В руските и съветските учебници винаги се е твърдяло като основна догма, спусната от Кремъл, че прабългарите са от Алтай и на запад са ги повлекли хуните. Според тази доктрина, която и днес е официозна в Русия, българите са тюрки и са номадски народ. Те живеят на Алтай и нямат намерение да ходят на запад към Волга и Европа, но мощното преселение на монглоидите хсионг-ну от Ордос и Жълтата река над Китай на запад, повлякло и българите от Алтай на запад към Волга.

Газирана напитка "Алтай" трябваше да внуши на българите откъде е техният произход.

Има ли нещо вярно в руско-съветската историческа доктрина за прабългарите? Абсолютно нищо.

От 1945 г. за европейските хуни вече не се говори в реномираните западни университети, че идват от Средна Азия. Причината за това са критичните статии на американския историк Ото Менхен-Хелфен от 1945 г. и фундаменталната му монография „Светът на хуните“ (Калифорнийски у-т, 1973).

Още през 1948 г. Томпсън в книгата си за хуните отказва да ги отъждестви със средно-азиатските монглоиди хсионг-ну.

През 1960 г. Л.Н.Гумильов също отрича, че е имало „велико преселение“ от Ордос и Жълтата река на хсионг-ну и скромно се опитва да докаже как е мигрирал само „един конен отряд“, който в представите на Гумильов оплодил всички маджарки и пасионарно се появил етноса „европейски хуни“.

И така, независимо, че след 1960 г. дори в СССР се възприема, че ако е имало преселение на хсионг-ну на запад, това е само един „конен отряд“, по някаква абсурдна логика за българите продължава да се говори, че хсионг-ну ги повлякъл на запад от Алтай.

Съветско-руската представа за българите от Алтай, повлечени на запад от хсионг-ну, безмозъчно се разпространява и доднес от учени от БАН, което е повече от жалко. Нещо повече, ако отворите днес руски учебник за българите, пак ще прочетете как хсионг-ну ги повлякли на запад от Алтай, независимо, че в същия учебник явно пише в духа на Гумильов, че на запад се е преселил само един мижав конен отряд хсионг-ну.

Тоест, съветско-руската представа за т.нар. „прабългари от Алтай“, повлечени на запад към Волга от „хсионг-ну“, е повече от олигофрения, тя е идеологическа заповед от Кремъл, която и днес българските историци ги е страх да опровергаят.

Абсолютно вярно- подкрепям с две ръце,това е обективната историческа истина а драсканиците и празнодумствата на разни бивши Овчари,представящи се за професори и плащащи абонамент,за да ги наричат "академици" са в духа на деградиралата съветска школа!

ВЪЗХОД НА РУСИЯ
Историята на тайственото Московско царство, което неочаквано се появи на голямата политическа сцена в Европа.

„Разстоянието между Киев и Черно морее много голямо. Скоро в Цариград узнаха за съществуването на уредена славянска държава. Това откри ново поле на благачестава дейност за усърдните мисионери на християнството. Византийските монаси тръгнаха на север от Днепър и стигнаха до сърцето на Русия. Там те намериха население, което почиташе странни божества, и което се предполагаше, че обитава горте, реките и пещерите в планините.
Византийските мисионери запознаха славяните с историята на Исуса Христа. Те не бяха обезкоявани от римските мисионери, които се бяха заели да с просвещението на езичните-германци е не се интересуваха от далечните славяни. Така Русия получи своята религия, азбука и първите си познания в образното и строително изкуство от Византиските монаси. Но тъй като Византийската империя - останка от някогашната римска империя - се бе повлияла силно от Изтока и бе загубила много от европейските си черти, тя въздейства на Русия в това направление.“

И така, това е само част от главата посветена на Русия и на мерака и да се смята за наследница на Византийската империя разбирам и, че това не е научен труд но все пак като нещо написано за широката публика въвежда милиони в заблуда.

