Постинг
28.07.2022 18:21 -
На час по лъжичка, за да няма пресищане...
КАКВО ЛИ БИ БИЛО?!?!
Да.., питам се защо сме озлобени,
безскрупулни и зли, безчувствени и неми...
И питам се кое ни е отнело
човешкия ни образ?! Мислите ми смели
в затворен кръг се блъскат разярено
и търсят път към нещо без предели –
желано, вечно, неопределено,
потъпкано от жалките ни цели...
Безпътие... И то от нас създадено,
със страхове обшито и от тях извадено,
за да ни носи лесни удоволствия,
омайвайки със своето спокойствие
бушуващите в нас духовни сили
създадени от обич, обич не открили,
а само сляпа страст, илюзии разбити –
в душата тиха бяс, пълзим като пребити...
Животът, без да иска, ни притисна...
Предпазвайки се, го осакатихме...
Натрупвайки житейския си опит,
натрупвахме житейския си страх,
та в детските очи погледнахме без обич,
в невинната душа внушихме грях –
грехът, що обичта от там прогони,
налагайки бездушните закони
на някакво безсмислено лъжеразвитие...
И мисля си какво ли би излезло,
ако не лъжем себе си и другите..,
ако обичаме и без да сме обичани,
ако признаваме и без да ни признават,
ако не правим сметки в любовта си,
ако ценим това което имаме,
ако отхвърляме измислените догми
и следваме Вселенските Закони?!
И питам се дали не ни е страх
от липсата на злоба и коварство,
от сблъсъка със звучен детски смях,
от Принципите в Божието царство...
А колко би било добре
да срещнеш вместо гадост - радост
и вместо тъжно, весело дете...
Не е ли туй житейската наслада?!
Подарявам ви тази моя поетична въпросителна като повод за кратка почивка по време на житейския спринт с обич и загриженост:
Огнян Узунов
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене