Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2016 10:35 - ЕФТАЛИТИТЕ И БАЛХАРА. ТАЙНИЯТ КОД НА БЪЛГАРИТЕ.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6977 Коментари: 16 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              Много търсих дали в някой източник съществува държава Балхара, освен в индийските приказки и легенди. Оказа се, че такава няма. Тази страна се нарича Бактрия, при това не само на древногръцки. На древ.персийски "Baxtris", на вавилонски "Ba-ah-tar", на египетската стела Бентреш, открита в Карнак - "Bekhten".

Но имаме град Балх?

Страбон през І в. го нарича град Бактр, но в арабоезичните източници той е вече град Балх. Откога Бактр става Балх?

image

Ефталитите са пост-атилови хуни, те са „българското присъствие“ и налагат своя власт в териториите на изток от Персия: Согдиана, Памир, Тохаристан и северна Индия.

image
The fourth volume in the series of Studies in the Aman ur Rahman Collection (SARC) covers the coinage of the Iranian Huns and their Successors. At about 2.450 pieces this is probably the most complete assemblage of coins from this period, and also includes a substantial number of hitherto unpublished coin-types. Still the collection is further augmented by reference material from all major museums of the world, so that almost every known type is covered.

The aim of this volume, by providing a commented and most complete view of the entire coinage of the Iranian Huns, is to make coins as a primary historic source accessible to the reader and usable for further research for all historic disciplines. The groundbreaking book by Robert Gцbl from 1967 is hereby considerably enhanced and partly revised.
The book contains 10 chapters, the Kidarites, Dinars (of the Kidarite and Alkhan period), Alkhan, Tobazini, the Hephthalites, Sasanian Coinage and Imitations, Nezak Shahs, Alkhan-Nezak Crossover, the Western Turk Period and finally Gandharan Copper. This term is newly introduced and covers a phenomenon which has been labeled “Kashmir Smast” before.
Each chapter discusses the numismatic evidence based on thorough typological analysis and a short historical overview summarizes the written sources. The catalogue is arranged by coin-type but pictures every specimen in the Aman ur Rahman collection. In addition, a fully illustrated typological index is provided.

imageНа монетите си самите ефталите се самонаричат "хион", т.е. хуни. Индийските извори също ги наричат "хуна", а китайските им викат "йе-да"...

image

Ефталитите налагат своя династична власт над тези земи и господството им просъществува около 80 години, в периода 484-568. Те имат военна хегемония в пространствата от Персия, през Тохаристан до Китай и от Памир до северна Индия.

През 567 г. династичната власт на ефталитите е унищожена от тюрките на Истеми...

Тепърва ще доказваме каква е връзката между ефталити (пост-атилови хуни) и българи, и как именно Ирник от „Именникът на българските владетели“ превзема Персия през 484 г., за което отзвук има и в историята на Паисий Хилендарски: "Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди…Нарекли го… пръв български цар.(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).

image

 

Ефталити.

Звездата на ефталитите изгрява със сигурност след 468 г. от н.е., когато на изток от Персия постепенно залязва Кидарската държава.

От фрагментите на византийският историк от V в. Приск Панийски се знае, че през 468 г. персийският шахиншах Пероз води война на изток с кидарите. В науката се приема, че кидарите са клон на кушаните, които още от ок. ІІ в. от н.е. имат държава на изток от Персия.

От византийският историк от VІ в. Прокопий Кесарийски учените научават, че през 483 г. и през 484 г. същият Пероз вече воюва не с кидари, а с ефталити.

Кога и откъде се появяват ефталитите на изток от Персия, където формират своя държава до средата на VІ в. на териториите на Согдиана, северна Индия, Памир, Афганистан? Те разпростират владенията си и на изток до Тохаристан, доближавайки се до Китай.

Откъслечни сведения за ефталитите са съхранени в сасанидските, китайските, индийските и византийските (арменските очевидно заемат от Прокопий и са свързани с по-късни интерполации) източници, но въпреки усилията на модерните учени въпросът за произхода на ефталитите все още не е решен в историческата наука.

