Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2016 00:14 - Еленът като символ при богомилите
Автор: megavselena Категория: История   
Прочетен: 3086 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
http://eklekti.com
Еленът като символ при богомилите image

 /“По следите на богомилите: изкуство, история, символи” – Рудолф Куцли/

(Изследване на изображенията върху т.нар. стечци или стечки – надгробните камъни на богомилите в Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия)

 

Еленът вероятно е животно, на­товарено с много особено съдържа­ние, тъй като се появява на редица надгробни камъни.

С упорита настойчивост повече­то от югославските изследователи защитават тезата, че елените вър­ху каменните изображения не са нищо повече от това, което означа­ват в буквалния смисъл на думата. Преследваните животни от редица стечци били просто спомен за лов­ните удоволствия на босненските феодали. Бенак и Трухелка ес­тествено поясняват, че те са част от дивеча на Босна и Херцеговина. От каменните изображения те пра­вят извода, че някога явно е имало много елени, които са избити чрез лов. С това Бенак и Бешлагич се опитват да докажат, че камъните не са дело на богомилите. Известно и многократно потвърждавано е, продължават те, че богомилите са били вегетарианци (което всъщност е вярно само за perfecti, „съвършени­те”). Вегетарианците не живеят от лов, следователно стечците нямат богомилски произход!

imageСоловиев обаче убедително противопоставя своята хипотеза: изображенията на елени върху въ­просните камъни имат изцяло сим­волен смисъл и нямат нищо общо с „яденето на месо”. Той прави връз­ка с Псалом 42: „Както еленът пъх­ти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.” В елена той вижда символ на търсещите Христос последователи – да, на са­мия Христос. Фактът, че в случая не става въпрос за горско животно, а за символ с по-висш смисъл, е пределно ясно от един каменен кръст в двора на Археологическия музей в Сплит (фиг. 191). В пресечната точ­ка на рамената – там където в други случаи се изобразява разпънатият Христос – има елен. На друг камък от Кониц (фиг. 192) вляво виждаме коленичил човек, който молещо е протегнал ръце към елен в десния горен ъгъл. Голямото разстояние между двете фигури показва висо­ката сфера, където еленът възкръс­ва.

Вилд, от своя страна, приема, че еленът не е само универсален християнски символ, и го интер­претира като специфичен богомил­ски начин на изразяване. Първо дава пример с една римска фреска от VI век, показваща кръщаване в Йордан (където е изобразен елен), и със свещения извор във Фройденсщадт (където също има елен), с което иска да свърже елена с кръ­щението. Това означава изоставя­не на стария и приемане на новия човек и следователно се подчинява на смъртта и прераждането. После обръща внимание, че кръщаването е единственото тайнство на бого­милите. То – както беше споменато – се извършва с полагане на ръка и е завършек на дълга, инициираща подготовка. При богомилите то не означава само духовно преражда­не, а съвсем конкретно влизане на Светия Дух в кандидата. Висша­та празничност на кръщаването с Духа, consolamentum, равнопоставя кръстения с апостолите, Той става perfectus.

imageВилд смята, че еленът е кръще­ние чрез Духа, consolamentum, съот­ветно кръстеният – perfectus („съвър­шеният”). Следователно ловът на еле­ни показва гоненията на „милите на Бога” от силите на света, от силите на злото. Той дава за пример камъ­ка от Ходово (фиг. 203). Над главата на елена се рее венец. Еленът е сил­но притиснат от двама въоръжени ездачи и едно куче. Според Вилд картината казва следното: Противниковите сили на този свят се борят срещу кръстения от Духа, над чиято глава има корона, която се полага на „съвършените” (perfecti). Богомил­ският характер на изображението е ясен и убедителен. Можем само да подкрепим неговото тълкуване и да го затвърдим с още примери.

Еленът е иконографски и по смисъл твърде разпространен сим­вол, а не – както се опитват да го ин­терпретират – само ловен обект и източник на храна. Последното из­общо няма място в сакралното, ка­квито без съмнение са надгробните паметници.

Още в античната митология от­криваме елена като водач на мърт­вите и като спасител. Келтите по­читат бог Цернун (Кеrunnos или Сеrnunnos), който умира и възкръс­ва. Рисуван е с рога на елен. Върху третата вътрешна плоча на сребър­ния Котел от Гундеструп има изобразен човек с рога на елен. Според РудолФ Гросе обаче това не е келтският „Цернун, богът на горите”. В него той вижда посветен, „кой­то е преминал степента, наричана от келтите „цернун”.” Еленовите рога, които растат от главата му, са „имагинативен знак, че неговият идеен свят е оживял в етера и той постепенно намира мястото си сред вдъхновяващата космическа мъд­рост. Посветеният достига силите на Космоса чрез еленовите рога.” Гросе смята, че фигурата изразява мистична степен, позната още от древността на Изтока и Запада.

Върху модел на хостия от Картаген (IV век) с надпис: Еgo sum panis vivus, qui de coelo descendendi („Аз съм живият хляб, който е слязъл от не­бето.”) е изобразен елен, който не­съмнено е символ на Христос. На мозайка в мавзолея на Гала Плацидия в Равена има изобразени два елена, които пият от течността на възкресението, дадена от Христос.

На мозайка от Теурния (Тибурния), възникнала по времето на остготите около 500 г. сл. Хр., еле­нът отново се появява на две места, интерпретиран от Хайден като символ на силите за възкресение. На камък с руни от Хагунда (XI век) той е водач в друг, по-висш свят.

