Прочетен: 15916 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2014 12:15
„Именникът на българските владетели“ е самобитен документ, който е по-стар с повече от век и половина от „Страсбургска клетва“ от 842 г. (Serment de Strasbourg) на Карл ІІ Плешиви и Людовик ІІ Немски, която е най-старият паметник на старофренски.
Именникът на българските владетели е съхранен в три преписа. Два от тях открива руският учен А.Н.Попов и те са поместени в т. І на неговия труд „Обзор хронографов русской редакций“ (Москва, 1866): това са Московска и Погодинска версии на паметника.
Текста съдържа списъка на българските владетели от 145 г. до 766 г.
Откритите от Попов версии са всъщност преписи на занесените през Х в. в Русия български преводни хроники, които там са били оформени през ХV в. в общ свод, под името „Летописец елински и римски“. „Уваровият препис“ е най-стар, той е от ХV в., а Московския и Погодинския преписи са от ХVІ в.
Съставители на книжнината през Х в. в България са били учени от обкръжението на цар Симеон, които участват през първата половина на Х в. в подготовката на обширен сборник с преведени от гръцки текстове, начело с вехтозаветните книги на царете, хрониките на Йоан Малала и Георги Амартол, а така също „Александрията“ и др. Този сборник попада в Русия, заедно с други сборници от времето на Симеон.
Текстът на „Именникът на българските владетели“ е намерен от Попов като вставка, която се намира непосредствено след превода на ІV книга на Царете, от Старозаветната библия, и превода на Георги Амартол.
Списъкът с българските владетели е без надслов, не е бил наименован. Едва през 1870 г. е именуван от хърватския историк Франьо Рачки „Именник на първите български князе“ (Rad Jugoslovenske Akademie, 11/1870). В българската историческа наука пък е известен като „Именник на българските ханове“, заради погрешната туранска теория.
Началото на българският Именник на владетелите е поставено в края на VІІ в., то е правено по времето на Исперих (Аспарух), което става видно от изречението, че писача е съвременник на преминаването на Аспарух на юг от Дунав: „И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.“
Списъкът започва така: „Авитохол (жнтъ) живя триста години, родът му е Дуло, а времето му дилом твирем.“
Първоначално текста е написан на древният български език с гръцки букви, след това е преведен на старобългарски. При този превод, който е направен към Х в., думите в Именникът са написани слято, което очевидно е подлъгало още от самото начало на разчитане учените, че „Авитохол“ в текста е една дума.
В хрониката от ІХ в. на Теофан е съхранена българската дума за мястото, където живее кан Крум. Тя е „ол” (αυλήν). Което ще рече, че ако тази дума „ол/хол“ съществува в началото на Именникът, то думата „Авитохол“ трябва да бъде разделена на две - „Авито“ и „хол“ (αυλήν). Превода на думата „Авито//хол“ е „жилищата“ (местоживелищата) на „Авито“, който е от „рода Дуло“. Тоест, глагола „жнтъ“ е превод на „хол“ (αυλήν), ето защо е трябвало да отпадне, а не да бъде прилепен към името на Авито.
Кой е този Авито?
Той историческа личност ли е или легендарна?
За него е използван при превода, както стана ясно, глагол „жнтъ“ (от „жнтн“), който ни съобщава, че Авитохол е „живял“ 300 години. Така е и при Ирник, който „живял“ 150 години.
Тоест, при Авитохол и Ирник имаме глагола „жнтъ“, но при Коуртъ (Кубрат) не е така, там е глагола „държа“ (=управлява, оттук и бълг. дума „държава“) и това не е случайно.
Времето на Авито от 300 лунни години съответства на 291//290 слънчеви години. Това е един цял период на българската история от 145 г. от н.е., т.е. от ІІ в. от н.е. до 435 слънчева година, т.е. началото на V в. от н.е.
Ако името на „Авито“ е писано на гръцки, което основателно се предполага от почти всички изледователи на Именникът, тогава неговото име на латински ще е „Ауито“.
