Еленът като символ при богомилите
/“По следите на богомилите: изкуство, история, символи” – Рудолф Куцли/
(Изследване на изображенията върху т.нар. стечци или стечки – надгробните камъни на богомилите в Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия)
Еленът вероятно е животно, натоварено с много особено съдържание, тъй като се появява на редица надгробни камъни.
С упорита настойчивост повечето от югославските изследователи защитават тезата, че елените върху каменните изображения не са нищо повече от това, което означават в буквалния смисъл на думата. Преследваните животни от редица стечци били просто спомен за ловните удоволствия на босненските феодали. Бенак и Трухелка естествено поясняват, че те са част от дивеча на Босна и Херцеговина. От каменните изображения те правят извода, че някога явно е имало много елени, които са избити чрез лов. С това Бенак и Бешлагич се опитват да докажат, че камъните не са дело на богомилите. Известно и многократно потвърждавано е, продължават те, че богомилите са били вегетарианци (което всъщност е вярно само за perfecti, „съвършените”). Вегетарианците не живеят от лов, следователно стечците нямат богомилски произход!
Соловиев обаче убедително противопоставя своята хипотеза: изображенията на елени върху въпросните камъни имат изцяло символен смисъл и нямат нищо общо с „яденето на месо”. Той прави връзка с Псалом 42: „Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.” В елена той вижда символ на търсещите Христос последователи – да, на самия Христос. Фактът, че в случая не става въпрос за горско животно, а за символ с по-висш смисъл, е пределно ясно от един каменен кръст в двора на Археологическия музей в Сплит (фиг. 191). В пресечната точка на рамената – там където в други случаи се изобразява разпънатият Христос – има елен. На друг камък от Кониц (фиг. 192) вляво виждаме коленичил човек, който молещо е протегнал ръце към елен в десния горен ъгъл. Голямото разстояние между двете фигури показва високата сфера, където еленът възкръсва.
Вилд, от своя страна, приема, че еленът не е само универсален християнски символ, и го интерпретира като специфичен богомилски начин на изразяване. Първо дава пример с една римска фреска от VI век, показваща кръщаване в Йордан (където е изобразен елен), и със свещения извор във Фройденсщадт (където също има елен), с което иска да свърже елена с кръщението. Това означава изоставяне на стария и приемане на новия човек и следователно се подчинява на смъртта и прераждането. После обръща внимание, че кръщаването е единственото тайнство на богомилите. То – както беше споменато – се извършва с полагане на ръка и е завършек на дълга, инициираща подготовка. При богомилите то не означава само духовно прераждане, а съвсем конкретно влизане на Светия Дух в кандидата. Висшата празничност на кръщаването с Духа, consolamentum, равнопоставя кръстения с апостолите, Той става perfectus.
Вилд смята, че еленът е кръщение чрез Духа, consolamentum, съответно кръстеният – perfectus („съвършеният”). Следователно ловът на елени показва гоненията на „милите на Бога” от силите на света, от силите на злото. Той дава за пример камъка от Ходово (фиг. 203). Над главата на елена се рее венец. Еленът е силно притиснат от двама въоръжени ездачи и едно куче. Според Вилд картината казва следното: Противниковите сили на този свят се борят срещу кръстения от Духа, над чиято глава има корона, която се полага на „съвършените” (perfecti). Богомилският характер на изображението е ясен и убедителен. Можем само да подкрепим неговото тълкуване и да го затвърдим с още примери.
Еленът е иконографски и по смисъл твърде разпространен символ, а не – както се опитват да го интерпретират – само ловен обект и източник на храна. Последното изобщо няма място в сакралното, каквито без съмнение са надгробните паметници.
Още в античната митология откриваме елена като водач на мъртвите и като спасител. Келтите почитат бог Цернун (Кеrunnos или Сеrnunnos), който умира и възкръсва. Рисуван е с рога на елен. Върху третата вътрешна плоча на сребърния Котел от Гундеструп има изобразен човек с рога на елен. Според РудолФ Гросе обаче това не е келтският „Цернун, богът на горите”. В него той вижда посветен, „който е преминал степента, наричана от келтите „цернун”.” Еленовите рога, които растат от главата му, са „имагинативен знак, че неговият идеен свят е оживял в етера и той постепенно намира мястото си сред вдъхновяващата космическа мъдрост. Посветеният достига силите на Космоса чрез еленовите рога.” Гросе смята, че фигурата изразява мистична степен, позната още от древността на Изтока и Запада.
Върху модел на хостия от Картаген (IV век) с надпис: Еgo sum panis vivus, qui de coelo descendendi („Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.”) е изобразен елен, който несъмнено е символ на Христос. На мозайка в мавзолея на Гала Плацидия в Равена има изобразени два елена, които пият от течността на възкресението, дадена от Христос.
На мозайка от Теурния (Тибурния), възникнала по времето на остготите около 500 г. сл. Хр., еленът отново се появява на две места, интерпретиран от Хайден като символ на силите за възкресение. На камък с руни от Хагунда (XI век) той е водач в друг, по-висш свят.
