иляс, е Шилки да бъде оставен без васална столица и тази дипломация през 865 година успява.    

         Шилки пребивава временно при кара-българите, а след това отива на север, при реките Волга и Кама, където още през VІІІ век преселници бурджани от гр. Семендер са основали град Мардуан. Шилки през 865 г. се установява там с администрацията си и оттогава този град започва да се нарича Болгар.

         „Така вследствие метежа на Лачин – пише летописеца от ХІІІ век, който живее във Волжка България – престанала да съществува единната държава Кара-Булгар”.

         Всъщност, за волжките българи от  гр. Болгар след 865 година, цялата пост-кубратова българска територия (в това число васалната на Хазария, а така също независимата на кара-българите при Днепър) става „Кара-Булгар(западна Булгар).

 

         През 865 г. Шилки, лишен от резиденция в Башту (Боспор), решава да установи своя двор в гр. Мардуан, който оттогава започва да се нарича гр. Болгар.

         Микаил Башту около 855-865г. разпитвал българи за древната родова памет и те „му напомнили древните легенди” (с. 39), които „залегнали в основата на неговата поема” (с. 39).

         По същото време в гр. Бухара се е правело точно това, записвали са се легенди, които се преработвали в дастани. Връх на бухарската школа е „Шах наме” на Фирдоуси (краят на Х в.). Разбира се, Микаил няма как да е познавал трудът на Фирдоуси, но очевидно е бил запознат с „Худай наме”, основният дастански източник на Фирдоуси.

         Фирдоуси пише за легендарната страна Систан, с явната алюзия, че Систан е древното минало на произхода на Сасанидската династия.

         По аналогичен способ Микаил Башту разказва за един древен кан Шилки (Джилки), с явната алюзия, че Шилки, който е син на Айдар и съвременник на Микаил, има едноименен предтеча в онова, легендарно време.

         Подобно на Фирдоуси, Микаил употребява едно специфично понятие - „китайски тюрки” (с. 14). С това понятие в „Шах наме” са наречени не китайците, а тюрколатите. Тоест, тюрките от първият тюркски каганат.

 

         Явно Баба Худжей компилира всичко това в началото на „Барадж тарих” от епосът на Микаил.

         Прокарана е ясна граница между „китайски тюрки” и „хазарски тюрки” (с. 31). Имало „бели хазари” (с. 31)/юдеизирани/ и „черни хазари” (с. 31)/езичници/.      

         „Към черните хазари се отнася и родът на Урус...” (с. 31).

 

         В началото на „Барадж тарих” има един неясен термин - „хин”. С този термин не са били наричани „китайците”, както прибързано решиха някои тълкуватели, а печенегите. Построяването на „крепостта Хин” била „наречена така, защото в нея настанили гарнизони на наеманите баджанаци (печенеги - б. м.), наричани понякога хинци” (с. 35).

         Около 832 г. те са съюзници на Айдар. Нещата обаче се променят и през 840 г., бранейки васалните си земи, той „успял да нанесе решително поражение на баджанаците и да накара остатъците от тях да се върнат в Джаик” (с. 35).

         Легендарният образ на Шилки (Джилки) от епосът на Микаил, когато хони и хинци воюват, има за цел още повече да възвеличи Шилки, синът на Айдар, който очевидно е участвал като младеж в тези сражения.

         В епосът има много имена на богове, голяма част от които през Х в. попадат и в „киевският езически пантеон” на Владимир.

         През 865 г., когато Шилки, синът на Айдар, се установил в гр. Мардуан (Болгар), Микаил ибн Башту му посветил и подарил „Шан кизи дастани”, който започнал да пише.

         Синът на Микаил пък, наречен от Ибн Фадлан в „Записки от Болгар” (922 г.) ”Абдула бин Башту ал-Хазари”, ни е оставил важно сведение в своя летопис, във връзка с причината каган Булан да се насочи към юдейската религия.

         Айбат, който според компилациите в „Барадж тарих”, е владетел на хазарите по време на превземането им на Велика България, се омъжил за еврейка от гр. Бухара. Тази жена, според летописа, е баба на каган Булан и несъмнено нейно е влиянието й да го насочи към еврейската религия...

