Постинг
03.06.2021 09:15 -
Отивай си
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 2313 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2021 20:53
Прочетен: 2313 Коментари: 3 Гласове:
26
Последна промяна: 03.06.2021 20:53
Отивай си от старите неща -
отказвай се от радости и скърби,
тъй както си отива и нощта,
преди зората бледа да разсърди.
Студено ли е, тръгвай си на юг -
по дирите въздушни на ятатата,
забравили едничка нота тук
от птичата си песен недопята.
Отивай си безгрижно като мак,
подгонил вятъра със свойто семе,
за да се връща всяка пролет пак -
в червеното на друго майско време.
Отивай си и в такта на дъжда,
замръзнал безнадеждно в снеговете,
и разтопил се в капчица роса
по ръбчето на малко лятно цвете.
Пулсирай със света - той има пулс.
И верен ритъм винаги намира.
А хванеш ли го - кани те на блус,
не друг, а вечният танцьор - Всемира.
отказвай се от радости и скърби,
тъй както си отива и нощта,
преди зората бледа да разсърди.
Студено ли е, тръгвай си на юг -
по дирите въздушни на ятатата,
забравили едничка нота тук
от птичата си песен недопята.
Отивай си безгрижно като мак,
подгонил вятъра със свойто семе,
за да се връща всяка пролет пак -
в червеното на друго майско време.
Отивай си и в такта на дъжда,
замръзнал безнадеждно в снеговете,
и разтопил се в капчица роса
по ръбчето на малко лятно цвете.
Пулсирай със света - той има пулс.
И верен ритъм винаги намира.
А хванеш ли го - кани те на блус,
не друг, а вечният танцьор - Всемира.
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...
Лъво-биковете пред Софийската съдебната ...
Каспър и Кари- Ирония
Лъво-биковете пред Софийската съдебната ...
Каспър и Кари- Ирония
ПОСВЕЩЕНИЕ
Отивай си. Отказвай се. Преди
да е изпита чашата до дъно,
додето още в твоите гърди
сърцето бие диво и безсънно.
Отивай си, не чакай никой вир
додето къпеш се, да се размъти,
преди да си склонил да сключат мир
позорен между тебе и врага ти.
Разкъсвай се. Но наведи глава
и тръгвай. Посред нощ! Нощта е синя.
Отивай си. Отказвай се. В това
се крие страшна, непонятна сила.
Умей да свършваш точно на върха,
когато още е неясен краят,
преди успехът да ти спре дъха,
преди похвалите да те замаят.
И ярък ще е всеки вкус и цвят
и твойте помисли ще са огромни,
и дълго ти ще помниш този свят,
и този свят задълго ще те помни.
1967
цитирайОтивай си. Отказвай се. Преди
да е изпита чашата до дъно,
додето още в твоите гърди
сърцето бие диво и безсънно.
Отивай си, не чакай никой вир
додето къпеш се, да се размъти,
преди да си склонил да сключат мир
позорен между тебе и врага ти.
Разкъсвай се. Но наведи глава
и тръгвай. Посред нощ! Нощта е синя.
Отивай си. Отказвай се. В това
се крие страшна, непонятна сила.
Умей да свършваш точно на върха,
когато още е неясен краят,
преди успехът да ти спре дъха,
преди похвалите да те замаят.
И ярък ще е всеки вкус и цвят
и твойте помисли ще са огромни,
и дълго ти ще помниш този свят,
и този свят задълго ще те помни.
1967
Да си тръгнеш, когато никой не очаква това от тебе, когато си на върха на успеха и славата - върховно изживяване, което си заслужава! Другото е агония, защото рано или късно кривата се обръща надолу, ставаш все по-слаб, падането е неудържимо - а и почват да те подсещат, че трябва да си ходиш:))) Мъдро го е казал А. Германов - и е абсолютна истина. А твоето "отиване" го разбирам по друг начин - като бягство от рутината. Умението да се разделяш с вещи и с хора е изкуство, то помага да запазиш себе си, да не се поддадеш на инерцията, да не обраснеш с безброй малки злободневни битовизми. Сигурно е трудно и изисква много енергия, но пък си заслужава, както възторжено ни уверяваш и ти в поантата.
Поздравления, Ваня!
цитирайПоздравления, Ваня!
donchevav написа:
Да си тръгнеш, когато никой не очаква това от тебе, когато си на върха на успеха и славата - върховно изживяване, което си заслужава! Другото е агония, защото рано или късно кривата се обръща надолу, ставаш все по-слаб, падането е неудържимо - а и почват да те подсещат, че трябва да си ходиш:))) Мъдро го е казал А. Германов - и е абсолютна истина. А твоето "отиване" го разбирам по друг начин - като бягство от рутината. Умението да се разделяш с вещи и с хора е изкуство, то помага да запазиш себе си, да не се поддадеш на инерцията, да не обраснеш с безброй малки злободневни битовизми. Сигурно е трудно и изисква много енергия, но пък си заслужава, както възторжено ни уверяваш и ти в поантата.
Поздравления, Ваня!
Поздравления, Ваня!
Случайно попаднах на стихотворението на Германов и наистина ми хареса много. Да, той говори за отиването на твореца, малко преди да достигне своя връх, за да остане завинаги, но мен не това ме впечатли, а отиването и в живота на всеки един от нас. В него също се крие "страшна непонятна сила". И аз се опитах да я разгадая. Природата е нашият най-велик учител. Тя ни дава непрекъснато примери за това как да живеем, а и как да умираме. Отвъд човешкото си его. Там е страшната и вече понятна сила.