Акад. Никола Е. Начов (1859-1940) е най-значимия български библиограф, той нееднократно коригира и попълва описа на новобългарските книги, направен от Балан през 1906 г. (по повод 100 години новобългарска книга).

Начов е имал ръкописи и старопечатни книги, с които не е разполагала дори библиотеката на Академията на науките. В "Летопис на БАН" от 1934/1935 г. е публикуван списък с дарените от Начов на БАН 256 екземпляра ръкописи и стари книги. Негова племенница е Яна Язова, а другата му племенница Добринка Здравчева ми е разказвала, че библиотеката на Начов е заемала и четирите стени на кабинета му в София.

 Начов проучва, че основно българските книги от 1806 до 1878 г. са се печатели в Цариград (535 книги), Виена (319 книги) и Букурещ (188 книги). В Москва са напечатани само 9 български книги, в Петербург само 4, а в Одеса едва 27.

Малцина знаят, че Виена е била европейската столица на българското книгопечатане. Че там Хр. Данов не само се учи на занаят и търговия, но и открива заедно със съдружник своя печатница...

Не по-малко интересно е, според Начов, че в Страсбург е изработена и литографирана карта на България, Тракия и Македония от Александър Хаджирусет (Александър хаджи Русет), който издава в Страсбург в печатницата на Т-ра М. Бергер през 1845 г. книгата "Чистописание".

        Ученолюбивият Александър бил син на русенеца Димитър Хаджирусет (Димитър хаджи Русет), който живял в Брашов и бил австрийски поданик. Бащата завещал голяма сума пари на русенското училище, а Александър започнал да пише история на България. Той подготвял също така нова подробна карта на Турция, с означения за народностите, къде и колко са.

Александър бил възмутен, че един френски автор, по сведения само на власи, написал, че в България живеели около 2 милиона власи около Враца и в Добруджа, а в Македонската област даже били повече. По-молба на Александър към Раковски, последният се съгласил да обиколи казаните места, да опише разните народности и ако е възможно чрез учителите да преброи българите, тъй като до този момент никой не знаел броя им.

 Вероятно Раковски е направил преброяване, видно от факта, че във военните планове на легията на Раковски първият град, който трябвало да бъде превзет при навлизането й от Сърбия в България, бил Враца. Оттам се тръгва по план за В. Търново. Раковски бил убеден, че между Враца и Търново към легията ще се присъединят 100 000 души, от които 30 000 въоръжени. След превземането на Търново един лъч от легията по план тръгва и превзема Свищов, за да могат свободно да идват въстаници от Румъния и Влашко. Друг лъч по план тръгва към Варна. Раковски твърди, че за около месец между Търново и Варна ще се включат 500 000 българи, от които 100 000 въоръжени. Тези негови цифри очевидно не са случайни.

 Александър Хаджирусет започнал да пише в Букурещ своята обширна история на България. За съжаление от силна простуда той починал през ноември 1861 г., а картата и историята останали недовършени. Вероятно много от етнографските данни, с които разполагал Александър Хаджирусет, са употребени по-късно от К. Иречек, който през 1876 г. издал своя история на България.


Литература:
Н. Начов. Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877 год., Сборник на БАН, кн. ХV, 1921

Горка горест погребете,

идат силни времена!

В песните си понесете

на тринадесет столетия

пламенните знамена!

Здравей! - и, Браво!
Ей, каква хубава находка! - Браво на ЧОВЕКА Александър Хаджирусет, че е нарисувал карта! ... А, е имал и приятели - всички те били са Българи!
...
Поздрави!