 

                 Сведения за Ахмед ибн Фадлан                                                                             

            Ахмед ибн Фадлан с един от малкото арабоезични средновековни автори, за които не се знае почти нищо, освен че през 922 година участва в посолство на Арабския халифат до град Болгар и написва доста обемисто съчинение за това събитие.

         „Барадж тарих” (ХІІІ в.) описва: „През 922 г. Абдалах се върнал в България с Великото посолство на халифа. Главен негов посланик бил Рази, а секретар - Ахмед(с. 56 ) .

         По-нататък: „Всички участници в посланическата свита били възнаградени с щедри дарове. Мнозина от тях останали в България и сложили начало на известни български родове. Сред тях били Джакин, Барис, Балус и Ахмед (ибн Фадлан - б. м.). Канът (Алмъс - б. м.) назначил Ахмед за сеид на Болгар с името менла Бакир...(с. 56) .

         „Барадж тарих”, позовавайки се на „История на България” (която Ал-Гарнати чете през ХІІ в.) съобщава следното: „Якуб-кази (т. е. Якуб, син на Нугман - б. м.) твърди, че Ахмед произхождал от дома на Бармак и че през 737 г. бурджаните приели исляма от ръцете на Хамад Бармак, оглавяващ посолство на халифа при хазарския каган. Яхя бил син на Хамад, а негови синове били Джафар и Фадлан. Джафар бил везир на халифа Харун ар - Рашид (786 - 809), но бил оклеветен и убит. След неговата гибел наставник и възпитател на потомците на Джафар станал неговият брат Фадлан; затова бащата на сеид Бакир (нашият Ахмед ибн Фадлан - б. м.) получил неговото име. А син на Джафар бил Хамад, негов син - Рашид, а пък неговият син Абас, баща на Фадлан и дядо на сеида Ахмед...” (с. 70) .

         Всъщност тук ни е дадена една много стройна генеалогия на рода Бармак.

         Що за род е това?       

         Анри Корбен в „История на ислямската философия” пише: „Точно с бактрите от Бактрия припомняме дейността на Бармакидите, причинила нахлуването на иранизма в двора на Аббасидите и въздигането на тази иранска фамилия начело на делата на халифата (752 - 804 г.) - (точно тогава Джафар, син на Хамад Бармак, е везир - б. м.) - Името на техния предтеча, Бармак, означавало онаследеното достойнство на великият свещеник в будисткия храм в Наубахар (на санскритски език nova vihara, „нов манастир”) в Балх, където легендата впоследствие създала един Храм на огъня. Всичко, което Балх, „майката на градовете” е приел с течение на времето от гръцката, будистката, зороастрийската, манихейската, християно-несторианската култура, продължавало да живее там (разрушен, Балх бил възстановен през 726 г. от Бармак)” (Анри Корбен. История на ислямската философия. С.,2000, с.38)

 

         От цитата ни става  ясно за значението на този род за иранския ислям.

         Анри Корбен, когато отбелязва учените, които произхождат от „Североизточен Иран”, пише: „Умар Ибн Фаррухан Табари (приятел на Бармакид Яхя)” (пак там с. 38).

         Летописецът на „Барадж тарих” също знае кой е Яхя.

         Оказва се обаче, че той знае и как се казва бащата на Хамад Бармак: „А син на Джафар бил Хамад...” (Бахши Иман. Джагфар тарихи.София., 2005, с. 70 )

 

         Така получаваме следното родословно дърво на Ахмед ибн Фадлан:

 

 

                                                                      Джафар                

                                                  Хамад Бармак                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Рашид                                  Яхя                                                                                                                              Абас           везир Джафар;        Фадлан                                                                                                       Фадлан                                                                                                                                                            Ахмед ибн Фадлан

 

 

         Когато през 1923 г. бяха намерени от Валиди Тоган /1890-1970/ в ирански архиви  текста  на „Записки от Болгар”/”Рисала”/ на Ахмед ибн Фадлан, бе прочетено: „Тази книга е написана от Ахмад ибн Фадлан ибн Аббас ибн Рашид ибн Хаммад”.

