Българският писател Гео Донев преди 30 години в романа си „Фружин и неговото време“ (1985) пресъздава именно тези военни събития от 1443 г. и от 1444 г., свързани с опита на Ягело да освободи България.
Битката при Варна, худ. Ян Матейко
Битката при Варна, илюстрация от 1564 г.
До смъртта на крал Владислав Варненчик през 1444 г., над Българското царство тегне мрак от османските завоевания, но и надежда, че християните от Запад ще се притекат и ще освободят Балканите. Владислав Фружин, потомък на Шишман, е все още жив. Влашките владения на българите не са все още заробени. България умира едва след 1444 г., според писателя Гео Донев, който завършва романа си с думите, че предстои „мрак, непрогледен и безнадежден от робството, за цели векове“ (с. 258).
Концепцията, че България е поробена през 1393/1396 г.г. е на модерната интерпретация на българската история от ХХ в.
През ХVІІІ в. папския библиотекар Асемани посочва 1462 като годината на окончателното поробване на България от османците. Изследователката на Асемани в България М. Кискинова пише: „Много интересен момент в изследването на Асемани е този, че той не приключва българската история с падането на Видинското царство, а продължава да проучва съдбата на Влашко, което според него е продължило съпротивата срещу турците под управлението на потомците на Шишмановци, за каквито Асемани смята Мирча (Myrxas), Дракула (Dracules) и Влад (Bladus), до 1462 г. Иначе казано, Асемани вижда във Влашко не само васално подчинено на българите воеводство, което със завладяването на България от турците автоматично поема свой самостоятелен политически път, а го смята за органично цяло с България, управлявано от българи – потомци на последните български царе, станало последен стожер на българската политическа свобода“ (Асемани. Календари на вселенската църква. С., 1987, с. 42, Предговор).
В музея „Корер“ във Венеция се пазят ръкописи на подготвяно в началото на ХVІІІ в. историческо проучване за българите от Филипо Ричепули, който умира през 1742 г. и проекта му да напише българска история остава незавършен. В ръкописа „похода на Владислав Ягело [е] поставен в пряка връзка със съдбата на българската държава“ (Ана Влаевска. Една недописана история на българите през ХVІІІ в.; В: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност, С., 2006, с. 142).
Един от синовете на българския крал Фружин търси помощ и от Русия, според сюжета на Гео Донев, но московците са заети да поробват волжките българи. Гео Донев е първия български писател, който поставя темата за волжките българи и връзката им с нас. В романа Донев лансира една много тънка линия на разделение, понеже на изток, според писателя, имаме „братя по вяра“ (руснаците), но и „братя по кръв“ (волжките българи). Просто е невероятно как е прокарал този мотив в роман от 1985 г.
Издал е романа си една година по-късно от 1984 г., когато се е чествало 540 години от битката през 1444 г. при Варна. Днес ние също нахвърляхме нашите бележки през 2015 г., а не през 2014 г., когато никой не се сети да почете 570 годишнината на славната битка.
Какво би станало, ако полския крал би успял? Преди 1443 г. Ягело става крал не само на Полша, но и на Унгария и Хърватия. На унгареца Янош Хуниади, който признава властта на Ягело над Унгария, е обещано да поеме България след победа над османците. През 1444 г., ако кръстоносния поход бе успял, щеше да имаме една нова империя от Полша до Балканите и стария свят нямаше да се дели на изток и запад, а основното ядро щеше да бъде Централна Европа – от Балтика до Черно и Адриатическо море.
За съжаление, Владислав умира, на 20 годишна възраст. Младият крал, рицаря на Европа.
В завършек трябва да кажем, че Гео Донев е категоричен в романа си, че Владислав е оглавил Кръстоносен поход.
Мемориал на водача на Кръстоносния поход край Варна.
През 2006 г. бе издадена монография по темата на английския проф. Колин Имбър „The Crusade of Varna, 1443-1444“. Във Въведението автора обяснява защо това е Кръстоносен поход. „Папата, т.е. главата на католическата църква, е в основата на организацията и провеждането на тези военни кампании, което респективно ги превръща в кръстоносни“ (рец. на Невян Митев. Журнал за исторически и археологични изследвания, бр. 3, Шумен, 2015).
АКОРДЕОНИСТЪТ НА ЕДИТ ПИАФ / Elle a env...
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
За жалост и тогава, и сега, и до край света, алкохолиците или предразположените към алкохолно опиянение преди смъртоносна битка, са най-уязвими в това си състояние...
А всичко друго в организацията на похода, преди въпросната битка, е вещаело победа и е било на страната на католишките кръстоносци!
Между впрочем, в моята класация от 2001 година насам, полските мъже и жени са на първо място по алкохолна разюзданост, измежду народите в Европа и в Азия. За останалите континенти нямам инфо и не смея да класирам...
Поляците пият яко, но не се напиват, защото поляк на запад не е народност, а професия, работяга. Виж руснаците пият за да забравят...
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