Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2020 08:35 - Децата не бива да бъдат обременявани с неосъществените мечти на родителите си
Автор: mimogarcia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 834 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Много е тъжно, когато виждаш как нечия мечта не се сбъдва. И то за втори път…

Да, за мен боксът е извратен, а публиката му не особено нормална и със сигурност садистична, а играчите са мазохистични, макар че се продават за милиони, а не са принуждавани като гладиаторите да се млатят, за да запазят живота си.

И все пак, съчувствам, защото не Пулев е избрал ръкавиците, а баща му, който е искал чрез синовете си да изживее собствените неосъществени цели. Забележете нещо любопитно: първородното дете на татко му е дъщеря. Второто и третото също. Старият отказва да се предаде и да приеме съдбата, продължава да опитва, защото иска момче, което да постави пред крушата. Накрая успява, и то на два пъти. От невръстна възраст Кобрата и Тервел са в залата. Те са убеждавани, че това трябва да правят. Надъхвани са, че е задължително да печелят, да мачкат. Манипулирани са, че това е единствената посока за бъдещето им.

Винаги съм бил против подобно възпитаване. Родителите могат да съветват, но не и да определят заниманията на рожбата си. Например, във Виена специално училищните педагози проследят кой ученик какви дарби има и го насочват нататък. Но чак след като е проявил интерес, а не преди.

На Пулев това е отнето. Той няма и не е имал възможност сам да открие какво го влече. На всичкото отгоре на неговите плещи, още от бебе, тежи отговорността да не разочарова баща си. Това е ужасяващ дълг, особено когато е вкоренен надълбоко в съзнанието. А сега, когато баща му е и покойник, терзанието, че се проваля е жесток горящ ад.

Тази нощ Джошуа триумфира. Подобно на Кличко преди няколко години. Казвал съм Ви, не следя никакъв спорт, но пък считам, че е редно винаги да оценяваме победителя, който е положил неимоверни усилия /стига да не се е възползвал от допинг или пък да е подкрепен от подкупен съдия/. Честитя на Антъни. Не одобрявам обаче високомерния му тон, защото когато мексиканецът Руис го бе проснал като постелка пред вратата, изпита същото, каквото Пулев тази нощ. Колелото се върти – днес той нокаутира, утре него го, така си е. Да се благодари, че имаше право на реванш, инак отдавна щеше да е загубеняк, лишил се от поясите си.

Пулев също се изложи. Повтори грешката си. Дуеше се, перчеше се, а накрая с подвита опашка напусна ринга. Казал е Левски – дела трябват, а не думи. Нарочно намесвам Васил Кунчев, Кубрат стана част от тази новопатритичност, която е лицемерна, даже бих я опредил като гротеска. То не беше развяване на знаменце, то не беше Фейсбук статуси в стил „Булгар, Булгар“. Значи, няма значение българин ли, извънземен ли, всеки играе не за държавата, а за себе си. Нациите нямат значение, техниките – огромно. Да, да, зная, че има такива комплексари, които съществуват през Кобрата, Гришо, Пиронкова, Нина Добрев, но това си е техен проблем.

А Пулев се надявам да намери истинския си аз, да спре, да помисли и да започне отначало. Тази агония трябва да спре, както и този варварски „спорт“!




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimogarcia
Категория: Новини
Прочетен: 1924428
Постинги: 1802
Коментари: 2943
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031