 




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. letopisec - Българските потомци на Ахмед ибн Фадлан
23.12.2011 11:48
В този смисъл, „Барадж тарих” се оказва изключително ценен източник, още повече, че разкрива и българското родословие на наследниците на Ахмед ибн Фадлан:






Ахмед ибн Фадлан (922 г., остава в гр.Болгар)

Насър

Мохамед
Хамид
Нугман - умира 1061
шейх Дауд; Якуб





Нугман ибн Хамид написва „Казий китаби” (с. 105). Първоначално името на тази книга е „Кади китаби” (с. 17). Вероятно „Кадим китаби”, от араб. дума „кадим” (околовръст). Сиреч, в превод нещо като „Книга за нещата около нас”.
Синът на Нугман, Якуб „собственоръчно преписал и дописал „История на България”, която нарекли „Казий китаби”” (с. 105). Ще рече, тюркският превод на арабското „кадим”, е схванато като „казий” и заглавието е „Книга за земята ни”.
През ХІІ век андалузкият географ ал - Гарнати чете тази книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати. Цит. съч./ ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Болгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джувейни...”).
През ХІІІ век Баба Худжей компилира при написването на „Барадж тарих” от този труд.
Баба Худжей компилира и от още един източник. Това са летописите на писателската династия Шамс - Микаил Башту - Абдула ибн Башту.
Абдула ибн Башту довежда през 922 година посолството на Арабския халифат в Болгар, в което секретар е Ахмед ибн Фадлан.
В началото на „Записки от Болгар” (922 г.) Ахмед ибн Фадлан съобщава, че посолството на Арабския халифат в гр. Болгар е осъществено, благодарение на посредническата мисия на пратеникът на българският владетел Амъс, „мъж по име Абдула бну Башту ал - Хазари” (Ахмед ибн Фадлан. Пътешествие до Волжка България.С.,1992, с. 1).
Баба Худжей съобщава, че Ахмед ибн Фадлан, след като приел длъжността „сеид на Болгар”, забранил дастана на Микаил Башту „Шан кизи”. ( Баба Худжей, Цит.съч., с.50).
Обиден от това, неговият син Абдула ибн Башту отива в столицата на Хазария град Итил, където продължава литературното дело на баща си.
Явно спречкването между Ахмед ибн Фадлан и Абдула ибн Башту не е било безобидно. Това става ясно от факта, че Ибн Фадлан, който пише своя труд „Записки”/”Рисала”/ в гр. Болгар, си позволява в предговора да нарече Абдула ибн Башту с низбата „ал - Хазари”, което влиза в противоречие със собственото му твърдение, че той е „посланик” (Ахмед Ибн Фадлан, Цит.съч., с.1) до халифата на владетеля на гр. Болгар, Алмъс.
Заглавието на епосът на бащата на Абдула, Микаил Башту, е „Шан кизи дастани” (или „Шах кизи дастани”). Историческата достоверност за съществуването на такъв епос сред волжките българи от ІХ век, е несъмнена. За съжаление от него са съхранени само откъслечни фолклорни преработки, които се появиха в края на ХХ век и бяха преведени в България под неточното заглавие „Сказание за дъщерята на Хана”.
Епосът на Микаил е завършен през 882 година и се казва дастани (разказ, разкази) за земята (кизи) на Шан (или „шах”, владетел).
За да разберем пълната и многозначна семантика на хунските термини „кизи, кесе”, е необходимо да интегрираме тюркоезичното значение на тази дума като територия (земя, кааза), със съхраненото у дунавските българи (и у русите) значение за вербалност (сказание, казвам, сказал, указ, приказ, наказ), за да се уясни, че запазеният у Багрянородни (Константин Багрянородный. Об управлении империей (превод на руски от американското издание: Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967)) (Х век) топоним „Атил кезе”, не означава буквално „междуречие”, а „земята на Атила”.
В руските производни „указ, наказ, приказ” много ясно се е съхранило значението за „държавна реч”, следователно „киси, кезе”, не е просто абстрактно-географско понятие за земя, а държавно понятие за земя.