И ако по време на Олимпиадата в Сочи тук в блога се питахме какво правят Св.Св. Кирил и Методий в първите редици на шествието то сега вече е ясно кой каква история чете. Личното ми мнение е, че като държава трябва да търсим приятелите си не само срещу изгодни сделки а и сред такива които признават род и произход.

Приятелю, не трябва да се бъркат Киевска Рус и Московското княжество. Московията се създава едва през ХV в. и то във връзка с контактите на населението на Москва и Новгород с монголската орда. Когато се създава Московията, Киевска Рус е под властта на Литовско-полската държава. Иван ІІІ с помощта на папата, който си мисли, че така ще привлече московците за уния, се жени за Мария Палеолог и така се ражда мита за Москва като Трети Рим. Още повече, че след женитбата са канени учени монаси от Атон, за да дават акъл как да се устрои администрацията на малкото Московско княжество, в което даже не влиза Новгород. Акъла, който дават хора като Максим Гръка и други съветници, е трагедия за цивилизована Европа, понеже Иван ІІІ, сина му и Иван ІV Грозни въвеждат османската уредба, земята е самолична собственост на царя и той я дава за временно ползване на чиновно-дворянско съсловие, което заради туй е длъжно да съставя армията. Това е османския спахийски образец. По същото време западна Европа в лицето на папата организира няколко кръстоносни похода срещу Османците за да освободи Балканите, но Московията не само, че не се включва, а и скришом установява приятелско-дипломатически връзки с Османците. Иван ІV не само слага края на Казан, столицата на Волжка България, но и отнема от немците Ливония при Прибалтика. И т.н. Ще напиша нещо за това един ден...

ИСТОРИЯТА НА КИЕВКА РУС
ПИСМЕНОСТТА И ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ
МНИМИ ХРИСТИЯНИЗАТОРИ ОТ ВИЗАНТИЯ
И ДИНАСТИЧЕН БРАК С ЕДНА ИЗПАДНАЛА ПРИНЦЕСА
КОГАТО КОРОНАТА НА ВИЗАНТИЙСКИЯТ ДИТАСТ СЕ ПОДХВЪРЛЯ ИЗ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДВОРОВЕ КАТО "НЕНУЖНА И СМЕШНА" ВЕЩ
РУСКАТА ИСТОРИЯ Е
ИСТОРИЯ НА КРАЖБИТЕ
РУСКАТА КУЛТУРА Е КУЛТУРА НА КРАЖБИТЕ
РУСКАТА ДЪРЖАВНОСТ Е ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ПОКОРНОСТ
ИЗРОДЪТ РУСИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗЛИЧЕН
ЗА ДА БЪДАТ СВОБОДНИ И
БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ НА ИЗТОК ОТ УКРАЙНА

11:53 - НЕ САМО СЕ БЪРКАТ
НО МОСКОВСКА РУСИЯ ДНЕС
СЕ ОПИТВА ДА СИ ПРИСВОИ
ИСТОРИЯТА НА КИЕВСКА РУС
КОЯТО Е ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА
ЗА ДА СЕ КИЧИ С НАШЕТО МИНАЛО
КАКТО СИ ПРИСВОЯВА НАШАТА ПИСМЕНОСТ И ЕЗИК
http://aboychev/politika/2015/11/22/ubiecyt-3.1409021
Постинг: Има ли интерес към Волжка България у нас?
Автор на постинга: letopisec

- Милчев! Я ми цитирай КАКВО Е КАЗАЛ ХЕЛФЪН за ХУНИТЕ - Та от там ДА МИ СТАНЕ ЯСНО, че С МОНОГРАФИЯТА ... си е опровергал ТАКА ТИРАЖИРАНИЯТ (НИ ?) ПРОИЗХОД - който звучи както е при Иностранцев и ПРОДЪЛЖИТЕЛ: Златарски & сие ... а в днешно време археолога-тамплиер, който ходи на "райна си майна" в Хакасия за да събирал мат"рал за произхода на нас Българите?

- Та пак казвам: ДАЙ ЦИТАТА от ХЕЛФЪН - В който се опровергава(според теб !) мрако-бесната теория на Иностранциев-Златарски по отношение нашият произход?