Понеже има открити ефталитски монети, на които те се самонаричат „хион”, учените предполагат, че хионити и ефталите са едно и също.

Но кои са хионитите?

Първи сведения за „хион” има в „Авеста”, в деветият „Яшт” (наречени са „хийаона) от VІ в. пр.н.е. (посочени са като врагове на цар Ваштаспи, покровителя на Зороастър).

 Но едва през ІV в. от н.е. името „хионит” се среща в историческият труд на Амиан Марцелин. Между учените, във връзка с това, започва спор къде са били между VІ в. пр.н.е. и ІV в. от н.е. тези „хион, хионит”, че никой не знае нищо за тях? Така постепенно се формира версията, че името „хион” в „Авеста” е прибавено едва през V в. от н.е., във връзка с победата от 484 г. на ефталитите над персийският шах Пероз, когато последният е убит, а Персия е „две години под властта на тия варвари”, както пише Прокопий Кесарийски.

И все пак, кои са „хионит”, упоменати през ІV в. от Амиан Марцелин?

 Последният дава сведение, че персийският шах Шапур ІІ воюва през 357 г. с някакви „еусени и хионит”, а през 358 г. сключил мирен договор с „хионити и гелани”. През 359 г. царят на хионитите Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ и заедно окупирват византийският град Амида (дн. Диарбекир), който е до р. Тигър.

В началото на ХХ в. изобретателният историк Маркуарт решава да даде хипотеза къде са били тези хионит и предлага сведението на Амиан за „еусени” да се чете „кусени” (кушани), така хионит са разположени някъде на изток от Персия.

Това изобретателно хрумване на Маркуар от 1901 г. и днес се повтаря от учените, които искат да виждат териториите на хионит на изток от Персия.

Обаче през 517 г. сироезичният летописец Йешу Стилит е оставил следното сведение: В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, които са  хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

То се отнася за войната от 484 г. на Пероз с ефталитите.

Във визията на Йешу Стилит „кионайе” (хионит) са отъждествени с ефталитите (Прокопий) и се твърди, че последните са едно и също (или клон) на европейските хуни, които през 395 г. (Ото Менхен-Хелфън) се вдигат от Панония и през Кавказ нападат източтите граници на Византия.

Какво излиза? В историческата наука a priori е било прието, че ефталитите нямат нищо общо с пост-атиловите хуни и благодарение на „изобретателното хрумване” на Маркуарт от началото на ХХ в. в изследванията за произхода на ефталитите се изключва възможността, че ефталитите биха могли да са пост-атиловите хуни, завоювали през V в. Персия и Изтока (Согд, Памир, Афганистан, Тохаристан, северна Индия) като са дошли от Предкавказието!

Както казахме, въпросът за произхода на ефталитите все още е дискусионен в науката, но мнозинството от учените приемат на доверие, че те имат произход източен на Персия и като доказателство цитират един откъс на Прокопий Кесарийски, който е в полза на тази версия за източен произход.

 Но гръкоезичният автор Захарий Митиленски, който е писал преди Прокопий и от когото заемат сведения сироезичният Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец и Бар-Ебрей, дава версия, че ефталитите произхождат от северозапад на Персия и дори са взимали преди 484 г. данъци от римляните (Виж превода на В. Тракийски: „Захарий Ритор – глава 3 от кн.7 и гл. 7 от кн. 12”).

Както посочихме, сироезичният автор от 517 г. Йешу Стилит също отъждествява хионит от 484 г. и европейските хуни от 395 г.

През 1941 г. руската изследователка сиролог Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот. Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).

Тя обръща внимание, че Маркуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).

Пигулевская стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

Такова преразглеждане не е направено в историческата наука.

Да се върнем на сведението на Амиан Марцелин за „хионит” и да видим подходил ли е Маркуарт едностранчиво?

Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.

От съобщението му в неговата история в кн. ХVІІ, 5.1.,  че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий. Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн. ХХХІ. 2 описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи, съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14).

Последните са същите „гелани”, до които са  хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.

