Прочетен: 29493 Коментари: 47 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2014 11:09
1.
Всеизвестно е, че когато хуно-българите около Боспор (ст. Пантикапей, дн. Керч) при дн. Азовско море (Кимерийския боспор) са имали писменост, с която са били преведени части от Светото Писания, тюрките на изток са пишели с руни.
Постепенно митовете около европейските хуни падат, макар и трудно. Вече никой сериозен учен на запад не пише, че хунският произход е от монглоидите хсионг-ну от Ордос и Жълтата река. Този мит за хунския произход се срути и има поддържници единствено в Русия, Казахстан, ОНД и Турция.
През 1973 г. забележителният хунолог проф. Ото Менхен-Хелфен пише следното в монографията си „Светът на хуните“: „Тюрколозите навярно откриват тюрки навсякъде, германските учени откриват германи на невероятни места. Убеден в това, че протобългарите говорят на тюркски, Nemeth предложил привлекателна тюркска етимология на Аспарух; друг тюрколог обяснил името по своему, очевидно не по - убедително. Днес нещата се изясниха, че Аспарух се явява иранско име (…). Това, че хуните са включвали тюрко-езични племена може да бъде прието като установен факт, единствено, ако по-голямото количество лични и племенни имена на хуните са несъмнено тюркски. В случая, така както думата orfevre е французка, goldsmith – английска, а Goldschmied – немска, едно такова тюркско име е *alp-il-čur (глава ІХ. Език).“
Хелфен посочва убедително името само на едно хунско племе…
В следващата Х глава („Ранните хуни в Източна Европа“) на монографията си „Светът на хуните“, проф. Хелфен издига идеята, че упоменатите през ІІ в. от географа Птолемей хуни не са тюркоезични и произхождат от българите-уногундури.
Проф. Хелфен първи, макар и плахо, още от 60-те години на ХХ в. подлага на съмнение априорното мнение, че всички хуни са тюркоезични.
В гл. ІХ на монографията си той посочва ирански, немски и др. имена на хуни. Що се отнася до племето „алпидзури“, за което Хелфен е категоричен, че името му е тюркско, той все пак отбелязва: “ ̉Αμίλζουροι, ̉Ιτμαροι, Τούνσουρες и Βοϊσκοι при Приск Панийски, се явяват при Йордан като Алпидзури, Алкилдзури, Итимари, Тункарси и Боиски (гл. ІХ).“
Хелфен няма обяснение защо при Приск отсъства името „алпидзури“ и там имаме „амилдзури“. Въпреки, че като цяло е критичен към готския историк Йордан, Хелфен не допуска, че Йордан може и съзнателно да е подменил Αμίλζουροι, виждайки в това име родът на Теодорих Велики, т.е. Амалите. Хелфен предпочита да се довери на един слабоизвестен руски учен Крашенинников от 1915 г., според когото текста при Приск, е съдържал името „алпидзури“. Това становище е неловко от научна гледна точка, при условие, че все пак има съхранен препис от Приск от Х в., където четем „амилдзури“ и нямаме никакви основания да смятаме, че писците на Константин Багрянородни са имали мотив за подмяна на името, докато при Йордан такъв мотив има: името на тези „амилдзури“ сякаш са едно и също с името на царски род на Амалите при остроготите (?).
Само ще допълня, че по времето, когато Йордан пише своята история, т.е към средата на VІ в., вече наистина има тюрко-езични племена и вероятно „Алпидзури“.
Освен това, не друг, а именно Йордан пише, че готите са заели много хунски думи в езика си, така както латинците са заели от гърците. Като гледам немският не е наполовина тюркски, а числото на гръцките заемки в латинските езици, е потресаващо. Това за сетен път повдига въпросът: тюрко-езични ли са били хуните или все още си живеем в един мит, наложен в науката априори през ХІХ и ХХ в.в.?
2.
Има един момент в историята на хуните, който постоянно се заобикаля от учените.
През 555 година сироезичният летописец Псевдо-Захарий Ритор дава сведение, почерпено от очевидци, че хуните на Боспор имат писмен език, с който са преведени части от Светото Писание.
През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор се среща с двама сирийци, върнали се от Боспор в региона на гр. Амид при р. Тигър. Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният по времето на срещата, е епископ в манастира Бет-Айшахун край гр. Амид. Двамата разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография.
„След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел.ред.) останали в тяхната земя 34 години.”
За какво точно иде реч?
През януари 503 година персийският цар Кавад напада Византия, с помощта на отпуснатата му от хунския цар през 499 година „голяма войска” (Прокопий Кесарийски, Йешу Стилит) хуни-ефталит. Тези предкавказки воини (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Бар Ебрей) в периода 503-504 години превземат много византийски градове в региона на реките Тигър и Ефрат в полза на Персия, между които е и град Амид (= Диарбекир).
Амид е град от прословутото някога първо християнско царство Осроен на династията на Авгар (ІІ в. от н.е.). По-късно през ІІІ в. от н.е. попада под властта на Римската империя. През ІV в. и през V в. градът е сироезичен християнски теологичен, книжовен и граматичен център на Византия, наред с Едеса и Антиохия.
От сирийската хроника на Йешу Стилит (писана към 517 г.) научаваме, че от региона на Едеса персийският шахиншах Кавад е взел през 503 г. „18 500” пленници. Те са изпратени във вътрешността на Персия. Според летописецът Йешу Стилит, пленниците от региона на Амид са не по-малко.
Тяхната съдба обаче е особено интересна, понеже Кавад решава да изпрати последните на хунския цар в Боспор (Псевдо-Захарий Ритор, Прокопий Кесарийски), от благодарност за отпуснатата войска, а и защото този цар му е тъст (Йешу Стилит).
Сирийците пленници основават в Боспор колония, практикуват християнството, развиват търговията и занаятите. Те донасят в Приазовието много културни и строителни умения. Според Псевдо-Захарий Ритор, по това време била създадена писменост за хунския език и са направени преводи на „Светото Писание на хунски език”.