- Защото - виж Какво пишат все още във Велика Рус(създадена на база, предимно от мордовско население !)?

1. "Буулгарский языык - один из мертвых тюркских языков.
После распада Великой Булгарии в 7 в. часть племён отошла на Дунай и Среднее Поволжье, значительная часть осталась в Приазовье, поэтому языки этих племён стали называть дунайско , волжско- и кубанско-булгарскими. Сведения о языке древних булгар весьма скудны и представлены в топонимах и именах у авторов 5—14 вв., в угро-финских и славянских заимствованиях, булгарском именнике князей. Отдельные лексемы волжско-булгарского языка зафиксированы у Ибн Фадлана (10 в.) и Махмуда Кашгари (11 в.). Большинство памятников — надгробные надписи 13—14 вв., большей частью однотипные, ограниченные по содержанию. Написаны арабской графикой. В надписях отражён язык относительно раннего периода. Обнаруживаются следы т , дж- и й диалектов, последний из которых является отражением койне, лежавшего в основе литературного языка — локального варианта языка тюрки.
Б. я. характеризуется прежде всего ротацизмом и ламбдаизмом (см. Тюркские языки), от близкородственного чувашского языка отличается некоторым (...)"
- Цитата е от АКАДЕМИЧНИЯТ - "Лингвистический энциклопедический словарь" !

2. А в учебниците, по които в момента се обучават бъдещите интелигенти на Русия ... знаеш ли какво пише за генезиса на нас българите и държавата България на Дунав?

Гет, най-добре да ти дам един съвременен руски археолог, който отрича и възможността "конния отряд" на Гумильов, да е стигнал на запад до Волга...ОКАЗВА СЕ, ЧЕ НИТО ЕДИН ХСИОНГ-НУ НЕ Е ОТИШЪЛ В ЕВРОПА.............

