.
Най-старият календар в света е българският

ПРЕДИ КАЛЕНДАРА НА МАИТЕ, ПРЕДИ КИТАЙСКИЯ КАЛЕНДАР, ПРЕДИ ЮЛИАНСКИЯ, ПРЕДИ ГРИГОРИАНСКИЯ Е БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР.

Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос.
Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.

Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския.

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече - древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно "преобръщал колата" дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.

С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време - историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски- Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад. Никола Бонев и дори акад. Д. Мишев.
Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от прабългарската седмица.

Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем).
Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) и носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче за разлика от китайския календар първата година в цикъла не е мишка, а свиня:

1. свиня (докс, док, прасе)
2. мишка (сомор, шъши)
3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)
4. тигър (барс, паръс, баръс)
5. заек (дванш)
6. змей (вер, драгун, кала, слав)
7. змия (дилом, делян, аттила)
8. кон (тек, таг, тих, алаша)
9. маймуна (песин, писин)
10. коч (суръх, север, расате)
11. петел (тох, тах)
12. куче (етх)

Шестдесетгодишния цикъл Вълчев нарича звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна корекция се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 години). В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден.

Реконструкцията на Петър Добрев в значителна степен съвпада с тази на Вълчев. И тук календарът е слънчев, а годината започва с нулев ден - Енинак (най-късия ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли започват както в китайския календар - с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие - небесен предводител на годината...


Според академик Державин (1946): “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 206 )

Начало на календара:
1. Началото на древно българския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002).
2. Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 3.Датиране на невижданите валежи 5500- 5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 4.Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221)

Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране и с тази на катастрофалните валежи в района регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи.

Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф.Петко Димитров и американските им колеги Райан и Питман, допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите Българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.

Заключение
Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012)). Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания.

Това изследване е представено на семинар в Софийския Университет "Св. Кл. Охридски" на 17 Април 2013 г.

Доц., д-р Я. Й. Шопов (2012) Календарът на древните българи и значението му за българската история.- Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.3, 8.05. 2013 г.
www.facebook.com/media/set/

historybg.info/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80/

Знаех за българския календар, но не с такива подробности. Интересно ми беше.
Това сме ние българите - древноисторически народ. Затова е тази омраза и завист към нас от други народи и особено от еврейското племе. Еврейте са народ на капиталистическото общество, в което единствения бог са парите. Ние, въпреки че загиваме, си оставаме народ на бъдещето - народ на мисълта, разума и човещината.

Кой е авторът на статията от линка. Също така там пише единствено, че ЮНЕСКО са използвали за основа българския календар за основа на свой проект, а не че го е обявил за нещо. Би било интересно да се знае кой точно вариант на календара са имали предвид в ЮНЕСКО защото те доколкото знам са няколко, тоест различни учени по различни начини представят този календар.

публикуване на легенди и фантазии заблуждава някои по-лековерни читатели.

Благодаря за публикацията. Всяко публикуване на легенди събужда умовете и издига съзнанието.

Това е хипотеза, подобна на доста от историческите хипотези и теории за събития в древността...

От днес нататък се празнува Нова година, а първият ден от нея е Колада - 21 декември. Древните българи са започвали своите празненства от днес и са се радвали на Новото начало което им предстои.

Весели празници и Честита Коледа г-н Тачков!

Нека новото Слънце грее и топли душата ти!
Нека Новата година сбъдне мечтите ти!

Пише, че ЮНЕСКО обявява през 1976 г. древния български календар за най-точния в света. И че "проектът за единен световен календар не е осъществен"...

Да, така е било в древността ни... Поздрави и добри пожелания!...

7. milady - Поздрави ,маринче!!Много подробна сбита информация..нямам забележки;)) съгласна с колегата kvg 55
16:02
kvg55 написа:
Знаех за българския календар, но не с такива подробности. Интересно ми беше.
Това сме ние българите - древноисторически народ. Затова е тази омраза и завист към нас от други народи и особено от еврейското племе. Еврейте са народ на капиталистическото общество, в което единствения бог са парите. Ние, въпреки че загиваме, си оставаме народ на бъдещето - народ на мисълта, разума и човещината.