Това е причината „Кади (м) китаби” на Нугман да стане „Казий китаби”, понеже арабското значение на „кадим” (крачка, околовръст) постепенно се развива в арабската теология в посока на суфизма (крачките на дервишкото изкуство) и не удовлетворява историческата семантика в книгата на Нугман.
Абдула ибн Башту в периода 922 година - 943 година живее в хазарската столица Итил, където продължава литературното дело на баща си Микаил. Това го прави изключително интересен автор за хазарологията, понеже неговата книга по-късно става известна като „Хазар тарих” (История на Хазария). В нея се съдържат важни данни, не само за българската, но и за хазарската история. Тези данни „Барадж тарих” компилира през ХІІІ век.
Книгите „История на Хазария” /Х век/ от Абдула ибн Башту и „История на България”/ХІ век/ от Нугман, не са запазени. Но много от тях е компилирано в книгата „Барадж тарих”/”История на Барадж”/, писана от Баба Худжей през ХІІІ век. Тази книга се смяташе за изгубена, но един ръкопис от нея се оказа спасен от сталинските погроми през 1938-1940 г.г. върху старите книги с арабско писмо в СССР и той бе издаден в края на ХХ век в елцинова Русия.
Както казахме, около 922 година Ахмед ибн Фадлан забранява епоса „Шан кизи дастани” на Микаил Башту и неговият син, Абдула ибн Башту, напуска гр. Болгар и се установява в гр. Итил, хазарската столица.
Едва през 943 година Абдула ибн Башту, „доволен от реформите (на владетелят на Болгар Мохамед, син на Ялкау, който е балтавар от 943 до 976 г. - б. м.) посветил на кана своя дастан „Кисек - баш”, който започнали да наричат и „Кисекбаш китаби” (с.76).
Дастанът на Абдула ибн Башту е продължен след 944 година от неговият син Мамли. Тази книга става известна като „Хазар тарих” /”История на Хазария”/ и съдържа сведения за Хазария до нейният крах през 969 година.
През ХІІІ век владетелят Барадж, чието родословие (шеджере) е съхранено в съчинението „Дафтар-и Чингиз-наме”, казва на летописецът Баба Худжей, че в семейната му библиотека се пазели книги от „Бакир (Ибн Фадлан - б. м.), дастана на Микаил, дастана на Абдула и много други...” (с.105).
Нугман /автора на книга за България през ХІ в./, както посочихме, е потомък на Ибн Фадлан и до 1061 г. написва своята историческа книга, известна по-късно като „История на България”. „През 1061 г. куманите нахлули и убили кана и сеида Нугман” (с.103).
Якуб, син на Нугман, „собственоръчно преписал и допълнил” (с.105) книгата на баща си.
Фактически през ХІІІ век Баба Худжей е първият средновековен историк, който синтезира в своята хроника „Барадж тарих” летописите на две разграничени една от друга и враждуващи волжко-български писателски династии.
Нугман и неговият син Якуб до последно остават верни на волята на Ибн Фадлан и не включват като извор в книгата си по българска история дастанът на Микаил Башту „Шан кизи” от 882 година.
Баба Худжей пише:
„Интересно, че този кадия ( Якуб ибн Нугман - б. м.) даже не споменал дастана на Микаил в своето изложение „История на България” и се оправдал така: „Аз не съм видял с очите си нито един екземпляр от дастана, а не мога да повярвам на устни сведения”. Между другото - продължава Баба Худжей - в краен случай поне един екземпляр е бил донесен (в гр. Болгар – б.м.) от банджийския търговец Калган от Хорисдан (Харков - б.м).” (с.50).
цитирай
2. atil - Летописец ти кога и от кого разбра че ...
29.12.2011 00:06
Летописец ти кога и от кого разбра че Урус Айдар е васал на Хазарската орда? По него време враждата между България и Хазарската орда се задълбочава,и след като не успял да унищожи Хазарската орда и да присъедини земите и към България по военен път( защото те привлекли за съюзник Гузката орда) той съставил план да я срине икономически. И го осъществил този план! Ти тука пишеш свободни съчинения за някакъв си васалитет?!
Какъв Боспор сънуваш за административен център когато от 4 век столица на България е Хон-Балин, на чието землище възниква крепостта Бащу - бъдещия Киев?!
