Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2015 10:30 - Българският произход на името на гр. Харков.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 5671 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Харков (на украински: Ха́рків) е вторият по големина град в Украйна с население 1 754 123 души (2005 г.), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната. На 120 км. от Харков е Перещечепино, свързано с Кубратовото съкровище открито през 1912 г. в с. Малко Перещепино.

image

image

image

Харков през XIX в.
image

Очевидно региона е свързан с древната българо-кимерийска култура и това става видно от произхода на името на гр. Харков. Старото селище успешно се развива след средата на XVII в., а от 1807 г. вече има и свой университет. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917-34) на Украинската съветска социалистическа република.

Произходът на името „Харков” е свързан с древната българо-кимерийска история. То се среща за първи път като име на кимерийски град в асирийските клинописи от VII в. пр.н.е. „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение  „назад ... се върна в страната си" и " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцала" (местоположение на този град не е известно)", пише изследователката Медведская.
history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

Но къде е този град, се уяснява от договор от 562 г. между перси и византийци: „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860).

Каспийските врата” са Дербент, значи става дума за другият проход, Дарялския над Грузия. Името „Хоруцон” за Дарялския проход над Грузия е непознато в гръкоезичните късно-антични  текстове, очевидно попада в договора по линия на персите, които са го онаследили от асирийци и вавилоняни. И така, очевидно кимерийският древен град Харцала се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...

В грузинското съчинение от V в. от н.е. е съхранен спомен отпреди заселването на иберите в края на IV в. пр.н.е., когато бундурк (урарти) и кимерийци воюват с Ал Македонски.

Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетеля на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).

В този цитат срещаме името „хони”, което към ІV в. пр.н.е. очевидно носят кимерийците. Така става ясно, че е прав Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е. в сведението си: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци…” (Войната с готите, кн.ІV.5).

В грузинското съчинение отново срещаме данни за стария кимерийски град Харцала, упоменат като „местността Херки”.

И така, имаме сведение за кимерийски град „Харцала” от VII в. пр.н.е. и сведение за „Херки” на същото място от грузински летопис от V в. от н.е. Периодът между двете е доста голям, но за радост имаме и междинни сведения.

През 1938 г. един от най-добрите изследоветели на партанската история (A POLITICAL HISTORY OF PARTHIA, BY NEILSON C. DEBEVOIS; CHICAGO · ILLINOIS, 1938) дава следните данни : „Скоро Фраат обърна своето оръжие срещу народите, които обитавали горите Елбрус на юг от Каспийското море. В частност, той депортирал мардите и ги преселил в Харакс около Каспийската врата (Дербенд – бел. м.)“ [с.41].

Походът на партанския цар Фраат (176-171 пр.н.е.) се случва преди 171 г. пр.н.е. След това Фраат е онаследен от брат си Митридат (171-138 пр.н.е.).

В партанската история по времето на  Фраат ІІ (138-128 пр.н.е.) се появява някакъв Гимер, съюзник на партите.

За Гимер сведения дават Iustin. XLII. 1.3;  Posidonius. Hist. XVI, fr. 13 (J. Bd. II A. P. 228 = Athen. Deip. XI. 466). Диодор Сицилийски го нарича погрешно Евемер (Ενήμερος) (Diod. Sic. XXXIV. 21).

  През  130 г. пр.н.е. селевкидският владетел Антиох ІІ Сидет (139-129) решава окончателно да се разправи с Партия и превзема вавилонските земи. Много от царете, данъкопладци на партите, изоставят Фраат ІІ, но не и Гимер. През 129 г. пр.н.е. Антиох ІІ Сидет е убит и именно Гимер става фаворит на Фраат ІІ, който му дава да управлява западните земи, а самият Фраат ІІ отива на изток, за да воюва със саките.

Очевидно името Гимер не е случайно и е прозвище на кимерийския цар, васал на Фраат ІІ.

Гимер държи властта на партите не само над Вавилон, но и в Месопотамия и именно по време на неговото наместничеството древният град  Александрия-Антиохия на Персийския залив е преименуван през 129 г. пр.н.е.  на… Харакс, което потвърждава нашето предположение за наличието на кимерийци през II в. пр. н.е., оглавявани от пълкововодец с прозвище Гимер.

Връзката кимерийци-хуни-българи е устойчива и ни дава представа за българската древна история до Кубрат и Аспарух. Тя срива мита, че хуно-българите са тюрки, тъй като е доказано от науката, че кимерийците не са тюрки. Тя срива и мита за автохтонен балкански произход на българите, тъй като народа, който ще носи имената кимерийци-хуни-българи се случва като хегемон и военна сила извън Балканите.

image

Тоест, произходът на името на днешния украински град Харков трябва да бъде търсен във времето на Велика България, която е била на същите територии, където днес е гр. Харков...




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. bls - Тоест, произходът на името на дн...
18.04.2015 10:55
Тоест, произходът на името на днешния украински град Харков трябва да бъде търсен във времето на Велика България, която е била на същите територии, където днес е гр. Харков...
цитирай
2. arhivar - Още два паметника на Ленин бяха с...
23.04.2015 15:46
Още два паметника на Ленин бяха свалени в украинския град Харков.

Паметниците са били съборени от младежи с качулки.

Вчера паметници на Ленин бяха свалени в Краматорск и в Луганск, в контролирани от Киев райони.

Събореният в Луганск паметник беше боядисан в жълто и синьо – цветовете на украинското знаме.

Миналата седмица украинският парламент гласува закон, който забранява комунистическа и нацистка пропаганда в Украйна, както и символите на двете идеологии.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10043002
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3302
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