Проучването на миналото на нашите предци кимерийците показва, че те са народ не само по-древен от траките, но и известен с патронима си Кимерий още преди Троянската война.

Г.С.Раковски. Българска старина. Букурещ, 1865., с. 200

Хераклейския историк Домиций Калистрат (в схолите към Аполоний Родоски, FGrHist 430 F 1=433 F 2) пише: „Местният герой Титий, за когото едни разказват, че е син на Зевс, а други – най-големият от децата на Мариандин, син на Кимерий, при когото народа стана по-многоброен и придоби голямо благоденствие.”

Схолите към Аполоний Родоски са съхранили още два пъти сведението за този наш праотец Кимерий: „а други казват, че мариандините носят името си от Мариандин, син на Кимерий” и още „Казват, че Мариандин е син на Финей, Фрикс или Кимерий”.

Името на този Титий и доднес е съхранено сред българите като „тати”, не „папа”.

Древните хераклейски логографи са съхранили спомена, че Кимерий имал син Мариандин и той дал името си на мариандините. Царят на мариандините Приол бил син на Татий, внук на Мариандин и правнук на Кимерий.

Ако вземем предвид, че според „Аргонавтика” на Аполоний Родоски, Приол е бил съвременник на аргонавтите, става ясно, че „преименуването” на древните кимерийци на мариандини, е станало поне две поколения преди похода на аргонавтите, в който участва и Орфей, т.е. преди Троянската война, тъй като този поход се датира преди тази война...

Според Асколд Иванчик, сведението на Омир в „Одисея” за кимерийците произхожда от древни легенди преди Омир за Аргонавтите (Иванчик А.И. Накануне колонизации. Северное Причерноморье и степные кочевники VIII-VII вв. до н. э. в античной литературной традиции: фольклор, литература и история. Москва, Берлин: Палограф, 2005. гл.1.2.) 
historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/

Великите прабългари са кимерийците.

Гомер в Библията е название на кимерийците, според всички учени.

И.Н.Медведская: "Очевидно е, че в Библията е запазен спомена за лидерството на кимерийците, понеже там Гомер е баща на Аскеназ (Битие 10:3). Обикновено тази формула се счита от скитолозите като потвърждение, за по-късната появата на скитите в Мала Азия. (…)В рамките на всяка генеалогична линия възходяща към един от тримата синове на Ной, очевидно са се използвали критерий на културното и политическото лидерство, съществуваващо по времето на съставяне на паметника (Библията, к.м.) - не по-рано от VIII в. пр. н.е. Във всяка от тези три групи, на първо място са поставени най-значителните топоними, по-рядко етноними - всички това са внуците на Ной. Сред тях - Египет, Палестина, африканския народ кушити, арамейски племена, Елам, Асирия, Мидия, Лидия, Фригия, Гърция. Всички тези страни и народи са изиграли важна политическа роля в Древния Изток, през първата третина на I хилядолетие преди новата ера, а сред тях и Гомер - кимерийците. Синовете на Гомер са наречени Аскеназ (скити), както и Рифаат и Тогарма - две области в Мала Азия, които по това време не са играли важна роля в политиката. В тази формула, в дадения случай, очевидно е отразено военно-политическото лидерство на кимерийците по отношение на скитите, така както то е записано и в клинописните източници от VII в. пр. н.е."

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

Гаюмар в персийските легенди е видоизменено име на Гомер от Библията. Древността на кимерийците, т.е. прабългарите, е нещо, което буди завист пред враговете на истинската древна българска история.

Ал-Бируни: „Първият човек е бил не Гаюмарс, а Гомер, син на Яфет, син на Ной“.

letopisec.blog.bg/history/2013/05/14/al-biruni-za-kimeriicite.1110140

Кимерийските бойни кучета на етруска ваза и кучето на Мадарския конник.

 

 

Кимерийци на етруска ваза. Кимерийски шлем...

 

Кимерийци побеждават йонийци през VІІ в. пр.н.е., сцена на Клазоменския саркофаг от VІ в. пр.н.е. Кимерийските бойни кучета и кучето на Мадарския конник.

 

През VІІ в. пр.н.е. асирийската армия приема на въоръжение кимерийския лък, който е бил най-модерен за времето си. В следващите 100 г. след 714 г. пр.н.е. всички армии от Древния Изток се превъоръжават с кимерийския лък, твърди историка И.М.Дяконов.