Върху неповторимата подова мо­зайка на катедралата в Отранто (XII век) на площ над хиляда ква­дратни метра го откриваме като олицетворение на висши сили в не­бесната област на Дървото на живо­та.

Еленът всяка година сменя рога­та си, за да му израстат нови с две разклонения повече. Това, което застива в костта, се захвърля и об­новява всяка година. Този факт се превръща в истински символ на смъртта и прераждането, на обно­вяващата сила на възкресението.

imageОбразно можем да сравним еле­новите рога (както на няколко пъти бе казано) с осезателен орган, с от­делен датчик, „сканиращ” света, който въздейства на другия свят, за­творен в главата. На някои извест­ни картини в рогата на елена са ри­сувани светлини – те се превръщат в символ на по-висш орган, който прониква в невидимия свят на над-сетивното. „Небесните сили слизат и се изкачват” е посланието на ре­лефа от Имотски (фиг. 193); рогата на елена докосват звезда.

Пълната духовна сила на архаич­ното изображение може да се пре­живее в картината върху камъка от Буневци (фиг. 195). В еленовите рога има кръст на светлината. Огромни­те рога на елена от Дувно (фиг. 194) се издигат нависоко до орнамент с трилистна детелина, до сферата на триединния Бог. Следователно „ми­лите на Бога”, „близките на Бога” – богомилите, в тези три примера са представени по начин, който едва ли може да е по-ясен.

imageЧовек язди елен. С ръцете си е хванал рогата му. Стечакът е от Лю­бомир (фиг. 196). Виждаме perfectus, кръстения чрез Светия Дух, пред когото са се отворили светове, осеза­еми за еленовите рога. „Съвършени­ят” е с рога на елен, той е посветен (камък от Ченгич, фиг. 197). Със си­лата на Духа, чрез който е кръстен, фигурата омиротворява двамата го­тови за бой конници. Ездач на елен предвожда редица от хора, танцьо­ри на Коло: открихме този мотив като барелеф върху един камък зад блатата на Хутово (фиг. 198).

 

 

И така, сцените с лов на елени са повече от ясни. С примера на тези, който са достигнали consolamentum, те пресъздават гоненията на бого­милите от коравосърдечните им противници. Ловецът е олицетво­рение на силите, врагове на тяхно­то първично братско християнство. На камък от Блидине (фиг. 199) се забелязва дребна, едва видима, по­върхностно издълбана сцена на преследване на елен. Примитивно­то, но точно по тази причина тол­кова близко до Духа изображение е заредено с изключителна сила.

imageПреследван от конник и куче е еленът от Болюни (фиг. 200). Орна­ментът с трилистни детелини над сцената е знак за Божествените сили на възкресението, които близкият до смъртта елен почти докосва с ро­гата си. Същият орнамент виждаме и на сцената върху камъка от Ху­тово (фиг. 201). Двама въоръжени конника и две кучета са заловили и обградили елена.

Друг камък от Хутово (фиг. 202) показва същия мотив в най-безизкусна рисунка. Тя е била надрас­кана във време на безнадеждност и приближаващо унищожение от измъчена богомилска ръка. Човек наистина може да се развълнува от такъв елементарен начин на изра­зяване. Като упование над елена се появява кръстът на светлината, га­рант за новия живот след смъртта, на който са кацнали птици – симво­лите на Духа.

 

imageЕленът в изображение от Мостар (фиг. 204) е преследван от две чудо­вища – едно хищно животно и граб­лива птица. Стрелец с лък изглежда да е на страната на елена.

В релефите на богомилските над­гробни паметници срещаме още един мотив, който идва от дълбини­те на християнството и най-добре може да се характеризира с думите на Кристян Моргенщерн „Обича­те злото – добре!”. Пример за него е изображението от Потоци (фиг. 205). Двама въоръжени конника са кръстосали копия. Между тях има човешка фигура, която помири­телно е вдигнала ръце. Тя се опит­ва да ги побратими, което означава, че иска да им каже: вие двамата сте синове, т.е. братя с един баща. Съ­щата сцена, но още по-кулминираща, виждаме върху камък от Горно Храсно (фиг. 206): Умиротворителят е хванал ръцете на противниците и ги доближава един към друг. Над главата му свети ореол.

Изображението на камъка от Любине (фиг. 207) разкрива още по-големи дълбочини на езика на сим­волите. Конете вече са без ездачи. Те са водени от умиротворителя, застанал по средата им. Той прави това под знака на богомилската ла­дия на светлината – лунната ладия. Конят по принцип нерядко симво­лизира едностранчивия интелект. В този случай картината би могла да означава: едностранчивото инте­лектуално мислене, което раздвоява хората, е преодоляно и те са обеди­нени (побратимени) чрез делото на любовта.

imageСледващото изображение (Бли­дине, фиг. 208) е изпълнено с най-прости средства, но е пропито с ненадмината братска любов, която не се бори със злото, а го побеждава, като го освобождава. В горната част за пореден път виждаме преследва­ния от силите на злото perfectus като елен. Много по-силен обаче е мо­тивът отдолу: със злото не се води борба, то се побеждава с ритъма на култовия танц Коло, предвождан от „съвършения” (perfectus). „Вътрешна­та светлина” на братството осветява и освобождава тъмнината на мра­ка!




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Интересни страници
31.10.2016 15:11
от историята на духовния живот. Авторът ни убеждава, че наистина не става дума за лов и ядене... Винаги е добре духът да е над материалното.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: megavselena
Категория: Хоби
Прочетен: 141029
Постинги: 89
Коментари: 59
Гласове: 183
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031