Доцент д-р Нако Р.Стефанов
       По повод на “Японското чудо”, както бива наречен периодът на високи темпове на икономически растеж през 60-те години, изследователи в САЩ отбелязват, че “Американците започнаха да разглеждат японския народ като трудолюбиви, дисциплинирани, умни, адаптивни и фантастично ефективни – общество, култура и нация, заслужаващи уважението и възхищението на света. Толкова стремителен беше японският възход, че   някои американци започнаха да мислят, че Япония притежава някакви специални атрибути, които и позволяват да решава по-ефективно някои проблеми на пост-индустриализма, отколкото всяка друга от западните индустриални страни, включително САЩ”(1, с. 118).
        Един японски автор, преведен на английски език и издаден в Съединените Щати – Микисо Хане, прави следния коментар по този повод: “Феноменалният растеж на Япония, въпреки липсата на енергийни ресурси и суровини, предизвика многобройни опити за разкриване на секретите на нейния успех. Томове книги и безбройно количество статии бяха написани по тази тема.
        Някои правеха заключение,  че отговорът лежи в японското умение в областта на управленските технологии., т.е. науката да се се произвеждат стоки по един ефективен начин; други се обърнаха към социалната система и  морала, към трудовата  етика, към проницателното  планиране от страна на правителствените агенции, към тясното сътрудничество между едрия бизнес и държавата, към двойната структура на икономиката, в рамките на която малките фирми абсорбират негативните моменти, или даже към сложната мрежа от различни препятствия, които пречат на чуждите конкуренти. Някои приписват нейния успех на “картели, регулации, субсидии, бариери срещу чуждия внос и инвеститори, затворен капиталов пазар”( 15, с.380).
     Казаното свидетелства за онзи голям интерес, който предизвиква “Японското  чудо”, както сред широката американска  публика, така  и сред  специализираните кръгове в страната. Именно в този период се формира една група от специалисти, обучени именно в областта на японистичните изследвания, които служат като експерти в сферата на това, което “изглеждаше като едно много  различно, екзотично и даже непроницаемо общество” (1, с.125).
        Възникването на тази група учени в дадения период говори, че необходимостта от експерти по странознание съществува не само в рамките на затворените коридори на властта. Такава необходимост възниква и в отворените аудитории на висшето образование, за да се разпространи след това и в други сектори на американското общество – бизнес, управление, мас-медии и култура.
         В никакъв случай не бива да се пренебрегва ролята на тези специалисти. Те създават базата от знания, върху която постепенно започва да се акумулира и  да си проправя път разбирането за Япония. Последното следва да разграничаваме по линия на обществената йерархия на два типа мнения. От една страна специалистите съдействат за моделирането на мненията на американските политици по отношение на все по-многобройните и усложняващи се проблеми във връзка с разширяващите се и задълбочаващи се американо-японски взаимодействия и взаимоотношения в най-различни области.От другата страна са мненията на една значително по-широка маса от  хора. Те, в рамките на гореспоменатото задълбочаване на отношенията, са онези, които  представят редовия американски бизнесмен, журналист, турист, специалист в една или друга област на техниката и науката, а и всеки онзи неспециалист, който заинтригуван от  Япония, се опитва да научи и разбере нещо за нея..
         Тук не може да не се спомене, че има и една трета, по-специална  група, която, особено първоначално, е малка по брой.  Става дума за това, че първоначалните академични специалисти създават определени програми  по странознание, чрез които се извършва обучение на следващата  група специалисти. По този начин първото поколение, обучава второто, а те третото. За кратко време японистичното обучение се разпространява в множество американски колежи и университети, като в средата на 80-те години от 1500 университета и колежа в САЩ в 900 се провежда в една или друга форма изучаване на японски език или, например, японско управление, японска култура и други. 
                                  Дискусията за Япония
        В крайна сметка това в една или друга степен доказва, че в САЩ  се започва една дискусия – дискусията за Япония. Макар че за подобна дискусия може да се говори и в предишните периоди, тя е ограничена и обхваща въпроси, които са доста тривиални и са в рамките  на обичайната размяна на мнения относно външнополитическите приоритети и акценти на САЩ. Новата дискусия вече значително се отличава от предишната. Тя придобива значително по-масови размери, предвид интереса и на една по-широка публика. Тя излиза извън външнополитическите въпроси и поради това напуска и затворените коридори на властта. Определено може да се каже, че именно дискусията поражда търсенето на специалистите-японисти, а не обратното.         
