Стрелките на тази карта от стара Велика България на Ирник до гр. Балх, трябва да са в обратна посока!

Българския произход е кимерийско-сарматски. Българите не идват от Балхара, а превземат през V в. региона на гр. Балх.

Българската прародина е била на юг от Кавказ и на север от Кавказ, а не в Средна Азия при гр. Балх!!!

Тази страна се е наричала Бактрия. На древ. персийски `Baxtris`, на вавилонски `Ba-ah-tar`, на египетската стела Бентреш, открита в Карнак - `Bekhten`...

Въпросът е откога имаме гр. Балх?

Има го в арабоезичните средновековни източници, но Страбон през І в. го нарича гр. Бактр.

Откога Бактр става Балх?

За мен е ясно, че българското присъствие в Согдиана, Памир, Тохаристан и северна Индия датира от ок. 80 годишното съществуване на ефталитската династия там (484-568), която налага своя хегемония до 567 г., когато региона е превзет от тюрките на Истеми...

Защо стрелките на картата между Велика България и Балх, са в обратна посока и защо пътя между Велика България и Балх не е по северния бряг на Каспийско море, а през Кавказ, Хорасан (Персия) и на изток в Согдиана?

 Първо, понеже дори такъв начетен историк от ІV в., какъвто е Амиан Марцелин не знае, че Каспийско море е отделно море и не е "залив на Океана".

Още античните географи са смятали, че Каспийско море на север се свързва с Океана. Че то не е море, а залив на Океана.

Херодот през V в. пр.н.е. съобщава, че Океана заобикаля сушата отвсякъде. Географите пък през следващите векове са знаели следното: 1, че Индийският океан има южен залив, т.е. Червено море. Но той, според тях, имал и северен залив. 2, На изток океана заобикаля Индий, според техните представи, а след това всичко на северо-запад е океан, като  Каспийско море не е море, а северен залив на Океана.

Когато в края на ІV в. от н.е. историка Амиан Марцелин пише: "Народа на хуните, за който древните автори знаят доста малко, обитава оттатък Меотийското блато (Азовско море-бел.м.) в посока на студения Океан"  (кн.ХХХІ, 2.1.), той има предвид Каспийско море, като залив на този океан.

Когато през V в. Приск Панийски описва територията на империята на Атила, с думите: „Никога на никого от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време и да владеят както островите на океана  и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци“, той под „островите на океана“ има предвид островите в Каспийско море, които потъват окончателно към ХІІІ в. от н.е.

За най-големия от тези острови, пише още през ІІ в. от н.е. географа Птолемей, наричайки го „Грав“. Този остров се е простирал от  устието на дн. Волга на юг, като според Л.Н.Гумильов, който проучва въпроса с експедиция, е бил с размерите на Нидерландия. През острова са минавали 70 ръкава, според „Арменската география от VІІ в.”, която компилира от Птолемей. Те идвали от широкия ръкав на Волга („Ра“ при Птолемей) и опасвали острова, а в южният му край са се събирали и са се вливали в Каспийско море.

Този остров Грав е бил част от територията на Велика България преди 669 г., откогато става хазарска територия, а потъването му под нивото на Каспийско море е един дълъг период от V до ХІІІ в. От тази тучна българска, а след това хазарска земя, която хазарския цар Йосиф през Х в. хвали в писмото си до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут като зеленчукови и овощни градини на държавата му, днес са останали като спомен само беровските могили при устието на Волга.

Ето защо, не може да има път от Балх в посока на стара Велика България на север от Каспийско море, понеже още преди средата на VІ в., във връзка с тюркските пълчища, щеше да се знае, че това не е никакъв залив на Океана. Обаче чак след VІ в., предвид тюркските атаки, вече има корекция сред европейските географи, че Каспийско море не е „залив на Океана“, а самостойно море.

Ако някога хуни или българи са тръгвали на преселение от Средна Азия по маршут на север от Каспийско море, то това още през края на ІV в. или поне през V в., щеше да взриви географските представи на гърци и латинци, и мнозина щяха да напишат как древните географи са грешали, че Каспийско море е „залив на Океана“. Очевидно обаче е нямало никакво преселение на запад, по северното крайбрежие на Каспийско море, понеже не само Амиан в края на ІV в. знае, че това е „залив на Океана“, но същото пише и през VІ в. (551 г.) готския историк Йордан.

Ето защо никой късно-античен историк, било то Йероним, Амиан, Евнапий, Созомен, Зосим, Приск, Прокопий, Агатий, Касиодор, Йордан и т.н., даже и не си е представял, че европейските хуно-българи идват от Средна Азия, понеже това в неговите представи би значело, че те са преплували Океана.

