Кубрат се родил през 600 година и бил племенник на царя на българите Орган. По онова време царския двор бил в Панония, дн. Унгария, и българите имали обща държава там с тюрките-авари.

Но през 618 г. Орган влязъл в спор с аварския каган и понеже му бил заместник в държавното управление, не му мълчал, а поискал справедливост. Турчинът-авар решил да убие българина Орган, но той успял да избяга на изток към Херсон, дн. Севастопол, на Крим, които тогава били български земи.

Орган много мислил и решил да промени политиката на българите и те да станат съюзници на византийския император Ираклий. Така той се надявал,че аварите ще бъдат обезсилени и българите ще си върнат Панония.

През 619 г. Орган, заедно с Кубрат и цялото царско семейство на хуно-българите, посетил Константинопол и се срещнал с император Ираклий. Орган сключил съюз с Византия, цялото хунско семейство приели християнството и Кубрат бил оставен в столицата Константинопол, за да се учи в обкръжението на императора.

През 624 г. Ираклий, по време на войната си с Персия, посетил на север от Кавказ Орган и върнал Кубрат вкъщи. През 627 г. Ираклий победил Персия, а тюрките воювали основно на изток при Китай с уйгурите. Орган решил, че трябва да възстанови древна Велика България, която през 567 г. била заробена от тюрките.

Така и направил, а от 629 г. издигнал на трона на Велика България племенника си Кубрат. Териториите на тази голяма българска държава били от Кавказ до Днепър на запад.

Кубрат управлявал мъдро и в края на живота си събрал синовете си и им завещал „да не изоставят съвместното живеене, за да могат да запазят чрез съединението помежду си това, което е под тяхна власт“ (Бревиария на Никифор от ІХ в., ГИБИ, т. ІІІ, с. 295).

Този завет на Кубрат се съхранил като легенда и моравците го научили от българите. В края на живота си моравския княз Светопулк направил същото, което бил сторил някога Кубрат.

„Той имал трима сина. Преди смъртта си той разделил своята страна на три части и дал на всеки от синовете си дела му. Най-големият по рождение направил велик княз, а другите двама оставил под негова власт. Посъветвал ги обаче да не се делят един от друг със следния пример: като донесъл три пръчки, свързал ги и ги дал на първородния да ги пречупи; а след като той не успял да направи това, дал ги в ръцете на втория, а после на третия. След това ги разделил на три една по една и им наредил, като ги вземат, да ги пречупят, и те направили това, без каквото и да е усилие. След като направил това и по този начин им дал урок, съветвайки ги, така им казал: „Ако останете единни в съгласие и любов, никога вашите врагове не ще ви победят…“ (Constantini Porphyrogeniti. De Administrando Imperio, с, 41).

Минало много време и заветът на Кубрат станал любим девиз на много европейци, а след 1878 г. той се завърнал в България чрез герба на Белгия  L"Union fait la force ("Съединението прави силата").

 

 

Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв. Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци. Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име. Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност? Иосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет. Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство. Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля. Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство. Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството. Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето. Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка. Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.
И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.
Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.
Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.
Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.
Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.
А Иуда Макавей (Крум), як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.
И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ: отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.
След това ги благослови и се прибра при бащите си.
И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин (Бдин), и цял Израил (Илирик) горко го оплака.