Дешифрирането на етимологията на името "българи" е един от най-сложните въпроси на изучаването на българското древно минало. Пътят, по който ние направихме дешифровката, ни дава основание да заключим каква е етимологията на името "българи" и как е граматично формирано самото име. Нещо повече, ние потвърдихме семантичната връзка на името "българи" с името на древните кимерийци. Изводите ни показват доколко грешни и непоследователни от езиковедска гледна точка са всички останали хипотези за произхода на името "българи".



       Според изследователя на българското езичество Анчо Калоянов теофорните имена на българското езичество са „капище, кумир и жрец“, както и техните синоними „требище, балван и влъхва“. Сведения за тях Калоянов открива в стари паметници, като „Отговорите на папа Николай до Борис І“, „Беседата против богомилите“ на презвитер Козма, „Синодика“ на цар Борил, апокрифа „Чудото с българина“ и др.

Основавайки се на руския учен Андрей Лвов (1905-1976), Калоянов сочи, че думата „кумир“ има алано-осетински произход. Трябва да добавим обаче, че думата „кумир“ освен теофорен смисъл, е била и етноним. Още Милер извежда произхода на дума „кумир“ от названието на кимерийците (Миллер В.Ф. Осетинские этюды. - М., 1881., с. 125).

В българския език думата „кумир“ има синоним „балван“.  Най-ранната й поява (на думата „кумир“ в български) е в Супрасълския сборник със значение "идол", а от посетнешните  паметници  се  среща  в  Беседа  против  богомилите  и  в Синодика  на  цар  Борил.  Докато  Презвитер  Козма  повсеместно употребява "кумир", съставителят на Синодика при анатемата срещу иконоборците използва "идол", както  е в гръцкия оригинал, а при друг случай  превежда  "идол"  с  "кумир"  (същото  място  руският  преводач превежда  с  "идол",  въпреки  че  според  М.  Г.  Попруженко  е  имал  на разположение  при  превода  от  гръцки  и  българския  текст)“, пише Анчо Калоянов и допълва: „От контекста,  в  който  Презвитер  Козма  използва  думата  "коумиръ", можем  да  установим  какво  означава:  първо,  те  са  антропоморфни изваяния от камък и дърво.“ В Беседата: "и едни подлъга да се кланят на кумири".

Наличието на кумири се потвърждава и от „Отговорите  на  папа Николай до цар Борис І“: „Принасят жертва на идоли или пък свиват колене пред тях".

Синонимната дума на „кумир“ в българския език е „балван“ („Изборник“ на цар Симеон Велики). Според Калоянов: „балванъ", се  смята  за  прабългарска  заемка  в старобългарски език (БЕР 1, с. 29). В новобългарски "болван" значи "буца  пръст,  грамаден  камък"  и  е  опазена  в  множество  местни  имена, пръснати   по   цялото   землище.   По   сетнешното   развитие   на семантиката може да се допусне, че освен "идол" като изваяние, дело на човешки  ръце,  "балванъ"  е  могло  да  означава  и  природен  обект  за поклонение, каквито могат да бъдат метеорити, обгорени от мълния стволове,  пънове,  каменни  стълпове.  В  Тетевенска  Стара  план ина  е познат връх Булованя, а до него има седловина Попови гробове. Ролята на балван е имал навярно и съществуващият до началото на нашия век висок каменен стълп до капището на Мадара, както и многобройните Маркови камъни със следи от копитата на коня и кучето, при някои от които  има  шарапташи  (Маркова  трапеза  при  Чокоба,  Сливенско, Марково корито при Кошов, Русенско, Марков камък, Грешният камък и Попът край Дерели, Карловско). Все към тоя тип обекти за поклонение ще трябва да отнесем мраморното кълбо до извор с росенова поляна, на която идвали болни през Русаля, за да чуят решението на самодивите, тъй  като  мястото  било  и  самодивско  хороигрище,  под  връх  Гюргево кале  до  дн.  село  Ресен,  Пазарджишко.  Според  Ст.  Захариев  върху мраморното  кълбо,  изкусно  изработено,  "от  двете  му  страни  са вдълбани по една ръка с отворени пръсти“ (Захариев Ст. Географско-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. С., 1973, с. 78.).

www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Ancho%20Kaloyanov%20-%20Starobaalgarsko%20ezichestvo.pdf

Цилиндричен печат от Урарту, ІХ в. пр.н.е.

