Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2016 11:55 - Премълчаното за Кирил и Методий.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 5651 Коментари: 14 Гласове:
8

Последна промяна: 08.05.2016 13:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

През 863 г. византийските мисионери Константин, Методий и няколко техни ученици са изпратени в Моравия при местния княз Ростислав. Те престояват там три години и половина, през което време не се знае какво точно правят. Дори самият Ростислав не им обръща особено внимание. Според една от версиите, братята Константин и Методий обърнали в християнската вяра моравския народ. Тази версия е меко казано – неправдоподобна. Още през ХVIII в. папския учен Асемани, на основата на документи от Ватикан, показа, че тези земи са християнизирани още след 805 г.

През 568 г. българи-кутригури и авари-тюрки създават Аварската държава, която е наричана и „Хуния”, на териториите на дн. Унгария. През 796 г. Карл Велики покорява аварската държава и християнизира аварите, начело с техния каган, който вече се казва Теодор. Българите и славяните в източна Панония също са християнизирани, но по-късно.

Ние знаем, че много българи се заселват в Аварската държава след смъртта на кан Кубрат през 660 г., когато напускат земите на Велика България и мигрират на запад.

Теофан пише в своята Всемирна хроника: „Големият син Ватваян, съблюдавайки бащиното завещание останал в земите на своите предци; вторият син, негов брат по име Котраг, преминавайки Танаис (Дон) се заселил отсреща на батко си; четвъртия и петия, преминали Истър, или Дунав, и единият се покорил на аварския каган, а другият, пристигайки в Пентаполиса при Равена, на християнските царе. След това третият по старшинство, на име Аспарух, преминава Днепър и Днестър и се установява при Онгъла, на реката течаща северно от Дунав...”

Българският васал на аварите е носел тюркската титла „тудун”, равнозначна на „васал”. През 805 г. той отива лично при Карл Велики  и е покръстен от него с името Абрахам. Той води със себе си Моймир, бащата на Ростислав, който му е подчинен.

През 825 г. папа Евгений ІІ пише едно писмо до „князете Тутунд и Моймир, и до знатните, войската и народа на Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия” (с. 116, по Асемани).

Наблюдателният Асемани, като изследва писмото на папа Евгений ІІ, стига до следния извод: „От това писмо се стига до заключението, че не само хуните (чети: аварите- бел.К.М.), покорени през 796 г. от Карл Велики, са били привлечени към вярата в Христа през 798 г. от Ювавенския, т.е. Залцбургския архиепископ Арнон, както е посочено по-горе (не в този цитат, Асемани вече е изследвал тоя въпрос – бел.К.М.), но че също и моравците, и другите хуни (чети: карабългарите-бел.К.М.) установили се в Хуния, Моравия и Панония, са приели християнските тайнства благодарение на Лавреакския архиепископ Уролф, и то, както изглежда, през 805 г...” (с. 117).

Още през ХVІІІ в. блестящият Асемани е знаел за „други хуни”, които са в Панония и не са авари, понеже аварските владения са превзети през 796 г. от Карл Велики. Тогава аварите били покръстени от Ювавенския (Залцбургски) епископ Арнон, докато „другите хуни”, т.е. карабългарите на каган Абрахам и славяните на съуправителя му Моймир, са покръстени след 805 г. от Лавреакския архиепископ Уролф.

Основавайки се на Бертинския и Мецкия летописи, Асемани пише, че през 805 г. „Тудун“ поискал от Карл Велики да го признае за каган. Асемани пише: „Императорът се съгласил с неговите молби и заповядал на хаганът да поеме цялата власт, според техния древен обичай, както описах по-горе към 805 г. след Христа, според Айнхард и Бертинския и Мецкия аналисти” (с. 118).

За Карл Велики тази титла „каган” едва ли е значела нещо, но чрез нея през 805 г. българския „тудун“ на аварите вече не е васал. Условието, което приел този тудун, за да бъде признат от Карл Велики за каган, било да се покръсти в християнството.