Излиза, че модифицирайки „еусени” на „кусени”, Маркуарт въобще е изпуснал сведението на Амиан за „гелани”, от което става пределно ясно къде са хионит през 359 г., т.е. не на изток при кушаните, а в Предкавказието при геланите??? 

Тоест, Маркуарт даже не е пожелал да предположи, че „еусени” на Амиан биха могли да са „кадусени” или „исидони”? Във всеки случай, няма никакво основание да се боготвори хрумването му „еусени=кусени”, както прави Гумильов, а трябва, вече на основата и на сироезичните извори, да се каже, че въпросът за произхода на ефталитите не изключва и техният пост-атилов произход.

При една такава постановка на въпросът става особено интересно защо имената „авитохол” в „Именникът на българските канове” и „ефталит”, са така близко звучащи? Такъв въпрос също може да бъде зададен.

Трябва да бъде зададен отново и още един въпрос: ако „хион”, нумизматичното самонаименование на ефталитите, са упоменати още в VІ в. пр.н.е. в „Авеста”, тогава това име в зороастрийския документ не е ли свързано по някакъв начин с произхода на европейските хуни, за които през VІ в. Прокопий Кесарийски твърди, че произхождат от кимерийците?

 




Гласувай:
8
2


Вълнообразно


1. arhivar - Много добро боравене с архивите. ...
20.01.2016 10:54
Много добро боравене с архивите. Поздравления.
цитирай
2. bls - Напълно съм съгласен.
20.01.2016 15:54
arhivar написа:
Много добро боравене с архивите. Поздравления.

цитирай
3. barin - картата
20.01.2016 18:49
Интересна карта си намерил от около500-600г.пр.Хр. Виждал съм я някъде. А дали ефталитите са "белите хуни"
цитирай
4. indiram - Здравей, Летописец!
21.01.2016 00:25
...
Хубави карти! - гледай/те хубаво и добре да ги разчетете!
...
Поздрави!
цитирай
5. letopisec - Да, ефталитите са наричани и "бели хуни", т.е. царски хуни
21.01.2016 09:20
barin написа:
Интересна карта си намерил от около500-600г.пр.Хр. Виждал съм я някъде. А дали ефталитите са "белите хуни"

цитирай
6. letopisec - Благодаря...
21.01.2016 09:21
indiram написа:
...
Хубави карти! - гледай/те хубаво и добре да ги разчетете!
...
Поздрави!

цитирай
7. iliyanv - Хубави карти, ама руски
21.01.2016 09:40
Т.е., по-добре изобщо не ги четете.
И що си забъркал Паисий в тези каши.
"Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди…Нарекли го… пръв български цар.” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).
Паисий споменава тези работи за време, което и по-късно с 300 години. Пак добре, че не са 3000. И това не е малко.
цитирай
8. letopisec - 7. iliyanv
21.01.2016 11:03
В „История славянобългарска“ от 1762 г. на Паисий Хилендарски все още има сведения, които не са проучени от българските историци.

Според Паисий е съществувал български цар, който е завоювал Персия.

„Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан…

Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди…

Нарекли го… пръв български цар.”

(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).

Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него, пита сайтът bg и дава следните отговори:

Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й.

В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като „Персоармения“. Персия анексира и Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.

Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наричат сасанидска Персия (от ІІІ в. от пр. Хр.е. до средата на VІІ в. сл. Хр.) – Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през 559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на късно-античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”. Това са примери за топоси. По аналогичен начин гръкоезичните историци наричат цар Симеон Велики – „скит“.

„Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.

Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.

Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:

„Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.62).

Хронологично този „Касан“ („Ясен“) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

И все пак, по-важното е друго.

Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.

Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер(така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34).

Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.

Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава…

През 484 г. Персия е превзета от „хунски цар“. По това време цар на Персия е Пероз (459-484), а негов син е Кавад (488-496/499-531).

Пероз е убит от хунския цар на бойното поле през 484 г., а Кавад, чието име е съобщено при Орбини, но като несъществуващ арабски халиф „Гвалд“, се възкачва на трона на Персия след 4 години, т.е. през 488 г.

Интересно е, че владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).