Има резон да бъде потърсена силна държава на българите след 465 г. в региона на Боспор, Приазовието и Предкавказието. През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието. Очевидно столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал „хунски град”. Явно е бил град на хуните-утигури, т.е. на българите, понеже през 528 г. Юстиниан І се опитва да сложи своето протеже утигурът Грод за владетел на хуните именно там. Изглежда и преди този епизод, Боспор е столица на упоменатата в хрониката на Теофан и в летописът на Никифор (ІХ в.) – „стара Велика България”, защото през 524 г. Юстин І изпраща своя специален пратеник Проб да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг от Кавказ, за да помогне на грузинците.
Проб разказал на връщане на императора за християните-сирийци, живеещи на Боспор и Юстин І наредил от близките византийски градове (явно от Херсон – бел.ред.), да им бъде изпратен керван с храни и свещенни пособия (Псевдо-Захарий Ритор).
През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”.
Йоан, епископа на манастира Бет-Айшахун, разказва на Псевдо-Захарий Ритор през 555 г., че през това време християнската колония имала и епископи, те идвали от аранската митрополия.
Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амид, т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване на Боспор, дошъл епископ Кардост.
Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел, дошъл от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора, се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.
Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан).
Сирийските пленници са отведени след януари 503 година. Като прибавим 34 години пребиваване на Боспор на Тома и Йоан, в които влиза и седемгодишната мисия на Кардост, се оказва 537 година, т. е. действително около 20 години назад от 555 г.
Ще рече, точният период на създаването (или на приспособяването-N.B.) на писменост за хунския език, т.е. за кимерийския език на утигурите, и преводи чрез него на части от Светото Писание, е между 530 г. и 537 г.
Коя е тази писменост от началото на VІ в.? Че тя е няколко века преди създаването в началото на VІІІ в. на орхонските тюркски руни, е ясно, но можем ли да осветлим събитията около тази писменост?
3.
От разказа става ясно, че създаването на хунска писменост се свързва едва с времето, когато в сирийската диаспора на Боспор (а тя е от 503 г.) идва аранския епископ Кардост (530 г.).
В този случай, понеже от началото на V в. араните, т.е. кавказките албанци, имат създадена писменост, е реално да се предположи, че всъщност лично Кардост или сирийци-християни от неговото обкръжение, са приспособили албанската писменост към хуно-българския език, под ръководството на епископа.
Вероятността да става дума за приспособяване на чужда писменост към хуно-българския език, се подкрепя и от факта, че ако става дума за създаване, а не за приспособяване, няма как да не се величае името на създателя, а двамата сирийци Тома и Йоан в разговор с Псевдо-Захарий Ритор не биха пропуснали името на този свят човек. Такова обаче няма, а се славослови името на аранския епископ, но като епископ и покръстител на определени хуни, а не като създател на писменост. И все пак, най-знаменателното, която разказват Тома и Йоан е, че са направени преводи на „Светото Писание на хунски език”.
4.
Кавказко-албанската писменост се появява около 422 г., когато християнството става официална религия в държавата (албанския цар Урнайр приема християнството още в началото на ІV в.).
По това време талантливият арменски учен Месроп Маштоц, след среща с албанския свещенник Вениамин, създал албанския алфавит (Арм. история на Корюн, 1962: 105–106).
Биват създадени много богослужебни текстове на тази писменост, преводи на Св. Писания и литургични служебници.
В началото на VІІІ в. региона на Армения и Кавказка Албания попада под властта на арабския халифат и представител за всички християни става само арменската църквата, така както след падането на Балканите от османците, тази роля поема гръцката патриаршия.
Албанската църква загубва независимостта си, богослужението се води на арменски, престанали да се преписват и пишат книги на албански (т.е. на удински, може да срещнете и следните термини за тази писменост: агвански, алуанк, арански ). Създадените в периода V-VІІ в.в. книги с албанската писменост били унищожени от арменската църква, като голяма част от тях били използвани за палипсести.
В някои стари арменски книги бяха намерени през ХХ в. листове с кавказко-албанската азбука, открити бяха и няколко надписа, но достатъчно голям текст, който да бъде проучен и да се докаже какъв е бил все пак езика на кавказките албанци, липсваше до 2009 г.
Днес вече знаем, че това е бил историческия език на удините, населението чиито корени учените търсят чак в древните кутии от ХХІV в. пр.н.е.
През кимерийската епоха от VІІ в. пр.н.е. кутиите/уди са поданици на кимерийският цар Дугдам, както пишат асирийските клинописи. По-късно удини са хората, които са били жители не само на арменския гавар Утик, но и на държавата Кавказка Албания, при все че е имало и други племенни групи, говорещи езици от нахско-дагестанската група.
След създаването на хунския съюз от кимеро-българите, удините (улдин, ултинзури) са един от водещите народи, предоставили армия в хунския съюз.
5.
Синайският манастир „Св. Екатерина“ притежава богата колекция от книги на езиците на всички православни народи, включително и значима колекция от старобългарски книги, които не са проучени както трябва.
Още през 1734 г. в древния манастир е създадена библиотека, чийто фонд принежава 3300 манускрипта, между които гръцки, сирийски, старобългарски, етиопски, грузински и др.
През 1975 г. по време на ремонт в манастира, е открита тайна килия под олтара на църквата Св. Георги, където монасите намират още над 1100 манускрипта, с които попълват старото книгохранилище.
Между новата находка имало и 142 грузински кодекса на пергамент, като 9 от тях били палимпсести, т.е. грузинския текст е писан върху по-стар. Два от тези палимпсести, след щателна обработка, се оказало че в ниския слой са били писани с албанско писмо.
Основната заслуга за откритието е на грузинския учен Заза Алексидзе, а през 2009 г. международен екип от учени издава текстовете в Белгия, като книгата съдържа евангелие от Йоан и литургии, но основната й заслуга е щателна лингвистична обработка и дешифриране на езика и неговата граматика.
6.