През 805 г. Кабуан (чети: хаганът) отишъл при господаря Карл и хаган Абрахам бил покръстен над Фискаха” (с.118, по Асемани). Новото християнско име на „тудуна” било Авраам (във формата Абрахам).

И така, когато Константин и Методий отиват през 863 г. в Моравия, те няма как да обръщат в християнство хората там, понеже те вече са християни и то със сигурност след 825 г., при това си имат и архиепископ. Проблемът е, че поради сблъсъците на славяните на Моймир и Прибина, част от славяните на Прибина минават под опеката на Залцбургската катедра и тя постепенно започва да предявява претенции и към Лавреакската, ето защо ако през 863 г. византийските мисионери Константин и Методий са били препокръствали християни в Моравия, това е щяло да предизвика голям скандал. Но такъв няма. Никой от залцбургските или лавреакските архиереи не знае за тези двамата в периода на 3,5 години след 863 г., когато те са в Моравия. Никой от тях не пише гневни писма до папата, както това става по-късно, когато Методий се връща от Рим с епископски сан и де факто поема старата Лавреакска архиепископия.

Тогава как да си обясним защо Константин и Методий отиват в Моравия и какво правят там почти 3,5 г.? Видно е, че те са отишли по заръка на Константинопол, видно е, че Ростислав ги е приел, но не им обръща никакво внимание и братята стоят и чакат нещо в Моравия. При това те са там заедно с мощите на Св. Климент, т.е. чакат папата да ги викне в Рим.

Но кой трябва да каже на папата за тях?

Да си припомним кога отиват братята в Моравия? През 863 г., при това носят и готова писменост, която според „О писменах” на Черноризец Храбър, е създадена през 855 г. Тоест, не е създавана специално за моравци, очевидно.

През 864 г. българския цар Борис казва на Людовик, че ще приеме християнството. През 865 г. приема християнството. През 866 г. Борис е поканил мисионери от Рим и папа Николай изпраща кардиналите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Формоза става изключително близък с цар Борис. Формоза се връща в Рим и казва на папата, че Борис го иска за епископ. Но освен това, му казва още нещо.

Според Асемани, именно в България папските пратеници разбират за Константин и Методий, които са в Моравия, и именно благодарение на това, папа Николай ги кани в Рим.

По това същото време този папа е анатемосал константинополския патриарх Фотий, а Фотий него. Може да си представите как същия папа би се отнесъл към пратеници на този Фотий в Моравия? Той обаче не гледа на тях като на хора на Фотий, а като на хора на цар Борис и ги приема с почести и слава, понеже същият цар Борис демонстрира тогава, че българската църква ще е на подчинение на Рим, а не на Константинопол.

Някои ще кажат „това е поредната теория на конспирацията”? Но няма да са прави.

Вижте само откога Константин и брат му Методий, са част от един все още неизвестен за нас план и то план на българския цар. При това, в този план участва и Фотий.

През 859 г. Константин отива на „хазарска мисия”. Там открива мощите на Св. Климент, това е третият епископ на Рим, след апостолите Петър и Павел. Представяте ли си, как би се гордял „новия Рим”, т.е. Константинопол, с тия мощи? Но, незнайно защо, те не идват в Константинопол, а са оставени в Херсон. След няколко години братята са пратени в Моравия, при това те не минават директно, а отново отиват в Херсон, взимат мощите на Св. Климент, отиват в Моравия и започват да чакат. Чакат 3,5 г. Те не правят никакви опити да уведомят Рим, че имат мощи. Не! Те чакат да се случи точно това, което е трябвало да стане по план и което става...

Оказва се, че Константин и Методий са протежета на българския цар Борис-Михаил. Но защо, ще запитате?

За да не вярваме днес на документи, при това гръцки, от ХII в., където пише, че моравския епископ Методий е първи архиепископ на Българската църква.