Няма да си играя на цитати както правят някои "мераклии", но творческата ти фантазия е и този път се е развихрила яко..
Само да знаеш че въпросния Ахмед ибн Фадлан - първия сеид на България,вообще не е бил обичан в страната.Провеждал е тесногръда и реакционна фундаменталистка ислямска политика. В народната памет останал като Абу Бакир борещ се срещу дракона Барадж( символа на благополучието и
щастието). А живота си е завършил като куче хвърлен в зандан(подземна тъмница).
Имало две враждуващи политически групировки - духовенството и аристокрацията по тази причина също били разделени. Микаил ибн Бащу имал прякор Деберзи(Добруджански), защото не веднъж пътувал до Кара Бурджан(Дунавска България) и изнесъл оттук доста книги заплашени от унищожение.След отделянето на Киев от България заминал за г.Болгар,където станал глава на правителството.
Пожелавам ти успех в изследванията и анализите ти ,но недей да твърдиш неща ,които са фантастични и никога не са били действителност...
цитирай
3. atil - Ама ти и сириец си го направил. . М...
29.12.2011 00:29
Ама ти и сириец си го направил..Микаила, Шамси и Самбатос е едно и също име например и то не е нито сирийско нито византийско а българско. Брата на Кубрат и Шамси са адаши...Боспор няма нищо общо с Микаила щото ибн Бащу означава - Киевски.
Между другото тия сравнително точно са описали събитията,имената.., но ти обръщаш всичко с главата надолу бе човек?!
Защото така бе г-н екс депутат ?! Без да искаш или нарочно?
цитирай
4. letopisec - 3. atil - Ама ти и сириец си го направил. . М...
29.12.2011 07:04
Името Самбатос не е чисто българско, то се среща и при арменците още от времето на Шапур 2. Може би знаеш, че шам е сириец, а наличието на сирийци-колонисти на Боспор, е още от 503 г.. Легендарният Шамс в Барадж тарих е баща на Микаил и дядо на Абдула ибн Башту. Сведенията за гр. Башту в Барадж тарих са категорични, че този град се намира в Джалда, т.е. Крим. Истината трябва да се търси и изследва.....
цитирай
5. atil - Объркал си доста неща, затова реших ...
29.12.2011 09:55
Объркал си доста неща, затова реших да напиша коментар. Родословието на Микаил не е сирийско,самия Урус Айдар е бил мюсюлманин ,но това не значи че произхожда от пророка Мохамед. Боспор не е било никога столица дори на българско тарханство.На юг столица е бил Бунгар(Фанагория) на тарханството основано от бек Джанбек ,след като избягал първо в Крим,след династични междуособици а после основал това тарханство..
Едно българско име може да се среща на много места в по-стари времена.Както и български колонии..Най вероятно българите са наричали въпросния Боспор - Бащу а ти си го объркал с Киев. То самата Армения е кръстена така от българите,преди са живяли на северен Кавказ.Благодарение на българите получили право да се заселят в Арман, днешната си родина.Шамс не е легендарен ,Шамси Бащу е историческа личност. И вообще Това ,което изкара на бял свят Нурутдинов можеш да го приемеш като числото "Пи" 3,14 В световната история! Не само българската! И историческите ви изследвания на истината много бързо ще се наместят по местата си!
цитирай
6. letopisec - atil - Объркал си доста неща, затова реших
30.12.2011 09:30
За първи път името "Армения" се среща в 6 в. пр.н.е., тогава не само огузите, но и монглоидите тюркути някъде около Китай, не са знаели нищо, освен първо-битно-общинен строй...През същото време обаче, кимеро-българите са имали държави и са били хегемон в цяла Анатолия и Предна Азия, и дори в Приазовието, където е пълно с кимерийски топоними и хидроними. Не ви ща нито славяните, нито тюрките, те си имат своя история, и ако може...вън, вън, от българската...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9756887
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3299
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