        Дали и думата „балван“, освен теофорен смисъл, е имала по-първично етнонимно значение, така както „кумир“ е била названието на древните кимерийци?

Според М. Артамонов, синдо-меотите са „остатъци от кимерийския съюз, ако не са собствено те кимерийците“ (Артамонов М.И. К вопросу о происхождении боспорских Спартокидов // ВДИ. - 1949., №1. с .34). Що се отнася до боспорско-кимерийската династия на Спартокидите, Артамонов смята, че „не е изключено Спарток да не е бил тракиец, дори по име“. Той смята че боспорската династия на Спароток е кимерийска, а не тракийска.

Трубачев извежда името „кимер“ от тракийското „kir(s)mar-io“ («черноморски») [Трубачев О.Н. К вопросу о языке индоевропейского населения Приазовья // Античная балканистика. - М., 1975. - С.42].

Етимологията не е успешна, предвид факта, че само на гръцки името на кимерийците е с „к“. Етимологията на Трубачев с основа («крсмр») игнорира този факт. В арменски, в грузински, в еврейски, на Бехистунския надпис в Персия и в асирийските клинописи името на кимерите е с „г“.

Според В.И. Абаев на името на кимерийците съответства осетинската дума „goumiri=gumeri“, а така също грузинското „gmiri“, което означава „герой“. [Абаев В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. - Т.1. - М.–Л., 1958. - С.530]. Според осетинският фолклор „goumiry“ били „великани“ и живеели в Осетия още преди легендарните нарти от Нартския епос.

Древността на името на кимерийците е съхранена и в българската дума „кумир“, а така също в производните на корена й - „кумин“, „кумис“, „кум“ и т.н.

Според В. Иванов името на кимерийците може да се изведе от хетската дума „gimra“ («степ»), а според И. М. Дяконов името им произхожда от авестийското „gwa-m-ira>gam-ir(a)“, със значения: „тези, които се движат“, „преден, подвижен отряд“…[Иванов В. К лингвистическому и культурно-антропологическому аспектам проблем антропогенеза // Ранняя этническая история народов Восточной Азии. - М., 1977. - С.11; Дьяконов И.М. К методике исследований по этнической истории («киммерийцы») // Этнические проблемы истории Центральной Азии в древности. - М., 1981. - С.97–98].

Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Асколд Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката  (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).

Тази разработка на Иванчик бе приета от Дяконов. Тоест, значението на името на кимерийците на ирански, на скитски език звучи като „бал“. Изводът на Иванчик се потвърждава и от Прокопий Кесарийски от VІ в., който изрично пише, че „балан“ означава на варварски „боен кон“.

Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.

Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че именно скитите започват да наричат кимерийците (*gam-ir(а)), с името „bal“. Тоест, името на „кимерийците“ и името „бал//гар“, са синоними. Такива синоними са по-късно в българския език на Балканите в епохата на християнизацията „кумир“ и „балван“.

Формите „бал//ан“ (Прокопий), където „ан“ е ирански суфикс, „бал//гар“, където „Гар“ е местност в Предкавказието, посочена още през ІІ в. от н.е. от географа Птолемей и „бал//ван“, където „Ван“ е самоназванието на урартите, съхранено и в названието на езерото Ван в Армения, ни дават основание да заключим каква е етимологията на името „българи“ и как е граматично формирано самото име, в каква връзка е с древната кимерийска история и доколко грешни и непоследователни от езиковедска гледна точка са всички останали хипотези за произхода на името „българи“.