В началото на ІІ в. от н. е. римският историк Ариан написва един трактат, известен като „Перипл на Ариан”, който той посвещава и подарява на император Адриан (117 - 138 г. от н. е.). През 1987 г. М. В. Агбунов анализира в книгата си „Античная лоция Черного море” познатото анонимно средновековно произведение, известно като „Перипл на Черно море” (Евксинския понт). Дотогава в историческата наука се смяташе, че това произведение е на анонимен византийски географ, т. е. писано е след ІV в. от н. е. Но Агбунов доказва, че т. нар. „Перипл на Черно море” не е на византийски автор, а е на Ариан от ІІ в. Последният подарява кратка редакция на своя труд на император Адриан, а „Анонимният Перипл на Черно море” е всъщност разширена редакция на същото произведение. „Този текст действително е бил по-късно (т. е. след ІV в. от н. е. - б. м.) в ръцете на византийски географ, но той само е променил стадиите в мили, понеже в негово време не са се ползвали вече стадии, и е превел някои съвременни нему названия. Следователно, ръкописите известни като Перипл на Ариан и Перипл на Анонимен автор, не са две различни произведения, а кратка и разширена редакция на едно и също произведение - Перипл на Ариан”. (Античная лоция Черного море, М., 1987,с.12, с.13).
Тоест, още преди 138 г. от н.е. Ариан, който е писал на гръцки, посочва на север от Кавказ и на изток от река Танаис (Дон) съществуването на страна „Евдоусия” (на лат. Еудоусия). Тук очевидно „оусия“ е гръцката дума за същност, използвана и за еднородност.
Географът от ІІ в. от н.е. Птолемей също дава сведение за някакви „Адон (Udon) /Алаидон (Olondae)“ по тези места.
„Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”
И така, -Авито, -Евдо и -Аудон са имена изключително близки до хунският народ „улдин“ (ултинзури) и до името на чичото на Атила, който както уточнихме на друго място, е именно известният от хрониките в началото на V в. пълководец Улдин.
letopisec.blog.bg/history/2014/10/08/chichoto-na-atila-i-dinastichnoto-ime-dulo.1303177
Волжко-българските исторически легенди от ХІІІ в. „Барадж тарих” са ни оставили много оскъдни данни за Атила, но там срещаме все пак сведението, че Атила от рода Дуло също имал „прозвище Аудан”.
В нашият именник, времето на „Авито“ свършва през 435 слънчева година. Но през същата 434-та или 435 г. умира чичото на Бледа и Атила?
Ще рече, авторът на Именникът под името „Авито//хол“ е включил периода от началото на българската държава до 435 г., когато умира Улдин (Авито, Ауито).
При това началото на тази държава е даже преди 145 г., след като преди 138 г. Ариан знае за страна „Евдо//усия“, така както и Птолемей през ІІ в. знае за „Адон (Udon)//Алаидон (Olondae)“, които са на територията на запад от Волга (Ра) и на север от Кавказка Албания.
Защо е посочена 145 г. като начало на първата българска държава?
Защото са изчислени 300 лунни години, т.е. 25 цикъла по 12 от смъртта на чичото на Атила Улдин през 435 г. (или 434, в зависимост кой месец е начало на следващата година)
За Епохата на Ирник, която следва след Авитохол, са дадени в Именникът 150 лунни години (146 слънчеви), т.е. от 435 г. до 581 г.
Епохата на Ирник (435-581) включва: чичо му Бледа, баща му Атила, брат му Елак, брат му Денцик, самият Ирник и свършва с последното упоменаване на утигурски владетел към 581 г.
Защо 581 г. е определена като година на окончателното падане на държавата на хуно-българите под каганатските тюрки на Истеми, за които знаем, че нападат Предкавказието и Приазовието малко преди 568 г.?
В историческият труд на Менандър от VІ в. се говори за времето от 565 г. до 582 г. По времето на Тиберий (578-582) при тюрките в Предкавказието е изпратено византийско посолство, начело с Валентин. Посланикът тръгнал по море от Константинопол до гр. Синоп на южното Черно море, оттам преплувал на север до гр. Херсон, минал пеш през „планината Таврики” (Менандър), а след това „на коне през равнината, в която имало много блата” (около Азовско море) и влязъл в „страната Аккаги” (Абхазия). Оттук отишъл направо при военния лагер на тюркския наместник Турксанф.