НЕ САМО КИМЕРИЙСКИЯТ ЛЪК Е БИЛ ПРЕДМЕТ НА ВЪЗХИТА В АСИРИЙСКИТЕ ТЕКСТОВЕ. ОТ ВРЕМЕТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА АСАХАРДОН ИЛИ АШУРБАНИПАЛ, Е СЪХРАНЕН КЛИНОПИС (ADD 1039 = SAA 7,120, ІІ, 7-8), В КОЙТО ПРЕДМЕТ НА УЧУДВАНЕ СА "КИМЕРИЙСКИТЕ ОБУВКИ" (Вж. Аскольд И. Иванчик. Киммерийцы и скифы. М., 2001, гл.1.1.1).

„Акадските източници от краят на VІІІ –VІІ в.в. пр.н.е. последователно различават две групи конни народи, наричащи се „кимерийци“ и „скити“. В двата случая иде реч за самоназвания и това става видно от фиксацията на двете имена в достатъчно близки форми, при две самостоятелни и различни традиции, каквито са гръцката и акадската. Изключено е едната от тези две традиции да е заела имената от другата.“ (Аскольд И. Иванчик. Киммерийцы и скифы. М., 2001, гл.1.1.2).

На грешната традиция, която отъждествява кимерийци и скити е сложен край в науката. Това е добре, защото така става ясна връзката кимерийци-хуни-българи, която тепърва ще набира сили при проучванията на древнобългарската история.

http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

Кимерийците за първи път са посочени в клинописните източници по време на царуването на Саргон II (719-705 г. пр. н.е.). След това те са действали в ограничена зона на юг от Кавказ, в рамките на северните граници на Урарту [9]. От началото на 670-те са известни на границите на Асирия едновременно и на изток (в Иран), и на север (Урарту), и на запад (най-вече в района на Киликия / Хилакку). Но те никъде не са обитавали толкова продължително, колкото на западните граници на Асирия. Четири десетилетия кимерийците са тревожили Асирия и нейните съседи в региона. Съюзници на кимерийците в анти-асирийските атаки тук са били мушките, фригийците и владетелите на Табала и Киликия. В 679/8 г. пр.н.е. кимерийците са победени в Хубишне, област в Киликия: завладяването на района на Киликия било част от военните действия на Асархадон по западната граница на асирийската държава [10]. Около 675 г., кимерийците в съюз с фригийците и бившия владетел на Мелида (област източно от Табала в Кападокия, в района на съвременна Малатия) Мугаллу застрашили Мелида, която очевидно наскоро минала под контрола на Асирия [11]. Около 670 г. пр.н.е. кимерийците съвместно с урартите заплашват господството на асирийците в Шубра, западно от езерото Ван [12]. След това кимерийците се преместват в Мала Азия. В продължение на десет години Асирия получава почивка, въпреки че все още се интересува от кимерийците. Тяхната атака над Лидия, предизвиква най-малко две посолства в 667 и 666/5 години на Гиг до Ашшурабанапалу и признаване от Лидия на васална зависимост от Асирия в замяна за помощ [13]. В какво се е изразявала помощта на Асирия е неизвестно, но между 665 и 660 години в асирийските анали са записани победа на Гиг над кимерийците [14]. Отхвърлени от Лидия, кимерийците отново застрашават Асирия и очевидно дори превземат част от владенията й, което следва от писмо на един астролог Аккуллану до асирийския цар в 657 г. Това писмо описва една уникална ситуация за Асирия, когато (по мнението на астролога) кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за собствени [15]. Според С. Парполи, както отбелязва А.И. Иванчик, това може да се отнася за част от Сирия или провинция Куе [16]. Но не е изключено, това да е била вече подложената на кимерийско нападение област Мелида в Кападокия. Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk [17]. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения. Очевидно, тези земи Асирия така и не си е върнала. Понякога за пораженията на Асирия може да се разбере, когато тя съобщава в аналите си за военен реванш. В този случай, не са налични съобщения за него. Напротив, в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]. В този случай, както изглежда, именно от тази територия кимерийците отново нахлуват в Лидия през 644 г. пр. н. е., за да си отмъстят - убиват Гиг и опустошават Лидия[19]. През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми [20]. След смъртта му, нападенията на кимерийците по асирийската граница продължили още известно време, но без да са имали успехи. За изчезване на кимерийците съобщава само античната традиция (Херодот, I.16) [21].

НАГЛИ СА ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА НЯКАКВА
НОВОРУСИЯ

всъщност тези области са заети от Русия едва къв 1818 г. и там първи губернатор на Новорусийска губерния става граф Воронцов. Тези земи са изконно български, на кимерийци и след това на Велика България...

