Билките лекуват и оттук гледаме на тях като на лечебни дроги, сравнявайки ги със синтетичните лекарства. Но този „сравнителен механизъм” е създаден от социалното у човека, той не е всичко. Този „сравнителен механизъм” е дори дело на модерната епоха.

В българските народни песни, билките са преди всичко част от живота на младите момичета, момите. Дом на билките е моминската градина, т.е. къщовността на девойката е свързана с възможността да си има градина. Това е важно, понеже в градината се онаследяват не само лечебните билки от майката, но и на самите тези билки се гледа през очите на момата, т.е. на тях се гледа като на част от магическия свят, в който един младеж ще се влюби в момата и този желан младеж ще бъде приласкан чрез силата на дадени билки, той ще бъде разделен от друга мома, пак с билки. Той ще се влюби в момата от градината, защото тя има специална билка за това в градината, а това вече придава на къщната градина един много по-обхватен смисъл от домашно-лечебния.

Билките са били част от емоционалния свят на младото момиче, част от моминския й живот.

Този „емоционален пласт” на билките е много силен в традицията, но на него хората, търсещи само „лечебния ефект”, гледат като на „бабини деветини”.

Всъщност, всеки знае, че нито една билка не е хапче, и въпреки това на билката се гледа като на несинтетична аптека. Имаме една аптека със синтетични лекарства и имаме книги по фитотерапия, които ни разказват как билките лекуват същото, което правят и хапчетата, но са за предпочитане пред хапчетата, понеже не са синтетични лекарства.

Моят опит обаче показва, че билките „общуват” с човека не само на това „рационално” ниво, но също така като истинска част от битийстващото „общуват” с човека на инстинктивно ниво и на интуитивно ниво.

 Тези две нива са много важни. Инстинктивно е онова ниво, когато любимото Ви куче посяга към листата на пирея и така лекува стомаха си. Същото инстинктивно правят и останалите животни с билките.

Що се отнася до инстиктивното ниво, единственото, което може да прави човек, е да наблюдава към кои билки посягат животните. Фасулковите плодове на бялата акация са много примамливи в късната есен, те дори се разстилат и над първия сняг, но човек забелязва, че никое горско животно не посяга към тях. Аз събрах много от тези шушулки и се питах каква е лечебната им сила. Сънувах да ги изхвърля в тоалетната. Въпреки това знам, че те имат определена лечебност, но едва ли е случайно, че са пренебрегвани от фитотерапията. Мъртвата (жълта, бяла или червена) коприва обратно, е много ценна за фитотерапията, стига да се вредиш преди всички охлювчета и животинки, които я хрускат...

И така, ясно е, че инстинктивното и рационалното ниво на фитотерапията са добре проучени. Целта на билката е да лекува, независимо, че някои могат да се лекуват само като я вдишват или като я гледат естетически, като се къпят с нея...

В какво се изразява обаче „интуитивното ниво” на взаимоотношението между билка и човек?

Човек има интуиция, понеже е част от времето и пространството, т.е. последните, ако ги нямаше, човек би имал нещо повече от интуиция, с която е ограничен именно от времето и пространството. Сиреч, отношението на човек към билката може да бъде не само рационално, независимо, че рационалното ниво е също във времето и пространството, въпросът е времево-пространствения континиум да не е 100 % „връчен” само на рационалното отношение към билката.

Да дадем пример. Знае се, че билките са най-целебни на Еньовден, но само интуицията е подсказала защо. Равноденствието между ден и нощ, е съотнесено с равноденствието между целебната сила на билката в стъблото и цвета и това на корена, който след Еньоден започва да насочва към себе си целебността до есента, както нощта расте след Еньовден спрямо деня.

Вероятно от гледна точна на „рационалното ниво” това, че билките са най-ползотворни точно на Еньовден (24 юни),  е предразсъдък, но нашия фолклор жали една билкарка, която не може да бъде такава, понеже до празника на Света Неделя (7 юли) не е събрала билките си, тъй като през този период вместо да събира билки, се е сгодявала.

„Чула се мома билярка,

Билярка мома лекарка,

Та ойдох да ме лекува,

Сгоди се Света Неделя,

Немаше биле набрано... (СбНУ, VII, 28, № 18, Дупнишко).”

 

И така, именно на основата на интуицията, нашата народна традиция фиксира периода от Еньовден (24 юни) до Света Неделя (7 юли) като най-важен за събирането на билки. Защо, не може да се даде точен рационален отговор. Народна интуиция...

Прабългарите, които са кимерийци, са пиели кобилешко мляко по интуиция, сякаш знаейки, че то съдържа витамин "С". В останалите млека витамина е незначителен.

Мисля, че по Еньовден( 24.юни), но за всяка билка си има определено време, когато е най-лековита.
Поздрави и Весели празници!

Абе още ли си жив бе Филчев? От тракедонския военен лагер ти обявяваме война на тебе и на твоите милиционерчета! Победа за тракедонската секта! Долу Филчев!

Няма ли да ми отговориш бе Кирчо?

Античните Хипомолгии също пиели кобилешко мляко,което ги прави вид Българи а думата КУМИС,както съм казал и другаде означава Кун-Ис (Кон-из,Напитка добивана от [из] коня).

Война между Българи никому не е нужна приятелю- може би само на нашите врагове,а те никак не са малко. И "секта" е силно казано: къде виждаш такава секта: привържениците на тази теория не са сектанти,а борци за научна правда. Зарежи сектите и дръж на правдата- в нея секти няма,тя винаги е една.

Сектата, ето я! Това сме ние! Аз с тебе сме наемни хора на шефа ни Спаро, имаме задача, да обезвредим Филчев... Той ни създаде! Той ни направи сектанти! Затова ние, Павел Серафимов, аз, Тъмнояр Кривокуцович Светиъглохвалски, ти, Щапаров Младши и други наши съратници искаме да си отмъстим като братя мафиоте на нашия враг! А той е "Кирил Филчев" (с родно име Лоренцо Нашълкъшлъ Дипапачев) който ни докладва на милицията и затова сега сме една преследвана нелегална секта.