Защо този документ включва „Моравия Панонска” в диоцеза на Българската църква? Според ортодоксалните историци, това е грешка...




Гласувай:
11
3


Вълнообразно


1. nadzambunata - Такамммм:
08.05.2016 16:04
В първата си част текстът, оформен, като репортаж за плодовитата работа на мастити шпециалисти се оформя 'фатката на фактите, състоящи се (както му е ред) от едни мистериозни чукундури, които малко след това са Българи (после стават черни). Послем съвсем понатуралному историята се поема под контрола на неизменно втвърдените компетенти на Бузантия. И така почва шпанунга на трилъра. И ето: оформя се най-мистериозния въпрос на сагата: "защо?". Сензационността на последната част е в състояние да генерира плодотворна сугестивност.
Да, Методът на Курията е достоен за трилър, но тогава трябва да се зададе и неприятния въпрос "кой?".
А "славянският въпрос" е кофти трудна работа, особено, като се има предвид, че едно от имената, които още НИКОЙ и ничия глътка не може да произнесе е КАРЛ. Тук предписвам народното упражнение за крал клар и кралица клара...
П.С. Тъпнята, която лъха от докторините: славянство, тракиянство, ромство, бузантийско са ми просто толко втръснали. 'Земете па се разберете между отделите, измислете нещо ново...
цитирай
2. letopisec - Благодаря, че коментирате!
08.05.2016 19:01
nadzambunata написа:
В първата си част текстът, оформен, като репортаж за плодовитата работа на мастити шпециалисти се оформя 'фатката на фактите, състоящи се (както му е ред) от едни мистериозни чукундури, които малко след това са Българи (после стават черни). Послем съвсем понатуралному историята се поема под контрола на неизменно втвърдените компетенти на Бузантия. И така почва шпанунга на трилъра. И ето: оформя се най-мистериозния въпрос на сагата: "защо?". Сензационността на последната част е в състояние да генерира плодотворна сугестивност.
Да, Методът на Курията е достоен за трилър, но тогава трябва да се зададе и неприятния въпрос "кой?".
А "славянският въпрос" е кофти трудна работа, особено, като се има предвид, че едно от имената, които още НИКОЙ и ничия глътка не може да произнесе е КАРЛ. Тук предписвам народното упражнение за крал клар и кралица клара...
П.С. Тъпнята, която лъха от докторините: славянство, тракиянство, ромство, бузантийско са ми просто толко втръснали. 'Земете па се разберете между отделите, измислете нещо ново...

цитирай
3. letopisec - коментари от ФБ
08.05.2016 21:09
Stefan Dimchev Така и не разбрах кой е писал тази статия и какво точно иска да каже. По времето на Карл Велики става нещо много важно. Папата в Рим най-после намира своя военен покровител на Запад, което му дава възможност да се конкурира с доскорошния си цариградски началник за все още непокръстените народи в земите на днешна Унгария, Словакия, Чехия а малко по-късно и Полша. Трябва да сме наясно че 95% от парите, знанието и културата на тогавашния Свят са били в ръцете на византийците, но военно тези бедни и диви земи са били вече под ударите на Франкската империя. Данните са оскъдни, но фактите са че Кирил умира в Рим, където всеки може да види гробът му днес. Както и факт е, че Методий бива арестуван и съден в Регенсбург, след което прехвърлен и затворен в манастира в Елванген, където прекарва 3 години. ХОРА БЪЛГАРИ! ТАЗИ ГОДИНА НА 28 МАЙ В ELLWANGEN 73479 ЩЕ СЕ СЪСТОИ ЕЖЕГОДНОТО ЧЕСТВАНЕ НА МЕТОДИУСПЛАЦ. ЗАПОВЯДАЙТЕ! ЕЛАТЕ И ВИЖТЕ С ОЧИТЕ СИ ВМЕСТО ДА ЧЕТЕТЕ ПОДОБНИ СТАТИИ.
Харесвам · Отговор · 3 часа
Kiril Milchev
Kiril Milchev Аз съм написал тази статия, никой не отрича това, което сте написал. Св. Кирил умира в Рим, точно 50 дена след като приема монашеското име Кирил. Методий става епископ в Панония и има проблеми със залцбургските епископи. Очевидно статията не е за Вас, а за хора, които са запознати по-обстойно с проблемите на кирило-методиевистиката.
цитирай
4. rustam - Хубаво, ама
08.05.2016 21:27
след завръщането си от Рим, епископът на Панония - Методий прави посещение с тържествено честване именно в Константинопол, а не при българския княз.