По време на своята хазарска мисия Св. Кирил е запознат, съгласно житията му, в гр. Херсон (дн. Севастопол) с непозната писменост, която очевидно е кръстена от житиеписеца на Дороската митрополия в Крим като „роски писмена“.
Дали тези свещенни текстове, които е държал Св. Кирил в ръцете си, са спомен от „Светото писание на хунски език“?
Учените са категорични, че глаголицата е оригинална писменост, създадена от Св. Кирил. Дали пък той не е заел идеята за формата на глаголическите букви от кавказко-албанската писменост, която хуно-българите също са използвали след 537 г.
7.
А дали наистина са я използвали?
Киевското писмо е документ от Х в., който се смята за най-старият автентичен извор от Древно-руската държава.
Писмото е открито през 1962 г. от професора от Чикагският университет, хебраиста Норман Глоб, сред колекцията от древно-еврейски манускрипти в Каирската генеза (книгохранилище).
Документът е най-старият, в който се споменава името на Киев под формата Qiyyob и представлява писмо-рекомендация за един юдеин.
Документът е част от юдаизма в Хазария и неговата история, и е интересен с това, че там освен еврейски имена, се споменават и българските имена „Кубар, Сувар, Мен (Имен), Гостун, Кубан“...
От последното се заинтригува проф. Прицак, който вижда в долния край на еврейското писмо 6 знака и решава, че това трябва да са тюркски руни, понеже изповядва теорията за тюркски произход на българите. Прицак разчита текста чрез тюркски руни, но отдясно на ляво, все едно хората, които пишат с тюркски руни, пишат като евреи (?).
Прочетът на Прицак
Прицак разчита думата като „Аз чета“, което – честно казано - няма никакъв смисъл на фона на тези български имена.
..................................................................................................
удинското писмо, кавказко-албанската азбука
Сега, след като вече е открита хунската писменост, т.е. албанското писмо, с което е писано и на хуно-български език, можем да предложим нов прочит, от който става ясно, че думата е на албанско писмо и значи „Хаззар“, което ясно показва, че упоменатите български имена „Кубар, Сувар, Мен (Имен), Гостун, Кубан“ не са тюркски, а на български поданици в Хазарския каганат…
Забележка:
Ще публикувам тук един коментар и отговора му, за да стане по-ясен какъв е смисълът на тази статия
Отговор: Колко жалко, че не схващате смисъла на статията, а той е: Че има исторически извори от началото на VІ в. за хунска писменост (Псевдо-Захарий Ритор), на която е превеждано Св. Писание. Да не твърдите, че то е превеждано на тюркски руни? Ще шашнете света!!! И така, след като бе открито и окончателно дешифрирано агванското писмо, аз издигам идеята, че това писмо, тази писменост, е била приспособена към кимерийско-хунския, т.е. българския език. И това не е прецедент, напр. урартите пишат с асирийски клинописи на своя си урартски език и т.н.
Тагове:
БЪЛГАРСКИ ИМЕНА НА СЕЛИЩА И ДР. ТОПОНИМИ...
БЪЛГАРСКИ ДУМИ В ИНДИЙСКИЯ ЕЗИК!?
Текст воспроизведен по изданию: Сирийский источник VI в. о народах Кавказа // Вестник древней истории. №1 М. 1939.
08.01.2014 23:40
- Тъй, тъй нали гърците са дошли още през ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ преди Христа от северните степни райони на Балкани ? :))
- Но относно, амалите и преплитането на езиците - давам малка етимологична справка относно - Произход + Значение на Амал(и) ??? :))
1. х”амалин, м. р. - Човек, който хамалува (в 1 знач. ); носач.
2. х”амалска работа. (в 2 знач. ); Тежка обща работа, в която се влагат много сили.
Нашите лингвисти, казват че ? – думата „хамалин” ИДВА от ТУР. „hamal”. Производната й, хамалък се среща в Брашовския тефтер (1508-9 г.) за хамълъку, хамалък.
3. Amal – Origin germanic; meaning:Work toil
4. Amalia - Origin germanic; Meaning: Work; effort(усилие, напрежение); strain(напъвам, напрягам(се)
5. Amalia - The origin of the name Amalia is Latin; meaning – Hardworking(работен; трудолюбив)
- Вероятно ЗНАТНАТА „ГОТСКА” фамилия АМАЛИ е наречена на някой техен предтеча – работил като „носач” на пристанището на бъдещият и”Стамбул// Също както участващата в първата част на името (на града) “византийска” дума:„х*истеми”, със значение:„стоя” ? - Как смяташ ?!
ЗАБЕЛЕЖКА:
1. Странното е й, че имаме етноназвание в което, също участва словообразуващата морфема „ХАМА”+Ви” – Води се германско или готско племе от късна античност ?
2. В музея в Александрия се пази мозайка от края на 4-ти начало на 5-ти век, намерена в Сирия на която мисля, че се вижда протообраза на „кирилицата” ?
09.01.2014 10:40
Че има исторически извори от началото на VІ в. за хунска писменост (Псевдо-Захарий Ритор), на която е превеждано Св. Писание. Да не твърдите, че то е превеждано с тюркски руни? Ще шашнете света!!! И така, след като бе открито и окончателно дешифрирано агванското писмо, аз издигам идеята, че това писмо, тази писменост е приспособена към кимерийско-хунския, т.е. българския език. И това не е прецедент, напр. урартите пишат с асирийски клинописи на своя си урартски език.
09.01.2014 11:04
откъдето става ясно, че хунска писменост се появява към 530 г. и то във връзка с АРАНСКИЯ, т.е. епископ от Кавказка Албания, КАРДОС... През 530 г. агванската писменост е в разцвета си и е нормално да се допусне, че именно удинското писмо е приспособено от Кардост и неговото обкръжение към хунския език, за да бъдат извършени преводи на Св. Писание на хунски език...
09.01.2014 11:08
Не аз, а забележителният тюрколог Бартолд пише тези думи: "Язык хазар,подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок..." - акад. В.В. Бартольд, Тюрки, Алматы, 1998, с. 50
Литературный албанский язык и тем более албанский общенародный язык койне так и не создались. Хотя и распространялся среднемидийский и за счёт сасанидских переселенцев с юга — среднеперсидский, ни один из них так и не стал в Албании общенародным; им уже в средние века стал тюркский азербайджанский[162].