По тези въпроси винаги ми е било любопитно да прочета нещо от труда на различни учени и изследователи, макар и да съм твърде далеч от тази област...
Светли празници и добро настроение!:)

Благодаря ти! Хубави празници!... :)

Основите на „древния” български слънчев календар – „най-съвършения календар на света” са поставени от французина Густав Армелин през 1888 година в неговия проект за световен календар, известен като Календар на Армелин.
През 1954 година проект на нов 12-месечен календар (аналогичен на календара на Армелин) бил одобрен на 18-ата сесия на икономическия и социалния съвет на ООН и бил препоръчан за разглеждане на Генералната асамблея на ООН. (Той обаче няма нищо общо нито с българите, нито с някакъв български календар.) До решение за въвеждането му обаче не се стига.

От тези проекти за всемирен календар пръв се възползва адвокатът Димитър Съсълов, който в допълнението към труда си „Пътят на България” през 1957 година се явява фактическият създател на „древния прабългарски слънчев календар”.
Делото на Съсълов е продължено от друг един адвокат – Йордан Вълчев в книгата му „Календар и слово”, С. 1986 г., допълнена от „Календар и хронология”, С. 1994 г., който също се явява първомайстор на прабългарския календар.
Икономистът Петър Добрев, който вече се смята за корифей на специалистите по древната българска история добави измислицата, че прабългарският календар през 1976 година бил обявен от ЮНЕСКО за най-съвършеният в света, и се зае да оправи съвършеността на измисления от предшествениците си „прабългарски календар” в книгата си (и не само в нея) „Преоткриването на прабългарския календар”, С. 1994 г., като подобно на Съсълов и Вълчев без да посочва източници, представя нова компилация на „прабългарския слънчев календар”, описан от предшествениците му.
Ще подчертая отново: в науката засега няма данни за съществуването на прабългарски слънчев календар и затова е невъзможно да бъде одобряван от ООН.

Би било добре да се цитира конкретно име,член на ЮНЕСКО, конференция, генерален директор и прочие комитет по дадения проект за календара.

"Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. "

И с коя национална организация е работил Юнеско по дадения проект.

Това ЮНЕСКО не е някаква Баба Яга или Баба Марта, та да раздава мартеници и подаръци като Дядо Мраз - това е сериозна организация.

В статията за ЮНЕСКО в уикито се съобщават новини свързани с България. Никъде там не е написана дума за проекта за календара и специално за българския. Защо? Едва ли, ако това беше официална информация, биха пропуснали това. Другият вариант е това "обявяване" да не носи официален характер или пък такова значение каквото му приписват. Има и трети вариант, но се надявам ти сам да се сетиш за него.

ТОЗИ КАЛЕНДАР ПЪРВО НЕ Е БЪЛГАРСКАИ (ВУЛГАРСКИ)...ВТОРО---ТОВА Е ВИЗАНТИИСКИЯ КАЛЕНДАР..--КАЛЕНДАРА НА СТАРАТА ГРЪЦКА ИМПЕРИЯ ВИЗАНТИЯ..
ПО НЕГО ВАСИЛЕВСИТЕ СА РАБОТИЛИ !!

МНОГО КРАДЕТЕ ВУЛГАРИ...МНООГООО.

КИТАИ ВИ СЕ СМЕИИ..ГЪРЦИЯ ВИ СЕ СМЕЕ..РОССИЯ ВИ СМЕЕЕ.

ПЛАНЕТАТА--ТАЗИ ГРЪЦКА ПЛАНЕТА ВИ СЕ СМЕЕ.



ТОВА Е АНТИЦЕН ГРЪЦКИ КАЛЕНДАР.