А и продадените в робство ученици на братята ги откупува византийски патриций, а не български чиновник.

Излиза че, в цялата "конспирация" на Плиска е бил въвлечен като съмишленик и помощник византийският император.
цитирай
5. letopisec - Простронните жития не са от 10 в., доказа го д-р Киселков през 1945. И оттогава никой не го изучава.
08.05.2016 21:31
rustam написа:
след завръщането си от Рим, епископът на Панония - Методий прави посещение с тържествено честване именно в Константинопол, а не при българския княз.

А и продадените в робство ученици на братята ги откупува византийски патриций, а не български чиновник.

Излиза че, в цялата "конспирация" на Плиска е бил въвлечен като съмишленик и помощник византийският император.


Не всичко около живота и делото на св.св. Кирил и Методий е ясно. Знаел го е един от най-добрите изследователи за тях, българския учен Васил Славов Киселков (17. ХI. 1887-10. IV. 1973). Роден в Котел той пише няколко книги за Кирил и Методий, като постепенно навлиза в дълбочина на проблематиката. Пише книга за Кирил и Методий през 1923 г., след това през 1933 г., следва 1940 г., 1942 г. и така стигаме до забележителната монография на д-р Киселков „Славянските просветители Кирил и Методий” от 1945 г., която е 436 страници.Киселков доказва, че Кирил и Методий са българи и че големите (пространни ) жития за тях, известни като Панонски легенди, не са писани преди ХV в. Авторите на панонските легенди, според Киселков, не са съвременници на светите братя, нито техни преки или косвени ученици, тези панонски жития не са писани през IХ в. или Х в.!

Изводите на Киселков са изключително сериозни, но през 1950 г. от Москва се спуска заповед, че „Панонските легенди са възникнали в години близки към епохата, когато са живяли братята” Кирил и Методий. Ф.М.Росейкин в статията си „Буржуазная историография о византийско-моравских отношениях в середине IХ в.” (Византийский временник, III, 1950, с. 245-248) налага априорния извод, че Панонските легенди са от години близки до времето, през което са живяли Кирил и Методий.

През 1995 г. в София излиза т. II от мащабната четиритомна „Кирило-Методиевска енциклопедия”, в която на с. 318 четем, че „догмата от Москва” все още е в сила. Стефан Кожухаров пише статия в енциклопедията за Киселков и отбелязва: „Не намира подкрепа в науката възгледът на Киселков за късен произход на житията...”.

Още през 1955 г. Иван Дуйчев налага в България „догмата от Москва”: „За съжаление, Киселков изхожда от аболютно грешни позиции за двата основни източника за живота и делото на Кирил и Методий, а именно така наречените Панонски жития, с други думи, пространните жития. В противоречие с фактите и оценката на съвременната славистическа наука, представена от нейните водещи представители (Дуйчев има предвид Росейкин – бел.м.), автора настоява на необоснованото мнение, че „Кириловото житие трябва да се е появило в първата половина на ХV в., а Методиевото – няколко десетилетия по-късно”.Наистина на стр. 73 от монографията на Киселков от 1945 г. „Славянските просветители Кирил и Методий” е записано, че „Кириловото житие е било написано през първата половина на ХV в., а Методиевото – няколко десетилетия след него”. Това е коректният цитат.

