Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2021 18:38 - Чудото на Свети Георги с българина и Битката при Пресбург/Братислава през 907 г.
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 1696 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 07.05.2021 07:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За днешния голям празник в един не толкова известен старобългарски разказ, действието на който се развива по време на войната с маджарите през 895-896 г. Княз Борис Първи отново напуска манастира и брани столицата Велики Преслав. Битката при Южен Буг, в който синът му Симеон ги разгромява в съюз с печенегите, спирайки  за доста дълъг период от време  грабителските им походи   в югоизтока на континента също не е много позната. Мисля, че тези събития са отразени в романа ,,Златния век" и сериала по него с Мариус Донкин. Книгата вече също е налична в Читанката.

ЧУДОТО НА СВЕТИ ГЕОРГИ С БЪЛГАРИНА


По едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, ми каза: "Благослови, отче, и се помоли за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е неговата история, но нямам сили да ти я разкажа, виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне Бог, ще се опитам". Тогава повиках игумена и трима старци (калугери) и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:

"Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни (на българите) храни, требищата (жертвениците) им разори, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, като доведе архиепископа свети Иосиф (Стефан) и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път. Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ (схима), представи се от този измамен живот във висшия Иерусалим при Христа.
И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първият негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон свали брата си и се покачи на престола. Тогава срещу него (Симеон) се надигна маджарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз участвах във войната. Нямах никакъв сан, нито пък живеех, където живее князът, а навън, при народа.
Когато маджарите ни разгониха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва. И аз извиках високо: "Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави". Па се обърнах и към свети Георги и казах: "Свети Георги при светото кръщение по път ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците".
Тогава затъна предният десен крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мене. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня. И като се озърнах и видях маджарите да тичат към него, извиках: "Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час". Щом изрекох тия думи с плач, ето, моят кон дойде при мене със здрав крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се приближи до него. И пак рекох: "Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които Те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене". Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на свети Георги. И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни път от мястото, където ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двамина и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.
После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: "Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашният ти кон ще умре ненадейно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш за това, докато не видиш славата Божия". И запитах: "Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето? - Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше". - И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светецът, си купих друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, ме почакаха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едва извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на Света Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.
Когато се върнахме у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, се одързостих и се помолих: "Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги изцери Твоята рабиня Мария!". После положих на нея трите обръча и тя на часа оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох: "Скови ми, братко, кръст от тия обръчи". Той ги скова, както ми беше казал светецът.
И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във войни по молитвите на светия Великомъченик Георги"
"Житие, страдания и чудеса на свети великомъченик Георги", Издание на манастир Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2006
Този разказ е по Ръкописен пролог от 14.-15. век, който се пази в БАН. Същият разказ се съдържа и в: Пролог от 14. век, пазен в Троице-Сергиевата лавра, и Ръкописен сборник от 17. век, пазен от руското "Общество любителей древней письменности". http://sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=5&fbclid=IwAR32FwGHwzkXiw8mlFnnTpfpG3EaDy5If7zTSxtvmpvV8DOI3jrcDqJcIRM
Иронично, но видеото е с кадри от филм от док.поредица Германците, посветен на Битката при Лехфелд през 955 г., в която Отон Първи Велики ги разгромява за втори път след баща му Хайнрих Птицелов през 933 г. и слага край на набезите им в Централна и Източна Европа, а тук става дума за Битката при Пресбург през юли 907 г., когато те разбиват източнофранкската армия начело с марграф Лиутполд Баварски, унищожавайки Великоморавия и трайно закрепвайки се в Панонската низина. Има и кадри от  минисериала Атила с Джерард Бътлър, в един момент се мярка воин с дълги коси, мязащ на него.  Да уточним, че Пресбург е немското название на днешната столица на Словакия Братислава, а унгарското е Пожон, градът е столица и на Унгария по време на османското владичество в страната през 17-18 век. Разположен е много близо до Виена,  там където се сливат границите между Унгария,  Австрия и Словакия.   
Второто видео вече  е за Лехфелдското сражение  с кадри от въпросния филм, което пак като Ахелой е през август месец и  на  река -10 август 955 г., на  река Лех до Аугсбург. 
   






Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1735271
Постинги: 783
Коментари: 1175
Гласове: 5780
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031