в наше време се ползва Григорианският календар. Той е наложен с була от папа Григорий ХІІІ, през 1582 г. За негова основа е послужил проектът на проф. Луиджи Лилио Гарали, от Перуджа.
Всички познаваме този календар и вероятно много от нас са се питали:
• Защо годината започва на първи януари?
• Защо броят на дните в месеците е различен – 28, 29, 30, 31?
• Защо се редуват месеци с различен брой дни, без никакво основание за това?
• Защо броят на дните в сезоните и полугодията е различен?
• Защо февруари е толкова къс?
Споменатите недостатъци на Григорианския календар не съществуват в Българския. В него всичко е точно, ясно, логично обосновано и непроменливо. За това е писано много в последните години и не е необходимо да повтарям вече известни неща.
Сравнявайки двата календара, някои хора, а вече и организации у нас, повдигат въпроса за замяна на съвременния календар с нашия – български, заради неговото съвършенство. Прагматичното мислене на тези хора и навярно известна доза национална гордост, и то с основание, ги кара да желаят замяната на чуждия – несъвършен календар, с родния – български. Цялата известна информация в написаното по тази тема им дава основание за това.
И аз, като човек уважаващ реда и симетрията, си мислех същото. Безспорно това ще е крачка напред. Пък и ще заменим нещо чуждо с нещо българско. Оказа се обаче, че ако го направим, ще заменим нещо българско с друго българско нещо, защото съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак.
Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.
• Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
• Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.
Най-древният аналог на Българския Зодиак е в Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул-Гула – Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.
Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак, с начална зодия Стрелец. В него, вместо чуждата дума за знак – „зодия“, е използвана българската дума за време – „живот“.
Тя е единствената абсолютна мярка за време, която маже да бъде отнесена към всяко отделно нещо. Колкото са нещата във Вселената, толкова са и времената животи. Със същия смисъл думата „живот“ е използвана и в древните свещени писания за живота на патриарсите. „Авитохол живя 300 години. Ирник живя 150 години“.
Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българският календар.
Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България по времето на Симеон, е пренесен и в Италия – от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си “Календар и слово”.
Единственото, което е направил папа Григорий, е било да измести началото на съвременния календар десет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово.


Забележителни дни и нощи.
• Бъдни вечер – на 21 срещу 22.12. В Българския Зодиак е нощта между петнадесетия и шестнадесетия ден от зодия Стрелец.
• Коледа – 22.12. В българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Стрелец. Известен е и с имената ИН, Инник, Ининак, (Игнажден).
• Първа пролет – 22.3. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Риби. Известен е и с имената Дхауруз, Науруз.
• Еновден – 22.6. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Близнаци. Известен е и с имената ЕН, Енник, Енинак, (Еньовден).
• 9. В Българския Зодиак е шестнадесетият ден от зодия Везни. Не ми е известно името на този ден.
При високосна година
Денят на Слънцето – нов добавен ден между 22 и 23.6. В Българския Зодиак е между шестнадесетия и седемнадесетия ден от зодия Близнаци – триста шестдесет и шестият – уравнителен ден, във високосна година. Най-висшият Български празник. Повод за Олимпийските игри.

Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.
Доказателство първо. Исторически сведенията за Българския Зодиак са преди налагането на Григорианския календар.
Доказателство второ. Всички въпроси за несъвършенствата на съвременния календар, които си зададохме по-горе, получават своите отговори в Българския Зодиак.
Абсолютността на условие първо – ориентиране на Българския зодиак спрямо четирите астрономически точки, налага броят на дните в месеците да е такъв, че върхът на всяка зодия да е в средата и, а върхът на всеки сезон да съвпада с една от астрономическите точки. Това е наложило броя на дните и в съвременния календар.
Що се отнася до различието на броя на дните в сезоните и полугодията, за това е „виновен“ февруари. Защо той има 28/29 дни? Българският Зодиак дава отговор и на този въпрос. Защото Земята през февруари се движи по-бързо с около три дни в сравнение с останалата част от годината. Това е по условие първо, което е наложило по условие второ да се отброят толкова дни за февруари.
От казаното дотук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя–Слънце, а не пригоден и натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. Оттук следва още, че няма и не може да има друг Годишен Зодиак. Обективната истина в природата е една и истинският Годишен Зодиак може да е само един и това е Българският. Всичко друго е измислица.
Вероятно разглеждайки Зодиака, читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астраведичната причина, а календарът – метеорологичното следствие.
Ще дам пример с нещо обикновено, от бита. Когато сутрин поставяме съд с вода за чай върху огъня, това е причината, началото. След десет минути, когато водата заври, това е следствието, върхът.
Същото е и със Земята. Астраведичните промени настъпват в магнитосферата, в околоземното пространство и са причината, която ще се изрази като осезаемо следствие върху земната повърхност като метеорологични, сезонни промени, със закъснение от месец и половина, поради инертността на процесите върху масивното небесно тяло – планетата Земя.
Годишният Зодиак следва и отчита промяната на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи в дадена географска точка, изразяваща се в промяна на съотношението тъмно–светло, нощ и ден. А температурните промени сме регистрирали и отразили в календара. Справките за времето на тяхната промяна правим пак там.
Доказателство трето. Това са многобройните сведения от нашата история, бит и култура, свързани с Българския Зодиак, което ми дава основание да твърдя, че нашата празнична система от времето преди приемане на християнството се основава на Българския Зодиак. Не съм специалист в тази област, затова само ще спомена някои дати без коментар.
• Днес изследователите у нас са единодушни, че в древността българската година е започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа – върхът на зодия Стрелец, върхът на астраведичната зима, краят и началото на астраведичната година и Зодиака. На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 – Рождество Христово, според църковния календар.
• На 6 януари е Бъдни вечер, а на 7 – Рождество Христово, по Юлианския календар, ползван от старостилните църкви. В Зодиака на 6 януари завършва зодия Стрелец, а на 7 започва зодия Козирог.
• На 6 февруари завършва зодия Козирог, а на 7 започва зодия Водолей и астраведичната пролет. Около тази дата пойните птици започват да пеят своите песни.
• На 22 март е Първа пролет, а според Зодиака тогава е върхът на зодия Риби и на астраведичната пролет.
• На 6 май е Гергьовден, а на седми – Летов ден. Според Зодиака на шести завършва зодия Овен. Заради това на този ден се принасят в жертва агнета и овни. На 7 май започва зодия Телец. Тогава е началото и на астраведичното лято.
• На 24 юни е Еньовден – ден за бране на билки. Според Зодиака 22 юни е Еновден, върхът на зодия Близнаци, на астраведичното лято, астраведичната година и Зодиака.
• На 6 август е Преображение. Според Евангелието тогава Христос се е преобразил пред своите ученици. Според народа тогава Слънцето се обръща и поема обратния път. Според Зодиака на шести завършва зодия Рак. Тогава завършва и астраведичното лято. На 7 август започва астраведичната есен.
• На 21 ноември от църковния календар е Въведение Богородично. Според Евангелието на този ден Дева Мария е въведена в храма господен. Според Зодиака на 22 ноември е върхът на зодия Дева.
• На 6 декември е Никулден. Според Зодиака тогава завършва зодия Дева.
Това са само няколко празника, но те са основни и показателни за връзката на старото и новото време с Българския Зодиак.

в древността, към познанието на нашите деди за изграждането, съществуването и отмирането на небесните тела. За раждането, еволюцията и разграждането на материята. За същността на пространството и времето. Но тъй като всичко това е абстрактно и недостижимо за обикновените хора, а дори и за съвременната наука, древните наши праотци са се постарали тези знания да останат в паметта на хората, като са направили няколко важни неща.
• Първо. За всеки етап от развитието на небесните тела са избрали дванадесет символа, предимно животни, които имат някаква идейна прилика със съответния етап. Това е Зодиакът.
• Второ. Разделят небесния кръг на нашата галактика на дванадесет участъка – съзвездия, със същите имена. Това е Астралният Зодиак. Той е звездната карта на Млечния път – циферблатът на часовника, с който са измервали големите, епохалните времена.
• Трето. Разделят земната година на дванадесет зодии-месеци, със същите имена. Това е Годишният – Българският Зодиак.
• Четвърто. Създават наука за отчитане влиянието на Слънцето, Месеца и Астрала върху Земята и промените, които ще последват тук. Името и е АСТРА ВЕДА, на гръцки Астрология. В Китай е останала в Бха Гуа и И Дзин – Книга на промените.
Днес варианти на Българския зодиак и деривати на АСТРА ВЕДА шестват по света, а истината чака своите откриватели.

Устройството на българския календар не е сложно, а по преценка на специалистите е уникално заради начина на разпределянето на дните, седмиците и месеците в годината. 364 е наречено “златно календарно число”, тъй като е кратно на 2, 4, 7, 13 и 91 (2 са полугодията, 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон). Всеки сезон започва винаги в неделя и свършва винаги в събота. Всяка година една и съща дата съответства на един и същи ден от седмицата.
Всяка група от 12 години е обединена в един цикъл. В 12-годишния цикъл годините носят названията на зодиакални съзвездия с имена на животни:
12-годишният цикъл е свързан с движението на планетата Юпитер около Слънцето – една орбитална обиколка е приблизително равна на 12 (11,86) земни години.
глиган – докс
самур – сомор, шъши, съсел, каран
вол – шегор
тигър – барс, баръс
заек – дван
змей – вер, хала, кала, драгон
змия – дилом, селен
кон – таг, теку, имен, алаш
маймуна – писин, себек (заради “писин” понякога се бърка с котка)
овен – север, севар, сура, рас
петел – тох, тах, таш
куче – етх