По това време, пише Менандър, утигурите имали собствен управник на име Анагей.
Това е последното сведение в гръцки източник на управник утигур (независимо, че вече е бил васал на тюрките), което ще рече, че списващият „Именникът“ от краят на VІІ в. не само е получавал сведения от българи, за да ги напише на гръцки, но и сам е бил достатъчно добре образован в гръцките извори, особено в труда на Менандър от VІ в.
СПИСЪК НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА СЪЮЗА ЗА СТ...
СПИСЪК НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА СЪЮЗА ЗА СТ...
"Чалап (Чаллы)-бий или Байгу, Хин, Ибер-Сэбэр, Афрасиаб, Аудан (463-532 гг.). Сын Иллака, правитель восточных частей Иделя. Родился в 442 году и прожил 90 лет. Очень любил соколиную охоту. Сэбэрские беки вначале провозгласили его правителем Ак-Бершуда, а затем и Эскела (Сибири). Объединив эти две восточные части Иделя, Чалап-бий стал называть их Ибер-Сэбэр (это название в иранских источниках приняло форму “Афрасиаб“)."
за Атила пише :
"Туки, Атилле, Айбат, Тукал, Тохол, Аттила, Атила, Этцель, Атилла (434-453 гг.). Сын Муенчака, самый знаменитый Булгарский царь и завоеватель. Родился в год лошади, в 406 г., был соправителем (в 434-445 гг.), а затем - правителем Иделя. В его царствование Идель стал самой крупной в истории человечества империей от Китая до Франции. В правление его сына Тингиза Идель распался на Кара-Бершуд (Дунайско-Украинская часть Иделя), Ак-Бершуд или Эчке Идель - “Внутренний Идель“ (Волго-Уральская часть Иделя) и Эскель - “Сибирская часть Иделя“ (Предкавказье относилось Булгарскими летописцами то к Кара-Бершуду, то к Ак-Бершуду). Булгарские беки из рода хин-сэбэр овладели Ак-Бершудом и Эскелем. Хин-сэбэрских Булгар остальные Булгары называли эскелами, хинами, буртасами, кашанами, башкортами, сэбэрами."
Ако не се лъжа, но май първият владетел Дуло, както отбеляза @atil е "Агарджа (150-189 гг.). Первый Идель-Булгарский царь из хонского рода Дуло. Был нанят Эр-Ташем на службу вместе со своим хонским отрядом и получил чин сабан-тархана (командующий легковооруженными, неопытными воинами, а также ополченцами и наемниками). Женился на сестре Эр-Таша Бояр-Кыз. В нескольких местах “Джагфар тарихы“ его имя передавалось, как “Ага-Ружа“."
Каква е спецификата на средновековната волжко-българска историческа литература?
През 922 г. волжките българи, начело с техният балтавар (васал на Хазария) Алмъс, приемат официално исляма, след нарочно посолство на Арабския халифат до гр. Болгар на реките Волга и Кама, в което участва и Ахмед ибн Фадлан. Последният е автор на т. нар. „Записки от Болгар”, които стават много популярни сред средновековните арабоезични историци и географи.
Волжко-българската средновековна историческа литература следва като стил и жанр арабоезичната. На арабски език пишат не само араби, но иранци, хорезмийци и т.н.
И така, първото условие за да разберем съдържанието на такъв летопис от ХІІІ в. като „Барадж тарих”, най-старата част от свода „Джагфар тарих-и”, е да знаем в какво точно се състои „стилът и жанра” на арабоезичната средновековна историческа литература.
За целта ще посочим някои характеристики на последната, дадени от такъв забележителен ориенталист като В.В.Бартолд (1869-1930):
сведенията са заемани по книжен път Това означава, че всеки следващ автор компилира от предишните, при това често без да се посочва откъде и от кой заема. В резултат, при някои от компилаторите можем да открием по-добре съхранен зает текст, отколкото при запазените преписи от оригинала.
