Тюркският титул „ел-тебир“ е зает от древния български титул „балтавар“. Към „История на Волжка България“.

 

Волжко-българския титул „балтавар“ е засвидетелствуван не само във волжко-българските средновековни компилативни легенди „Джагфар тарих“, но и в „Записки от Булгар“ на халифатския историк от Х в. Ибн Фадлан. Сведение за титлата присъства и при персийския историк от ХІІ в. Абу-л-Хасан Бейхаки в „Тарих-и Бейхах” (История на Бейхах), който пише, че „Господар на Болгар и на тази област, която като цяло се нарича Болгар, бил емир Абу Исхак Ибрахим ибн Мухамад ибн Б. л. т. вар през 415 г. (т. е. 1024/1025 г.)”. Ибрахим, син на Мохамед, е владетел на Волжка България през 1004 - 1025 г.

 

В оригинала на записките (risala) на Ахмед Ибн Фадлан, волжко-българския титул „балтавар“ е упоменат на няколко места, едно от тях е **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар].

 

С думата „бал” са образувани урартските и асирийските думи за градоначалник. Наместникът на урартския цар в града е носил титул bēl paŋāti (Б.Б.Пиотровски). Вel ali е градоначалник в асирийските текстове (В.А.Якобсен). Имайки предвид асирийския титул „балтасар“, т.е. бал (господар), „т“ – афикс за мн.ч., асар/асур – асирийците, можем да разтълкуваме семантиката на титула „балтавар“, като „бал-т-вар“, където „вар“ е „препятствие“. Ето защо хуно-българите са наричали реката „Вар“, такова сведение дава готския историк от VІ в. Йордан, посочвайки, че хуните наричали р. Днепър на техния си език с името „Вар“. На пръв поглед човек остава с впечатлението, че те просто са наричали Днепър с името Вар, но българите на Кавказ още през ІІ в. от н.е. – както става ясно от географа Птолемей – са наричали по-късната р. Кубан, с името Вардан (География, кн.V, гл. 9. 5. :"Устието на река Вардан 68 - 48,20; нос Кимерий 66,30 - 48, 30")… Което ще рече, че тълкуването ни, че „вар“ е не просто река, но и „препятствие“, е резонно. Тоест, господаря (бал), който е препятствал завоюването от враговете на българските територии, се е наричал „балтавар“. Един титул, древен, колкото „балтасар“ и който тюрките, които се появяват за първи път на запад от Волга в средата на VІ в., заемат от българите и на тюркски звучи „ел тебир“...

 

За съществуването на титла "балтавар" у Българите не само няма доказателства- напротив,всичко говори,че те не са знаели какво означава тази дума. Това "Ел-тебир",което са използвали тюрките е естествено двусъставна дума,чиято основа е ТЕБИР (ТАБОР,Водач на един табор войска или народ)- останалото е арабски неопределителен член,поставен от арабски автори на текстове за тюрките. У Българите има друго нещо- там владетелят е наречен буквално "Цар Алмъш ибн Шилки Балтавар",при което титлата му е сложена преди името,а другото са фамилни имена. Затова не се връзвай на акъла на руските "учени"- те са обявили името за "титла",за да превръщат Българите в "тюрки" а името е ясно- това е БАЛТАЗАР при което,ако пишеш бързо или текста от който преписваш е малко поизтрит,арабската буква "З" много лесно ще заприлича на "В" и ще прати "учените" за зелен хайвер,особено ако са недобронамерени. Навярно затова България още не е видяла този текст в оригинал- в оригинала може да си го пише както трябва,но онези пишман "учени" да са го разчели както на тях им се иска!

Това последното го пиша от личен опит- имам известни познания върху арабицата,с която съм се занимавал като студент- затова мен не могат ме излъга с несръчните си опити да прокарат фалшивата руска теза за "тюркизма" на Българите. Интересно ми е ти,който се правиш на голям противник на руските вмешателства,как точно ти си им се вързал,точно на тях?

с титлата и това е името Ялта. От йълтъвар до елтебир е една арабска стъпчица.
Балтасар е стара титла, просто се е изменила като произнасяне с времето.