Всеки пет 12-годишни цикъла образували един 60-годишен цикъл. На всеки 60 години имало специален ден, извън календарните дни, чрез който се компенсират натрупаните разлики във времето през изминалите години. За необходимостта от нулев ден на всеки 60 години са знаели и други народи. Шумерите са наричали този период “сос”, във връзка с тяхното име на Сириус – „Сот”. Африканското племе догони празнува деня “сиги” на всеки 60 години. Маите на всеки 52 години също са имали специален празник.
60-годишният цикъл и високосните години са доказателство, че при създаването на древния българския календар са ползвани дългогодишни астрономически наблюдения и точни математически изчисления.
Всеки от 12-годишните цикли, влизащи в един 60-годишен цикъл, е под знака на една от петте стихии – вода, огън, земя, дърво, метал.
Освен връзката с петте природни стихии (първоелемента) 12 годишните цикли са свързани и с градивните сили, наричани „мъжки” и „женски”. Всеки цикъл от 12 години може да бъде само мъжки или само женски.Структурата и елементите на българския календар са възстановени по исторически документи, традиционната българска празнична система, митологията и фолклора, а също и чрез сравнителен анализ на календари на сродни народи.
През 1976 г. ЮНЕСКО (Организация на Обединените нации за образование, наука и култура) обявява древния български календар за най-точния в света. През 80-те години на миналия век специално създадена комисия към ЮНЕСКО е разработила проект за единен световен календар. За основа на новия календар учените са използвали древния български каленар, изтъквайки неговите качества. По политически, но най-вече по икономически причини, проектът за единен световен календар не е осъществен.
Българският календар се отличава със своята точност и практичност. Само в този календар всяка дата се пада винаги в един и същ ден от седмицата, а добавянето на още един нулев ден на всеки 60 години компенсира разликата между календарната и астрономическата година.

Исторически извори относно календара ни (общодостъпни в интернет)
Именник на Българските Канове
Чаталарският Надпис:
Надписът на за покръстването от Балши
Преписката на Тодор Доксов от 9 век
Рилският Дамаскин от 17 век
– “За най-старо възрожденско изображение можем да сметнем коня, върху който седи Маринчо Бимбалов Страшния от неговия надгробен паметник. Изписаната върху камъка година на неговата кончина 1762 е по календара кон.” (стр. 175)

– “През 1836г. Започва възстановяване на манастира в Поморие.Високо над входната врата на черквата изпъква малко каменно изображение на агне. Строителите отбелязали годината на възстановяването й по българския календар – 1836 коч.(стр.176)

– “В черквата “Света Богородица” в Свищов се съхранява стар надгробен кръст – голям и изящно изработен. Върху него над името на починалия е издълбан малък равнораменен кръст, върху който е кацнал петел, а отдолу е отбелязана годината 1837, която по календара е петел.”(стр. 176)

– “През 1853г. в манастира на с.Пещера, Пернишко, се изработва каменен релеф. Върху него е изобразен Саваот, от двете му страни надпис :”18 – 53”. В долния край са изобразени два вола. Годината е по календара Вол.” (стр. 177)

– “През 1861г. неизвестен майстор започва да строи къща на голям търговец в Свищов. В левия горен ъгъл на фасадата той изобразява петел, а под него две кучета – с това датира първата и втората година от своята работа, подчертавайки че 1861г. е петел, а 1862 – куче.В средата на фасадата изпъква изящно изработен каменен релеф. На него се вижда едър глиган в настръхнала поза, в десен профил. Под глигана е изписано името на собственика. Също и датата на която къщата е била осветена – 18 юлий 5 – 1863. Денят е даден по юлиянския и по грегорианския календар, а 1863г. е по нашия календар свиня.”(стр. 179)