хронологична неяснота и неопределеност Арабоезичните историци и географи определено пишат „по теми”, т.е. да си представим, че един автор от ХІІ в., наред с останалите теми, пише и за българите. В тази тема той преписва и компилира по книжен път почти всичко, което е открил за българите в предишните автори. Но в така съставеният „пасаж за българите”, отсъства хронология. Авторът просто събира механично всичко, което може да открие за българите, но няма западният хронологичен усет. Ако съберем всичко писано за българите от арабоезичните автори, ще получим нещо като свод за българите, т.е. много сведения, но само за някои от тях можем да уточним за коя епоха са, т.е. тепърва предстои дълъг и сложен съпоставителен анализ. Голяма грешка е, ако един автор е от Х в., да се смята, че казаното от него (включ. и за българите) се отнася за Х в. Тук нямаме за цел всички особености на средновековната арабоезична литература, затова ще посочим само още една:
компилативно редактиране
Западните автори (Приск, Прокопий...) много често, когато пишат за персите до VІІ в., ги наричат „мидяни” и „парти”. Причината за този странен метод е просто „териториална”: персите са обитавали същите земи, където по-рано са били мидяни и парти. По същият начин историци като Дексипт, Евнапий, Филострогий и т.н. наричат готите „скити”, просто защото са обитавали на територията на топонима Скития.
Арабоезичният автор от Х в. ат-Табари дава две успоредни версии за ефталит, покорители на Согд и Тохаристан в началото на VІ в., като в едната ги нарича „тюрки”. Учените отдавна са верифицирали, че тук употребата на „тюрки”, които в средата на VІ в. превземат ефталитските земи в Согд, е неправомерна. И независимо, че автори като Бел`ами, Динавери и т.н., писали след ат-Табари, продължават да употребяват „тюрки”, съпоставителният анализ отдавна е показал, че ефталит не са част от тюркската история. Просто тюрките през средата на VІ в. се настаняват на същите територии, където са били ефталит преди това.
Тези, упоменати от нас три особености на арабоезичната средновековна история, трябва да се имат предвид, когато разглеждаме средновековната волжко-българска историческа литература, която следва същите жанрови особености, за да отсеем кое е автентично и кое е модерен фалшификат. И за да не бъдем лесно манипулирани.
Това показва колко е опасно примитивното буквално интерпретиране на волжко-българския свод и как всяко едно сведение там, трябва да се подлага на сериозен съпоставителен анализ.
За съжаление все още „Джагфар тарих-и” не се възприема като извор на сведения, но за да бъде такъв, е необходимо задълбочено изследване на всяко едно изречение в свода.
Моят интерес е към компилативният летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”, преписван за последно явно през ХVІІ в. Не трябва да забравяме, че всеки един от многото преписи до ХVІІ в., в духа на вече упоменатите жанрови особености, е бил своеобразна редакция.
Това усложнява интерпретацията. Трябва от много уранова руда, с умението на мадам Кюри, да се получи минимален, но истински радий. Не е никак лесно, още повече, че сериозните и подготвени историци странят от тази дейност, имайки предвид, че волжко-българският свод е рускоезичен препис от началото на ХХ в., на когото липсват оригиналите.
Какви са общите впечатления от летописа „Барадж тарих”?
Произходът на българите се свързва с прародител Боян, като земите откъдето идва на Кавказ, са около южното Прикаспие, където е Амул.
Летописът извежда началото на хоните от син на Боян!
Упоменаването на европейските хуни като „хони” е важно, понеже грузинските и арменските късно-антични извори също ги наричат „хони”.
Древен етноним „Бийан” по местата, откъдето в летописа произхожда патронима на българите Боян, е самонаименованието на Урарту до VІ в. пр.н.е.
В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” („Покръстването на Грузия”) се съобщава, че хони и бундурк ( = пост-урартци) живеели заедно на юг от Кавказ през ІV в. пр.н.е., когато Ал. Македонски посещава тези места. Очевидно е, че под името „хони”, което в урартурския речник значи и „поданици” (хини), трябва към VІ – ІV в. пр.н.е. да разбираме кимерийците, както става ясно и от грузинския летопис.