Сохранились сведения о существовании в прошлом литературных памятников агванского языка. К настоящему времени обнаружена серия агванской эпиграфики, выполненная на предметах утвари и культовых сооружениях, относящихся к VI-VIII векам н.э. Надписи выполнены алфавитной системой, представляющей собой оригинальную форму одного из ответвлений греческой (согласно иному мнению - арамейской) графической основы, имеющего типологически общие особенности с древнеармянским и древнегрузинским письмом. В алфавите насчитывается 52 простых графемы и два диграфа. Из них пять графем и оба диграфа служат для обозначения гласных, а остальные передают согласные. Направление письма слева направо. Заглавные и строчные буквы не различаются. С армянским и грузинским алфавитами агванский сближается как единой в своей основе последовательностью каркаса букв, дополняемой обозначениями специфических для агванского языка фонем, так и самими названиями букв.[160]
09.01.2014 11:31
Името монголи е от 12 в., но това не пречи на определени учени, платени от татаристите в Казан, да пишат, че савирите от 463 г. са...монголи....Каквито и да са били тия племена, които през 463 г. подгонени от аварите идват на запад в Българската империя на Ирник, независимо дали са угри, фини или тюрки, тяхното име им е дадено от българите, където Сувар е бог, а савири е приятел...В Судас има запазен откъс как българи воюват с авари, за да съхранят савирите...И така, ако приемем, че савирите, т.е. бъдещите хазари (Ал-Мас`уди, Барлтолд, Новоселцев) са тюрки, то тогава можем да кажем, че за първи път тюркоезични племена се появяват на запад от Волга през 463 г. А дотогава кимеро-българите са създали и изгубили Хунската си империя на запад от Днепър...Това е!!!!
Не аз, а забележителният тюрколог Бартолд пише тези думи: "Язык хазар,подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок..." - акад. В.В. Бартольд, Тюрки, Алматы, 1998, с. 50
Например преди време общувах в един форум и там един млад киргиз написа стихотворение на киргизки, обаче карачаевци казаха, че не го разбират добре и той го преведе на руски. Аз също например, понеже не зная добре руски ,го разбирам доколкото има връзка с българския. Оттам на татък тънкостите на този език са ми твърде непознати и без речник едва ли бих се справила.
Аз приемам, че хазарите и българите са говорели на архаичен диалект, който вероятно наистина се е различавал. Какъв е той никъде категорично не съм написала , а пък и не е ясно дали бихме могли да го квалифицираме - ирански-тюркски-алтайски.
По-скоро ме дразни настървението с което се отхвърля нещо, което не е ясно защо дори го отхвърляма, а също и начинът по-който се обвързва езикът с културата: видите ли щом са на коне, значи не са земеделци.
.Четох едно научно изследване, сега ме мързи да го търся,което изследваше професионалните термини в лезгинския, който се води наследник на албанския и където крайният извод беше, че лезгинците изначално са биле земеделци и пастири на едър добитък, а коневъдството и овцевъдството са възприели от тюрките, защото термините биле тюркски. И като се има предвид, че са в контакт със степняци още от скитите.....
09.01.2014 11:40
Литературный албанский язык и тем более албанский общенародный язык койне так и не создались. Хотя и распространялся среднемидийский и за счёт сасанидских переселенцев с юга — среднеперсидский, ни один из них так и не стал в Албании общенародным; им уже в средние века стал тюркский азербайджанский[162].
Сохранились сведения о существовании в прошлом литературных памятников агванского языка. К настоящему времени обнаружена серия агванской эпиграфики, выполненная на предметах утвари и культовых сооружениях, относящихся к VI-VIII векам н.э. Надписи выполнены алфавитной системой, представляющей собой оригинальную форму одного из ответвлений греческой (согласно иному мнению - арамейской) графической основы, имеющего типологически общие особенности с древнеармянским и древнегрузинским письмом. В алфавите насчитывается 52 простых графемы и два диграфа. Из них пять графем и оба диграфа служат для обозначения гласных, а остальные передают согласные. Направление письма слева направо. Заглавные и строчные буквы не различаются. С армянским и грузинским алфавитами агванский сближается как единой в своей основе последовательностью каркаса букв, дополняемой обозначениями специфических для агванского языка фонем, так и самими названиями букв.[160]
удинское aḳ- ‘видеть’ признается сходным с лезгинским aḳun, агульским agw- и табасаранским argub
09.01.2014 11:43
09.01.2014 12:04
09.01.2014 12:50
Достатъчно е да видим имената на българите по реките в северен Кавказ, даден от Арменската география от VІІ в., за да ни стане ясно всичко...Кимерийци-българското присъствие е значимо и то дава отговор, че кимерийският географски ареал, не скитския, е в основата и на абхазци и на карачаевци и на различни други етноси...След откритието на Заза Алексидзе, за което пиша и аз и ти в коментар 13, вече е ясно, че основният език в Кавказка Албания е бил удински. Сега, руският учен . Т.А. МАЙСАК
К ПУБЛИКАЦИИ КАВКАЗСКО-АЛБАНСКИХ ПАЛИМПСЕСТОВ
ИЗ СИНАЙСКОГО МОНАСТЫРЯ*
В О П Р О С Ы Я З Ы К О З Н А Н И Я
№ 6, 2010
смята, че лексикостатистический анализ лезгинских языков и следующие из него выводы о генетической классификации кажутся нам наиболее слабым местом во всей книге. Даже если воспринимать всерьез гипотезу авторов о восточнолезгинской принадлежности удинского языка, вряд ли имело смысл обнародовать ее именно в издании палимпсестов, к тому же еще в столь «сыром» и недостаточно аргументированном виде.
