"Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки" (Протоколи на VІ Вселенски събор).
· Константин IV (на гръцки (Κωνσταντίνος Δ") е византийски император от 668 г. до смъртта си през 685 година.
· Шестият вселенски църковен събор е срещу монотелитите и е открит в Константинопол на 7 ноември 680 г., от император Константин IV Погонат (на гръцки (Κωνσταντίνος Δ" ο Πωγώνατος - "Брадати"). Църковният събор се е ръководил от императора Константин Брадати (668-685), имал е 18 заседания и е закрит на 16 септември 681 г. На 16-тото заседание (9 август 681 г.) думата е дадена на един презвитер Константин от гр. Апамея, в сирийските земи на Византия, който се опитва с последни усилия да създаде компромис между монотелити и проповядващите двете природи на Син, т.е. диофизитите (православните). Константин упоменава българите и твърди, че това, което Византия претърпява от тях е божи гняв, заради отхвърлянето на монотелитството. За монотелитите това е бил един от последните им доводи срещу православните.
Сведение за българите в "Манасиеват...
Средновековен български книжовник пише з...
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
Leave a reply
През ХІV в. български преводач се заема с невероятната по онова време задача да преведе стихотворната хроника на Константин Манаси от ХІІ в., като спази размера и даде адекватни български думи на гръцките. Това, според специалистите, бележи “етап в развитието на книжовния език” (с. 31, Иван Буюклиев). Освен това, българския преводач е бил и историк, той въвежда допълнителни 19 сведения в хрониката, които липсват при Манасий, и които засягат българската история. Всичките 19 добавки, направени от българския преводач в Манасиевата хроника, за да се отличават от преводния текст, са изписани от него с …червено мастило(тук в курсив).
Ето един пример: „При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).
Какво се знае за горната добавка на българския преводач? “Разположението на тази добавка в Cod.Vat 2,fr.124r твърде интересно. Първата част от нея (“При Константин Брадати стана шестият вселенски събор”) е на 7 и 8 ред отгоре надолу (на осмия ред започва обяснителна бележка-приписка на латински език). Следва миниатюра представяща същото събитие (Вж. Дуйчев. И. Миниатюрите на Манасиевата летопис. С., 1964, №45). Под миниатюрата е изписана останалата част от добавката…”(с. 234). Ето:
552395_10151259234702178_353369484_a
Българският читател може да се запознае с хроника ( http://www.speedyshare/vr3MQ/MANAS.pdf ), която отдавна е предмет на проучване от специалистите и която е ценна част от старобългарската литература, писана по нареждане на цар Иван Александър (1331-1371).
“…Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно”(Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144)…”.
За да се разбере какво има предвид българския книжовник във връзка с горния пасаж, е необходимо да се знаят и другите негови добавки към Манасиевата хроника. Така напр., когато Манасий пише за Новохудоносор и съобщава колко земи е превзел, българския преводач прави следната добавка: “От този Новохудоносор халдейското, асирийското, мидийското и вавилонското царство бяха едно” (с. 64). Тоест, българския преводач, по отношение на пасажа, че “власи, и сърби, и прочия, всички са едно” има предвид, че са подчинени от българите…
Особено ценно е и това негово сведение: „При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г.“. Това е допълнил към главата за царуването на Анастасий (491-518) българския средновековен преводач на Манасиевата хроника…(Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 123). В превод на английски :“During the reign of King {Emperor} Anastasius, the Bulgarians began to invade this land, by surpassing {Danube} at Bdin and began to seize… first the lower land of Ohrid, then this whole land. From the beginning of Bulgarian movement 870 years have passed…”
By: Constantine Manasses { c. 1130 – c. 1187 }
Remarks: Bulgarian translation of Constantine Manasses chronicle dates appr. 1360 A.C.
Anastasius I c. 430 – July 518 was Byzantine Emperor ruling from 491 to 518.
11.12.2016 14:51
http://valtcheva/index?Itemid=26&id=19&option=com_content&task=view
Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най – разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най – дълъг исторически живот и най – много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ). Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш.
Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат – Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България.Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 – те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите.
Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват.
Заключение: Заселването на Аспаруховите българи съществено променило хода на събитията на Балканския полуостров. На Балканите се закрепила една нова държава, създадена върху византийска територия– България. Тя осъществява първия “варварски пробив” в политическия модел на империята. Успешното отстояване на държавната независимост и историческата и устойчивост се превърнали в модел за останалите народи. Въпреки многобройните войни и кризи, българските ханове успяват не само да запазят териториите си, но и да придобият нови. В лицето на Българската държава Византийската империя виждала един нов, изключително устойчив и конкурентноспособен противник.