Дуйчев пише, че Киселков отстоява това мнение в „противоречие с фактите”. Да видим какви факти дава Киселков, за да обоснове становището си, че пространните Панонски жития за двамата братя не са от IХ в. или от Х в., а едва от ХV в.?

Според Киселков, всичките 17 преписа на Кириловото житие и 8-те на Методиевото, са от втората половина на ХV в. „Ако житията бяха от края на IХ или от началото на Х век, все щеше да се запази поне един препис върху пергамент, защото не може да се допуща, че хората от първите два-три века след появата на Кирило-Методиевата азбука не са се интересували от живота и делото на братята” (с. 60). Киселков показва, че има интерес към делото на Кирил и Методий тогава, но т.н. големи, пространни жития не са писани тогава. Има само един пергаментов препис на Методиевото житие в сборник на московския храм „Успенски събор”, но то според Киселков е съмнително дали е от ХII-ХIII в.в., откогато го датират. Този единствен препис на пергамент и уставното писмо не са достатъчни доказателства, според Киселков, че има преписи на житията преди втората половина на ХV в., откогато са всички останали преписа. Езикът на житията гъмжи от сърбизми и русизми. „Руското влияние личи от употребата на някои типични руски думи, като: король, королю, королеви, пострижникь, папежь, чадь, разве”...”Сръбското книжовно влияние личи от употребата на "ь" в края на думите и от честата замяна на голямата носовка с "у".....На влиянието на някой латински първоизточник, който са използвали авторите [от ХV в. – бел.м.], трябва да се отдадат думите: апостоликь, епистолия, мъша (вм. миса, служба), купетра (вм. етърва), папежь.....На гръцко книжовно влияние трябва да се отдадат някои думи и изрази, каквито са: вивлиотекаръ, хризма, анагность, логофеть, кириiе елеисонь..." (с. 60).

„В житията често пъти се прокарват мисли, които не отговарят на историческата истина или са в противоречие с други книжовни извори, а дори и със самите жития. Например, двете жития твърдят, че славянската азбука била измислена около 862 г., когато в Цариград пристигнали пратениците на моравския княз Ростислав, докато Черноризец Храбър, който е книжовник от първата половина на Х в. и който е познавал въпроса за появата на азбуката ни, твърди, че тя е била измислена през 855 година” (с. 61).

Киселков отбелязва, че след Х в., когато работят в България книжовници ученици и последователи на братята, като Климент, Наум, Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър и които благоговеят пред тяхното дело, интереса изчезва. „До каква степен новите поколения се отчуждили от Кирил и Методий, личи от това, че до края на ХIV в. никой от старите ни книжовници не говори нищо нито за тях, нито за създадената от тях глаголическа азбука. Дори просветени книжовници, като патриарх Евтимий, Григорий Цамблак и Константин Костенечки не са счели за потребно да посветят поне няколко реда за Кирил и Методий в своите трудове, ако не и да им напишат цели жития или служби” (с. 73, 74).

Според Киселков през ХI, ХII, ХIII и ХIV векове спомена за Кирил и Методий се съхранява само „под манастирските стрехи”, при което монасите си спомняли за тях само по „кратките проложни жития и служби, когато се празнувало по традиция тяхната памет” (с. 73). Такива патетични и обемни жития, като панонските легенди, не са съществували до ХV в., според Киселков. Ето защо, когато са писани тези обемни жития през ХV век, са допуснати много фактологични грешки, немислими, ако бяха писани през края на Х или началото на ХI в.