Литература:



Иванчик А.И. Об этнониме „киммерийцы”//Acta Associationis Internationalis „Terra Antiqua Balcanica”, vol. VІ. Sofia, 1991, 61-73

Kroll S. Urartus Untergang in anderer Sicht//Istanbuler Mitteilungen. 1984. B.34

Медведская И.Н. Периодизация скифской архаики и древней Восток http://www.orientalstudies.ru/rus/images/pdf/a_medvedskaya_1992.pdf

Иванчик А.И. Съвременното състояние на кимерийския проблем http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_ii_chast.html

Иванчик А.И. Накануне колонизации. Северное Причерноморье и степные кочевники VIII-VII вв. до н. э. в античной литературной традиции: фольклор, литература и история. Москва, Берлин: Палограф, 2005. http://historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/

Иванчик А.И. Les Cimmériens au Proche-Orient. Fribourg Suisse, Göttingen, 1993.

Медведская И.Н. За скитското нахлуване в Палестина. http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/index.html

Starr I. Queries to the Sungod//State Archives of Assyria, ІV, Helsinki, 1990

Дьяконов И.М. История Мидия, изд. 2-е, дополненное, Санкт-Петербург, 2008

Паркер. В. Какво премълчава Херодот. http://ancientrome.ru/publik/parker/parker01.htm

Тепърва предстои да се пренапише историята на този народ кимерийци, да се види какво става с тях след 6 в. пр.н.е., да се включат в научен оборот и късно-античните данни за кимерийците и за народа хуни, който ги онаследява. Но това предстои.

Усещането ни, че трябва да търсим кимерийски древности във волжко-българските легенди, се засилва от сведението: „Камирците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата, че Всевишния направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто”

Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа, предишния цар.

Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили".

Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?

Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...

Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.
Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.

С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици"(?).

В 609 г. пр.н.е. вавилонците нападат за първи път Урарту, а през 606 г. атакуват някаква "област" на Урарту, която е наречена "Дом на Ханунии", която е до езерото Ван...Там срущаме и "Шубрия" и "Хубушкия"...

Една от най-интересните легенди за произходът на българите е съхранена в епосът „Искандер-наме” на персийският поет Низами, който той пише в самото начало на ХІІІ в.

Според легендата, Александър Македонски имал двама воини Бун и Гар, които участвали в походът му в непознатите земи на север, но двамата се разболяли от неизлечима болест и за да не заразят останалата армията били изоставени в една пещера. В нея те по чудо оцеляли, благодарение на някаква черна течност или кал. Пещерата се наричала „Балгар” и двамата решили отсега нататък да се казват „българи”, по името на пещерата.

Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от волжко-българския епос от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...

През 528 г. българи от гр. Боспор (дн. Керч) на Кримския полуостров посещават Константинопол и се срещат с византийския император Юстиниан І. Между тях е и утигура Грод, когото Юстиниан харесва за градоначалник на Боспор. Грод е покръстен в християнството лично от императора. В Константинопол явно по това време е и историка Прокопий Кесарийски, секретар на военачалника Велизарий, който е бил в обкръжението на императора. Българите разказват следното от своята история: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума (на север от Кавказ - бел.м.), и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име." Прокопий записва тази древна легенда за синовете на кимериеца-цар в кн.ІV. 5 от своя летопис "Войната с готите"...Прокопий през VІ в. съобщава една важна историческа истина, пренебрегната от учените в модерния свят: хуно-българите произхождат от кимерийците. Пише го дори буквално: "Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.

Несъмнено старата история на българите е изключително интересна за проучване, особено ако човек не я подценява. За радост днес върху свободата на съвестта и словото няма идеологически ограничения и ние сме в правото си най-накрая да се опитаме да погледнем обективно на древната българска история.

Колко древна е всъщност тя?

Нашият възрожденец и историк Г.С.Раковски упоменава в своята книга „Българска старина“, излязла през 1865 г. в Букурещ, че древните българи някога през VІІ в. пр.н.е. са се наричали „гимери и кимери“ (с. 200).

Както знаем Раковски живо се интересува от старото население по Балканите, чиято старина според него е отпреди гърците, но той несмята, подобно Цани Гинчев, че сме траки. Шишманов изрично упоменава в статията си („Тракийската теория на Цаня Гинчев“, Иван Шишманов, „Избрани съчинения“, Том 2, 1966 г.) това.

Раковски посочва, че именно кимерийците са древните българи, защото го научава от един ръкопис, намерен в Атон и донесен му през 1856 г. в Белград от книгопродавеца Хаджи Найден Йоанович. Последният е един от най-забележителните наши книгопродавци, родом е близо до Пазарджик и биографията му е написана от Никола Начов(Хаджи Найден Йоанович. // Период. сп. на БКД, кн. 65. – София, 1904, с. 100-123. С добавки и в: Бълг. книга, 1930, № 4-5, с. 364-379).