Да обърнем внимание на волжко-българската легенда. Според нея „Газан” победил масгути (разбирай: персоезични) и станал техен цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуните, според тази легендата, поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил рода Дуло” (Джагфар тарих, С.,2005, с.15).

Интерес представлява чуждото знаме: „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”, каквото съгласно персийският епос на Фирдоуси „Шах-наме” е било древното персийското знаме. Това е знамето на легендарният персиец Кава, описано от Фирдоуси:

„То знаме поднял он над головой, –

Оно казалось полною луной.

В цветные ленты кожу разубрал он,

И знаменем Кавы ее назвал он.”

(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51).

Тоест, родът Дуло управлявал „400 години“ под персийски флаг?

Всъщност, тук имаме хиперболизирано време, не 400 години, а както посочихме 4 г. са между 484 г. (убийството на Пероз) и 488 г. (възкачването на сина му Кавад, „Гвалд“ при Орбини).

Персия на Пероз е превзета през 484 г. Хунския цар, който превзема Персия, според летописа от 517 г. на Йешу Стилит, се жени за дъщерята на Пероз.

Според Прокопий, Персия е била „две години” под властта на превзелите я през 484 г. „варвари”: „две години се намираха персите под властта на тези варвари”.

През 488 г., т.е. точно 4 години след превземането на Персия от хуните, на трона е издигнат Кавад (чието име Гвалд, срещаме при Орбини, но посочен като арабски халиф, какъвто не съществува).

През тези 4 години, т.е. от 484 до 488 г., цар на Персия е някакъв Балас.

В арменската история от V в. на Елише присъства една интерполация, съгласно която „хон Херан”, след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е до Кавказка Албания и дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.

„Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани…” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).

Да не би този „хон Херан” да е имал прозвище „Балас”, след като е нападнал Персия от Баласакан?

За хунски цар в Предкавказието, чието име е „Балах” и който към 527 г. е вече покойник, пише в хрониката на Йоан Малала, в кн. ХVІІІ.

Според Йоан Малала, покойният мъж на хунската царица Воа (нарича я „предводителка”), се казвал „Влах”.

Дали упоменатият от Йоан Малала хун „Влах”, т.е. Балах, е едно и също лице с персийския цар в периода 484-488 г., известен при Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балаш/Балас”?

Ако жена му „Воа” е едно и също лице със сестрата на Кавад и е дъщерята на Пероз, за която се оженил „хунския цар” (Йешу Стилит) през 484 г., очевидно загадката ще бъде по-лесно решена.

Една от грешките на Прокопий е, че смята, че Кавад се жени за „сестра си Аспеведа”. Това по-късно, към началото на ІХ в., го повтаря и Теофан, заемайки сведението от Прокопий в своята хроника. Но все пак, благодарение на Прокопий, знаем името на сестрата на Кавад, макар че достоверен източник е Йешу Стилит и Агатий Миринейски, според които Кавад се жени не за своята сестра, а за дъщеря й (чийто вуйчо е) и в случая тя е дъщерята и на хунския цар.

„Кавад се оженил при хуните за дъщерята на своята сестра. Сестра му била взета в плен по време на войната, в която бил убит баща им (Пероз през 484 г. – бел.м.) и понеже тя била царска дъщеря, станала жена на хунския цар, а от него имала дете момиче. Когато Кавад избягал при тях (Кавад след като се възкачва през 488 г. на трона на Персия, избягва от трона при сестра си през 496 г. – бел.м.), тя му дала дъщеря си за негова съпруга. Той се ободрил, след като се свързал в родство с царя [на хуните] и плачел пред него ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне държавата” (фр. ХХІV). Тоест, Персия, която след 496 г. е узурпирана от жреците, аристократите и брат му Замашп…

„Аспа” е кон. Ако Воа е била „предвождаща” (Малала) на кон, заедно със съпруга си хунския цар Бал/Балас/Балах, очевидно, че „Аспеведа” (Прокопий) и „Воа” (Малала), е едно и също лице…

Ако „хон Херон” (Елише) е „Балас” (Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Йоан Малала, Теофан), тогава той не само е превзел Персия и е „достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани” (Елише), но е и бил цар на Персия в периода от 484-488 г.