Дали през седми век е съществувало името "гърци"?
тогавашните хроники говорят за "РОМЕИ"-римляни
кога ромеите станаха гърци?
Прилича ми на наследство от европейското решение че всичко произлиза от "гърците". И азбука и демокрация култура и митове и богове и т. н.
Независимо че Шлиман не е открил Троя, а друг град, все още битува мнението че Троя е открита от Шлиман.
Толкова е вярно че Българите на Аспарух са отнели земя от гърците.
11.12.2016 22:39
Дали през седми век е съществувало името "гърци"?
тогавашните хроники говорят за "РОМЕИ"-римляни
кога ромеите станаха гърци?
Прилича ми на наследство от европейското решение че всичко произлиза от "гърците". И азбука и демокрация култура и митове и богове и т. н.
Независимо че Шлиман не е открил Троя, а друг град, все още битува мнението че Троя е открита от Шлиман.
Толкова е вярно че Българите на Аспарух са отнели земя от гърците.
Покръстването на България е процес на въвеждане на християнската вяра в България, който започва през 864г. Още със създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система. Друга причина е необходимостта от християнството за обяснение на задълбочилите се социални различия – „божественият произход на всяка земна власт” и „непротивенето на земните владетели”. Християнският монотеизъм, с идеята си за единен Бог, укрепва самодържавието и единовластието, заложени и в религията на българите.
Към средата на 9 век България е могъща държава, но и липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари.
Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра. Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства. Преди да се покръсти обаче той е имал и битки със съседите - франки, сърби и византийци, които не били с щастлив край за него. Това още повече убедило Борис да приеме християнството. Княз Борис се прекръстил на Михаил през 864 г. Друга важна причина е т.нар. "Дълбок мир", който бива сключен през 863 г. в град Константинопол между славяни и прабългари.
С този договор България приема православното християнство от Византия, а не от католическия Рим. Освен това присъединените вече към България славяни са християни и така се увеличава драстично броя на хората почитащи Исус Христос в държавата.
11.12.2016 22:40
Дали през седми век е съществувало името "гърци"?
тогавашните хроники говорят за "РОМЕИ"-римляни
кога ромеите станаха гърци?
Прилича ми на наследство от европейското решение че всичко произлиза от "гърците". И азбука и демокрация култура и митове и богове и т. н.
Независимо че Шлиман не е открил Троя, а друг град, все още битува мнението че Троя е открита от Шлиман.
Толкова е вярно че Българите на Аспарух са отнели земя от гърците.
Кирил Христов (1875 – 1944) е български поет, писател и преводач....откъст от книгата на поета Кирил Христов - "Бурни години. 1913-1916"
На старите българи и изобщо на славяните липсваше тъкмо онова, което липсваше на хуните и на редица други варварски народи (кумани, печенеги, татари и пр.), които вършеха завоевания в Европа, без да бъдат в състояние да образуват трайно господарство: липсваха им широките морални хоризонти на християнската идеалистическа философия. От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава и само в няколко десетилетия, във времето на цар Симеона, постига едно такова държавно и културно развитие в кръга на идеите на християнството, което развитие я поставя наред с най-напредналите тогавашни държави. И ако нашата земя не беше на прага на Азия и на пътя на толкова варварски нашествия; ако нам историята не беше предопределила тежката участ да загинем, спирайки с телата си тия нашествия, които застрашаваха да унищожат европейската просвета, нашето държавно и културно развитие щеше да продължава дори и днес, и ние сега бихме представлявали един от най-големите върхове на световната цивилизация.
Ако българската книга и възприетото от славянството чрез България християнство послужиха едвам да ни спасят от изчезване като народ, у другите славянски, па и неславянски земи, те дадоха безценни плодове.
С изобретената от Кирила и Методия славянска азбука и с книжовните трудове на българските равноапостоли започва културната история и на Русия, и на Моравия, и на Сърбия, а е известно, че и румънците до неотдавна са си служили с нашата азбука и с нашия църковен език.
11.12.2016 22:42
Дали през седми век е съществувало името "гърци"?
тогавашните хроники говорят за "РОМЕИ"-римляни
кога ромеите станаха гърци?
Прилича ми на наследство от европейското решение че всичко произлиза от "гърците". И азбука и демокрация култура и митове и богове и т. н.
Независимо че Шлиман не е открил Троя, а друг град, все още битува мнението че Троя е открита от Шлиман.
Толкова е вярно че Българите на Аспарух са отнели земя от гърците.
