Прочетен: 4633 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2013 10:40
Миналото на хуните е прикрепено през ХVІІІ в. към изучаването на Римската история през ІV и V векове. Същото може да се каже и за миналото на готите, но тяхната късно-антична история се обособява в отделен научен проблем и се фаворизира като национално древно минало на германската държава.
Обща заслуга на германската и руската исторически школи, е въпросът за късно-античните хуни и българи да бъде вкаран в една абстрактна формула, наречена „велико преселение на народите”.
Тя априори вменява, само на ниво мнение, че хуните имат своята прародина в Средна Азия и са тъждествени с Hsiong-nu (хсионг-ну), за които китайските историци дават сведение до І в. от н.е.
През ХVІІІ в. Гибон определено мисли така и причислява предците на атиловите хуни към Hsiong-nu.
Все пак модерната историческа наука в Западна Европа през ХХ в., във връзка с критичният метод, изостави тази хипотеза-мнение, предвид нейната несъстоятелност и липсата на археологически данни за велико преселение през ІV в. чак от Средна Азия в Европа.
Днес също може да прочетете в монографиите, че хуни и българи са дошли от Азия, но почти никой не твърди, че това е Средна Азия, а че става дума за онази Азия, която започва веднага след Дон, както са смятали късно-античните географи.
Понеже днес Азия е до Урал, е необходимо ясно да се потвърди, че произходът на хуни и българи е източно-европейски, предкавказки...Това обаче тихомълком се пропуска от учените, което ясно свидетелства, че европейската историческа наука няма готовност и желание да се занимава по същество с хунологията.
Достатъчно беше да се появи през 1973 г. в Калифорния монографията на американският историк Ото Менхен-Хелфън „Светът на хуните”, за да стане пределно ясно, че в Европа хунологията няма научен потенциал.
Изоставеното в западна Европа просвещенско мнение за идентичност между Huns и Hsiong-nu, процъфтява от 1900 г. в Русия, когато руският учен Иностранцев (1843-1919) се заема да превърне германското мнение в научна доктрина.
Руската историческа наука през ХХ в. също не разработва самостойно въпросите на хунологията, а просто превръща последната в придатък на сюнологията.
Така въпросите около късно-античното хуно-българско минало, което е спорадично експлицирано през ХVІІІ в. и ХІХ в., покрай изучаването на римско-византийската история, през началото на ХХ в. е прехвърлено от руската наука като придатък към изучаването на сюнологията в Средна Азия (?).
Руската имперска наука в началото на ХХ в., в лицето на Иностранцев, тотално отхвърля предкавказкият произход на хуните, който е отбелязан от всички късно-антични летописци.
Дали това е случайно или има нещо общо с руските имперски амбиции в Кавказ след средата на ХІХ в., не е наша тема. Все пак, имайки предвид, че потискането на паметта за предкавказкият произход на хуните, не е единично явление в руската историческа наука, където до края на ХХ в. не се разработваше волжко-българското минало на една държава, съществувала няколко века през Средновековието, може да бъде допуснато, че въпросите са повече субективни, отколкото обективни.
А всичко това деградира изясняването на по-късните процеси в региона, когато на границата на старата и новата ера в Кавказ се заражда хунската военна аристокрация.
По всяка вероятност самото име „хуни” (хини, хони, кионай, хионит) е урартско название за кимерийците и води произхода си от VІ в. пр. н.е., когато в деветият Яшт на Авеста е засвидетелствувано за първи път.
В науката се приема едва ли не за еретично да се твърди, че има кимерийско-хунски синтез, независимо, че още Прокопий през VІ в. пише за такова явление.
Всички тези въпроси могат да си останат и лични хрумвания, ако не беше очевидно, че европейската просвещенско-модерна историческа наука, е отказала да изучи хуно-българското минало на друго ниво, освен мнения.
Тази област от историческото познание е свободна за бъдещо задълбочено и отговорно изследване, което не бива да плаща данък на стари руско-съветски идеологеми, навлезли отдавна като догми в българското историческо познание на ХХ в.
Освен това обективното разработване на хунското минало е абсолютно необходимо за една пълноценна картина относно случването на Европа през ІV век, каквато отсъства, поради все още живите в обединена Европа националистически рецидиви.
Хуно-българската роля в създаването на Европа през ІV в., е необходимо да бъде освободена от субективните епитети и експресивни оценки, давани досега за тези събития под общото название „варварски нашествия” и обективно да бъде проучено как Хунската империя става трети геополитически фактор през ІV в. и V в., наред с Римската империя и Персия.
Благодарение основно на българите, римската цивилизация през ІV в. и през V в. се готизира и това е причинено от хегемонията на хуните в топонимите Скития, Панония и Дакия.
Остроготите до 455 г. са хунски съюзнически народ и за разлика от визиготите прокарват хунските имперски амбиций дори в прословутата Каталунска битка от 451 г., когато под знамената на Атила избиват визиготи, включително и владетелят им.
Всички тези въпроси изискват нов херменевтичен прочит от пост-модерната историческа наука...
И ХИТЛЕР ГО ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ РОДИ
А ИНАЧЕ НЕ БИЛИ НАЦИСТИ...
25.08.2011 14:38
25.08.2011 15:27
25.08.2011 22:31
26.08.2011 00:04
26.08.2011 08:32
1. Адриатическите енети, упоменати още от Херодот през V в. и сарматските венед, упоменати от Тацит и Плиний през І в., са две абсолютно различни неща. 2. Да се откаже вече Мъро от сталинската теория за нациите, според която езика е факторът определящ етноса.; тази теория в България е проповядвана през началото на ХХ в. от Юрий Венелин, който твърди, че дунавските българи са славяни 3. Нека Мърлин проумее, че ако славяните са траки, тогава той не работи за някаква нова тракология, а просто проповядва нов пан-славизъм; 4. Разликата между българите на Аспарух и варягите в Рус, са от земята до небето. Българите воюват и превземат Мизия, а варягите, както пише в Повест временных лет са поканени от славяните да станат вождаве на племената им; 5. Няма как траки и славяни да са едно и също; да си виждал славянин да прави гробница с живописни рисунки?
29.08.2011 02:19
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