- Тъй, тъй нали гърците са дошли още през ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ преди Христа от северните степни райони на Балкани ? :))
- Но относно, амалите и преплитането на езиците - давам малка етимологична справка относно - Произход + Значение на Амал(и) ??? :))
1. х”амалин, м. р. - Човек, който хамалува (в 1 знач. ); носач.
2. х”амалска работа. (в 2 знач. ); Тежка обща работа, в която се влагат много сили.
Нашите лингвисти, казват че ? – думата „хамалин” ИДВА от ТУР. „hamal”. Производната й, хамалък се среща в Брашовския тефтер (1508-9 г.) за хамълъку, хамалък.
3. Amal – Origin germanic; meaning:Work toil
4. Amalia - Origin germanic; Meaning: Work; effort(усилие, напрежение); strain(напъвам, напрягам(се)
5. Amalia - The origin of the name Amalia is Latin; meaning – Hardworking(работен; трудолюбив)
- Вероятно ЗНАТНАТА „ГОТСКА” фамилия АМАЛИ е наречена на някой техен предтеча – работил като „носач” на пристанището на бъдещият и”Стамбул// Също както участващата в първата част на името (на града) “византийска” дума:„х*истеми”, със значение:„стоя” ? - Как смяташ ?!
ЗАБЕЛЕЖКА:
1. Странното е й, че имаме етноназвание в което, също участва словообразуващата морфема „ХАМА”+Ви” – Води се германско или готско племе от късна античност ?
2. В музея в Александрия се пази мозайка от края на 4-ти начало на 5-ти век, намерена в Сирия на която мисля, че се вижда протообраза на „кирилицата” ?
Асоциативната психология: амал, хамал, хималаите, хамбургер, хамстер, хамбар, хомот, Комос, Рим, траки...
- Не се ли усещаш, че с тези натЪманявания олекваш :)) !
"ОЧИ ЧЬОРНЫЕ"
Очи черные, очи жгучие,
Очи страстные и прекрасные!
Как люблю я вас! Как боюсь я вас!
Знать, увидел вас я не в добрый час!
текст:Евгений Гребенка, 1843
- Какво, не ти хареса моят пример с династичната линия на Амали(те) ? Или и ти страдаш от всеобщият страх на българската НеУКА(!) пред авторитета на НЕМСКА И РУСКА ЛИНГВИСТИЧНА И ИСТОРИЧНА ШКОЛИ ?? :((
- Според германистите - езика и народа им се е отделил около 1 500 г. пр.н.е. от ПРОТОЕВРОПЕЙСКОТО "ДЪРВО" ?
- Според вторите(тоест, рОССките учЕни) ЦЛАВЯНИТЕ - Са се отделили, като ЕТНОС и ЕЗИК още през ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ(п.Хр.) и станали ПРАСЛАВЯНИ ! - Живеели си(вероятно потънали/потопени в блатата, дишайки през тръстика, типично по "славянски" :)) в ПРИБАЛТИЙСКО , а отделно "учОните" за по-голяма научна "достоверност" ги съолицетворяват с "лу(ж/д)ишките" народи и култура ?
- Но ? - "амалите" били изместени от "балта"(досущ, като Балтийско - не "брадва"!) Аларих Първи - От името можем да предположим, че същият (балт-блат) прозлиза от (балтийските СЛАВЯНСКИ народи :)). Оказва се обаче ? - роден БИЛ на остров Певки/а или Пюки(на Дунав, в устието) ! - Където пък ? - няколко века по-късно "пра"БЪЛГАРИТЕ на Аспарух, резидирали преди да разбият погонатовата армия от "ромеи" :)) !
- ВРЪЩАМ СЕ КЪМ думата Амали !
а) документирана като лично име още преди наша ера, при латинците-римляни - със значение: ТРУДоЛЮБИВ/РАБОТлив (?)
б) документирана при германци-ГОТИ от Дунава - етимология: ТРУДя се(работя) УСИЛНО
в) български хАМАЛ - Труд(труженик) - ТЕЖКА ФИЗИЧЕСКА работа ?
г) при населението от Турция - хАМАЛък - тежък физически труд !!
- Смисъл ЕТИМОЛОГ. - пълно припокриване
- ФОНОЛОГИЯ - също
- СЕМАНТИКА - също ... и т.н. ! - Какво ще кажеш, ДУМАТА ОТ КАКЪВ ПРОИЗХОД Е ? - Не е без значение интереса ми, тъй като Е НАЗВАНИЕ НА ДИНАСТИЧНА ЛИНИЯ при "германци" :)))
- Щях да те питам и за АлаРих - Амъ-ъ ??! :))
п.п. ОЩЕ "МАЛКО" пояснение за око-очо и "глаз" (руско), българско: гледец(още знайно и като: зеница-iris)-гледа-гледа ??!
- Малко етимология по Фасмер и др. лингвисти (по-големи от мен и теб :)) !
Словото ОКО - е в род. п. -а I "глаз"окА; поет., мн.ч.: очи, укр. око, др.-русск. око, прилаг. очесьнъ, СТ.-СЛАВ. Око(? :)), род. пад. очесе ... очи, болг. сербохорв. око, очи; слвц., польско. оkо, в.-луж. wоkо, н.-луж. hоkо.
ПРАСЛАВЯНСКО:)))) - ОKО Родственно на лит. akis "глаз"; лтш. асs; др.-прусск. ackis; ГРЕМЧЕСКО: „OSSE" . (из(ПО-СТАРО !) *оqiе), САНСКР. AKSI – то же, арм. akn, род. п. аkаn "глаз, отверстие, дыра", ЛАТ. OCULUS "глаз", ГОТСКО. AUGO(!), тохар. аk//еk "глаз" ... ТОВА СЪЩОТО по М. Фасмер, Траутман, ВSW 4 и сл.; Арr. Sprd. 296 и сл.; М.–Е. 1, 6; Гофман, Gr. Wb. 241 и сл.; Хюбшман 413; Шпехт 74; Мейе, Et. 205; И. Шмидт, Pluralb. 251 и др !!
- Поздрав от Гет ... същият, като Т/ЦарГитай(цар на ... ?:)) Но това според учЬОните, име било скиФско не Фракийско ? - Хаха-ха :(( !!