Какво казва „Барадж тарих” за кимерийците?
Текстът твърди, че кимерийците са клон на синдите. Това сведение е уникално и се потвърждава от археологията (вж. Артамонов), според която синдо-меотите около Азовско море са родствени на кимерийците.
За щастие през V в. пр.н.е. Херодот също упомена „синди” около Азовско море.
Името им е засвидетелствувано пр.н.е. и от ономостиката, в Синдика до Боспорското царство.
„Барадж тарих” твърди, че българите произхождат от племената „синд и имен”.
„Синд” са синдо-меотите, наричани по-късно от гръцките автори „савромати”, а от латинските – „сармати”. Древният топоним „Скития” (от Дунав до Дон) постепенно приема името „Сарматия” (от Карпатите, където е извора на Висла до Кавказ).
„Имен” (меон, мене) е месопотамски термин и означава „земя, владение”, произходът му на север от Кавказ се дължи на кимерийците, които в периода ІХ-VІ в. пр.н.е. имат малоазийска държава „Гамирая” (асирийски клинописи), която е била на територията на по-късния топоним Кападокия, а на север до Черно море е включвала гр. Синоп, според Херодот.
„Барадж тарих” познава два вида тюрки.
Едните нарича „китайски тюрки” (така ги нарича и Фирдоуси в „Шах наме”) и под тях разбира каганатските тюрки. Другите нарича „хазарски тюрки”, визирайки тюрките в полиетничната държава Хазария.
Никъде „Барадж тарих” не извежда произхода на българите от тюрките.
Забележка: Всички опити „хоните на Боян” да бъдат интегрирани с хсионг-ну от Китай, са плод на модерни дописвания в „Барадж тарих”, правени при това доста нескопосано.
Такива са: заетото от Приск и Йордан име на хунския владетел от ІV в. от н.е., който под формата „Булюмар” в „Барадж тарих” е изкаран, че идва от Седморечието (Средна Азия), при условие, че е всеизвестно, че хсионг-ну изчезват още през І в. от н.е. и няма как Булюмар, т.е. Баламер от ІV в. от н.е., да е довел оттам хсионг-ну.
Летописът е станал жертва на груба фалшификация от човек, който явно е вярвал на руската теория от 1900 г., че европейските хуни са същите като средно-азиатските хсионг-ну и не е повярвал на автентичният текст, че хоните произхождат от син на Боян...
Метафората с многото уранова руда и малкото радий, не е случайна...
Най-лесното за един конвенционален историк е да погледне тук-таме текста на „Барадж тарих”, да се усмихне на някои очевидни и груби вмешателства и да не се впуска в дискусии.
Еднакво грешно е обаче, както с лека ръка да се квалифицира целият текст на „Барадж тарих” като фалшификат, така също с лека ръка да се прегърне буквално целият текст и да се гледа на него почти фанатично, както определени лаици поглъщат съдържанието му и се бият в гърдите, че трябва да вярваме само на „нашето булгарско”...
16.10.2014 11:38
Препоръчвам Ви, syrmaepon, да четете - и то критично - само "Барадж тарих". Всичко друго е 100% спорно, имам предвид разни Хон китаби и т.н., които унижават с поделки българската история. Фантазиите на Нурутдинов, с които той съсипа делото на чичо си Нихматулин, са нещо от което нямаме нужда. Апропо, в Болгар тарих от 2010 той вече запя кагебейската песен, че древните българи били тьорк, демек траки....
Има и нещо друго, което ме човърка от доста време. Прекалено услужливо за западните историци никъде не се споменава името на държавата на Хуните.
16.10.2014 21:05
16.10.2014 21:07
Има и нещо друго, което ме човърка от доста време. Прекалено услужливо за западните историци никъде не се споменава името на държавата на Хуните.
16.10.2014 21:45
"Перипл на Ариан" на побългарен гръцки a нa старогръцки и новогръцки се какзва "Периплус", или "Периплео" с омега на края или ионийска форма "Периплоо" с 2 омега на края, тоест "Пери + Плео"= Периплус, тоест "Периплус = Морска Обиколка"
Софийски университет "Св. Климент Охридски": 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки!