Научен ръководител: проф. д-р А. Нейкова - Автор: Франсоа Шаму: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха
Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Съвременният свят дължи безкрайно много на гръцкия народ. Категориите на мисълта, с които все още си служим, са определени за пръв път от него. Ние му дължим нашите най-важни интелектуални оръдия, а също и основните начала на нашия морал. Римската империя се е подхранвала от гръцката цивилизация, приела е нейното наследство и го е предала на средновековна Европа, която посредством латинската традиция е съчетала много от него с основните черти на тържествуващото християнство. По-късно, през XV век, обществата на модерна Европа получиха отново непосредствен достъп до гръцките източници. Откривайки наново методите на мислене и възкресявайки за нов живот формите на изкуството, създадени и развити от древна Гърция, те отбелязаха изключително бързо и бляскаво развитие. Разбира се, съвременната наука и техника оставиха далеч зад себе си постиженията на учените и инженерите от Античността. Но в линията на прогреса между тях и нас няма прекъсване и ние винаги сме се чувствували наследници на гърците в много сфери на нашата култура.
Ето защо остава така жив интересът на нашите съвременници към народа и културата, на които се чувствуваме толкова задължени. Този интерес може да бъде удовлетворен всестранно, защото източниците ни за опознаване на антична Гърция са изключително богати и разнообразни. Гръцкият език е представен с литературни текстове без каквото и да било прекъсване от VIII век пр. н. е.(3) до наши дни. Неотдавнашното разчитане на микенските плочки дори позволява (наистина с помощта на чисто административни документи, чието тълкуване е твърде трудно) да се върнем назад поне до XV век пр. н. е. Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Наред с тези писмени източници археологията ни дава за Гърция извънредно богата и в общи черти много добре класифицирана документация. Паметниците, които археологията изучава след тяхното откриване, не само представляват интерес като извор на сведения за културата, на която са свидетели, но твърде често имат и естетическа стойност, към която ние сме отзивчиви и днес независимо от отдалечеността на времето. И накрая — а това също е благоприятно и не най-маловажно обстоятелство — страната, където са живели древните гърци, където те са изработили своята концепция за света и своята естетика, ни е леснодостъпна. В наши дни няма нищо пo-лесно от едно пътуване в Гърция и поне за известно време още ние имаме предимството с малко усилия да откриваме на гръцка земя в техния автентичен облик, пощадени в съществените си черти от еднообразието на съвременния живот, същите онези пейзажи, които са гледали Омир, Софокъл и Платон.
11.12.2016 22:44
Дали през седми век е съществувало името "гърци"?
тогавашните хроники говорят за "РОМЕИ"-римляни
кога ромеите станаха гърци?
Прилича ми на наследство от европейското решение че всичко произлиза от "гърците". И азбука и демокрация култура и митове и богове и т. н.
Независимо че Шлиман не е открил Троя, а друг град, все още битува мнението че Троя е открита от Шлиман.
Толкова е вярно че Българите на Аспарух са отнели земя от гърците.
Елин според древногръцката митология е митичен прародител на елините. Той е син на Девкалион (според други версии — на самия Зевс) и на Пира, брат на Амфиктион и баща на Еол, Ксут (Ксутос) и Дор (Дорос). Всеки един от синовете му е родоначалник на по един от основните гръцки родове: от Еол произлизат еолийците, от Дор — дорийците, а синовете на Ксут, — Ахей и Йон — дават началото на ахейците и йонийците, съответно. Според Хезиод, от връзката на сестрата на Елин, Пандора със Зевс, се ражда Грек който е става епоним на гърците (Graikoi), а от връзката на другата сестра на Елин, Тия, със Зевс, се раждат Македон, родоначалник на македоните и Магн (Магнес) основател и първи цар на Магнезия. Названието „Елини“ датира от времето на Омир. В Илиада „елини“ е име на племе, населяващо Фтия; наричани са още мирмидонци) и са водени от Ахил(Мирмидоните или Мирмидонците са митично ахейско племе от остров Егина. Според някои митове те произлези от Мирмидон, син на Зевс и Евримедуза. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс, по молба на Еак, превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци- Mirmithones (от гр. "мирмиги", тоест мравка).
Етимология на името "Гърци"
Името „Гърция“ на старогръцки и катаревуса е Еллас, а на димотики – Еллада, но старият номинатив Еллас и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско(днешна Виотия) гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Местните италийски племена наричат заселниците Граи — от това име произлиза общоиталийското название на елините Graeci (Греци). Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки "Ионес"). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците – "berdzeni", което на грузински означава мъдри.
11.12.2016 22:53
Дали през седми век е съществувало името "гърци"?
тогавашните хроники говорят за "РОМЕИ"-римляни
кога ромеите станаха гърци?
Прилича ми на наследство от европейското решение че всичко произлиза от "гърците". И азбука и демокрация култура и митове и богове и т. н.
Независимо че Шлиман не е открил Троя, а друг град, все още битува мнението че Троя е открита от Шлиман.
Толкова е вярно че Българите на Аспарух са отнели земя от гърците.
"Graecia capta ferum victorem cepit et artes intulit agresti Latio" (Победената Гърция победи своите покорители и цивилозава латинските селяци). Аристотел (384 - 322г.пр.н.е.) в своята "Метеорология" говори за природни катаклизми в Епир, страна чийто хора били наричани по-рано Греки), но по-късноизвестни като Елини (Aristotle "Meteorologica, I, 352a"). Омир в Илиада споменава за град на име Graea (Homer, "Iliad", II, 498). Павзаний също споменава за този град и посочва че това е било древното име на град Танагра (северно от Атина). Хора от този град участват в през 8 в.пр.н.е. в основаването на гръцка колония - град Куме в Италия. И според някои учени именно заради контакта с тези Греа-нци (Greans) римляните почнали да наричат всички елини говорещи гръцки (или както точно се е наричал тогава езика им) с името Греци Graeci) . Това е интересно, тъй като друго едно малко племе живяло в областа Калабрия пък ни дава името Италия. И в този случай гърците са тези които почват първи да използват това име като общо за хората шивеещи в по-обширна територия и така по времето на завоеванията на Рим с името вече се наричат всички живеещи на "ботуша".
11.12.2016 23:05
Дали през седми век е съществувало името "гърци"?
тогавашните хроники говорят за "РОМЕИ"-римляни
кога ромеите станаха гърци?
Прилича ми на наследство от европейското решение че всичко произлиза от "гърците". И азбука и демокрация култура и митове и богове и т. н.
Независимо че Шлиман не е открил Троя, а друг град, все още битува мнението че Троя е открита от Шлиман.
Толкова е вярно че Българите на Аспарух са отнели земя от гърците.
ГЪРЦИЗМЪТ И ГРЪЦКАТА ДИАСПОРА
Мишел Брюно професор в Университет Бордо III
Превод: Драгомира Вълчева
Когато казваме гърцизъм, имаме предвид не само едно явление в пространството, но и във времето - явление с голяма времева продължителност. Когато го изследваме, е важно да съчетаем пространствения, или териториалния, с хронологическия подход.
Гърцизмът се е разпространил по целия свят, тръгвайки от едно пространство на многовековно гръцко присъствие на Балканите, в Източното Средиземноморие и Близкия Изток в посока към Западна Европа и далечните презокеански страни.
Централното гръцко пространство
Крайбрежната и островната част на Егейско море, Пропонтида и малоазийският Понт били централното гръцко пространство, което се населявало от микенската и архаичната епоха до 1922 г. главно от гърци.
Това пространство се отличавало с мултицентризъм през различните периоди: негови центрове били Атина, Спарта, Коринт и Халкида на запад, Пела на север, Родос и Делос за островите. През византийската епоха като основен център се утвърдил Константинопол, но Солун, Мистра, Адрианопол, Никея (във Витиния), Трапезунт (в Понт) също били важни центрове.
По време на отоманското владичество в Константинопол се намирало най-голямото средоточие на гръцко градско население, но Смирна, Хиос, Янина и Солун също са играли първостепенна икономическа и политическа роля.
Макар че през VI век Мала Азия в голямата си част отдавна била елинизирана, гърцизмът там непрестанно губел почва, особено от XV век насетне, поради турския натиск, който продължи доскоро с окупирането на северния дял на Кипър.
Военната катастрофа през 1922 година, узаконена от Лозанския договор (1923 г.), ампутирала източната половина на това централно гръцко пространство, прогонвайки от Мала Азия милион и половина гърци, които намерили убежище в Гърция.
Западните и северните части на Мала Азия и Босфора (особено след второто голямо преселение на гръцко население от Истанбул през 1955 г.), които представлявали гръцки територии в продължение на повече от две хилядолетия, били безвъзвратно изгубени.
Тази национална катастрофа нанесла тежки рани, от които гърците все още не са се съвзели. Днес съществуват два полюса на гърцизма. Атина е столицата на националната гръцка държава. Този мегаполис е свързан със световната гръцка диаспора и с гръцката търговска флота. Неокласическият му облик препраща към античността. Солун е вторият голям град на гърцизма и на бежанците от Мала Азия и Черноморието. Той е по-тясно свързан с византийския период и там се намира резиденцията на Съвета на гърците в чужбина.
Зоните около центъра
Тези области били гръцки в продължение на две хилядолетия, но днес там са се запазили само археологически следи и няколко съвсем малки общности: патриаршиите в Йерусалим и Александрия.
Голяма Гърция (Magna Graecia) в Южна Италия и Сицилия била едно от основните огнища на гърцизма до елинистическата епоха. Макар че оцелял през римското владичество и по време на арабския и ломбардския натиск през византийския период, гърцизмът в тази област бързо изчезнал след нормандските нашествия през XII век.
Няколко села, в които все още се пазят следи от древния гръцки дорийски диалект, съществуват и до днес в Апулия и Калабрия.
От VIII век пр. Хр. гърците започнали да създават колонии по бреговете на Черно море. На малоазийското крайбрежие, край Трапезунт, се намирала държавата Понт (1204-1463). През XVIII и XIX век гръцките черноморски търговски общности, особено тези в Русия (Крим и Украйна), отново започнали да процъфтяват благодарение на риболова и търговията с жито. Това двадесет и петвековно гръцко присъствие замира едва напоследък, след размяната на населението с Турция (1923) и разпореденото от Сталин изселване на гърци в Централна Азия и Сибир през 1940 г. Понтийски гърци все още живеят в Южна Русия, в Грузия, и особено по северното крайбрежие на Азовско море (в Мариупол), където претендират за териториална автономия.
В продължение на близо хилядолетие (III в. пр. Хр. - VII в.) една голяма крайморска зона, простираща се от Северна Мала Азия през Сирия и Палестина до Египет, била територия на гръцко влияние.
В тези завоювани от Александър Македонски области, които се намирали в сърцето на гръцките царства на селевкидите и лагидите, имало многобройни гръцки градове и две големи столици: Антиохия и Александрия. Особено последната била основен културен център на гърцизма през този период. Гръцкото присъствие там оцеляло и дори се засилило по време на римската и византийската империя, чак до V век, когато било пометено от арабско-ислямския натиск. През втората половина на XIX и началото на XX век (по времето на Мехмед Али и на последвалото британско господство), когато икономиката на Египет "се отворила" за капиталистическо развитие, гърците се завърнали там.
Създали търговска и банкова мрежа, свързана с развитието на памукопроизводството. Гърците наброявали 180 000 през 1927 г. и 250 000 през 1940 г., тоест представлявали най-голямата европейска общност в тази полуколониална страна. Обитавали цял един квартал в Александрия (Алана) и водели интензивен културен живот. Там са живели двама от най-големите съвременни гръцки писатели - поетът Константинос Кавафис и Стратис Циркас.
След като Насър дошъл на власт през 1953 година и египетската икономика станала национална, гръцката общност напуснала страната.
Между 1880 и 1950 година Александрия представлявала голям център на гърцизма.
Периферните пространства в древността
В периферията на елинизираните пространства, включващи източния средиземноморски басейн и Черноморието, се намирали двата най-отдалечени бастиона на гърцизма в древността: единият на запад, другият на изток.
От демографска гледна точка гръцките общности там никога не са били нито многобройни, нито гъстонаселени, но в продължение на период от три до шест века са упражнявали силно влияние и са оставили значителни археологически следи.
Град Масалия (Марсилия) в Западното Средиземноморие, който бил колония на йонийския град Фокея, имал значително икономическо и културно влияние, преди да бъде подчинен от Рим, на който бил привилегирован съюзник (VI-I в. пр. Хр.).
Гръцко-бактрийските и гръцко-индийските царства, които рано се отделили от царството на селевкидите (250 г. пр. Хр.), съхранили своята политическа система от елинистически тип.
Градовете им били населени от наследниците на войниците, които се установили там след походите на Александър Македонски. Тези царства поддържали активни търговски и културни връзки с елинския свят. Създали интересна културна продукция (т. нар. гръцко-будистко изкуство), преди да бъдат асимилирани от местните народи, чиято религия още отрано възприели.
Първа евро-африканска и азиатска диаспора
Емиграцията и създаването на диаспората в продължение на четирите века, през които не съществувала независима гръцка държава, са отговорът на гърцизма, стремящ се да осигури своето оцеляване. Териториите, върху които се разпространили гръцките общности, първоначално били европейски и отомански, тоест граничещи или намиращи се в съседство с традиционно гръцките територии.
Тези общности се "присадили" главно в християнски (източноправославни) или западни (католически) страни и на второ място в ислямски държави.
Първата диаспора се оформила в Западна Европа и Италия (XVI-XIX век), от една страна, и на Балканите и в Източна Европа, от друга. В многонационалните империи на Австро-Унгария и Русия съществували благоприятни условия за развитието на гръцката диаспора. През XX век диаспората в Западна Европа отново се активизирала от кипърските емигранти в Англия и от емигрантите от Северна Гърция във ФРГ.
В Източна Европа разделението между Запада и Изтока улеснило асимилирането на гръцките малцинства в различните социалистически страни. След края на Гражданската война (1949-1950) емигрирали няколко хиляди политически бежанци-комунисти. Голяма част от тези (самоизгнали се) емигранти се завръщат в Гърция след 1974 година.
През последните десетилетия диаспората в Западна Европа се увеличи и там гръцката идентичност е по-добре запазена, отколкото в Източна Европа. Понтийските гърци в Съветския съюз съхраняват значителна част от своята културна традиция и след 1985 г. започват да създават свои дружества, но мнозина от тях емигрират (завръщат се) в Гърция.
Най-новата диаспора: Америка, АвстралиЯ, Африка
Последното разширяване на диаспората се извършва главно в посока към Северна Америка и Тихия океан (САЩ, Канада, Австралия) на две големи емиграционни вълни през XX век. През 1980 година 60% от цялата гръцка диаспора е съсредоточена в Америка. В САЩ се намира най-силната гръцка чуждестранна общност, наброяваща един-два милиона гръко-американци.
Първата емиграционна вълна е от 1890 и 1920 година, а мнозинството от общността се формира след 1940 година от второто поколение гръцко-американци.
Гръко-американската є идентичност не е претопена от смесването на народите и запазва жизнеността си и при сегашното трето поколение. Крепи се върху източноправославната религия, семейството и гръцко-американските дружества от типа АНЕРА (Американско-гръцко дружество за образование и прогрес).
В Канада и Австралия, където се настаняват емигранти главно след Втората световна война, гръцкият език е в по-широка употреба и вътрешногръцките бракове са особено разпространени. Гръцката общност в Австралия, която представлява 2% от населението на страната, поддържа най-интензивни връзки с Гърция и има най-силно съзнание за гръцка принадлежност.
В Африка и в по-малка степен в Индия (само две общности) гръцката диаспора се развива в рамките на английския, френския и белгийския колониализъм. Гърците стигат от Египет до Южен Судан и Етиопия през втората половина на XIX век. През 1890 г. гръцки търговци се настаняват в Белгийско Конго, където развиват търговска и индустриална дейност след Втората световна война.
Най-значителната гръцка диаспора в Африка днес се намира в ЮАР (80 000 гърци). Става дума за една средна класа от дребни и средни предприемачи, индустриалци, инженери, техници и упражняващи свободни професии, пристигнали там между 1960 и 1970 г. от Египет и гръцките градски центрове.
Диаспората и източноправославната църква
Структурата на Гръцката източноправославна църква включва седалищата на четирите патриаршии, архиепископатите, метрополиите и епископатите и представлява голям интерес за изследването на страните от диаспората. Характерен е мултицентризмът на църковните структури.
Вселенската Патриаршия в Истанбул е най-важният полюс за Гръцката православна църква на Запад: в Европа, Америка и Океания.
В началото на XX век гръцката църква в Атина не успява да є оспори водещата роля. Патриаршията в Александрия ръководи всички африкански църкви по оста Египет-ЮАР. Православната църква съдейства за поддържането на престижа и влиянието на гърцизма, осигурявайки относителна сплотеност на гръцката диаспора.
автор: bls категория: История
прочетен: 5130 коментари: 6 гласове: 7
последна промяна: 20.10.2015 17:15
Постингът е бил сред най-популярни в категория в BlogПостингът е бил сред най-популярни в Blog
Шестият вселенски събор е открит в Константинопол на 7 ноември 680 г., след като императорът сключва договор за мир с Аспарух, син на Кубрат, който превзема Мизия. Аспарух създава на юг от Дунав нова българска държава през 680 г., със столица Плиска.
Съборът е имал 18 заседания и е закрит на 16 септември 681 г.
На 16-тото заседание (9 август 681 г.) думата е дадена на презвитер Константин от гр. Апамея в сирийските земи, който се опитва с последни усилия да създаде компромис между монофизити и проповядващите двете природи на Син, т.е. диофизитите (православните). Константин упоменава България и твърди, че това, което Византия претърпява от нея е божи гняв, заради отхвърлянето на монотелитството от църковния събор.
За монотелитите това е бил един от последните им доводи срещу православните.
"Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки" (Протоколи на VІ Вселенски събор).
Забележете какво казва презвитер Константин. На 9 август 681 г., той пред събора изрича: "Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България."
Годината е от 1 септември 680 до 1 септември 681 г. Тоест, победата на Аспарух над ромеите е била със сигурност между 1 септември 680 г. и 7 ноември 680 г., на последната дата императора е в Константинопол и открива събора.
Факта,че в Гърция народът се нарича с друго име, означава че всичко, в света, което е за гърците написано е измислено от други и е преписано на гърците.