През 488 г. се оттегля с Воа/Аспеведа на север от Кавказ и оставя на трона на Персия през 488 г. Кавад, сина на убития през 484 г. цар на Персия. Същият Кавад, който е брат на жена му.

Добре, но какво стана с „Касан” (Орбини, Паисий) и „Газан” (волжко-българската легенда)?

Очевидно, това е българско прозвище на „хон Херан”. То е свързано с името „Косан“ и „Косара“, което е характерно за българите. Оттук и формите „Касан“, а така също произхода на името на гр. Казан.


цитирай
9. get - - Милчев, вече ти обясних ... да не представяш желаното, тоест фантазиите си ...
24.01.2016 00:16
letopisec написа:

Интерес представлява чуждото знаме: „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”, каквото съгласно персийският епос на Фирдоуси „Шах-наме” е било древното персийското знаме. Това е знамето на легендарният персиец Кава, описано от Фирдоуси:

„То знаме поднял он над головой, –

Оно казалось полною луной.

В цветные ленты кожу разубрал он,

И знаменем Кавы ее назвал он.”

(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51).


... си за реалност?

- Знамето на героя с име Кавад, което на прост български се превежда КОВАЧ - не е бело "кълбо с ленти"! И още по-малко с такова знаме древните българи да са били предвождани!
- Кавад СПОРЕД ЛЕГЕНДАТА - прави от ковашката си престилка знамето. Поради това то е многоцветно и символизира Слънцето!
- Нямаше да се намесвам - но не търпя спекулации, които най-вече се правят за древната ни история на нас българите!

- Засега минус няма да сложа ... но ако настояваш на лъжата ти, и след като я опровергая с ФАКТИ - Ще ти гласувам с МИНУС - така да знаеш?
цитирай
10. letopisec - Драги, Гет. Аз ти цитирам "Шах наме" на Фирдоуси, ти ми казваш твоето мнение. На кого да вярваме?
24.01.2016 11:00
get написа:
letopisec написа:

Интерес представлява чуждото знаме: „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”, каквото съгласно персийският епос на Фирдоуси „Шах-наме” е било древното персийското знаме. Това е знамето на легендарният персиец Кава, описано от Фирдоуси:

„То знаме поднял он над головой, –

Оно казалось полною луной.

В цветные ленты кожу разубрал он,

И знаменем Кавы ее назвал он.”

(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51).


... си за реалност?

- Знамето на героя с име Кавад, което на прост български се превежда КОВАЧ - не е бело "кълбо с ленти"! И още по-малко с такова знаме древните българи да са били предвождани!
- Кавад СПОРЕД ЛЕГЕНДАТА - прави от ковашката си престилка знамето. Поради това то е многоцветно и символизира Слънцето!
- Нямаше да се намесвам - но не търпя спекулации, които най-вече се правят за древната ни история на нас българите!

- Засега минус няма да сложа ... но ако настояваш на лъжата ти, и след като я опровергая с ФАКТИ - Ще ти гласувам с МИНУС - така да знаеш?

цитирай
11. get - - НЕКОРЕКТНА Е ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА(превода !!) - не цитата по "(сказание)Книга на царете" ?
24.01.2016 11:20
letopisec написа:
get написа:
letopisec написа:

Интерес представлява чуждото знаме: „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”, каквото съгласно персийският епос на Фирдоуси „Шах-наме” е било древното персийското знаме. Това е знамето на легендарният персиец Кава, описано от Фирдоуси:

„То знаме поднял он над головой, –

Оно казалось полною луной.

В цветные ленты кожу разубрал он,

И знаменем Кавы ее назвал он.”

(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51).


... си за реалност?

- Знамето на героя с име Кавад, което на прост български се превежда КОВАЧ - не е бело "кълбо с ленти"! И още по-малко с такова знаме древните българи да са били предвождани!
- Кавад СПОРЕД ЛЕГЕНДАТА - прави от ковашката си престилка знамето. Поради това то е многоцветно и символизира Слънцето!
- Нямаше да се намесвам - но не търпя спекулации, които най-вече се правят за древната ни история на нас българите!

- Засега минус няма да сложа ... но ако настояваш на лъжата ти, и след като я опровергая с ФАКТИ - Ще ти гласувам с МИНУС - така да знаеш?



- Даваш някакво ТВОЕ СИ КАТО ПРЕДСТАВА - Символ//форма на "Знамето на Ковача". Второ - не пропускай от предвид, че в древните общества(както е персийското) ковач не е само занаят ... а в неговата образност се "крие" ДЕМИУРГА - Тоест божественият СЪЗДАТЕЛ! В друга интерпретация - Човека вършещ дела достойни за митичен герой ... а за последните е присъщо да им се преписва полу-божествена същност!
- Пълната Луна Е кръг - СИМВОЛ ЗА СЛЪНЦЕ ! Другата образност на "непълна луна" е "полу-месец" - както е на знамената на множеството мюсюлмански държави?
- Като цяло Знамето на Кавад - е от вида щандарт-хоругва ... не топка с прикрепени "финтифлюшки"(ленти) към нея - Накрая ще ме(ангажираш до степен) да ме накараш да ти изкарам цитати и изображения за въпросното знаме от Енциклопедия Ираника?!!
цитирай
12. letopisec - 11. get -
24.01.2016 11:45
Разбира се, че митичния Кава е увидян през 11 в. от Фирдоуси като "символ" на Иран и така персийското знаме, описано в Шах наме, е посочено като знаме, създадено от легендарния демиург-ковач. Защо не приемеш факта, че именно това персийско знаме е възприето от прабългарите, във връзка с царстването на Ирник над Персия. Простичко е, ясно е описано...Все пак Шах наме е стар епос, а Енциклопедия Британика и Енциклопедия Гета, са интерпретации по темата...
цитирай
13. get - :))) 12. letopisec - 11. get - Отново продължаваш да си държиш на своето - като дори не си, си дал труда ... ?
24.01.2016 13:27
letopisec написа:
Разбира се, че митичния Кава е увидян през 11 в. от Фирдоуси като "символ" на Иран и така персийското знаме, описано в Шах наме, е посочено като знаме, създадено от легендарния демиург-ковач. Защо не приемеш факта, че именно това персийско знаме е възприето от прабългарите, във връзка с царстването на Ирник над Персия. Простичко е, ясно е описано...Все пак Шах наме е стар епос, а Енциклопедия Британика и Енциклопедия Гета, са интерпретации по темата...


... да ПРОЧЕТЕШ ВНИМАТЕЛНО - това което пиша?
- Ако бе чел внимателно нямаше да допуснеш грешката, под вида "Енциклопедия Британика" - като аз се позовавам на енциклопедия ИРАНИКА (отново англо-езична, но разглеждаща предимно индо-арийският свят с неговата духовност и образна-символика ?)! В тази ВТОРАТА, "иранска" енциклопедия - Ако я прочетеш, Ще установиш - Че? Към него време ИРАНЦИТЕ(тоест перси-ЕВРОПЕЙЦИ(от там) са били СЛЪНЦЕ плюс ОГНЕ-поклонници ... И в един момент, по твоята логика ... ни в клин, ни в ръкав ... ги правиш АРАБИ-СЕМИТИ с ПРИСЪЩИЯТ тям, ЛУНЕН КУЛТ ?!

- Ако изводите, които иронично ме преписваш на ... "енциклопедия гета" - бяха от внушаваният от теб вид ... можех да кажа, че примерно ЗНАМЕТО е било КОПИЕ НА ЗНАМЕ(то) ПРИСЪЩО на Маса-гетските(дахайа-дакски) ... известно ни, като Дакски-дракон(Dacian Draco) - Което след I-ви век, е възприето и в Римската армия? За потвърждение на същото ето ти Изображение на дако-сарматски конник от територията на Албиона (датировка 106 год.//само !)?
https://upload/wikipedia/commons/3/3a/Grosvenor_Museums_-_Grabstein_3_Sarmate.jpg

- Стелата и в момента е част от експозицията при музей Grosvenor в гр.Честър графство Чешиир, Ингланд ... или ако желаеш Обединеното Кралство (UK) !