Това не е съвсем така. По Херодот Каспийско море е затворено

http://www.19thcenturyscience.org/HMSC/HMSC-Reports/1895-Summary/Plates-150ppi/Plate-2a.jpg

Но в източниците веднага тази информация не е отразена. След това пак при Птоломей Каспийско море е затворено

http://www.19thcenturyscience.org/HMSC/HMSC-Reports/1895-Summary/Plates-150ppi/Plate-4c.jpg

И в двете карти има нанесени Индия. Във втората има нанесена планината Емаус

Рудольф Константинович Баландин в Древнейшие открытия пише:
Двигаясь на север, Кир дошел до среднего течения Сырдарьи и места выхода ее из Ферганской долины. Вернувшись в Афганистан, персы спустились по реке Кабул к Инду, но не пошли в глубь Индии, предпочтя завоевания в Средней Азии, где Кир встретил сопротивление со стороны племени массагетов. Преследуя воинственное племя, он переправил войско через Амударью, вода которой наполняла тогда русло Узбоя (теперь сухое), и здесь, в ущельях горного хребта Большой Балхан, нашел свою погибель. Разгромлено было и все его войско.
http://fisechko.ru/100vel/geogr/24.htm

Освен това заливът Касп.море е свързан с Океана с тесен ръкав /по картите/ който е Волга, така, че самият ръкав може да се пресече, тъй както варварите пресичат Дунав, Дон и други големи реки. Така, че това за древните летописци вероятно не е било проблем;

Квинт Епий Флавий Ариан. Поход Александра /кн.VІІ,16/ ; М.,1993: „Отсюда он /Александър-б.м./ послал Гераклида, сына Аргея, с кораблестроителями в Гирканию /юго-източното Прикаспие-б.м./. Он велел ему рубить лес на гирканских горах и строить военные корабли с палубами и без палуб по эллинскому образцу. (2) Ему очень хотелось узнать, с каким морем соединяется море Каспийское, называемое и Гирканским: с Эвксинским, или же Великое море, обойдя индов с востока, вливается в Гирканский залив; он открыл ведь, что Персидское или так называемое Красное море представляет залив Великого моря. (3) Никто еще не открыл, где начинается Каспийское море, хотя вокруг него живет немало племен и в него впадают судоходные реки: из Бактрии сюда течет Окс, самая большая из азийских рек, кроме индийских; пройдя через землю скифов, впадает в это море Яксарт. Большинство утверждает, что Аракс, текущий из Армении, впадает туда же. Это самые большие реки. (4) Есть много других, которые или впадают в них, или сами доходят до этого моря; некоторые из них были известны воинам Александра, прошедшим по этим землям; другие, находящиеся, вероятно, по ту сторону залива, в земле скифов-кочевников, совершенно неизвестны.”

Плутарх. Сравнительные жизнеописания. Александр. Санкт-Петербург.,ИД"Азбука классика", 2008.; „XLIV: Затем Александр с лучшей частью войска отправился в Гирканию/юго-източното Прикаспие-бел.К.М./. Там он увидел морской залив, вода в котором была гораздо менее соленой, чем в других морях. Об этом заливе, который, казалось, не уступал по величине Понту, Александру не удалось узнать ничего определенного, и царь решил, что это край Меотиды. Между тем естествоиспытатели были уже знакомы с истиной: за много лет до похода Александра они писали, что Гирканский залив, или Каспийское море, - самый северный из четырех заливов Океана.”

Това е един източник. За разлика от Херодот, който е описал скитите от северна страна на Касп. море, Александър очевидно е бил от южната му страна. Виж пак двете карти

"Советский географ И.П. Магидович думает иначе: «Историки часто приписывают ряд географических открытий Александру Македонскому и участникам его походов или сильно преувеличивают их роль в деле изучения географии Востока. Войска Александра проходили через области Персидской империи, то есть либо через страны, заселенные древними народами высокой культуры, либо через территории, хорошо известные этим народам. Участники македонских походов, как правило, не добыли на месте новых и не обработали старых географических материалов, собранных покоренными ими народами (египтянами, персами и др.). Исключение представляет флотоводец Неарх, составивший подробный отчет о своем плавании от устья Инда к устью Евфрата».

Надо сразу сказать: и то, и другое мнение вполне обосновано. По словам Магидовича, значительно больше сведений об Индии узнали греки из трудов Мегасфена (греческого посла в Индии), а вовсе не от научных спутников Александра Македонского. Отчасти это верно. Но только отчасти."

"О Каспийском море в Колхиде говорили как о заливе океана, окружающего всю Ойкумену. Геродот собирался проверить это во время своего путешествия в Центральную Персию по «Царской дороге», построенной царем Киром от побережья Эгейского моря до столичного города Сузы. Ее длина — 1400 км, и идет она через Лидию, Армению, в которой берет начала река Араке, текущая в Каспий, мимо верховьев Евфрата, вдоль долины р. Тигр. В Сузах Геродот встретил людей, которые бывали на Каспии, и точно узнал от них, что это замкнутый водоем, очень большое озеро. Рассказали ему и об Индии, до которой дошел по приказу Дария морским путем мореход Скилак. Вместе с золотым песком он привез из Индии знание о диковинном злаке — рисе и хлопчатнике, названном персами «шерстяным деревом». Индийцы шьют из «плодов» этого «дерева» себе одежду, — удивлялся Геродот, — и она получается не хуже, а даже лучше, чем из овечьей шерсти."

Този цитат показва, че в определена степен географите се доверяват на представите на други лица и не винаги имат възможност за проверка. Така, че бихме могли да кажем, че все пак някаква част от хората и тези които имат отношения с Вътрешна Скития са имали едни познания, а други които не са стигали по-далеч от Крим - различни

Плутарх: "Между тем естествоиспытатели были уже знакомы с истиной: за много лет до похода Александра они писали, что Гирканский залив, или Каспийское море, - самый северный из четырех заливов Океана.”