Иначе щеше да е обявявано като Елинско.
Аз съм учил че Дорийски и Йонийски са периоди, доста различни по време един от друг, а според писаното по-горе излиза че са едновременно съществували.
Йонийският е по-съвършен от дорийския, и по-късен.
Това го пиша, като несъвпадение на митологията и исторически изучени периоди.
Четох че оригинали, или по-стари преписи на Илиада са изгорени, след като са били преведени на гръцки,Това не води ли до съмнения че илиада е била на негръцки написана? Още по-вече че в илиада не се говори за гърци и елини,а за други воюващи народи.
Има ли някъде публикувани или запазени оригинали или преписи от оригинали?
16.12.2016 16:28
Факта,че в Гърция народът се нарича с друго име, означава че всичко, в света, което е за гърците написано е измислено от други и е преписано на гърците.
Иначе щеше да е обявявано като Елинско.
Аз съм учил че Дорийски и Йонийски са периоди, доста различни по време един от друг, а според писаното по-горе излиза че са едновременно съществували.
Йонийският е по-съвършен от дорийския, и по-късен.
Това го пиша, като несъвпадение на митологията и исторически изучени периоди.
Четох че оригинали, или по-стари преписи на Илиада са изгорени, след като са били преведени на гръцки,Това не води ли до съмнения че илиада е била на негръцки написана? Още по-вече че в илиада не се говори за гърци и елини,а за други воюващи народи.
Има ли някъде публикувани или запазени оригинали или преписи от оригинали?
Текстът е публикуван в Българска христоматия или Сборник от избрани образци по всичкитe родове съчинения, с приложение на кратки жизнеописания на най-знаменитите списателе, съставиха И. Вазов и К. Величков. Част ІІ, Поезия. Книжарница на Д. В. Манчов, Пловдив - Свещов - Солун, 1884.
http://theseus.proclassics/node/164
Иван Вазов, Омир (преводачески увод)
ОМИР
Из всичките велики имена, които вековете са прославили, ни едно не свети тъй бляскаво, както името на старий Омира. За древните, и за елините, Омир беше повече нещо, отколкото само поет; той беше отец на поезията, славен представител на народний гений, верен отклик на древните предания, вдъхновен разказвач на великите събития на миналото, животворен източник на всичко прекрасно и истинно.
Неговите безсмъртни произведения, пени по общите места, разгледвани от философите, изучвани от поетите, тълкувани от многобройни поколения критици, запечатаха в умовете удивление към старогръцката литература, пълна с сила и живот.
Двете поеми, които хвърлят такъв непомрачим светлик връз лицето на Омира, са „Илиада“ и „Одисея“. В първата се описва обсадата от гръцките царета на малоазиатский град Троя; а във втората скитането на Одисея подир разорението на казаний град. В них се прославят два идеализирани гръцки типа, които напълно изображават националний характер на елините.
В Ахилеса са олицетворени храбростта, пъргавината, любовта към славата и към войната, която повдигна много високо тоя народ, съединена с любовта към прекрасното му отечество. Одисей е олицетворение на умът, хитростта и прозорливостта.
Само в последний век се повдигна въпрос за
действителното съществование на Омира и дали наистина поемите – „Илиада“ и „Одисея“ – са дело на един човек, или на целий елинский народ. Твърде са мътни сведенията за Омировото месторождение. Голям брой градове в Гърция и Мала Азия искат да си присвоят тая чест. Истинско или измислено лице, обаче, Омир е име, което ни дава понятие за най-високий поетический гений, който е могла да роди древността.
„Илиада“ и „Одисея“ за елинский мир бяха същото нещо, каквото библията за христяните. Главното място във възпитанието на гъркът принадлежеше Омиру.
Поемите, които се родиха в малоазиатските колонии на ионическото гръцко племе, станаха достояние на цяла Елада. Поетите черпеха от них вдъхновенията си, художниците зимаха сюжети за произведенията си, философите – правила на висока мъдрост, историците и географите се опираха на Омир, като на неопровържим свидетел, дори държавите, в оправдание на своите притязания въз разни местности, отнасяха се към Омировите стихове, и за тая цел ги преправяха.
Великите люде на Гърция се хвалеха със знанието и изучението на тия поеми; стиховете от „Илиада“ и „Одисея“ минаха в пословици. Омир беше идеал на мъдростта, поет, учител и пророк на древний мир. За всичко това той е обязан на чисто человеческото си миросъзерцание; хуманизмът се вижда не само в героите му, но и в боговете, които в „Илиада“ вълнуват същите ония страсти, които вълнуват и човеците: злобата, гневът.