09.01.2014 20:39
- Не се ли усещаш, че с тези натЪманявания олекваш :)) !
"ОЧИ ЧЬОРНЫЕ"
Очи черные, очи жгучие,
Очи страстные и прекрасные!
Как люблю я вас! Как боюсь я вас!
Знать, увидел вас я не в добрый час!
текст:Евгений Гребенка, 1843
- Какво, не ти хареса моят пример с династичната линия на Амали(те) ? Или и ти страдаш от всеобщият страх на българската НеУКА(!) пред авторитета на НЕМСКА И РУСКА ЛИНГВИСТИЧНА И ИСТОРИЧНА ШКОЛИ ?? :((
- Според германистите - езика и народа им се е отделил около 1 500 г. ПРОТОЕВРОПЕЙСКОТО "ДЪРВО" ?
- Според вторите(тоест, росските учЕни) ЦЛАВЯНИТЕ - Са се отделили, като ЕТНОС и ЕЗИК още през ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ и станали ПРАСЛАВЯНИ ! - Живеели си в ПРИБАЛТИЙСКО и за по-голяма научна "достоверност" ги съолицетворяват с "лу(ж/д)ишките" народи и култура ?
- Но ? - "амалите" били изместени от "балта"(досущ, като Балтийско !) Аларих - От името можем да предположим, че прозлиза от (балтийските народи). Оказва се обаче, роден е на остров Певки или Пюки(Дунав) ! - Където "пра"БЪЛГАРИТЕ на Аспарух, резидирали преди да разбият погонатовата армия от "ромеи" :)) !
- ВРЪЩАМ СЕ КЪМ думата Амали !
а) документирана като лично име още преди наша ера, при латинците-римляни - със значение: ТРУДоЛЮБИВ/РАБОТлив (?)
б) документирана при германци-ГОТИ от Дунава - етимология: ТРУДя се(работя) УСИЛНО
в) български хАМАЛ - Труд(труженик) - ТЕЖКА ФИЗИЧЕСКА работа ?
г) при населението от Турция - хАМАЛък - тежък физически труд !!
- Смисъл ЕТИМОЛОГ. - пълно припокриване
- ФОНОЛОГИЯ - също
- СЕМАНТИКА - също ... и т.н. ! - Какво ще кажеш, ДУМАТА ОТ КАКЪВ ПРОИЗХОД Е ? - Не е без значение интереса ми, тъй като Е НАЗВАНИЕ НА ДИНАСТИЧНА ЛИНИЯ при "германци" :)))
- Щях да те питам и за АлаРих - Амъ-ъ ??! :))
п.п. ОЩЕ "МАЛКО" пояснение за око-очо и "глаз" (руско), българско: гледец(още знайно и като: зеница-iris)-гледа-гледа ??!
- Малко етимология по Фасмер и др. лингвисти (по-големи от мен и теб :)) !
ОКО - род. п. -а I "глаз"; поет., мн.ч.: очи, укр. око, др.-русск. око, прилаг. очесьнъ, СТ.-СЛАВ. Око(? :)), род. п. очесе очи, болг. сербохорв. око, очи,слвц., польск. оkо, в.-луж. wоkо, н.-луж. hоkо.
ПРАСЛАВЯНСКО:)))) - ОKО Родственно лит. akis "глаз", лтш. асs, др.-прусск. ackis, греч. „OSSE" . (из *оqiе), САНСКР. AKSI – то же, арм. akn, род. п. аkаn "глаз, отверстие, дыра", ЛАТ. OCULUS "глаз", ГОТСКО. AUGO(!), тохар. аk//еk "глаз" ... ТОВА СЪЩОТО по М. Фасмер Траутман, ВSW 4 и сл.; Арr. Sprd. 296 и сл.; М.–Е. 1, 6; Гофман, Gr. Wb. 241 и сл.; Хюбшман 413; Шпехт 74; Мейе, Ét. 205; И. Шмидт, Pluralb. 251 и др !!
09.01.2014 21:05
- Но народът ни казва: НейДе Ямбол - нейде Стамбул ?
- Що е това индо-европеец ?
- А хурато-урартците В ТОВА ЧИСЛО "лезгинците"(говорещи език от групата на нахско-дагестанските !) ... И те ли са Индо-европейци ?!
- Това във връзка и с поста-отговор на "Syrmaepon"?
- Удинският "език" от групата на съвременните северно-кавказки ли е ... ерго по-старите "урарто-хуритски" ?
09.01.2014 21:45
09.01.2014 23:34
- Първо бъди добър и ми отговори на ... ?
- След като ВИЖДАШ ПРИЕМАШ думата За ОКО от лизгенският(нахско-дагестански) за идентична с българската за ОКО - То тогава, НЯМА РАЗЛИКА МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ !
- С това ти "разбиваш" твърденията на ЛИНГВИСТИ че нахско-дагестански(с релации към урарто-хуритски) че е от семейството на ИНДО-ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ !
- Ако не е ТАКА ! - тогава се намесва, любимото на теб понятие ДИАХРОННОСТ(което е и конкретен метод-изследване !) - За повлияване м/у езици от две различни езикови семейства ... тоест Кога и от Кое семейство е преминала(е възприета) дадена дума в другото !!
- Поради тази причина, Ти разигравах досега "ТЕАТРОТО" с германско:Амал, латинско: Амали ... българско хамав-хамалин и накрая "турско"хамал ? - На всичките езици, тя е еднаква и като фонетика и като смисъл ?!! - в задачата(диахроничното лингвистично изследване !) би следвало да установим Каква е и ... от Кой език ПЪРВО произхожда ?!!
- А относно "турско"(не случайно слагам термина "турско" за това в Мала азия в кавички !) ? - но това е друга тема: "Долколко е тЮркски и кога става такъв езика, говорен в момента в Р.Турция ??!
