Прочетен: 13532 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2016 14:41
Роденият през 1471 г. художник Албрехт Дюрер (ум. 1528) е имал тънък усет за билките и тяхното значение за човешкия живот. Мария Требен в книгата си „От аптеката на Господ“ споменава, че Дюрер е знаел за лечебните свойства на копривата и затова е нарисувал ангел, който се въздига към Създателя с коприва в ръка. Но "билковата аптека" на Дюрер е много по-голяма, несъмнено в нейния център е пресъздаването на късното глухарче като „светата троица“ на билките, три стръка излизат от общ корен. Ще бъда благодарен на съ-блогарите да ни разкажат за другите билки, които Дюрер ни е изпратил с послание от акварели…
Картините с билки на Албрехт Дюрер са номерирани, за да може да се посочва на кой номер какви билки са изрисувани. Добре дошли да коментирате, нека стане интересно и да запалим интереса на начинаещите билкари, по повод 24 юни, Еньовден...
1. Глухарче, радика..."Светата троица" на билките...
2. Живовлек и др.
3. Иглика...
4. Момина сълза.
5.
6.
7.
8.sestra написа:
Дюрер посочва далака си, излекуван с билки.
9. На картина № 9...накъде без кестена...конския кестен...любимата билка на Димков
питам самоделлкина..
Жителите на седемте планети от Слънчеват...
Иглика (Primula officinalis) Златно-жълтите цветове на този вид иглика разпространяват приятна миризма на мед и образуват съцветие, стоящо върху високо от 10 до 20 см стъбло, което се извисява от средата на листна розетка. Този вид се нарича още същинска иглика и се среща предимно по планинските пасбища, по хълмовете и в подножията на планините. Широко разпространената висока иглика (Primula elatior), която расте почти по всички ливади, покрай пътища и под храсталаци, държи върху високото си стъбло светложълто съцветие, което много слабо ухае. В лечебната си сила тя е равностойна на същинската иглика и може да се използува по същия начин. Третият вид, аурикулата (Primula auricula), наричана още жълта лаванда, е алпийско растение под най-строга защита на природата и поради това не бива да се събира. Веднъж в една компания съседът ми по маса сподели, че в момента бил на лечение в Галшпах и че това била последната му надежда. То обаче отивало към края си очевидно безуспешно и той вече не знаел накъде. Въпреки многото силни приспивателни, сън не го хващал. Невролози от Линц и Виена не можели да го избавят от това зло. Когато вечер, умирайки за сън, си лягал, го връхлитала такава болка, сякаш отпред на краката му изгасвали цигара. От това той бил физически и душевно напълно смазан и на прага на отчаянието. Казах му, че зная чудесен чай против безсъние, но поради продължителното взимане на много силни приспивателни надали веднага ще помогне. Човекът каза, че въпреки това ще опита. Бе 7 декември 1976 г. Седмица по-късно отидох у едни негови приятели, които още на вратата ми съобщиха радостно, че общият ни приятел най-после отново можел да спи. Същевременно изчезнала и болката в предната част на ходилата. За много късо време чаят бе възстановил здравето му и премахнал всички нервни смущения. Този чай е за предпочитане пред всякакви химически приспивателни средства. Химическите сънотворни вещества разрушават нервната система, докато чаят отстранява всички нервни увреждания.
Майка ми всяка пролет събираше иглика, понеже знаеше колко успокоително действува тя на сърцето и нервите. Бере се цялото горно съцветие. Чрез кръвопречистващото си действие тя изхвърля всички отровни вещества, които водят до подагра и ревматични заболявания. Пастор Кнайп казва: Който е предразположен към ревматизъм или подагра, трябва продължителен период от време всеки ден да пие една-две чаши чай от иглика: острите болки ще отслабнат и след време напълно ще изчезнат." Чаят от иглика е освен това и отлично укрепващо средство за нервите и сърцето, той облекчава мигрена и главоболие на нервна почва, действува чудесно при възпаления на сърдечния мускул, водянка и склонност към апоплектичен удар. От сварените корени, смесени с мед, се получава хубав чай за бъбреците, който спомага изхвърлянето на камъни от мехура.
ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И РЕЦЕПТИ
Приготвяне на чай против безсъние: 50 г иглика, 25 г цветове от лавандула, 10 г жълт кантарион, 15 г плодна шишарка от хмел, 5 г корени от валериана. Една препълнена чаена лъжичка от тази смес се попарва с 1/4 л вода и се оставя 3 минути да се изкисва. Чат се пие много топъл на глътки, преди лягане. При необходимост той може да се подслади с малко мед.
Пролетен чай (кръвопрочистващ): 50 г иглика, 50 г млади филизи от бъз, 15 г листа от коприва, 15 г корени от радика. Взима се една препълнена чаена лъжичка от тази смес, попарва се с 1/4 л вода и се оставя 3 минути да покисне. През деня се изпиват на глътки две чаши чай, подсладен евентуално с малко мед. (Под филизи от бъз се разбират младите, току-що разпукали се пъпки през пролетта).
Вино за сърце: Едно отлично средство за сърдечни оплаквания е виното от иглика, което човек сам може да приготви през пролетта. Една двулитрова бутилка се напълва до гърлото (без да се тъпче) с пресни цветове от иглика (целите съцветия) и се заливат с чисто, натурално бяло вино, което трябва да покрива цветовете. Бутилката се запушва леко с коркова тапа и се оставя 14 дни на слънце. При сърдечни оплаквания от виното се отпива при нужда една глътка, а сърдечно болни могат да пият от него до три пълни супени лъжици на ден.
Радика (Taraxacum officinale) Радика (Taraxacum officinale) Народът я нарича още жълтурче, глухарче, попадийка, фенерено цвете, млечна пръчка, масно цвете и полска салата. Растението, на което по тревните площи се гледа като на досаден бурен, представлява в действителност полезна лечебна билка за страдащото човечество. То цъфти през април-май по всички синори, поляни и тревни площи - един килим от жълти цветове, който всяка година ни радва. Растението избягва много влажните места. Две негови качества изпъкват: то помага при болести на жлъчката и чернодробни заболявания.
Листата се събират преди цъфтежа, корените през пролетта или есента, а стъблата през време на цъфтежа. За мен лично стана традиция, щом дойде пролетта, да слагам на масата салата от цялото растение или пък да приготвям за вечеря салата, смесена с картофи и гарнирана с полутвърдо сварени яйца. Когато бях на бани в Югославия, всеки ден на курортистите сервираха, наред с други пресни салати, и салата от радика. Лекарят, известен специалист по черния дроб, отговори на запитването ми в тази връзка, че радиката била много полезна за черния дроб. Днес вече зная, че ежедневната консумация на пет-шест сурови пресни дръжки води до бързи резултати при хронично възпаление на черния дроб (остра пронизваща болка до под дясната плешка). Те помагат и при захарна болест. Диабетиците трябва да изяждат всеки ден по десет дръжки, докато радиката цъфти. Те се измиват заедно с цветовете, след това цветните главички се отстраняват и едва тогава дръжките започват бавно да се дъвчат. В началото дръжката е малко горчива, тя е сочна и с вкус на маруля. Постоянно болнави хора, които се чувствуват като пребити и уморени, трябва да правят 14-дневно лечение с пресни дръжки от радика и тогава ще има да се чудят на превъзходното действие.
Те помагат обаче и при други оплаквания. Те премахват сърбеж по кожата, лишеи и обриви, подобряват стомашните сокове и прочистват стомаха от всякакви затлачили се вещества. Пресните дръжки могат да разтварят безболезнено жлъчни камъни, те стимулират дейността на черния дроб и жлъчката. Наред с минерални соли в радиката се съдържат и важни лековити и градивни вещества, които са много необходими за отстраняване нарушения в обмяната на веществата. Благодарение на кръвопречистващото си действие тя помага и при подагра и ревматизъм. Подувания на белезите спадат, ако човек издържи лечението с пресните дръжки три-четири седмици. Радиката се прилага успешно и при жълтеница и заболявания на далака.
Ядени сурови или пък взети изсушени за запарка за чай, корените от радика действуват кръвопречистващо, храносмилащо, потоотделящо, пикочогонно и освежаващо. Те разреждат кръвта и са отлично средство против ленивост.
Стари билкарски книги разказват, че жените използували запарката от растението и корените като разкрасяващо средство. Те редовно миели с нея очите и лицето си и "се надявали така да добият чисто лице". Растението спада към онези билки, които не търпят зимна почивка, а изкарват листа и в студеното време на годината.
Научихме рецептата за приготвяне на приятния сироп от радика, която сега ще ви я кажа, за да си направите и вие: Четири препълнени шепи с цветове от радика се слагат в един литър студена вода и се затоплят бавно до кипване. Оставят се малко да поврат, след това тенджерата се сваля от котлона и се оставя да пренощува. На следващия ден всичко това се изсипва в цедка, оставя се да се изцеди водата, а цветовете се изстискват хубаво с две ръце през цедката. В сока се сипва 1 кг нерафинирана захар и се прибавя половин лимон, нарязан на филийки (ако е пръскан - без кората). Ако се прибави повече лимон, тогава сокът киселее. Тенджерата се слага на печката без капак. За да се запазят всички витамини, тя се включва на едно. Така течността се изпарява, без да ври. Сиропът се оставя един-два пъти да изстине, за да се установи правилната му субстанция. Той не бива да е много гъст, тъй като след по-продължително изпарение може да се захароса, но пък и да не е твърде рядък - тогава след известно време ще започне да киселее. Трябва да се получи хубав, гъст сироп, който, намазан на закуска върху филията, да е страшно вкусен.
Това ценно лечебно растение заема значително място в народната медицина. За жалост то не се дооценява от по-голямата част от населението и се счита за досаден плевел. При една църковна процесия в чест на Тяло Господне ми се наби в очите едно младо момче-знаменосец с обезобразено от акне лице. Насочих майка му към кръвопречистващото действие на копривата и радиката. Оказа се, че тя дори не познаваше радиката, макар да не бе гражданка от големия град, а живееше в малкото ни градче. Когато обясних, как изглежда растението, тя с възмущение ми каза, че не можела да дава на сина си такива бурени.
ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И РЕЦЕПТИ
Приготвяне на чай: Една препълнена чаена лъжичка корени се слагат да пренощуват в 1/4 литър студена вода, на следващия ден се затоплят до кипване и след това се прецеждат. Това количество се разделя и изпива на глътки половин час преди и половин час след закуска.
Салата: От пресни сурови корени и листа (виж съответното място в текста).
Дръжки: Всеки ден се изяждат от 5 до 10 измити и сурови, добре сдъвкани дръжки.
Приготвяне на сироп: Виж съответното място в текста!
- Роденият през 1471 г. художник Албрехт Дюрер (ум. 1528) е имал тънък усет за билките и тяхното значение за човешкия живот. Мария Требен в книгата си „От аптеката на Господ“ споменава, че Дюрер е знаел за лечебните свойства на копривата и затова е нарисувал ангел, който се въздига към Създателя с коприва в ръка. Но "билковата аптека" на Дюрер е много по-голяма,
От гДе да знам, дали ... стига?!
Уморих се, аз като инженер, да чета небивалици на историци, ... за историята ни, на Българския рода, в отговор на картинките, щото по-надолу, не четох...
И, какво е казал художникът?!
Питам, щото съм тръгнала за Цариград! - Гледай да ми отговориш и да не ми спъваш пътя!
Поздрави!
Между другото почти всички растения, които може да видите примерно по Витоша са билки. Това го установих в Ботаническата градина във Валенсия, където имаше специално отделена билкова градина. И що да видя там - почти всичките растения ги бях виждала по Витоша, поляните, по селата и т.н Тук разликата беше, че имат табелки с латинските наименования. Така че - Господ е създал лекарствата навсякъде около нас, но трябва да се научим да ги ползваме. За съжаление голяма част от това познание е изчезнало, а ако е останало му казват - "бабини деветини", а жалко. Би трябвало повече към билките да се обръщаме, а не към лекарствата и най-добре като профилактика преди да е станало твърде късно.
Поздрави! :)
22.06.2016 09:40
- Роденият през 1471 г. художник Албрехт Дюрер (ум. 1528) е имал тънък усет за билките и тяхното значение за човешкия живот. Мария Требен в книгата си „От аптеката на Господ“ споменава, че Дюрер е знаел за лечебните свойства на копривата и затова е нарисувал ангел, който се въздига към Създателя с коприва в ръка. Но "билковата аптека" на Дюрер е много по-голяма,
От гДе да знам, дали ... стига?!
Уморих се, аз като инженер, да чета небивалици на историци, ... за историята ни, на Българския рода, в отговор на картинките, щото по-надолу, не четох...
И, какво е казал художникът?!
Питам, щото съм тръгнала за Цариград! - Гледай да ми отговориш и да не ми спъваш пътя!
Поздрави!
Между другото почти всички растения, които може да видите примерно по Витоша са билки. Това го установих в Ботаническата градина във Валенсия, където имаше специално отделена билкова градина. И що да видя там - почти всичките растения ги бях виждала по Витоша, поляните, по селата и т.н Тук разликата беше, че имат табелки с латинските наименования. Така че - Господ е създал лекарствата навсякъде около нас, но трябва да се научим да ги ползваме. За съжаление голяма част от това познание е изчезнало, а ако е останало му казват - "бабини деветини", а жалко. Би трябвало повече към билките да се обръщаме, а не към лекарствата и най-добре като профилактика преди да е станало твърде късно.
Поздрави! :)
22.06.2016 09:44
24.06.2016 07:18
Помогнах си с търсачката на гугъл. Благодаря Ви за този вдъхновяващ пост.
Помогнах си с търсачката на гугъл. Благодаря Ви за този вдъхновяващ пост.
В България тези пирено-калунови съобщества са разпространени в източната част на Странджа планина и в тях доминират видовете Erica arborea и Calluna vulgaris. Те са редки и защитени. Пиренът е реликтен вид от времето на терциера и е елемент от средиземноморската флора. У нас вирее по сухи каменисти склонове и край редки дъбови гори в защитената местност „Пирен", която се намира на 4 км североизточно от село Кости, община Царево и е с площ от 22 хектара. Била е природна забележителност, прекатегоризирана в защитена местност - естествено находище на пирен, като площта ѝ е увеличена. Каменистите припеци пазят най-представителното находище на формации от пирен и други редки храсти и треви.
Пиренът е вечнозелен храст с игловидни листа. Цветовете му са дребни. Разположени са на тънки цветоносни клонки и образуват къси гроздовидни съцветия. Цъфти през май-юни. Плодът му представлява разпуклива кутийка от 4-8 дяла. Включен е в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.
В защитената местност „Пирен" е забранено да се късат и изкореняват растения, да се уврежда или изменя естествения облик на местността.
Прочети цялата статия тук: http://www.cross/pirenut-mestnost-redki-1500476.html#ixzz4CToYM6KX
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