2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
С появата на Джино, начинът на живот на Яна се промени. Това се отнасяше най-вече за утрините. Стана ѝ навик да се събужда от мокрия език на кучето, което започна да извежда на разходка в кварталния парк. Поредната неделя от живота ѝ протичаше в същия ред: Джино се навираше между дърветата, душеше ги по кората едно по едно, за да маркира някое, а Яна стискаше каишката, за да го направлява, и вдишваше чистия въздух.
Откъм уличката с магазинчета се появи Венелин. Едното гледаше към градината и трябва да ги бе видял.
– Рано-рано си напазарувал. – посрещна го Яна, когато наближи.
Венелин мъкнеше две найлонови торбички по една във всяка ръка, които стовари на най-близката пейка, заради което Джино задърпа Яна и засумтя. Тя го обузда и придърпа към себе си, а мъжът се настани до покупките.
– Как са нещата? – попита той.
– Добре. Джино създава проблеми, но все по-често се питам как съм живяла без него. – отвърна Яна.
– Нещо ново? – продължи Венелин.
– В какъв смисъл?
– Е, знаеш.
– Ах, да. Онези тайнствени неща.
– Няма ли да седнеш? – Венелин започна да смества чантичките да направи място.
Яна завърза Джино за пейката и се отпусна на нея. Гледаше пред себе си и от време на време хвърляше по един поглед какви ги върши приятелчето ѝ.
– Не казваш нищо. – отбеляза Венелин.
– Да. – отговори бързо. – Ако имаш предвид това, което ми повери… Превръщаме се в измислени герои от конспиративен роман, не усещаш ли? А най-особеното е, че, колкото повече се опитвам да стоя настрана и да не се набърквам, толкова повече потъвам.
– Което означава?
– Странната тетрадка, която ми повери.
– Е?
– Аз не исках да я отварям. Джино настоя.
– И?
– Имаше изписана някаква дата. Стара беше- 1916.
– Сигурна ли си, че не ти се е привидяло?
– Напълно.
– Само година ли беше?
– Не. Пишеше 20.03.1916г.
Венелин се облегна.
– Датата, на която Алберт Айнщайн публикува Теорията на относителността.
Джино изджафка. Яна го нагледа. Беше се вкопчил в нещо и ровеше с лапи в пръстта.
– Ела тук. – придърпа го и го намести до краката си. После се обърна към Венелин. – Това е вече прекалено.
– Така ти се струва. Какво ще кажеш, ако чуеш, че ние не открихме нищо подобно, когато разгърнахме подвързията.
Яна премисляше, но, изглежда, не забеляза същественото, и добави:
– Ние? – гледаше зачудена.
– Да. Не съм ти казал. Срещнах се с Венелин. Живее временно при мен.
В мига, в който изрече това, край пейката почти прелетя момиче със сандали, на чиято платформа пишеше: E=m.c2.