Eто какво пише Миняев за последните години на Hsiong-nu, които нарича на руски „сюнну”, а не „хунну”, подобно Гумильов. Подчертаването на пасажите е мое, а не на автора.
„...Наконец, об исторической судьбе союза сюнну, о возможности появления сюнну в Европе. Выше отмечалось, что исходным толчком, который привел к возможной миграции сюнну и трансформации их в европейских гуннов, чаще всего называют либо события, связанные с перекочевкой отряда шаньюя Чжичжи на запад, в стану "Канцзюй", либо поражение сюнну от сяньбийцев, в конце 1 в. н. э. Рассмотрим достоверность обеих версий.
Согласно сведениям письменных источников, вместе с Чжичжи до "Канцзюй" дошло 3 тыс. человек, которые жили в "городе" шаньюя на берегу р. Дулай, отождествляемой иногда с р. Талас в Киргизии. Однако, в Таласской долине, хорошо изученной археологически, до сих пор не найдено ничего похожего на поселение сюнну или тем более город. Существенно, впрочем, другое. При разгроме ставки шаньюя в 36 г. до н. э. из пришедших с ним сюнну убито 1518 человек и свыше 1200 попало в плен. Естественно, это обстоятельство перечеркивает попытки связать эпопею шаньюя Чжичжи с началом перемещения сюнну на запад.
Обратимся к другой версии. Разделение сюнну на "северных" и "южных" привело к обострению противоречий в их среде, в результате чего "северные" сюнну терпят ряд поражений, разделяясь, в свою очередь, на целый ряд мелких орд. Во главе каждой стоял вождь, по-прежнему именовавший себя шаньюем, но не обладавший той значительной военной силой, которая отличала племенной союз сюнну во II-І вв. до н. э. Ряд поражений, которые терпят эти орды в 1 в. н. э. приводит к бегству их вождей, но отнюдь не на запад, как принято иногда думать. Рассказывая об этих событиях, хронисты используют неопределенные выражения: "шаньюй отошел на 1000 ли" (около 500 км. - С. М), "шаньюй бежал далеко". После поражения в 91 г. н. э. - "северный" шаньюй "бежал неизвестно куда". Каждый раз речь идет о разных вождях, войско которых не следует за ними, а остается на месте и вливается в состав либо "южных" сюнну, либо других племен. Так, в 91 г. н. э. оставшиеся сюнну в количестве 100 тыс. кибиток "сами приняли название сяньби". Важна для нас и следующая фраза источника: "С этого момента началось усиление сяньби".
Таким образом, военная сила, которой располагали сюнну в 1 в. н. э. не исчезла, она служила в Центральной Азии основой для усиления других племенных группировок, в первую очередь сяньби, которые вскоре на недолгий срок завладели азиатскими степями. Не случайно письменные источники упоминают о сюнну и во II, и в III, и в ІV-V вв. н. э. т. е. тогда, когда европейские страны уже испытали на себе силу кочевых народов. Историческая судьба сюнну связана в раннем средневековье с Центральной Азией: западнее Саяно-Алтайского нагорья нет ни одного раннего памятника сюнну, а те, которые здесь имеются, относятся к эпохе Маодуня, когда сюнну контролировали и Южную Сибирь, и многие другие районы азиатских степей.
Однако кочевые народы, наводившие ужас на цивилизованные страны Европы в первые века новой эры, не случайно, видимо, получили имя "гунны". Европейские историки, конечно, знали о существовании в Центральной Азии мощного племенного союза во главе с сюнну. Сведения о нем могли поступать по Великому шелковому пути, который служил не только для обмена товарами - по нему в обе стороны поступала, видимо, и информация о событиях самого различного характера. Отметим, что некоторые участки этого пути сюнну контролировали в период своего могущества.
Сведения о мощном центральноазиатском союзе кочевых племен были, очевидно, столь впечатляющими, что название "сюнну" быстро получило в Европе нарицательный характер; в латиноязычных источниках оно могло быть записано со слуха в различных вариантах. Поэтому, когда кочевые орды появились на границах европейских государств, их стали называть именно таким собирательным термином "гунны", окончательно закрепившимся после их военных успехов. Эти события составляют интереснейшую и во многом еще не прочитанную страницу европейской истории и, конечно, заслуживают отдельного разговора.
Как видно, предлагаемая версия не решает проблему происхождения европейских гуннов, а напротив - подчеркивает ее сложность. Исследования этой и других проблем продолжаются, и не раз еще придется вернуться к яркой и насыщенной событиями истории кочевых народов евразийских степей и задуматься над новыми находками и материалами.” (С. С. Миняев . Сюнну. Природа, 1986, №4).


Ето я версията на Гумильов как хсионг-ну станали европейци: "Нет нужды прослеживать всю историю гибели Северного Хунну, но важно отметить, что это государство сопротивлялось Китаю и сяньбийцам не до 93 г. н.э., а до 155 г., когда окончательный удар был нанесен сяньбийским вождем Таншихаем ("Хунну" С. 237). Вслед за этим в 160 г. встречается первое упоминание о гуннах в Восточной Европе. Следовательно, весь переход от Тарбагатая до Волги произошел за два-три года. А это значит, что 2 600 км по прямой были пройдены примерно за 1 000 дней, т.е. по 26 км ежедневно в продолжение трех лет. Совершенно очевидно, что нормальная перекочевка на телегах, запряженных волами, в этот срок не могла быть осуществлена. К тому же надо учесть, что хунны должны были вести арьергардные бои с преследующим противником. Но именно эта деталь дает возможность понять событие. Сяньбийцы не могли не настичь обозы и, видимо, отбили их, пленив стариков и детей. Воины и частично их жены, бросив все на произвол судьбы, верхом оторвались от преследователей и потерялись в степях около Урала. В этих просторах изловить КОННыЙ отряд, твердо решивший не сдаваться, практически было невозможно, и сяньби повернули назад, сочтя свою задачу выполненной."
gumilevica.kulichki/articles/Article23.htm

повече от олигофрения, тя е идеологическа заповед от Кремъл, която и днес българските историци ги е страх да опровергаят

Чудесно казано,поздравления!