Представете си, че днес бъде открито лекарство срещу епидемия, която вилнее в Европа и света, зловещо засягайки хиляди човешки съдби. Ще знаем ли името на гения, създал лекарството, което спасява десетки хиляди жертви? Не е сигурно, че ще го знаем, особено ако е българин.

Вече има такъв българин. Това е Иван Раев (1876-1938), който създава лек, спасил  хиляди човешки живота в Италия и по света от странната болест „летаргичен енцефалит“. Това е необяснима неврологична болест, тя е нещо повече от чума, когато пламва епидемия от „летаргичен енцефалит“ след Първата световна война.  Хиляди хора по целия свят се разболяват.

Казвам „повече от чума“, защото пациентите запазват интелекта си, но загубват всичко останало. Ръцете им треперят, отделят обилна слюнка, краката им ситнят, очите се извъртат зловещо, главата се тресе неистово, стига се до летаргия или неочаквано буйство. Професор Паоло Мацарело в своята книга „Билката на кралицата“ (изд. през 2013 в Италия, а през 2014 преведена на български) споменава за случай, описан в едно американско медицинско списание, с тринадесетгодишно момиче, което се държи лошо с майка си и започва публично да си къса дрехите. Един ден изважда сама всичките си зъби в тоалетната, а когато е заведено в клиника собственоръчно изважда и двете си очи. По-късно обяснява, че сякаш някой я е командвал какво да прави и тя го е вършела. Докторите са стъписани, тя е направила това, въпреки най-силното у човека – инстинкта му за самосъхранение.

Днес никой не знае дали тази странна и зловеща епидемия няма да се появи отново. Никой не знае как точно се е появила. Знае се със сигурност, че именно лечението на Иван Раев, станало известно на запад като „българското лечение“ („Cura bulgara“) помага на болните. Мацарело споделя в интервю: „Иван Раев пръв е открил лек, но днес никой не знае нищо. Дори в България, където се опитах да открия следи за него, намерих къщата му и улица, която носи неговото име, но никой не знае нищо…“

Иван Раев е роден на 17 септември 1876 г. в гр. Сопот. Днес сопотската болница носи името „Иван Раев“, но едва ли ще намерите някой, който да знае кой е този Иван Раев. Раев живее и в с. Шипка, където е погребан. Къщата му стои, гроба е обрасъл в билки и има една улица „Иван Раев“. Това е всичко.

Ако прочетете някъде в нета, че Раев е спасил италианската кралица Елена Савойска от болестта, че е участвал в Септемврийското въстаниe от 1923 г.  и е командвал от Шипка бунта, че е станал официално „доктор“, че има болница в Италия на негово име, знайте, че това не е така.

Самата книга на Мацарело няма какво да каже за Раев, освен да предполага, че случайно е открил лекарството, гледайки как баща му лекува бикове или налучвайки нещо си там. И все пак това изследване на Мацарело ни прави свидетели на нещо, което никога не сме знаели: български лечител създава лекарство, с което спасява десетки хиляди хора по света. Ето едно свидетелство от 1940 г.:

„La cosi detta "cura bulgara" del parkinsonismo postencefalitico : 2000 casi trattati con questo metodo durante un quinquennio, by Giuseppe Panegrossi.  Italian, 1940. Roma : Universita“

Заслужава си да прочетем книгата на Paolo Mazzarello.

Иван Раев е бил един от многото велики български народни лечители, които са предпазвали хората дори и от чума. Раев учи в Цариград занаят при един ходжа. Така са правели повечето от нашите лечители през Османското робство, а и след това. Д-р Хр. Тантилов в списание „Медицинска беседа“ от 1907 г. пише статия „Страници от историята на медицината преди освобождението в гр. Карлово“: „От проследяването на редица хекими и хекимствующи, били те карловци, били те чужденци, голяма част са минали през Цариград. Там са добили кое от гледане, кое от практика известни специални познания.“ По нататък пише: „Имало е и други баби, жени, мъже, легион, които са лекували, на които наследниците и днес още лекуват…“

През 1907 г. Тантилов пише своята статия, а през 1905 г. Иван Раев се е завърнал в Сопот (напуска го през 1900 г.) от обучение в Цариград. Раев вече не е стария пастир, който пасе стадото по Стара планина, той е лечител, донесъл е рецепти от Цариград.

Същото прави и дядото на Христо Тантилов преди повече от век. Патю Тантила е от Карлово, роден около 1775 г. „Млад още – пише д-р Тантилов – той отишъл в Цариград и слугувал у някой хеким-башия. У него по кой начин и как, той изучил някои от тогавашните медицински похвати и понеже бил грамотен, написал си рецепти и начина на приготвянето на едно тефтерче, което си донесъл в Карлово“.

Иван Раев е просто част от една традиция, където българските народни лечители наследяват не само традиционната народна медицина от своите баби, бащи и майки, но и чиракуват в Цариград, откъдето черпят сведения от арабската народна медицина.

От книгата на проф. Мацарело научаваме, че италианската кралица Елена Савойска не е била болна от „летаргичен енцефалит“, както пише навсякъде по българските сайтове. Елена Савойска от малка обича да помага на болните. Един ден случайно научава от зет си, цар Борис ІІІ, че в България има народен лечител, който успешно лекува от тази болест, с която не може да се справи никой западен доктор и професор. Живо доказателство е един излекуван от Раев швейцарски полковник. Елена Савойска е била жена с изключителна интуиция, красива и смела черногорка. Тя ангажира дъщеря си, майката на цар Симеон ІІ и Раев започва да изпраща в Италия своя лек. Италианската кралица за около три години лично купува от Раев около тон и половина корени на беладона, приготвени в пакети от българския лечител. Именно Елена Савойска налага в Италия и в Германия „cura  bulgara“, „българското лечение“ и то пред смаяните погледи на академичната общност, която постепенно прекланя глава и допуска българския гений Иван Раев да ги учи как да лекуват.

Това са фактите.

При посещението си в България през 2011 г. проф. Мацарело е бил изумен как никой не знае кой е Иван Раев и какво е направил за световната медицина.

До 1938 г. в Италия и Германия са подготвени хапчета, които дублират лечебната отвара на Иван Раев. Очевидно Раев е трябвало да получи патент. Но ненадейно през 1938 г., в разцвета на силите си на 62 г., Раев умира в Пловдив, по времето, когато записва своя син във френската гимназия.

На следващата година, през 1939 , MSD SHARP & DOHME GMBH си въвежда необезпокоявано продукта „Рабелон“…

Всъщност, Иван Раев умира по същия начин, по който умира и цар Борис ІІІ.

http://www.zdravnitza/a/nav/news/s/s/news_id/6774
Защо не даде рецептата, за да си по-обстоен в завършека, много е простичка, но явно е свършила работа.В нета я има.

статията на д-р Тантилов, с която разполагам....Рецептата се знае в общи линии, публикуване е и в книгата Съвременна фитотерапия, въпреки, че никой не знае дали точно това все пак е била рецептата, понеже до края на живота си Раев не я публикува...

Между другото книгата е намалена от 15 лв. на 4 лв., купете си я, невероятна е и ще останете изненадани какви лъжи си пише за Иван Раев в нета български, дори в краткото инфо за него в Уйкипедия четем лъжа до лъжа

Горкият Иван Раев, ако беше спасил някой руснак от болеста, днес Пирогов щеше да се казва Иван Раев....Съдба...