- Така че, не ми замазвай очите с: "... кимерийският език е от индоевропейското езиково гнездо ..." ?!! - Тогава го ЗНАМ ! - Отговори ми какъв е "удинският" - респективно - Ще стане ясно думата от Кой в кой език е преминала, в "исторично-диахроночен" аспект ВРЕМЕ ... а не географско-историчен АРЕАЛ !!
10.01.2014 09:20
Достатъчно е да видим имената на българите по реките в северен Кавказ, даден от Арменската география от VІІ в., за да ни стане ясно всичко...Кимерийци-българското присъствие е значимо и то дава отговор, че кимерийският географски ареал, не скитския, е в основата и на абхазци и на карачаевци и на различни други етноси...След откритието на Заза Алексидзе, за което пиша и аз и ти в коментар 13, вече е ясно, че основният език в Кавказка Албания е бил удински. Сега, руският учен . Т.А. МАЙСАК
К ПУБЛИКАЦИИ КАВКАЗСКО-АЛБАНСКИХ ПАЛИМПСЕСТОВ
ИЗ СИНАЙСКОГО МОНАСТЫРЯ*
В О П Р О С Ы Я З Ы К О З Н А Н И Я
№ 6, 2010
смята, че лексикостатистич
И колко учени говорят за кимерийски ареал в Северен Кавказ ? Иванчик? Е, поне лезгинците се сдобиха с нова история, дано се радват.
Достатъчно е да видим имената на българите по реките в северен Кавказ, даден от Арменската география от VІІ в., за да ни стане ясно всичко...Кимерийци-българското присъствие е значимо и то дава отговор, че кимерийският географски ареал, не скитския, е в основата и на абхазци и на карачаевци и на различни други етноси...След откритието на Заза Алексидзе, за което пиша и аз и ти в коментар 13, вече е ясно, че основният език в Кавказка Албания е бил удински. Сега, руският учен . Т.А. МАЙСАК
К ПУБЛИКАЦИИ КАВКАЗСКО-АЛБАНСКИХ ПАЛИМПСЕСТОВ
ИЗ СИНАЙСКОГО МОНАСТЫРЯ*
В О П Р О С Ы Я З Ы К О З Н А Н И Я
№ 6, 2010
смята, че лексикостатистич
И колко учени говорят за кимерийски ареал в Северен Кавказ ? Иванчик? Е, поне лезгинците се сдобиха с нова история, дано се радват.
In 1996, the Georgian scientist Zaza Aleksidze – while doing documentary work in the St. Catherine monastery on Mt. Sinai – discovered two Georgian palimpsest manuscripts (conventionally labeled N/Sin-13 or M13 and N/Sin-55 or M55) that contain in their lower, heavily washed layer texts in Albanian script. Meanwhile, the preliminary work of Aleksidze has been continued by Jost Gippert (Frankfurt) and Wolfgang Schulze (Munich). For the time being, nearly the totality of the readable folios of both manuscripts has been deciphered and interpreted by these two authors. Aleksidze’s assumption that we have to deal with a rather old lectionary used in the Holy Service turned out to be correct. In addition, we have to deal with the original of a part of the Gospels, namely with the Gospel of John.
..............................................................................
Т.М.Кузнецова пише: „Древноизточните и гръцките извори позволяват страната на кимерийците да се търси в областта на Кавказ. Гръцката традиция, упоменаваща Боспор Кимерийски, Кимерийска област, гр. Кимерик, Кимерийски вал, Кимерийски брод, Кимериада, позволява на учените да локализират кимерийците „в пределите на Таманския и Керченския полуостров, т.е. в Северо-западен Кавказ“ (Крупнов, 1957, с. 122). Тоест, държавата Гамир може да бъде локализирана на териториите между Урарту (Задкавказието) и Боспор Кимерийски (Предкавказието), като в Предкавказието не само традиционно са концентрирани, но и се фиксират от археологията топоними, свързани с кимерийците. Изхождайки от всичко това, е необходимо да се обърне внимание вече не толкова на номадските елементи в археологическите култури на този обширен регион, а на културата на уседналото население (преди всичко на материалите на поселенията). (…) Няма необходимост да се свързват с кимерийците паметниците на номадския облик на предскитския период или да се отнасят тези паметници към скитите, удревлявайки ги насила.“
www.google.bg/webhp
10.01.2014 20:02
- Това ТВОЕ тръде общо и поради това безадресно(без конкретика) твърдение - Ще го сведа до една по-ЯСНА ЗА ОСМИСЛЯНЕ И (анализ) ФОРМА ?
- Твърденията ти (коментари) са ??
- Това в отговор твърдяното в поста ?
А//современной лингвистики, агванский был предком современного удинского языка. Относился к лезгинской ветви нахско-дагестанских языков
Б//Литературный албанский язык и тем более албанский общенародный язык койне так и не создались. Хотя и распространялся среднемидийский и за счёт сасанидских переселенцев с юга — среднеперсидский, ни один из них так и не стал в Албании общенародным; им уже в средние века стал тюркский
В// Надписи выполнены алфавитной системой, представляющей собой оригинальную форму одного из ответвлений греческой (согласно иному мнению - арамейской
- Тези езици, които "авторитетно" си изредил - наясно ли си ?? - към какво по-голямо ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО принадлежат !?
- Второ: Защо следваш така БЕЗКРИТИЧНО руските учЬОни които правят всичко(!) ЗА ДА ДОКАЖАТ, че КИМЕРИЙЦИТЕ са ЗАДКАВКАЗКИ НАРОД - плюс ВМЕНЯВАНЕТО мнението за неговата ПОЛИ-(би)ЕТНИЧНОСТ това по отношение и на ЕЗИКА ИМ ?
- ТРЕТО !! - Не разбираш ли (?) - по този начин поддържаш ПОЛИТИКО-ЕТНОСНИТЕ "научни" мераци за УЗУРПАЦИЯ(!) от същите тези учени, ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕВЕРНО ПРИЧЕРНОМОРИЕ И АЗОВ ??! - Тоест ТЕЗИ ТЕРИТОРИИ - НЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ НИЩО ОБЩО С НАС БЪЛГАРИТЕ !! - А по всякакъв начин, ИСКАТ ДА НАЛОЖАТ да са нечии други НО НЕ И ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЛИЩЕ ?!
- Милчев, съзнателно или поради НЕЗНАНИЕ - НО ! Работиш в интерес на руско-националистичните "научни" аспирации ??!
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ - престани постоянното натякване "тракия-тракийци" - Много по-рано, преди тези Тракийци имаме ПАЕЛО-ЕВРОПЕЙСКО НАСЕЛЕНИЕ на територия Мала азия, Балкани и сев.Черноморие, наследници на които (в много по-късно време !) са тракийците !!
11.01.2014 09:40
..............................................................................
Т.М.Кузнецова пише: „Древноизточните и гръцките извори позволяват страната на кимерийците да се търси в областта на Кавказ. Гръцката традиция, упоменаваща Боспор Кимерийски, Кимерийска област, гр. Кимерик, Кимерийски вал, Кимерийски брод, Кимериада, позволява на учените да локализират кимерийците „в пределите на Таманския и Керченския полуостров, т.е. в Северо-западен Кавказ“ (Крупнов, 1957, с. 122). Тоест, държавата Гамир може да бъде локализирана на териториите между Урарту (Задкавказието) и Боспор Кимерийски (Предкавказието), като в Предкавказието не само традиционно са концентрирани, но и се фиксират от археологията топоними, свързани с кимерийците. Изхождайки от всичко това, е необходимо да се обърне внимание вече не толкова на номадските елементи в археологическите култури на този обширен регион, а на културата на уседналото население (преди всичко на материалите на поселенията). (…) Няма необходимост да се свързват с кимерийците паметниците на номадския облик на предскитския период или да се отнасят тези паметници към скитите, удревлявайки ги насила.“
www.google.bg/webhp
Не аз, а забележителният тюрколог Бартолд пише тези думи: "Язык хазар,подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок..." - акад. В.В. Бартольд, Тюрки, Алматы, 1998, с. 50
[/quo
И тука виждам любимия метод на Петър Добревщината – да се цитира от един израз толкова , колкото е необходим за потвърждение на предварително избрана теза, и да се игнорира оная част, която противоречи на подобна теза.
Ето целият израз у Бартольд: "Язык хазар, подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок и, вероятно, был тем же языком, остатком которого теперь является чувашский;..."
Има разлика, нали? Значи не става въпрос за българския език в смисъла, който влагате Вие, защото той е славянски език, нямащ никаква връзка с езика на Испоровите уногундури. Използвам името Испор, защото е запазено в Северна България, докато Аспарух и Кубрат са прозвища, които се появяват като лични имена чак през Възраждането.
Що се отнася до споменатата писменост пак не казвате нищо ново, освен смехотворното твърдение, че била българска. Тази писменост е позната отдавна в науката и се знае, че е създадена през първата четвърт на VІ век от аранския епископ Кардост за хуните в Северен Азербайджан и Югоизточен Дагестан. Виж подробно в: В. Л. Гукасян. „Об одной древененюркской писменности”. „Советская тюркология” № 5 / 1981 година.
Днес, по-голямата част от изследователите възприемат сведението на Приск Панийски, че савирите пристигат на северен Кавказ ок. 463 г., подгонени от аварите. Следователно е логично, ако се следва сведението на Приск, който умира ок. 472 г., да се допусне, както прави О. Прицак, че савирите идват от Централна Азия и са тюрки.
Проблемът е обаче по-сложен.
Първо, името „Савир/Сувар“ е известно сред хуните много преди 463 г., така напр. един от охранителите хуни на византийския префект Евтропий след 395 г. се казва Сувармахи. За него пише Евнапий във фр.77 : „Сувармахи (Σuβαρμάχιος), началника на телохранителите, повече от който и да е, бил верен на Евтропий.“ Очевидно този хун е бил телохранител и преди 395 г., когато префект на Ориента е бил Руфин, за който се знае, че е разчитал на хуни, за да опази живота си от готските агенти на Стилихон.
Второ, действително към 463 г. прототюркски племена нахлуват в северен Кавказ, идвайки от изток по северното крайбрежие на Каспийско море, и точно тези племена, са преносители на чувашкия език.
Проблемът е, че не е допусната хипотезата, че тези прототюрки очевидно са получили името „савири“ като външно название и то става техен нов етикон. През следващия VІ в. византийските писатели ги знаят вече не само като „савири“, но и като „хуни-савири“.
Тоест, около 463 г. за първи път на запад от Волга в Предкавказието е навлязло значимо число чувашо-езиково население, чийто език е от тюркското езиково семейство, но е бил непонятен за каганатските тюрки, които идват век по-късно (средата на VІ в.) в Предкавказието и донасят името „тюрк“ в региона.
Тяхното съпоставяне е изключително важно, понеже повърхностното и безкритично отношение е нанесло много вреди на сведенията за произходът на българите.
Включително и на точното име на народа на Кубрат, който е транскрибиран „уногундури”, при положение, че в някои от преписите името е друго: (Οννοβουνδοβουλγάρων),уновундобългари.
- http://rus-sky.com/history/library/shafarevich/1.htm
+ КАКТО СТАВА ЯСНО ОТ ТОВА КОЕТО ПИШЕШ, ТОВА Е СТАНАЛО СЛЕД 500-ТА ГОДИНА СЪС СИГУРНОСТ, ЗАЩОТО ПРЕЗ 503-ТА ИРНИК ДАВА ВОЙСКА НА КАВАД ДА НАПАДА ВИЗАНТИЯ(ИРИ)!?
+ КАКТО СТАВА ЯСНО ОТ ТОВА КОЕТО ПИШЕШ, ТОВА Е СТАНАЛО СЛЕД 500-ТА ГОДИНА СЪС СИГУРНОСТ, ЗАЩОТО ПРЕЗ 503-ТА ИРНИК ДАВА ВОЙСКА НА КАВАД ДА НАПАДА ВИЗАНТИЯ(ИРИ)!?
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