Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2011 10:09 - Бурджан - другото име на Дунавска България.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6946 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 25.08.2013 09:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                   Разцветът на класическият период през ІХ в. и Х в. на арабоезичната историческа и географска литература, е свързан с наследството на сирийската и персийската исторически традиции. Б.Н.Заходер смята, че „такива названия, като Бурджан” са заети на арабски от „писмеността на персийски език(Каспийский свод сведений о Восточной Европе, ч. 1. Поволжье и Хорасан, с. 1).

image

      
      
В периода 836-847 г. ал-Хорезми полага началото на арабската географическа наука. Той тълкува някои от основните географски топоними на Птоломеевата география (ІІ в. от н.е.) и стига до заключението, че „Бурджан” съответства на птоломеевското разбиране за „Сарматия”. А според Птоломей, Сарматия е територията от Карпатите до Кавказ.

           Голяма част от арабоезичните средновековни историци са от персийски произход. Именно те въвеждат в оборот името „бурджан”.

         По всяка вероятност „бурджан” е арабската форма на персийското „банджар” (или „бунджар”). Всъщност произходът на името е урартски.В урартския, т.е. в езика на народа, който се самонарича „боян”, срещаме и думата „burgana със значение „кула” (с. 99 в книгата на I. M.  Diakonoff,  S. A.  Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. Mьnchen, 1986.). Авторите смятат, че произхода на тази дума е източно-кавказки и оттам прониква в урартския, като твърдят, че в арменския, под формата „burg”, тя попада от урартския. Нещо повече, те предполагат такъв произход и за древно-гръцката дума πύργος(с. 99)

         Най-авторитетният арабски средновековен историк ат-Табари (839 - 923 г.) в „История на пророците и царете” (Тарих ар-русул ва-л-мулик) употребява и двете форми (банджар/бунджар и бурджан), с което е засвидетелствувал как по-старата персийска дума „банджар/бунджар” е усвоена на арабски като „бурджан”.

         Това име при ат-Табари е употребено като етноним на народ, който живее в Предкавказието преди пристигане на тюрките на Истеми (към средата на VІ в.).

        Според учените, както посочи и Тодор Чобанов в „Свещените дворци на българските канове” (2009), с тази „пехлевийска” дума „банджар” се обозначават българите.

         Ат-Табари дава изключително ценни сведения за банджар/ бурджан. Персийският цар Кавад (488-496;499-531) бил плащал данък на този народ, според ат-Табари...

         През 562 г. е сключен 50 годишен мирен договор между Византия и Персия. В първа точка на този договор предкавказките врагове на Персия и Византия, които често преминавали дербентският проход и извършвали атаки в Персоармения и в сирийските земи на Византия, са наречени „хуни”.

         Очевидно в персийските късно-антични извори „банджар/ бунджар” е било названието на същите онези предкавказки хуни, които – както знаем от Прокопий Кесарийски – са си оспорвали с Кавад владението на стратегическият дербентски проход в Кавказ.

         Ако приемем, че арабоезичната форма „бурджан” е едно и също с персийската „банджар/бунджар”, което основателно можем да заключим от ат-Табари, се оказва, че арабоезичното средновековно отъждествяване между основаната през края на VІІ в. на Балканите държава България и именуването й на арабски като „Бурджан”, е всъщност последица от една стара късно-антична традиция.
      Последната, за радост, може да бъде експлицирана, благодарение сирийските исторически източници.

         Ние разполагаме с два сирийски източника, където името Бунд (бундур, v`hndur) се свързва с името „българи”.

         И двата сирийски източника са коствени. Единият е достигнал до нас, чрез арменската география на Мовсес Хоренаци (V или VІ в.), а другият – чрез хрониката на Теофан (краят на VІІІ в.). В първият се упоменава за „Бунд” и народа му „бундур” и те се свързват с българите от Кавказката планина. А във вторият имаме формулата „уновундбългари”, т.е. хуни-бунд-българи.

         Фактически, арабоезичната корелация между „бурджани” и „българи”, прокарана за първи път през ІХ в. от историка от персийски произход Муслим ибн Абу Муслим ал-Джарми (или „ал-Хурами”), който е бил във византийски плен и е откупен през 845 г., не е своеволно, а се основава на една традиция, която свързва народа „бунд” и народа „българи” до краят на VІІ в. (тогава е писан т.нар. в науката „неизвестен източник”, от който черпят данни за „древна Велика България” Теофан и Никифор, в който се съобщава за „уновундбългари”, Οννοβουνδοβουλγάρων ).

         Тоест, средновековната арабоезична школа просто продължава една традиция, съхранена в два източника (сирийският писател „Мар Абас Катина” на Мовсес Хоренаци и „неизвестният източник” на Теофановата хроника в частта за „древна Велика България) на късно-античната сирийска историческа литература.

         Ат-Табари, който отъждествява и смесва етнонимите „банджар” и „бурджан”, се явява изключително важен справочник, благодарение на който ни става ясно, че сме свидетели на една устойчива многовековна парадигма, свързваща и отъждествяваща в сирийските източници до края на VІІ в. „бунд” и „българи”, а в арабоезичната историческа литература след VІІІ в. – „бурджан” и „българи”.

image

 

       Кои са тези „банджар/бунджар” и „бурджан”?