Само в Одисея боговете изгубват човеческите си недостатки и се ръководят от чисто нравствени побуждения; изображението характерите на Омировите герои е изумително вярно и се отличава с пластичност, както и описанието на събитията и местата.
Ето защо значението на Омира не се накърни през толкова века, а в епохата на възражданието на науките и изкуствата възкръсна с първий си блясък у европейските народи, чужди на елинский дух. Подир Омира до такава всемирна известност достигнаха само Данте и Шекспир.
Езикът, на който са писани двете споменати поеми, е старото гръцко ионическо наречие, обогатен с голямо число образи, речи и поетически изражения: слогът Омиров е обикновено лесен и чудно ясен, както и мислите му.
Но мнозина от древните се силеха да налучат там някой скрит смисъл, някаква алегория.
Освен поменатите две поеми Омир е написал и третя – хумористическа Ватрахомахия, или боят на жабите.
Омир е преведен от старогръцки почти на всичките литературни езици.
Няколко опита за превожданието му станаха и у нас, именно: от Пърличева (първите песни на „Илиадата“ в „Читалище“, преведени скратено и на македонско наречие); от П. Р. Славейкова (тоже началото, преведени по образът на народните песни, в „Наука“); от Велиева (цялата „Илиада“), преведена без просодия и с ритми.
Откъслекът „Хектор и Андромаха“, който иде по-нататък, представлява приблизително образът на стихът, в който са написани „Илиада“ и „Одисея“.
Иван Вазов
16.12.2016 16:29
Факта,че в Гърция народът се нарича с друго име, означава че всичко, в света, което е за гърците написано е измислено от други и е преписано на гърците.
Иначе щеше да е обявявано като Елинско.
Аз съм учил че Дорийски и Йонийски са периоди, доста различни по време един от друг, а според писаното по-горе излиза че са едновременно съществували.
Йонийският е по-съвършен от дорийския, и по-късен.
Това го пиша, като несъвпадение на митологията и исторически изучени периоди.
Четох че оригинали, или по-стари преписи на Илиада са изгорени, след като са били преведени на гръцки,Това не води ли до съмнения че илиада е била на негръцки написана? Още по-вече че в илиада не се говори за гърци и елини,а за други воюващи народи.
Има ли някъде публикувани или запазени оригинали или преписи от оригинали?
Двете поеми, които хвърлят такъв непомрачим светлик връз лицето на Омира, са „Илиада“ и „Одисея“. В първата се описва обсадата от гръцките царета на малоазиатский град Троя; а във втората скитането на Одисея подир разорението на казаний град. В них се прославят два идеализирани гръцки типа, които напълно изображават националний характер на елините.
В Ахилеса са олицетворени храбростта, пъргавината, любовта към славата и към войната, която повдигна много високо тоя народ, съединена с любовта към прекрасното му отечество. Одисей е олицетворение на умът, хитростта и прозорливостта.
Факта,че в Гърция народът се нарича с друго име, означава че всичко, в света, което е за гърците написано е измислено от други и е преписано на гърците.
Иначе щеше да е обявявано като Елинско.
Аз съм учил че Дорийски и Йонийски са периоди, доста различни по време един от друг, а според писаното по-горе излиза че са едновременно съществували.
Йонийският е по-съвършен от дорийския, и по-късен.
Това го пиша, като несъвпадение на митологията и исторически изучени периоди.
Четох че оригинали, или по-стари преписи на Илиада са изгорени, след като са били преведени на гръцки,Това не води ли до съмнения че илиада е била на негръцки написана? Още по-вече че в илиада не се говори за гърци и елини,а за други воюващи народи.
Има ли някъде публикувани или запазени оригинали или преписи от оригинали?
Двете поеми, които хвърлят такъв непомрачим светлик връз лицето на Омира, са „Илиада“ и „Одисея“. В първата се описва обсадата от гръцките царета на малоазиатский град Троя; а във втората скитането на Одисея подир разорението на казаний град. В них се прославят два идеализирани гръцки типа, които напълно изображават националний характер на елините.
В Ахилеса са олицетворени храбростта, пъргавината, любовта към славата и към войната, която повдигна много високо тоя народ, съединена с любовта към прекрасното му отечество. Одисей е олицетворение на умът, хитростта и прозорливостта.
По онова време имена като Ахил (Акил,Укил т.е. Вокил),Винех,Кормисош,Маламир и пр. са отдавна забравени у нас,затова Вазов е приемал официалната европейска позиция за техния произход. Едно е официалната позиция обаче и съвсем друго е истината както можем да се досетим,а великият дядо Вазов не бил езиковед нито историк,за да се бори за разбиване на европейските заблуди.
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