Например, „според Кириловото житие, братята престояли в Моравия първо 40 месеца, след това минали в Панония, а оттам се отправили за Рим. Според Методиевото житие, братята престояли в Моравия три години и се завърнали – разбира се, в Цариград, откъдето са тръгнали [за Рим – бел.м.], при все, че житиеписеца на споменава това. Пак според Кириловото житие братята били повикани в Рим от папа Адриан, а според Методиевото - от папа Николай. Последният дори посветил Методий за свещеник, т.е. за йеромонах, при все че Николай не можал да види Методий, понеже умрял преди пристигането на братята в Рим. Според пространното Кирилово житие, Кирил се учил в Цариград заедно с малолетния император Михаил III. А това съобщение не може да бъде вярно, защото 14-годишният Кирил отишъл в Цариград, когато Михаил III бил едва 2-3 годишно дете. Същото съобщение противоречи и на краткото Кирилово житие. Според последното, както и според йеросхимонах Спиридон, който се е ползувал от него, когато е писал историята си, св. Кирил се е учил в цариградското училище не с царя, а с царския сестринец. Краткото житие и Спиридон в случая стоят по-близко до истината, защото се знае, че император Михаил имал 5 по-големи сестри – Текла, Ана, Анастасия, Пулхерия и Мария. Според Спиридон, Текла е била омъжена за царедвореца Сергий и тя може да е имала дете на Кириловата възраст. Другите четири сестри на Михаил са били насила замонашени. А не е ли и анахронизъм и съобщението на Методиевия житиеписец, че Методий се срещнал с маджарския крал, когато исторически е доказано, че маджарите завладели Моравия и Панония няколко години по-късно от Методиевата смърт? А какво да кажем за съобщението на житиеписеца, според което не само, че над Кириловия гроб „започнаха да стават много чудеса”, но и римляните считали и славели рано починалия в Рим славянски първоучител за светец. Те дори „нарисуваха иконата му над неговия гроб” и „започнаха да палят свещи над него денем и нощем” – твърди житиеписеца. Не ще съмнение, че това свидетелство не може да отговаря на истината, не само защото е невероятно Кирил да е бил признат от римляните за светец веднага след смъртта си, но и защото римското духовенство изобщо, заедно със своите папи, до най-ново време не е искало да канонизира светите братя” (с. 61, 62).

Според Киселков, пространните жития „имат компилативен характер” (с. 63), техните автори са използвали не само днес неизвестни паметници от и за братята, но „и някои други текстове, каквито са краткото, или проложно, Кирилово житие, Италианската легенда, късната редакция на Несторовата летопис, похвалните слова на Кирил, и на Кирил и Методий. Ползвани са някои от известните папски писма до Коцел и Светополк. Може Методиевия агиограф да е ползвал някои от тия писма не от пълния им текст, а от някой съкратен славянски превод, сега неизвестен на науката. Предполагаме, че Кириловият житиеписец е познавал Италианската легенда не по текста на [първото печатното – бел.м.] издание от 1688 г., а по друг, по-стар и по-обширен текст. Методиевият житиеписец пък ще е използвал по-нов, допълнен препис на Несторовата хроника. Възможно е авторите на пространните жития да са използвали и други текстове, които не са известни на науката или за които никой не се и досеща. Който желае да се увери нагледно, че наистина пространните жития имат компилативен характер, нека сравни следните цитати, извлечени из различни книжовни паметници: (с. 63, 64, 65, 66, 67,68, 69,70, 71).”
цитирай
6. raders - Тази бъркотия е достатъчно обър...
08.05.2016 21:52
Тази бъркотия е достатъчно объркана, за да продължаваме да я объркваме.
цитирай
7. letopisec - Няма време за колебание и отказ от историческата истина.
08.05.2016 22:03
raders написа:
Тази бъркотия е достатъчно объркана, за да продължаваме да я объркваме.