         Какво „бяло поле” зее в историческото познание за старото българско минало?

         Аз самият доскоро смятах, че арабоезичните източници са въвели условно в употреба всеизвестният предкавказки топоним „Бурджан” като етническо наименование на дунавските българи, за да ги разграничават от приелите исляма волжки българи.

                    Но този мой извод е грешен, понеже конфесионалното официализиране на волжките българи от гр. Болгар, става едва към 922 г., след халифатското посолство, в което участва Ибн Фадлан, докато ал-Джарми още към средата на ІХ в. нарича държавата, която византийските летописи отбелязват като България, с името Бурджан.

         Тоест, причината за именуването на дунавска България в арабоезичните източници като Бурджан, не е религиозна. Те правят това не за да разграничат мюсюлманите българи на Волга и Кама, от езичниците, а след това християни-българи на Балканите.

         С други думи, употребата на названието „Бурджан” и „бурджани” не е условно, а обратното – тук става дума за интерполирани в арабската средновековна географска и историческа наука на стари персийски и сирийски елементи, които почти отсъстват от гръкоезичните и латинските източници за древните българи.

         И, ако сирийските елементи, чрез арменската история на Мовсес Хоренаци и чрез хрониката на Теофан, дават някакви бледи контури, вън от вниманието на учените е останал факта, че тези „бледи контури” биха могли да бъдат интегрирани с онези данни от арабоезичните източници, които имплицитно носят в себе си късно-антична персийска историческа информация.




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. get - - Интересно ! - уважаеми Летописец ?
28.06.2011 11:29
- Тук правите бегъл намек относно "бурджан", че не носи в себе си "конфесионален" признак !?? ... тогава остава второто, което вие ... предпазливо премълчавате - Това да е етносен признак !??

- Правилно ли съм Ви разбрал ?

- С уважение !

цитирай
2. letopisec - привет, get
28.06.2011 11:59
Да, определено това имам предвид. Ако произходът на българите е кимерийски, тогава връзката между бунд и българи е доста отдавна. Кимерийците след VІ в. пр.н.е. се връщат от Мала Азия в Задкавказието (Иванчик), а там вече Урарту изживява последните си дни. Самонаименованието на Урарту е Бийан. В грузинското съчинение Мокцевай Картлисай се пази спомен за заселниците в Грузия преди там в края на ІV в. пр.н.е. да дойдат иберите. Те са наречени "хони" и "бунтурки". Очевидно преписвачите на Мокцевай Картлисай след VІІ в. от н.е. са объркали бундурк с бунтурки, а хони през ІV в. пр.н.е. може да са само кимерийците. В урартския с думата "хини" са били наричани не само "синовете", но и "поданиците". Очевидно урартите първи, още през VІ в. пр.н.е. наричат кимерийците "хини", понеже идват по техните земи. Най-рано името "хион" е съхранено в деветият Яшт на Авестата и датира от VІ в. пр.н.е.
цитирай
3. get - - Благодаря за отзивчивостта на любопитството ми ?
28.06.2011 12:21
- Предполагам попадало е пред полезрението ви, една препратка от руското "вики" ?
- Паркер В. О чём умалчивает Геродот. Заметки о передаче сведений о киммерийцах у греческих авторов помимо Геродота // Вестник древней истории. — 1998. — № 4. — С. 93—102.
- В този материал на Паркер, се правят коментарии, че Херодот съзнателно пропуска част от историята на кимерийците ?!!
- Ако не сте я виждали - ще се радвам да ви бъда полезен. Ако имате становище по въпроса - ще ми бъде интересно да го чуя ?

- С уважение !
цитирай
4. letopisec - привет, get
28.06.2011 13:01
да, запознат съм с тази статия на Паркер, наскоро съвместно с В. Тракийски преведохме статията на А.И.Иванчик "Съвременното състояние на кимерийския проблем", погледнете я, ще Ви е интересно предполагам http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_ii_chast.html
цитирай
5. atil - Северокавказките българи не са се ...
30.06.2011 17:55
Северокавказките българи не са се нарекли - бурджани защото арабските писатели така са ги записали в книгите си...Те са се нарекли така защото бурджан е синоним на булгар и означава - "вълча душа".Дунавска България са я наричали така защото основната част от българите дошли с Аспарух,Кубер и Лачин са били именно бурджани от Северен Кавказ.Днес потомци на тези бурджани ,които са останали там са - кумиките,балкарците и кабардинците- карачай.
цитирай
6. letopisec - РАЗБИРА СЕ,
01.07.2011 16:05
ЧЕ НЕ АРАБОЕЗИЧНИТЕ ПИСАТЕЛИ СА ИЗМИСЛИЛИ ИМЕТО БУРДЖАН, ТОВА ЛИ РАЗБРА ОТ СТАТИЯТА; относно версията ти кое как било точно, знам че си съвременник на сведенията на Нурудтинов, аз също смятам, че в "Барадж тарих" (И САМО ТАМ) има доста исторически реалии, но подхождам както към Джагфар тарих, така и към другите европейски източници - критично, нещо, което бих искал да видя и при теб.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10043104
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3302
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