Върху неповторимата подова мозайка на катедралата в Отранто (XII век) на площ над хиляда квадратни метра го откриваме като олицетворение на висши сили в небесната област на Дървото на живота.
Еленът всяка година сменя рогата си, за да му израстат нови с две разклонения повече. Това, което застива в костта, се захвърля и обновява всяка година. Този факт се превръща в истински символ на смъртта и прераждането, на обновяващата сила на възкресението.
Образно можем да сравним еленовите рога (както на няколко пъти бе казано) с осезателен орган, с отделен датчик, „сканиращ” света, който въздейства на другия свят, затворен в главата. На някои известни картини в рогата на елена са рисувани светлини – те се превръщат в символ на по-висш орган, който прониква в невидимия свят на над-сетивното. „Небесните сили слизат и се изкачват” е посланието на релефа от Имотски (фиг. 193); рогата на елена докосват звезда.
Пълната духовна сила на архаичното изображение може да се преживее в картината върху камъка от Буневци (фиг. 195). В еленовите рога има кръст на светлината. Огромните рога на елена от Дувно (фиг. 194) се издигат нависоко до орнамент с трилистна детелина, до сферата на триединния Бог. Следователно „милите на Бога”, „близките на Бога” – богомилите, в тези три примера са представени по начин, който едва ли може да е по-ясен.
Човек язди елен. С ръцете си е хванал рогата му. Стечакът е от Любомир (фиг. 196). Виждаме perfectus, кръстения чрез Светия Дух, пред когото са се отворили светове, осезаеми за еленовите рога. „Съвършеният” е с рога на елен, той е посветен (камък от Ченгич, фиг. 197). Със силата на Духа, чрез който е кръстен, фигурата омиротворява двамата готови за бой конници. Ездач на елен предвожда редица от хора, танцьори на Коло: открихме този мотив като барелеф върху един камък зад блатата на Хутово (фиг. 198).
И така, сцените с лов на елени са повече от ясни. С примера на тези, който са достигнали consolamentum, те пресъздават гоненията на богомилите от коравосърдечните им противници. Ловецът е олицетворение на силите, врагове на тяхното първично братско християнство. На камък от Блидине (фиг. 199) се забелязва дребна, едва видима, повърхностно издълбана сцена на преследване на елен. Примитивното, но точно по тази причина толкова близко до Духа изображение е заредено с изключителна сила.
Преследван от конник и куче е еленът от Болюни (фиг. 200). Орнаментът с трилистни детелини над сцената е знак за Божествените сили на възкресението, които близкият до смъртта елен почти докосва с рогата си. Същият орнамент виждаме и на сцената върху камъка от Хутово (фиг. 201). Двама въоръжени конника и две кучета са заловили и обградили елена.
Друг камък от Хутово (фиг. 202) показва същия мотив в най-безизкусна рисунка. Тя е била надраскана във време на безнадеждност и приближаващо унищожение от измъчена богомилска ръка. Човек наистина може да се развълнува от такъв елементарен начин на изразяване. Като упование над елена се появява кръстът на светлината, гарант за новия живот след смъртта, на който са кацнали птици – символите на Духа.
Еленът в изображение от Мостар (фиг. 204) е преследван от две чудовища – едно хищно животно и граблива птица. Стрелец с лък изглежда да е на страната на елена.
В релефите на богомилските надгробни паметници срещаме още един мотив, който идва от дълбините на християнството и най-добре може да се характеризира с думите на Кристян Моргенщерн „Обичате злото – добре!”. Пример за него е изображението от Потоци (фиг. 205). Двама въоръжени конника са кръстосали копия. Между тях има човешка фигура, която помирително е вдигнала ръце. Тя се опитва да ги побратими, което означава, че иска да им каже: вие двамата сте синове, т.е. братя с един баща. Същата сцена, но още по-кулминираща, виждаме върху камък от Горно Храсно (фиг. 206): Умиротворителят е хванал ръцете на противниците и ги доближава един към друг. Над главата му свети ореол.
Изображението на камъка от Любине (фиг. 207) разкрива още по-големи дълбочини на езика на символите. Конете вече са без ездачи. Те са водени от умиротворителя, застанал по средата им. Той прави това под знака на богомилската ладия на светлината – лунната ладия. Конят по принцип нерядко символизира едностранчивия интелект. В този случай картината би могла да означава: едностранчивото интелектуално мислене, което раздвоява хората, е преодоляно и те са обединени (побратимени) чрез делото на любовта.
Следващото изображение (Блидине, фиг. 208) е изпълнено с най-прости средства, но е пропито с ненадмината братска любов, която не се бори със злото, а го побеждава, като го освобождава. В горната част за пореден път виждаме преследвания от силите на злото perfectus като елен. Много по-силен обаче е мотивът отдолу: със злото не се води борба, то се побеждава с ритъма на култовия танц Коло, предвождан от „съвършения” (perfectus). „Вътрешната светлина” на братството осветява и освобождава тъмнината на мрака!