- Към него момент(исторически) гето-дакските(второто е с по-общо: сармати ?) войски търпят военни неудачи ... поради което се изтеглят в дълбочина и се отбраняват в район на така известната Черняховска к-ра, от Днепър - Според прочетеното до момента от мен - там следва да търсим прото-центъра, от където сме се породили вече, като предобраз на този народ известен, като българи?
цитирай
14. arhivar - На Гетъ му цитираш, той си философства. Фактите подгъват коленете ти, Гетъ..Как пък никой, нито Касиодор,
25.01.2016 15:08
letopisec написа:
Разбира се, че митичния Кава е увидян през 11 в. от Фирдоуси като "символ" на Иран и така персийското знаме, описано в Шах наме, е посочено като знаме, създадено от легендарния демиург-ковач. Защо не приемеш факта, че именно това персийско знаме е възприето от прабългарите, във връзка с царстването на Ирник над Персия. Простичко е, ясно е описано...Все пак Шах наме е стар епос, а Енциклопедия Британика и Енциклопедия Гета, са интерпретации по темата...


ни Йордан се сетиха, че гетите са сармати, само наш Гетъ го измисли...
цитирай
15. get - - Кире ... явно съвсем ти омекна главЪтъ ... ?
26.01.2016 17:47
arhivar написа:
letopisec написа:
Разбира се, че митичния Кава е увидян през 11 в. от Фирдоуси като "символ" на Иран и така персийското знаме, описано в Шах наме, е посочено като знаме, създадено от легендарния демиург-ковач. Защо не приемеш факта, че именно това персийско знаме е възприето от прабългарите, във връзка с царстването на Ирник над Персия. Простичко е, ясно е описано...Все пак Шах наме е стар епос, а Енциклопедия Британика и Енциклопедия Гета, са интерпретации по темата...


ни Йордан се сетиха, че гетите са сармати, само наш Гетъ го измисли...


- Не твърдя че ГЕТИТЕ СА САРМАТИ - това е ВТОРИЯТ ЕЛЕМЕНТ - Даките?!
- Гетите са си от време ... поне "троянска война" ... местно население, и то то толкова МЕСТНО - че ме съмнява да са си от тука ... още от преди ГЪРЦИ или така любимите ти кимерийци - които след шести век (пр. н.е.?) ти се чудиш КЪДЕ СЕ ИЗЧЕЗНАЛИ - та накрая ги ПОСАДИ :))) в АРМЕНИЯ?!
цитирай
16. letopisec - Оф, гетЪ, що не кажеш, че се занимаваш с автохтонна история на Балканите, а не с българската история?
27.01.2016 09:27
get написа:
arhivar написа:
letopisec написа:
Разбира се, че митичния Кава е увидян през 11 в. от Фирдоуси като "символ" на Иран и така персийското знаме, описано в Шах наме, е посочено като знаме, създадено от легендарния демиург-ковач. Защо не приемеш факта, че именно това персийско знаме е възприето от прабългарите, във връзка с царстването на Ирник над Персия. Простичко е, ясно е описано...Все пак Шах наме е стар епос, а Енциклопедия Британика и Енциклопедия Гета, са интерпретации по темата...


ни Йордан се сетиха, че гетите са сармати, само наш Гетъ го измисли...


- Не твърдя че ГЕТИТЕ СА САРМАТИ - това е ВТОРИЯТ ЕЛЕМЕНТ - Даките?!
- Гетите са си от време ... поне "троянска война" ... местно население, и то то толкова МЕСТНО - че ме съмнява да са си от тука ... още от преди ГЪРЦИ или така любимите ти кимерийци - които след шести век (пр. н.е.?) ти се чудиш КЪДЕ СЕ ИЗЧЕЗНАЛИ - та накрая ги ПОСАДИ :))) в АРМЕНИЯ?!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 7197974
Постинги: 698
Коментари: 12636
Гласове: 3099
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