 

 

В шумерския език "кумир" означава "свещен", а "кумирту" - "свещеник, жрец". Интересното е, че в източноиранските /индоирански, арийски/ езици съществува дума "гюмир" със същото или много сходно значение.

в Древния изток самоназванието на кимерийците е ГАМИРА, кимери, т.е. с "к" ги наричат само гърците. Знае се за хетската дума „gimra“ («степ»)...МИСЛЯ, ЧЕ ГРЕШИТЕ!!!

БАЛВАНка има в металургията и в преработката на пластмаси Явно е умалително на Балван
Специално за пластмасите, прах от нетопима пластмаса се пресова в метален цилиндър - във вътрешността му и след изваждане се изпича в пещ
Ясно се вижда ,че Балванка съдържа в основата си Балван
Според мене думата е пряко свързана с глагола БЪЛВА, който най близко стои до изригва, струи
Вулканът бълва, изригва лава
Това е мое мнение, никого не задължавам с него, още повече като знам Милчев каква ревност изпитва и други чувства към мнения, различни от неговите
Като нищо може да ми прати някой екзорсист или други от свитата му

Как да се обръщам към тебе?
Летописец, архивар, БЛС, екзорсист ?
Ако съм пропуснал някои, може ли да допълниш?
Много интересно е това, което правиш, раздвояването на личността

Ти с промишлеността си на ви, само с празнодумството не си, затова си се и озовал на пъпа на София
Архивирай, , като си нямаш работа
Казваш, че си филолог?!
А от бълва няма ли бълван
Ето откъде идва Н-то
А Балванки са минали стотици през ръцете ми, така, че няма от какво да ме притеснява архивирането
Давай по обратния начин, откъде идва балванка и какво означава според тебе?!

Ако ти пречи коментара ,мога да го изтрия
Ти се притеснявай, аз нямам от какво

Тук има поле и за моята намеса както виждам: преходът К-Г и Г-К бил добре познат на древните народи,за които преди 2000-3000 години не е имало НИКАКВО значение дали ще кажат една своя дума с "К" или с "Г". Това се потвърждава от самите материали,написани от автора- от думата "Кимер" (Гимер) в Българския език са останали само думи,започващи с "К" (и нито една с "Г")- Кумир,Кумис,Кум,Кумин и пр. И в Шумерския език (който е клон на Гумерския т.е. Кимерския) са останали същите думи с "К"- Кумир,Кумирту и пр.,а съвпадението тук не е никак случайно. Към близките до това название наши "производни" бих включил също думите Канас (Каназ,Къняз),Кънига (Куника),Кумани,Коми (Коми-Ари,Коми ора,Ким-ари,Кимьери) и пр. а "Кумин" бих я изключил,понеже тя по-скоро означава Димин (Димен,Димящ) за разлика от другите,които нямат никаква връзка с димоотводите. Лесни примери за прехода К-Г са:

1. "Руската" дума Где (=Кде,Къде).
2. Титлата Каган (Хаган,Хакан).
3. Етнонима Мигдони (Магедони,Македони).
4. Ганимед (на гръцки)- Катамит (на латински).
5. Кимери- Гимери (Гомери).

Тук изписването с К или с Г не е било никакъв проблем нито на гърците,нито на Българит както виждаме,така че Г или К- това не е нито аргумент,нито пречка за нас.

Относно думата БАЛВАН пък ще дам единственото тълкувание,което има ясно значение и стойност за Българския език:

Балван (Бал-Ван)= Бол Вайн (Вел Войн,Велик Воин) а крайното значение е Бол (Голям,Прочут,Мощен) Воин и Вел (Велик) Воин. Това говори,че Балваните някога са били вид паметни знаци или директно каменни паметници,обозначаващи мястото,на което е погребан някой особено прославен и отличил се с бойните си подвизи Български воин,заслужил почитта и възхищението не само на своите потомци,но и на целия народ.