
Тюркският титул „ел-тебир“ е зает от древния български титул „балтавар“. Към „История на Волжка България“.
Волжко-българския титул „балтавар“ е засвидетелствуван не само във волжко-българските средновековни компилативни легенди „Джагфар тарих“, но и в „Записки от Булгар“ на халифатския историк от Х в. Ибн Фадлан. Сведение за титлата присъства и при персийския историк от ХІІ в. Абу-л-Хасан Бейхаки в „Тарих-и Бейхах” (История на Бейхах), който пише, че „Господар на Болгар и на тази област, която като цяло се нарича Болгар, бил емир Абу Исхак Ибрахим ибн Мухамад ибн Б. л. т. вар през 415 г. (т. е. 1024/1025 г.)”. Ибрахим, син на Мохамед, е владетел на Волжка България през 1004 - 1025 г.
В оригинала на записките (risala) на Ахмед Ибн Фадлан, волжко-българския титул „балтавар“ е упоменат на няколко места, едно от тях е **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар].
С думата „бал” са образувани урартските и асирийските думи за градоначалник. Наместникът на урартския цар в града е носил титул bēl paŋāti (Б.Б.Пиотровски). Вel ali е градоначалник в асирийските текстове (В.А.Якобсен). Имайки предвид асирийския титул „балтасар“, т.е. бал (господар), „т“ – афикс за мн.ч., асар/асур – асирийците, можем да разтълкуваме семантиката на титула „балтавар“, като „бал-т-вар“, където „вар“ е „препятствие“. Ето защо хуно-българите са наричали реката „Вар“, такова сведение дава готския историк от VІ в. Йордан, посочвайки, че хуните наричали р. Днепър на техния си език с името „Вар“. На пръв поглед човек остава с впечатлението, че те просто са наричали Днепър с името Вар, но българите на Кавказ още през ІІ в. от н.е. – както става ясно от географа Птолемей – са наричали по-късната р. Кубан, с името Вардан (География, кн.V, гл. 9. 5. :"Устието на река Вардан 68 - 48,20; нос Кимерий 66,30 - 48, 30")… Което ще рече, че тълкуването ни, че „вар“ е не просто река, но и „препятствие“, е резонно. Тоест, господаря (бал), който е препятствал завоюването от враговете на българските територии, се е наричал „балтавар“. Един титул, древен, колкото „балтасар“ и който тюрките, които се появяват за първи път на запад от Волга в средата на VІ в., заемат от българите и на тюркски звучи „ел тебир“...
Хубав разказ или забавна приказка- въпро...
Тракийския Херос в българската митология
Това последното го пиша от личен опит- имам известни познания върху арабицата,с която съм се занимавал като студент- затова мен не могат ме излъга с несръчните си опити да прокарат фалшивата руска теза за "тюркизма" на Българите. Интересно ми е ти,който се правиш на голям противник на руските вмешателства,как точно ти си им се вързал,точно на тях?
Балтасар е стара титла, просто се е изменила като произнасяне с времето.
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