       Когато, обаче, говорим за тези специалисти-японисти, изиграли важна роля в създаването на американската литуратура за Япония и особено в осветляването на “Японското чудо”, е редно да се запознаем с водещите имена. Един от пионерите, получили академична и обществена признателност е Edwin O. Reischauer. Той впечатлява така силно със своите експертни знания президента Джон Ф. Кенеди, че последният го назначава на поста американски посланик в Япония. Той получава този пост в едни изключително сложен и напрегнат момент в американо-японските отношения, когато Страната на изгряващото слънце се раздира от вътрешнополитически конфликт във връзка с подновяването на договора за сигурност със САЩ.
       Следва да се отбележи, че посланик E. Reischauer, успява да се справи успешно, да не кажем блестящо със своята задача. Мандатът на Е. О. Reischauer в Япония през първата половина на 60-те години, остава като една от най-сполучливите мисии на американски представители не само в Япония, но и въобще в историята на американската дипломация. Неговата книга ”The Japanese”(16) се превръща в бест-селър, в настолна книга за всеки американец, желаещ да се запознае с Япония и за всеки начинаещ американски японист, тръгнал по пътя на изучаването на Страната на изгряващото слънце.
        Нужно е да се припомни, че в тази книга Reischauer в известна степен се оказва склонен да се подаде на културологично-антропологичната тенденция на обяснение на японските реалности, в частност на “Японското чудо”. Тази тенденция в американското общество, започната още от Ruth Benedict е изключително популярна особено сред широката американска публика през 60-те години. Нейното въздействие продължава и по-късно, като се подсилва от превода на английски език  на литература от японски автори.
     Така например в самото начало на 70-те години се превеждат и появяват  на английски език книгите на двама японски автора – “Японското общество”(The Japanese Society-17) на професора от Токийския Университет и специалистка по антропология Накане Чие, както и “Анатомия на зависимостта”(The Anatomy of Dependence-18) на психолога Такео Дои. Макар, че Reischauer не изпада в положението да бъде един безусловен привърженик на културологичното разбиране на японската социално-политическа и икономическа динамика, културологичната концепция в една или друга степен влияе върху представянето на фактите относно японския народ, неговите обичаи и традиции в монографията “The Japanese”(Японците) .
     Що се отнася до конкретното отношение на Reischauer към Япония, неговото мнение за ролята и значението и за САЩ, до голяма степен повтаря това на George Kennan. Той я характеризира като “…индустриално изключително важна страна… В комунистически ръце тя би създала преобладаващо превъзходство на комунистическото движение в цяла Азия, но като съюзник на Запада, тя придава огромна политическа и икономическа поддръжка на каузата  на демокрацията и свободата  в Азия”(19, с.14).
     Определено може да се каже, че само един друг посланик в Япония в лицето на Mike Mansfield, заел поста в едни по-късни времена, може да бъде посочен като по-голям почитател на Страната на изгряващото слънце. Последният заявява, че “Япония е най-важният съюзник на САЩ в света… Нито една друга страна не превъзхожда Япония по важност за американските интереси – нито Франция, нито Западна Германия, нито Великобритания”(20, с.7).
                          Идеята за Япония като икономическа "супердържава"
    Първият, който издига идеята, че Япония се превръща в “икономическа суперсила” или по-точно “супердържава” е известният американски футуролог Herman Kahn”. В книгата си  “Появата на Японската супердържава: Предизвикателство и отговор” (The Emerging Japanese Superstate : Challenge and Response. Englewood Cliffs. N.J.: Prentice-Hall, 1970) той твърди, че “появата на Япония като ключов фактор в световните дела в последната третина на ХХ век, ще бъде толкова важно събитие за целия този свят, както е била появата на обединена Германия през 1870 година за Европа… продължаващият растеж на Япония е далече от това да бъде заплаха за другите страни и най-вероятно ще бъде нещо добро за всички, увеличавайки перспективите, както за световния, така и за японския просперитет…  
      Терминът “супедържава” е специално избран за да остави отворена дискусията за това дали Япония ще стане суперсила в един конвенционален смисъл. Под “супердържава” аз просто имам предвид страна с голям размер и способности…Япония скоро ще стане супердържава от икономическа, финансова и технологическа гледна точка.  Но дали тя ще стане суперсила, което означава да дорасне до това да се защитава сама, да оказва политическо влияние на други страни, както и да инициира и контролира различни световни събития – това остава един отворен въпрос. Моето лично убеждение….е, че е много вероятно Япония да стане както супердържава, така и суперсила, макар аз да не мога да предвидя точно датата, кога това ще се случи…”(21, с.59).