цитирай
8. shtaparov - Според мен аварите не са тюркски, а ...
08.05.2016 22:42
Според мен аварите не са тюркски,а памирски (ирански) народ,много близък до Българите. Съгласно с това,тяхното Тутунд не е титла а лично име,което е изписано с грешки от франкския хроникьор. Както виждаме от цялото сведение,великоморавското Моймир също не е титла затова няма основания да предполагаме,че франкския летописец е обозначил единия вожд с неговото лично име,а другия- с титлата му: това че едното име ни е добре познато а другото- практически непознато не значи,че то не е Българско име а чуждестранна титла. Според мен името Тутунд е било по-правилно да бъде изписано като Татун,което означава Татин (Владетел от рода на Бога-Баща). Това са високойерархични владетелски имена,свързани тясно с боговете върху Розетата от Плиска,затова обикновените "славянски" вождове нямали право да ги носят,а ги насел само техния върховен принципал- Българския император и неговите близки.

Относно "Моравския народ" пък можем да предположим,че се касае за Българи от поречието на р. Морава,или че Кирил и Методий са посветили католицизираните панонски великоморавци в православието,макар и за кратко.
цитирай
9. iliyanv - Земай мерки овреме
09.05.2016 08:23
и бегай на доктор. Дислексия?
цитирай
10. letopisec - Луди като Вас, Илиянчо, също могат да коментират при мен.
09.05.2016 09:15
iliyanv написа:
и бегай на доктор. Дислексия?

цитирай
11. letopisec - Щапаров, казвал ли съм ти, че вие, тракедонистите на Спароток, сте изключително неграмотни?
09.05.2016 09:36
shtaparov написа:
Според мен аварите не са тюркски,а памирски (ирански) народ,много близък до Българите. Съгласно с това,тяхното Тутунд не е титла а лично име,което е изписано с грешки от франкския хроникьор. Както виждаме от цялото сведение,великоморавското Моймир също не е титла затова няма основания да предполагаме,че франкския летописец е обозначил единия вожд с неговото лично име,а другия- с титлата му: това че едното име ни е добре познато а другото- практически непознато не значи,че то не е Българско име а чуждестранна титла. Според мен името Тутунд е било по-правилно да бъде изписано като Татун,което означава Татин (Владетел от рода на Бога-Баща). Това са високойерархични владетелски имена,свързани тясно с боговете върху Розетата от Плиска,затова обикновените "славянски" вождове нямали право да ги носят,а ги насел само техния върховен принципал- Българския император и неговите близки.

Относно "Моравския народ" пък можем да предположим,че се касае за Българи от поречието на р. Морава,или че Кирил и Методий са посветили католицизираните панонски великоморавци в православието,макар и за кратко.

цитирай
12. shtaparov - Не, това на мен НИКОЙ не смее да ми го ...
09.05.2016 19:57
Не,това на мен НИКОЙ не смее да ми го каже!
цитирай
13. marknatan - Следи за такива светци в среднов...
14.05.2016 22:57
Следи за такива светци в средновековието няма.

Това е историческия проблем на научените работници и техните учени сътрудници а не, че в БПЦ ( Българска Православн Църква б.а) няма светци св.св.Кирил и Методи
цитирай
14. marknatan - От "Солунска легенда" е ...
14.05.2016 23:04
От "Солунска легенда" е доказано, че св Кирил е от Кападокия, наречен е ФИЛОСОФ, учил е в Сирия, и е светеца създал азбуката на славяните, когото българите почитат, като Апостол.

" Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”- *

Случайно ли е тогава, че и в Боянката църква светеца, Апостол на Славяните е изобразен, като епископ, означаващо Икона на Христос и е винаги с "египетска шапка", т.е. главата му покрита в маниера на египетското монашество с шапка, водеща към великата Александрийска патриаршия, понякога имаща полиставрионна шарка ( от поли много- и ставрос-кръст б.а), указаща, източния произход на светеца, т.е. е това е съдателя на славянската азбука св Кирил от Кападокия, а не някой друг философ, с каквито бъкат историческите сведения.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 5934880
Постинги: 697
Коментари: 12624
Гласове: 2916
Календар
«  Февруари, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