Харков (на украински: Ха́рків) е вторият по големина град в Украйна с население 1 754 123 души (2005 г.), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната. На 120 км. от Харков е Перещечепино, свързано с Кубратовото съкровище открито през 1912 г. в с. Малко Перещепино.







Харков през XIX в.

Очевидно региона е свързан с древната българо-кимерийска култура и това става видно от произхода на името на гр. Харков. Старото селище успешно се развива след средата на XVII в., а от 1807 г. вече има и свой университет. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917-34) на Украинската съветска социалистическа република.

Произходът на името „Харков” е свързан с древната българо-кимерийска история. То се среща за първи път като име на кимерийски град в асирийските клинописи от VII в. пр.н.е. „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение  „назад ... се върна в страната си" и " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцала" (местоположение на този град не е известно)", пише изследователката Медведская.
history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

Но къде е този град, се уяснява от договор от 562 г. между перси и византийци: „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860).

„Каспийските врата” са Дербент, значи става дума за другият проход, Дарялския над Грузия. Името „Хоруцон” за Дарялския проход над Грузия е непознато в гръкоезичните късно-антични  текстове, очевидно попада в договора по линия на персите, които са го онаследили от асирийци и вавилоняни. И така, очевидно кимерийският древен град Харцала се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...

В грузинското съчинение от V в. от н.е. е съхранен спомен отпреди заселването на иберите в края на IV в. пр.н.е., когато бундурк (урарти) и кимерийци воюват с Ал Македонски.

„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетеля на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).

В този цитат срещаме името „хони”, което към ІV в. пр.н.е. очевидно носят кимерийците. Така става ясно, че е прав Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е. в сведението си: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци…” (Войната с готите, кн.ІV.5).

В грузинското съчинение отново срещаме данни за стария кимерийски град Харцала, упоменат като „местността Херки”.

И така, имаме сведение за кимерийски град „Харцала” от VII в. пр.н.е. и сведение за „Херки” на същото място от грузински летопис от V в. от н.е. Периодът между двете е доста голям, но за радост имаме и междинни сведения.

През 1938 г. един от най-добрите изследоветели на партанската история (A POLITICAL HISTORY OF PARTHIA, BY NEILSON C. DEBEVOIS; CHICAGO · ILLINOIS, 1938) дава следните данни : „Скоро Фраат обърна своето оръжие срещу народите, които обитавали горите Елбрус на юг от Каспийското море. В частност, той депортирал мардите и ги преселил в Харакс около Каспийската врата (Дербенд – бел. м.)“ [с.41].

Походът на партанския цар Фраат (176-171 пр.н.е.) се случва преди 171 г. пр.н.е. След това Фраат е онаследен от брат си Митридат (171-138 пр.н.е.).

В партанската история по времето на  Фраат ІІ (138-128 пр.н.е.) се появява някакъв Гимер, съюзник на партите.

За Гимер сведения дават Iustin. XLII. 1.3;  Posidonius. Hist. XVI, fr. 13 (J. Bd. II A. P. 228 = Athen. Deip. XI. 466). Диодор Сицилийски го нарича погрешно Евемер (Ενήμερος) (Diod. Sic. XXXIV. 21).

  През  130 г. пр.н.е. селевкидският владетел Антиох ІІ Сидет (139-129) решава окончателно да се разправи с Партия и превзема вавилонските земи. Много от царете, данъкопладци на партите, изоставят Фраат ІІ, но не и Гимер. През 129 г. пр.н.е. Антиох ІІ Сидет е убит и именно Гимер става фаворит на Фраат ІІ, който му дава да управлява западните земи, а самият Фраат ІІ отива на изток, за да воюва със саките.

Очевидно името Гимер не е случайно и е прозвище на кимерийския цар, васал на Фраат ІІ.

Гимер държи властта на партите не само над Вавилон, но и в Месопотамия и именно по време на неговото наместничеството древният град  Александрия-Антиохия на Персийския залив е преименуван през 129 г. пр.н.е.  на… Харакс, което потвърждава нашето предположение за наличието на кимерийци през II в. пр. н.е., оглавявани от пълкововодец с прозвище Гимер.

Връзката кимерийци-хуни-българи е устойчива и ни дава представа за българската древна история до Кубрат и Аспарух. Тя срива мита, че хуно-българите са тюрки, тъй като е доказано от науката, че кимерийците не са тюрки. Тя срива и мита за автохтонен балкански произход на българите, тъй като народа, който ще носи имената кимерийци-хуни-българи се случва като хегемон и военна сила извън Балканите.

Тоест, произходът на името на днешния украински град Харков трябва да бъде търсен във времето на Велика България, която е била на същите територии, където днес е гр. Харков...

Тоест, произходът на името на днешния украински град Харков трябва да бъде търсен във времето на Велика България, която е била на същите територии, където днес е гр. Харков...

Още два паметника на Ленин бяха свалени в украинския град Харков.

Паметниците са били съборени от младежи с качулки.

Вчера паметници на Ленин бяха свалени в Краматорск и в Луганск, в контролирани от Киев райони.

Събореният в Луганск паметник беше боядисан в жълто и синьо – цветовете на украинското знаме.

Миналата седмица украинският парламент гласува закон, който забранява комунистическа и нацистка пропаганда в Украйна, както и символите на двете идеологии.