Софийски университет "Св. Климент Охридски" : Значение на изучаването на старогръцки език
Гръцкият език има 3000 години история. Той е в основата на европейската цивилизация, като норма. Изчислено е че по-всичките европейски езици има около 54.000 гръцки думи. А на речника на Уебстър на англйиски език има 45.000 гръцки думи. Влиянието на старогръцкия върху старобългарския и среднобългарския език е много силно. Има 3 периода в развитието на езика:
1) старогръцки език
2) средногръцки език (византийски език)
3) новогръцки език.
На база на старогръцкия може да се реконструира как са се развили другите езици, за които няма толкова знания към момента.
Основни характеристики на гръцкия език:
1. езиково единство, което се е запазило от отделянето на езика като самостоятелен до сега (~ 3000 години); много малко езици по света го имат.
2. непрекъсната традиция (устна и писмена)
3. едновременно използване на езикови форми, създадени в различни периоди: 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки.
4. изключително гъвкав.
5. огромни словообразувателни възможности, по-големи дори от тези на немския език.
16.10.2014 21:55
Защо не е китайски? Китайците ползват и 60 г., нещо непознато за нас. Защо не е тюркски? Защото е разчитан насила от Микола с търсене на разни приспособления, които са смешни от езикова гледна точка...Напр. домус е свиня на турски...Какво общо има тази дума с "дохс" от нашият календар? Илуян е змия на хетски...оттук нашето "дилом", заето и в тюркския език след 6 в. Все едно днес за някоя английска дума да се казва, че е с американски произход???? И т.н. Ше има още изненади. Като структура, нашият Именник е най-близко до Шумерския Царственик...
17.10.2014 09:17
Отворете сайта: http://news.discovery.com/history/archaeology/greek-tomb-mural-depicts-abduction-of-persephone-141016.htm
“античният македонизъм е обречен на тежко историческо поражение”.
Целият свят се възхищава на македонската гробница в Амфиполи, която разбираше се представя като гръцка гробница, защото за целия свят Македонците са били гърци както са били Спартяните, Тивеи, Коринтяни, и прочем.......Фиро-българо-македонистан има много да страда защото особените славяни трябва да разберат че от куче не може да се роди котка! Експремиерът Любчо Георгиевски иронично забеляза, че следващата стъпка на управляващите ще бъде да открият “антични югославяни”. Експрезидентът Бранко Цървенковски онзи ден каза, че “античният македонизъм е обречен на тежко историческо поражение”.
17.10.2014 09:27
A stunning mosaic floor uncovered at Amphipolis in northern Greece, shows the Greek god Hermes as a charioteer, leading a bearded man to the Underworld. Hermes wears a petasos on his head, a cloak, winged sandals and holds a caduceus, a winged staff with two snakes wrapped around it.
17.10.2014 10:37
http://www.theguardian.com/artanddesign/2014/oct/13/vast-mosaic-uncovered-in-northern-greece-depicts-hermes-leading-chariot
http://www.bbc.com/news/world-europe-29589427
http://news.discovery.com/history/archaeology/greek-tomb-mural-depicts-abduction-of-persephone-141016.htm
http://news.discovery.com/history/archaeology/stunning-mosaic-floor-uncovered-in-greeces-mystery-tomb-141012.htm
http://www.haaretz.com/archaeology/1.620382
http://www.theweathernetwork.com/news/articles/beautiful-mosaic-floor-uncovered-by-archaeologists-in-northern-greece-ancient-tomb/37703/
http://www.archaeology.org/news/2629-141016-amphipolis-mosaic-persephone
http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/italy/11029251/Vast-tomb-unearthed-in-northern-Greece.html
17.10.2014 10:51
17.10.2014 11:19
http://1.bp.blogspot.com/-IUW1cVFfgiQ/U9H5-2t1_aI/AAAAAAABUQY/MOiZDsnkLAs/s1600/Makedonon+protis.JPG
Монети от Амфиполи на аукцион в Германия: Всички древни македонски монети са гръцки с гръцки букви, гръцки имена и гръцки фрази!
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