– “През 1867г. е осветена богатска къща в центъра на Габрово. Тя е известна като Дечковата къща.” На приземния портален вход майсторът направил каменен свод. Той се състои от девет камъка. На третия камък отляво надясно стилизирано е изобразен заек...На последния камък е издълбано “1867”. Тази година е по календара заек.” (стр. 180)През 814 г. (година Кон=Таг) се възцарява кан ОМОР-ТАГ.
През 853 г. (година Барс) се възцарява княз БОРИС, известен още като Богор и Богорис. Много вероятно е Борис (Барис при българите на Волга) да е второто име, календарното прозвище на владетеля.
През 892 г. (година Мишка=Шиш) се възцарява цар Симеон, наречен Шишман в Пинциевата грамота. На чувашки език звучи като Шаши.
През 976 г. (година Мишка=Шиш) се възцарява цар Роман Шишман. Добавката “ман” в името напомня памирското понятие ман ­ месец, сезон.
През 944 г. (година Кон=Алаша) се възцарява цар Самуил, наречен от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска” с двойното име Самуил Алаша. В българските народни говори и Кавказ алаша означава хубав, расов кон. На чувашки език звучи като лаша.
През 1257 г. (година Кон=Тих) се възцарява Константин Асен, известен с прозвището Тих. Древнобългарското Теку се среща у естонците като Тек, а у чувашите като Тиха (жребец).
В периода 1052­1207 г. начело на българите застават владетели с двойни имена, едното от които е Хала или Кала ­ цар Титуш Хала, Кало-Петър, Кала-Йоан (Калоян). Годините, в които заемат престола ­ 1052, 1084, 1196 ­ са години Дракон (лат.) = Хала, змей (бълг.). Могат да се посочат още редица примери на зодиакални имена, включително със синоними (Шъши=Съсел=Сомор; Теку=Тих=Алаша; Дилом=Дилан и пр.).

DRAKON = ДРАКОН....И СКОРПИОН = СКОРПИО/С --- СА ГРЪЦКИ ДУМИ, НЕ ЛАТИНСКИ !

ИМА ВЕЛИК ЗАКОНОДАТЕЛ В СПАРТА -- ДРАКОН ОТ 8 ВЕК ПР.ХР. !!

ОТ ТУКА ИДВА ''ДРАКОНОВИ ЗАКОНИ'' !


И ДУМАТА ''ЗОДИА /С'' + ''ЗОДИАКОС, ЗОДИОН, ЗОДИАКОН'' ---- СА ГРЪЪЦЦКИИИ ЗОДИАК / С !!

НЕ СА ВУЛГАРСКИ, БРЕ КРАДЛИВИ ТАТАРИ.

Интересно ми беше да прочета за българския календар и да сравня и допълня моите знания по въпроса. И аз имам публикация в блога за българския календар. Поздрави и весели празници.

Кaлендaрa винaги е бил фaкт. Някогa aдминистрaтивно прилaгaн, после остaнaл в рaмките нa годишния обреден цикъл. С промянaтa нa битa и прекъсвaнето нa средновековните нaродни трaдиции, които сa били живи в средaтa нa 19 - ти век, се прекъсвa и връзкaтa с тези остaтъчни знaния и символикaтa свързaнa с тях.
Сведения имa зaпaзени от aвторите от Волжкa Бългaрия. Тaкa че не е вярно че нямa писмени сведения. Но нaшите учени стaнaхa сякaш и те привърженици нa историческaтa нaучнa фaнтaстикa. Всъщност товa е плод нa стaрото и мощно влияние нa съветскaтa ненaучнa историогрaфия...
Aз съм публикувaл сведения зa кaлендaрa. Тук нищо не се споменaвa зa този източник. Естествено че ще се прaвят нa изтърсени от кaруцa или пък ще отричaт... Инaче може дa нaвреди нa пропaгaндaтa ли?
Нa кaлендaрa и изучaвaнето му обaче ще помогне. A източните кaлендaри сa по негов обрaзец, но те сa лунни. Нямa мaймунa в бългaрския кaлендaр. По хунобългaрското леточисление вече сме в годинaтa нa Тaрaлежa(Керпе). По булярското( волго- урaлското)
, Новaтa годинa ще дойде през мaрт.

Товa е публикaциятa зa сведениятa зa кaлендaрa от Волжкa Бългaрия:
http://atil.blog/history/2014/12/29/drevnobylgarskiia-kalendar-istoricheski-svedeniia-nachaloto-.1326269