     Съществуват, обаче, американски автори, като например Frank Gibney, които не са толкова големи оптимисти относно геополитическато роля на Япония в света. Така например в своята книга “Япония: Крехката суперсила(Japan: The Fragile Superpower) той предупреждава, че не бива да се забравя, че макар и “икономическа суперсила Япония е доста уязвима в геополитически смисъл и затова не следва да и се възлагат много големи надежди и очаквания”(22 с.65). 
       Така или иначе през 70-те години на ХХ век редица американски политически и обществени лица започват да разглеждат Япония като ключов съюзник на САЩ. И причината е икономическата и мощ. Безспорно тази мощ става реалност именно в резултат на високите темпове на икономически растеж, особено през 60-те години. Т.е. в резултат на “Японското икономическо чудо”.
      В този смисъл може определено да се заяви, че „Японското икономическото чудо” в изключителна степен повишава геоикономическата, а оттук и геополитическата роля на Япония в света, превръщайки я в един от геополитическите играчи. Вярно е обаче, и другото, че макар от 70-те години на ХХ век Страната на изгряващото слънце да се превръща в геополитически и геоикономически „играч” тя остава такъв от втори ранг, поради редица причини, които тук излизат извън рамките на нашето изследване. 
Литература
1.“Harness the Rising Sun: An American Strategy for Managing Japan’s Rise as a Global Power”, University of America, Inc. 1993.
2. John W. Dower. War without Mercy: Race and Power in Pacific War. New York, Pantheon Books, 1986.
3.Allan Newins. How We Felt About the War. In Jack Godman, ed. While We Were Gone: A Report on Wartime Life in United States, N.Y. Simon and Schuster, 1946.
4.  Ruth Benedicth. The Chrysanthemum and the Sword. Patterns of Japanese Culture. Charles E. Tuttle Company Inc. Copyright 1946,  Renwed 1974.
5.John Bennett. Japanese economic growth.Background for Social Changes. In: Aspects of social change in modern Japan, ed. Ronald Dore. Princeton, N.Y.1967.
6.Robert Cole. Work, Motivation&Participation: A Comparative Study of American and Japanese Industry. University of California Press. Berkeley, 1979.
7.James Abegglen. The Japanese Factory:Aspects of Its Social Organization. Glencoe.III. Free Press, 1958.
8.Kazuo Kawaii.Japan American Interlude. Chicago, University of Chicago Press., 1960
9.E.H.Carr. The Twenty Years  Crisis.1919-1939.London, Macmillan, 1957.
10.Theodore Cohen. Remaking Japan: The American Occupation As a New Deal.N.Y. The Free Press, 1987.
11.George F. Kennan. Memoirs: 1925-1950. Boston, Little  Brown, 1967.
12. Howard B. Schonberger. Aftermath of War: Americans and the remaking of Japan: 1945-1952. Kent, Ohio, Kent State University Press, 1983.
13. Masamura Kimihiro.SengoShi. Tokyo, 1986.
14. Nihonteki keiei-no kozo. Tokyo, Ohtsuki Shoten, 1985.
15. Mikiso Hane. Modern Japan: A  Historical Survey. Westview Press, 1986.
16. Edwin O.Reischauer. The Japanese. Charles E.Tuttle Company, Tokyo, 1970
 17. Nakane Chie.The Japanese Society.Charles E.Tuttle Company, Tokyo, 1970.
18. Takeo Doi. The anatomy of dependence. Tokyo, Kodansha International, 1973.
19. E.O.Reischauer. “The Broken Dialogue with Japan”, Foreign Affairs, 1960.
20. Mike Mansfield.”The Us and Japan Sharing Their Destinies”,“Foreign Affairs”, Vol. 68, 2, Spring 1989.
21. Herman Kahn. The Emerging Japanese Superstate: Challenge and Response. Englewwod Cliffs. , N.J., Prentice-Hall, 1970.
22. Frank Gibney. Japan. The Fragile Superpower.